Автор: Ирина Дюбоа, Dialogue Franco-Russe
Европейският съюз винаги ще внася руски газ. Няма да можем да се лишим от руския газ, освен ако не пожертваме по-голямата част от европейската индустрия. Това е най-евтиният газ, а алтернативите са няколко пъти по-скъпи и не устройват Европа, казва френският икономист Жак Сапир, специалист по Русия.
Украйна очевидно има нужда от оръжия, но няма кой да й достави оръжия. САЩ спряха всички доставки, включително доставките, които са платени от европейците, те спряха дори доставките за нуждите на самите европейски страни. Защо? Защото войната в Иран предизвика изключително сериозна криза с боеприпасите в САЩ. За две седмици те изстреляха еквивалента на три години и половина производство на ракети за противовъздушна отбрана. Така че днес САЩ имат отчаяна нужда да възстановят собствените си запаси. Това означава, че няма да има доставки, чрез посредничеството на европейците, разбира се, тъй като официално САЩ вече не доставят оръжия на Украйна. Днес въпросът не е какво искат САЩ, а какво могат. И днес е много ясно, че те вече не могат да доставят оръжия в чужбина, защото са изключително притиснати да обновят запасите си.
28 април 2026 г.
– Добър ден, Жак Сапир!
– Добър ден, Ирина!
– Вие сте икономист, специалист по Русия и по валутните въпроси. Наскоро издадохте книгата “La Fin de l’ordre occidental” (Краят на западния ред) и дадохте няколко интервюта за задаващата се световна икономическа криза, която според вас ще бъде една от най-опасните и значими кризи в съвременната ни история. Бихте ли могли накратко да ни разкажете за дефицита, който ни очаква?
– Това е много опасна криза и аз не съм единственият, който го казва. Директорът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) каза, че кризата ще съчетае опасностите на кризата от 70-те години, т. нар. петролна криза, но и на кризите след 2000-та г. Сега много хора започнаха да бият тревога и то поради няколко причини. Ясно е, че днес има шок в предлагането. По-добре е да се говори за шок, отколкото за недостиг – има шок в предлагането, който засяга между 12 и 14% от производството. Очевидно това е много важно, но причината, поради която тази криза става изключително опасна, е, че сме склонни да разглеждаме петрола и газа единствено от гледна точка на енергията. Разбира се, те са важен източник на енергия и не са единственият – има ядрена енергия, въглища… но петролът и донякъде газът са незаменими в нефтохимията и газохимията. Като цяло се говори за нефтохимия, но често се забравя, че петролът всъщност е суровина, от която се произвеждат други неща. Не просто се произвежда движение и енергия, а се произвеждат други неща – вземете всички пластмасови материали, които използваме; вземете торовете, нещо фундаментално важно за прехраната на населението; вземете хелия, който е необходим за производството на микропроводници. Всичко това се произвежда от петрол и газ. И това ме отвежда към втората причина за значението на тази криза – склонни сме също да разглеждаме петрола като еднородно благо, т.е. има един петрол. Това изобщо не е вярно. В действителност, в зависимост от начините, по които се изчислява, има между 72 и 78 категории петрол. Защо? Защото има петрол, който е много лек, петрол, който трябва много малко да се рафинира, за да се използва в дизеловите двигатели – такъв е иракският петрол. Петролът в Северен Ирак също е изключително лек. Освен това има т.нар. тежък петрол – повече или по-малко тежък, в зависимост от неговото съдържание на битум, сяра и т.н. Тези видове твърд петрол се произвеждат главно в Персийския залив и се използват предимно в химическата промишленост. Когато казват “Да, това е значителна криза, но все пак не е драматична, само 12 до 14% от производството са блокирани”, ако вземем различните видове тежък петрол, които са много важни зе нефтохимията, ще стигнем до 40%, защото Персийският залив беше един от основните производители на тежък петрол в света. Има още един крупен производител на тежък петрол – това е Венецуела и то не цялото производство на Венецуела, а само производството в делтата на Ориноко. Този недостиг, който е значителен – над 40%, който ще засегне химическата и торовата промишленост, ще бъде нещо напълно ново, защото днес нашата икономика е много по-зависима от въглеводородите, отколкото преди 40 години.
Когато разгледаме прочутата петролна криза от 1973 г. или от 1979 г., защото сега често се забравя, но имаше втори пик на цените на петрола няколко години по-късно, през 1979 г., икономиките бяха много по-малко зависими от нефтохимията. По онова време те използваха химия, която до голяма степен се основаваше на въглищата и икономическата система беше напълно различна. Именно това прави настоящата криза най-значима и опасна и тя се прояви първо в недостига на торове в азиатските страни, граничещи с Индийския океан, т.е. Шри Ланка, Бангладеш, щатите в Южна Индия, но след това и в страни като Тайланд, Виетнам и т.н. Те бяха засегнати от кризата с горивата, което вече е сериозен проблем, но най-вече от невъзможността да разполагат с торове в момента, в който правят правят сеитбата. Това е сезонът на засаждането на ориза и точно сега имат най-голяма нужда от азотни торове, които се произвеждат на базата на петрола чрез познатата техника. С петрол или газ се произвежда амоняк. 43% от амоняка идваше от Персийския залив, а днес вече не идва нищо. С този амоняк се произвеждаше карбамид и с карбамида – торове. Нещо много красноречиво – цената на един метричен тон карбамид в САЩ – подчертавам, в САЩ, т.е. на другия край на света, в икономика, която може да купува тежък петрол от Венецуела, т.е. не е напълно зависима от страните от Персийския залив – цената на карбамида в края на февруари беше 358 долара за тон, а днес един тон там струва над 720 долара. Следователно дори американските фермери от Големите равнини са засегнати. Впрочем те започват да съкращават значително площите си, засяти с царевица и да се насочват към соята. Да, соята изисква много по-малко торове, но проблемът е, че с царевицата се правят неща, които не могат да се направят със соята, в частност всички сиропи, които служат за стабилизиране на всички хранително-вкусови продукти. Вие ще кажете “Да, но това е нездравословно хранене”. Съгласен съм, но това ядат американците и без това, цената на храната там ще е доста по-висока. Така че ще има проблем, преди всичко със скорбялата, която е абсолютно необходима не само за хранително-вкусовата, но и за текстилната промишленост. Следователно това е нещо, което ще има много дълбоки последици за нашата икономика, дори в момента. Това, което виждаме, е главно повишаването на цените на горивата на безниностанциите и заплахата от недостиг на самолетен керосин за ваканцията.
– Видяхме го с авиокомпанията “Трансавия”, която вече анулира полетите си през май и юни.
– Точно така, “Луфтханза” анулира приблизително 20% от полетите си. Но ако пътувате в Азия, има компании, които анулираха над 35% от полетите. Да, това е проблем, ще засегне туризма – ако има по-малко полети, ще има по-малко туристи. Икономиката на Франция много разчита на туризма – тя посреща около 100 милиона туристи годишно. Да приемем, че има с 20% по-малко, това не е изключително много, но са 20% туристи по-малко и, в частност, туристи, които идват от страни с високи доходи, като Азия или от Близкия изток, които са най-платежоспособните туристи във Франция, които харчат най-много. Това означава, че във всички случаи ще има значителен шок върху икономиката. Това е само един от проблемите. Миналия петък говорих с представители на химическата промишленост, които ми казаха, че вече цяла серия заводи са поставили работниците си в частична безработица, защото липсват материали. Следователно това е криза, която далеч ще надхвърли мащаба на криза с горивата. Самата криза с горивата е вече нещо сериозно, но кризата, която се задава, далеч ще я надхвърли и затова много хора, които добре познават нещата, като президентът на МАЕ, казват, че това ще бъде най-опасната и опустошителна криза, която сме преживели през последните петдесет години най-малко.
– Да поговорим за Русия. Може ли да се каже, че заради статута ѝ на голям производител на суровини, Русия ще се справи по-добре от други страни?
– Да, и несъмнено тя ще спечели от тази криза. Ще е сред малкото печеливши. Защо? Има две категории руски петрол – Уралс, който е приблизително 80% от производството, и Сокол, който се добива в Сибир и на остров Сахалин. Уралс е междинен петрол. Това е петрол, който е по-тежък от леките видове петрол, обединени под името “Брент”, но за сметка на това е по-лек от тежкия петрол на Саудитска Арабия, Кувейт и т.н. Традиционно, цената на Уралс е по-ниска от цената на Брент, защото Уралс се използва по-скоро за производството на гориво, и един притежател на рафинерия по-скоро ще купи много лек петрол, а Уралс не е такъв, той е, както казах, междинен. Днес цената на Уралс е от 15 до 20% по-висока от цената на Брент. Какво означава това? Означава, че има специфичен недостиг на петрол, който може да се използва в нефтохимията – 14-15% от световното производство – но за тежките видове петрол има липса от почти 40%. Затова се прибягва до употребата на петрол, който не е с отлично качество за нефтохимията, но с който все пак може да се работи, като руския Уралс. Очевидно не само търсенето на руски петрол буквално скочи, но и цените скочиха, т.е. вече има обръщане в разлика на цената на Брент и на Уралс – преди Уралс беше по-евтин, а днес той е по-скъп от Брент.
Когато говоря с хора, които са в търговията с петрол, т.нар. трейдъри – обучавах няколко такива по време на лекциите ми в Московската школа по икономика, и всички те ми казват, че индийските собственици на рафинерии са отчаяни дали ще имат петрол, с който могат да работят. Единственият петрол, с който сега могат да работят, е Уралс и те са готови да платят допълнително от 15 до 20 долара на барел. Поради това цената на Уралс, която на теория е 115-120 долара, в действителност е, 140-150 долара. Виждаме, че азиатският пазар – страни като Индия, Китай, но и Япония, Южна Корея имат такава нужда от този петрол, за да може да работи нефтохимическата им промишленост, че в момента поглъщат цялото руско производството. И в тази доста парадоксална ситация страните от ЕС казват “Ние не искаме да купуваме руски въглеводороди”. Добре. Според мен до няколко седмици г-н Новак, министърът на енергетиката на Русия, ще каже на европейците: “Разбирам, че не искате да гупувате от нас и това е добре, защото ние така или иначе вече не можем да ви продаваме – цялото ни произведено количество се взима с договори от азиатските страни”.
– Отказът на ЕС да внася казахстански газ през руските газопроводи, който Брюксел обяви преди няколко дни, влиза в сила от 1 май. Това поставя в опасност на първо място германската икономика. Окончателно ли е това?
– Всички са съгласи, че това е пълна глупост. Не познавам нито един икономист, специалист по енергетика, нито един специалист в областта на въглевородите, който да не казва, че това решение на ЕС е пълна глупост.
Когато погледнем фактите, ЕС купува газ от Азербайджан, който обаче всъщност разполага с малки запаси от тази суровина. И можем ли да сме абсолютно сигурни, че огромната част от този азерски газ всъщност не е руски? Когато в една тръба има молекули газ, няма специалист, който да може да каже “Тази молекула газ идва от Азербайджан, тази идва от Русия”. Трябва да бъдем разумни. Европейският съюз, и толкова по-добре за него, винаги ще внася руски газ. Според мен ще го плаща по-скъпо. Очевидно “Газпром”, който е основният продавач на тръбопроводен газ – “Новатек”, другата голяма руска компания, продава много втечнен газ, т.е. чрез кораби – “Газпром” няма да прави подаръци на Европейския съюз и азерските посредници – подчертавам, посредниците – очевидно ще вземат своя марж. Това означава, че ще плащаме по-скъпо. Ако погледнем по-дългосрочно, няма да можем да се лишим от руския газ, освен ако не пожертваме по-голямата част от европейската индустрия. В момента това е най-евтиният газ. Дори без да броим последиците, свързани със санкциите или кризата, газът, който идва от САЩ, струва около 60% по-скъпо от газа, който идва от Русия. Единственият газ, който е сравним с руския като цена, е газът от Норвегия, от Северно море, но няма достатъчни количества за снабдяването на Европа.
Има средиземноморски газ – има газ в Египет, има в Израел, макар че Израел не е развил истински този сектор и има малък капацитет за износ, има газ от Алжир, който е голям производител на газ, но алжирското производство също не може да нарасне значително. Заради липсата на инвестиции през последните години алжирското производство би могло да се увеличи веднага с около 7-10%, което е добре, но не би могло да се увеличи повече от това. Следователно ще има дефицит на газ. Единствената страна, която би могла да увеличи значително производството си, очевидно е Русия. Сега има проблем с газопроводите и Русия вече изнася значителна част от своя газ по море – очевидно това е “Новатек”. “Газпром” също направи усилия да премине към втечняване, например, заводите за втечняване на остров Сахалин, които бяха построени с японски пари – “Мицубиши” се присъедини към “Газпром” за изграждането на тези заводи за производството на втечнен газ, но като цяло “Новатек” и находището “Ямал” произвеждат основната част от руския втечнен газ. Именно там има възможности за износ и това е по-скоро благоприятна ситуация.
Защо? Защото това, което ограничаваше износа от “Ямал”, беше броят на петролните танкери, които имат капацитет да плават в Арктика. Това са т.нар петролоносачи от 7 категория, от арктически клас 7. Това са кораби, способни да разбият грамаден леден блок с дебелина два метра. Ако нямате такъв кораб, вие сте зависими от конвои, които са под контрола на големи ледоразбивачи. Но, когато се движите в конвои, не сте толкова гъвкави и се движите по-бавно, отколкото с петролоносачи. Сега е пролет, през следващите месеци ще се топят ледените блокове и следователно ще могат да се използват петролоносачи от клас 4, дори нормални петролоносачи, или по-точно танкери за превоз на втечнен газ. Това ще позволи да се увеличи броят на корабите, които ще могат да отидат в Ямал, за да бъдат натоварени с газ. А това ще даде на Русия по-голям капацитет за износ през следващите четири-пет месеца.
Проблемът е, че тази криза ще продължи, защото противно на онова, което се смята, днешната криза не се дължи главно на блокирането на Ормузкия проток, а на унищожаването на капацитета за добив и преработване в Персийския залив. Забравя се, че има война. Забравя се, че Иран беше бомбардиран много тежко и в отговор бомбардира съседите си, които подслоняваха американските военни бази. Министърът на енергетиката на Катар каза, например, че са нужни между три и пет години, за да възстановят инсталациите. Кувейтският министър говори за две години. Министърът на ОАЕ говори за година и половина – две, а саудитският министър, който е доста голям песимист относно нивото на разрушенията в рафинерията в Джубайл, смята, че ще са нужни най-малко две-две години и половина. Това означава, че кризата ще бъде с нас и липсата на капацитет, било то за петрол или за газ, ще продължи две-две години и половина. Най-малко две години и половина и то ако войната не започне отново! Ако няма нови бомбардировки, което продължава да е риск днес. Такава е ситуацията и вие разбирате защо икономисти и отговорни лица, като президентът на МАЕ, казват, а това сочат и цифрите, че навлизаме в криза, която ще продължи и ще бъде изключително сурова за индустриалната сфера. Тя ще бъде сурова и за енергийния сектор, това е очевидно, но онова, което не се вижда, е индустриалното измерение на тази криза.
На следващо място, Персийският залив, главно Катар, произвеждаше приблизително 66 млн. тона годишно от общото производство на хелий в света, което е от порядъка на 160 млн. тона. Осемдесет и няколко тона произвеждаха САЩ, 66 – Катар, около 20 милиона произвеждаше Русия, останалите са съвсем малки производства. Тези 66 милиона вече не се произвеждат. Следователно липсват приблизително 35-40% от световното производство на хелий, което очевидно засяга всички електронни индустрии, производството на чипове. Не могат да се произвеждат микропроцесори, защото трябва да се направят в неутрална атмосфера на хелий, дори в производството на батерии за електрическите автомобили се използва хелий. Това означава, че цяла серия страни имат нужда от хелий. Русия заяви, че може да увеличи краткосрочно производството си на хелий с около 10 млн. тона, че би могла да увеличи износа си на хелий до 40, дори 50 млн. тона до края на годината, но не би могла да замести Катар. Когато изчезне производител с такъв капацитет, това очевидно има дългосрочни последици. Е, добре, много страни вече сключиха договори с Русия, в частност Малайзия, голям производител на микропроцесори, а също и Южна Корея. Тайван възнамерява да поиска от Русия, защото Тайван е много голям производител, Япония също.
Последното нещо, за което никой не бе помислил – една четвърт от световния алуминий се произвеждаше в Персийския залив. Не защото в Залива има някакви особено запаси от боксит, а защото имаше много евтина енергия – с енергията се произвежда електричество, а електричеството е абсолютно необходимо за изключително енергоевкото производство на алуминий. Сега има недостиг на алуминий. В резултат на това, Япония, която нормално би трябвало да прилага санкциите като страна от западния блок, сключи договор с Русия, с “Русал”, голямата компания за алуминий, за да получи алуминий.
– Слушайки ви, се питам заради това ли беше всичко? Тази война започна, понеже режимът в Техеран имал или има ядрено оръжие.
– Той няма ядрено оръжие, знаем това. Знаем, че няма ядрено оръжие. Знаем, че времето, необходимо за създаване на ядрено оръжие, но не просто на ядрено оръжие – може да се създаде ядрено оръжие за демонстрации -, а за създаването на военно ядрено оръжие, което да се постави в бойна глава на ракета, е нещо друго. Нужни са вероятно четири-пет години. Засега работата беше стопирана. Имаше решение на върховния лидер, убит при израело-американска бомбардировка, да не се създава ядрено оръжие. Има многократни изявления на върховния водач, който казва, че ядреното оръжие е неморално оръжие и следователно не е морално да се сдобиват с него. Може би позицията се е променила, не знам, но във всеки случай капацитет за производство на ядрено оръжие в Иран няма да има до четири-пет години. И, като цяло, Иран би могъл да се сдобие само с малък запас от ядрени оръжия, най-много десетина, така че това не е нито непосредствена, нито наистина значителна опасност, защото очевидно когато станете ядрена сила, се превръщате в ядрена мишена.
– Иранският външен министър се намира днес, 27 април, в Санкт Петербург, в Русия. Да се върнем накратко към ролята на Москва в тази криза. Китай е много предпазлив, да не говорим за Европа. Как се представи Русия в тази криза?
– Русия действаше съобразно международното право, тя смяташе, че израело-американската атака излиза извън рамките на международното право, че е фактическо действие, но не и правно действие. Това е важен момент в дискурса на руската дипломация. Към същия дискурс се придържеше и китайската дипломация. Второ, официално те оказаха подкрепа от граждански тип за нанесените разрушения. Дали е имало военна подкрепа? Много се говори за това, чета немалко неща, но същото се говори и за китайците. Когато една китайска компания пуска в интернет изключително точни снимки на района, получени от китайски сателит – те имат снимки с метрична резолюция -, може да се смята, че това е начин да окажат помощ на иранците, позволявайки им да се прицелват много прецизно. Но, в крайна сметка, същото правят и страните от НАТО в Украйна и се смята, че то не е равносилно на съучастие във военните действия. Така че това, което не се смята за военно съучастие в единия случай, очевидно се прилага в другия случай. Много добре виждаме, че от тази гледна точка, Русия и Китай, използват това, което можем да наречем “украинската юриспруденция” или прецедент.
Ясно е, че Русия, Китай, но и Индия имаха значителни перспективи за развитие с Иран, защото Иран отговаря за излаза на един от Пътищата на коприната, организирани от Китай. Оттук и значението на жп линията, която свързва Иран и Китай, открита в началото на тази година. Първият влак тръгна в началото на януари. А Русия развиваше с Иран т.нар. коридор Север-Юг, който се спуска от руските индустриални центрове по Волга през Каспийско море, прекосява Иран, водейки до пристанището Бандар Абас и оттам стига до Индия. Индийците, индийските капитали, финансираха 30% от изграждането на този коридор. Очевидно тези страни имат много ясен икономически интерес от съществуването както на политическа, така и на геостратегическа стабилност в този регион и САЩ не можеха да пренебрегнат това. Не можеха да пренебрегнат, че атакувайки незаконно Иран, те предизвикаха пряко Китай и Русия, косвено – Индия, защото има важни индийски интереси в този регион. Добре виждаме, че за възстановяването на Иран това ще бъде изключително важно и несъмнено ще има голям приток на китайски, индийски и руски капитали за новото развитие на Иран. Това означава, че в някакъв смисъл сме в ситуация, в която освен при изключителни промени от геополитически тип, например ако Израел или САЩ решат да използват ядрено оръжие – за САЩ не вярвам, но за Израел никога не се знае, т.е. ако тези страни решат да използват ядрено оръжие, очевидно ще има напълно различна ситуация. Но засега мисля, че наистина има много силен натиск за усмиряване, за преговори и Русия впрочем поднови предложението си да приеме иранския обогатен уран. В един момент това предложение дори беше реализирано, после руснаците върнаха урана на иранците, в рамките на преговорите, проведени преди петнайсетина години за споразумението JCPOA (Съвместния всеобхватен план за действие, често наричан „иранската ядрена сделка“, бел. пр.).
Трябва да отбележим също, че иранците отказаха стратегически съюз с Русия. Това беше казано и от руската, и от иранската дипломация. Преди две години и половина Русия направи предложение за истински стратегически съюз и Иран отказа, за да запази своята самостоятелност при вземането на решения. Следователно има геостратегическа рамка за минимален интерес. Така че дори и да е имало помощи, предоставени от Русия, засега тези страни не са ангажирани пряко със защитата на Иран, но се приближаваме към момента, в който вероятно ще има по-скоро китайско, отколкото руско решение за ангажиране с Иран, ако САЩ продължат блокадата си върху Ормузкия проток или ако бъде използвано ядрено оръжие.
– Да се върнем накратко към Украйна. Въпросът ми е за заема от 90 милиарда, деблокирани миналата седмица от ЕС. Може ли този заем да промени хода на войната? Да я удължи – да, но може ли да го промени?
– Не, не може да промени хода на войната и трудно може дори да я удължи поради следната причина: първо, за този заем, който все още не е наличен, бяха изминати само първите етапи за деблокирането му, той все още остава в дипломатическия етап със страни, които не са особено ентусиазирани да го отпуснат. Проблемът е следният: Украйна очевидно има нужда от пари за закупуването на оръжия, но няма оръжия за продажба. САЩ спряха всички доставки, включително доставките, които вече са платени от европейците, те спряха дори доставките за нуждите на самите европейски страни. Например, скандинавските страни бяха направили поръчки за оръжия и американците им казаха “Вашите поръчки ще бъдат изпълнени най-малко след три години”. Защо? Защото войната в Иран предизвика изключително сериозна криза с боеприпасите в САЩ. За две седмици те изстреляха еквивалента на три години и половина производство на ракети за противовъздушна отбрана. Така че днес САЩ имат отчаяна нужда да възстановят собствените си запаси. Това означава, че няма да има доставки, чрез посредничеството на европейците, разбира се, тъй като официално САЩ вече не доставят оръжия на Украйна. И дори няма да има доставки на американски оръжия за нуждите на европейците за вероятно най-малко две години, по-вероятно – три-три години и половина. Това създава истински проблем: Германия е направила значителни поръчки в САЩ, а днес американците й казват “Не, трябва първо да снабдим себе си”, което е разбираемо, “Вече нямаме оръжия за продажба”.
Тук виждаме и границите на една обща стратегия, която се състои в това да разчиташ на чужбина, за да се въоръжиш. Това беше подходът на европейските страни, като Германия, Италия, Холандия и т.н. Трябва страните доставчици да могат да доставят. Трябва да искат, но ако приемем, че искат, въпросът е дали могат? Въпросът днес не е какво искат или не искат САЩ, а какво могат. И днес е много ясно, че те повече не могат да доставят оръжия в чужбина, защото са изключително притиснати да обновят запасите си.
– Ще завършим със САЩ, “нашият американски приятел”, ако цитирам Ерик Бранка. Стрелба по време на гала вечерята на журналистите в Белия дом миналия уикенд във вашингтонски хотел. Случилото се донякъде е образ на страната, на разцепленията, които все повече излизат наяве. Това ли е краят на западния ред, който описвате в книгата си?
– Не, смесват се две неща. Очевидно нараства политическото напрежение. Трябва да припомним все пак, че срещу Доналд Тръмп имаше два опита за убийство – единият изключително опасен по време на предизборната му кампания в САЩ, и това всъщност представлява третият опит. Доналд Тръмп е много поляризираща личност, но има и нарастване на враждебността на неговите противници. Очевидно когато описвате във вестниците един политик като фашист и т.н., само предизвиквате подобен род инциденти. Това е първият проблем и той ни казва нещо важно за вътрешнополитическия живот в САЩ. Дори има филм за това, който не говори за Доналд Тръмп, който се казва “Гражданска война”, Civil War, изключително интересен филм, който нямаше нужния обществен отзвук.
А има и друг проблем – това е степента на насилието, присъщо на американското общество. Дълго съм живял в САЩ, което може да изглежда странно за човек, който работи върху Русия, но тъкмо работата ми върху Русия ме отвеждаше редовно в САЩ от началото на 90-те години, и винаги съм бил изключително поразен и дори шокиран от степента на насилие или на скрито насилие в американското общество. Ще дам само един пример. През 1991 г., в навечерието на войната в Персийския залив, отидох в един американски университет, много известен университет по въпросите на въздушно-космическото развитие, ракетите и т.н., за да изнеса конференции. Бях приет много любезно от зам.-директора на департамента, който дойде да ме посрещне на летището. Той отвори багажника на колата си, за да сложа двата си сака, и там имаше две пушки-помпа. Бях шокиран. Той каза “Какво? Това е конституционно право!”. Това е професор в университет, отишъл да вземе колега от летището с пушки в багажника си. Това просто е немислимо тук! Трябва да знаете, че винаги я има тази голяма степен на насилие в САЩ, поради което ескалацията на крайностите в американския политически дебат прави нещата още по-опасни. Очевидно не Доналд Тръмп, не днешният дебат е предизвикал масовите убийства в САЩ. За съжаление, тези масови убийства са от тридесет години, доста симптоматични за САЩ. Постоянно има хора, които полудяват, добре, но когато това се случва в политическа рамка, в която вече хората не се чуват и не се уважават, а това важи и за лагера на демократите, и за клана MAGA, нямаме представа за бруталността на политическия дебат. За сравнение, политическият дебат във Франция изглежда умиротворен. И да, това е опасно в тази ситуация, в която има обща склонност към насилие, много по-голяма, отколкото при нас.
– Много благодаря, Жак Сапир, за това интервю. Ще продължим да следим кризата заедно с вас, може би след няколко месеца ще се срещнем отново.
– Много благодаря!
Коментирай първи