Всеки има своите демони и кошмари, но по-страшно нещо от раждането на Виктор не съм изживявал, сподели Петко Димитров.

Мария беше в осмия месец и започна спонтанно раждане. Синът ми беше толкова мъничък, че го сложиха в кувьоз, но и там животът му се крепеше като на магия. Лекарите бяха предпазливи, казваха рано е за прогнози, а аз се лутах като обезумял, гледах детето през един прозорец и ми идеше да дам своя живот, за да живее то. Беше толкова мъничко и безпомощно. Вън хората ми честитяха сина, караха ме да ги черпя, а аз изгарях в своя собствен ад, черпех ги и се молех да е за здраве.

На Мария не казах нищо. Разказвах й, че е добре детето и трябва малко да порасне. А Виктор се бореше з живота си и за всяка глътка въздух. Мария беше в друга стая, слагаха й системи, антибиотици, при нея влизах усмихнат, а като излезех, ми идеше да заплача. Бях 50 процента баща, детето ми имаше 50 процента шанс да оживее, нямаше с кого да споделя, по пет пъти на ден тичах до болницата, молех се да оживее, молех се Мария също да се оправи.

През тези седмици спах общо осем часа и то в мигове, в които падах от изтощение. Смятах, че ако съм буден, помагам на детето си. Когато ми казаха – животът му е вън от опасност, сякаш планина се свлече от гърба ми. Сега Виктор е най-ценното нещо, което имам. Не му отказвам нищо, но не го и глезя. С Мария се разделихме, когато той беше на две годинки и половина. Културно, като бели хора. Досега не е имало случай тя да каже няма да ти го дам. Разбираме се по телефона и тръгваме на мъжки приключения. Макар и разделени, съумяваме да го възпитаваме добре и той не чувства липсата на никой от нас. Няма по-голяма любов за мен, отколкото тази към детето, твърди най-известият ерген и бохем Петко, който в момента танцува.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/38PxLD5kVFI

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: