Атаките с дронове срещу руския град Туапсе и нефтените обекти в района озадачиха Москва относно мотива за участие на черноморските натовски държави в тях. Най-силният акцент в изявленията на руското външно министерство падна върху ролята на черноморските държави от НАТО и по-специално на България и Турция. Официалният говорител на руското МВнР Мария Захарова обвини двете страни, че чрез политическата си и военна подкрепа за Украйна на практика съдействат за създаването на екологична катастрофа в Черно море. Според нея финансирането, доставките на оръжие и информационната подкрепа за Киев водят до действия, които силно и непоправимо замърсяват морето, което се мие и в техните брегове.
Захарова постави въпроса дали в България и Турция изобщо осъзнават, че подобна подкрепа нанася и тежки екологични щети в целия регион. Тя акцентира и върху начина, по който се изразходват публични средства, като попита дали данъкоплатците в тези държави са наясно за какво украинската президентска администрация на улица „Банкова“ използва помощта, заплащана от данъкоплатците в тези страни.
Тези изявления идват на фона на ескалираща ситуация в Туапсе, където от средата на април ВСУ извършват поредица от цебенасочени атаки с безпилотни летателни апарати. Първите удари започват на 16 април, когато противовъздушната отбрана успява да прихване всички дронове, но отломки падат върху индустриални и жилищни зони. Загиват двама души, включително дете, а десетки сгради – училища, инфраструктура и части от пристанището – са повредени.
В резултат на атаките избухват пожари в морския терминал и в големи складове с нефтопродукти. В гасенето участват десетки екипи и техника, а впоследствие е образувано дело за терористичен акт. Разследването цели да установи отговорността на украински военни формирования.
Няколко дни по-късно, на 20 април, следва нов удар, който отново подпалва терминала в пристанището. Пожарът продължава почти пет дни. В този период в града се наблюдава явлението „черен дъжд“, причинено от горящите нефтопродукти. Измерванията показват превишения на вредни вещества като бензол, ксилол и сажди.
Ситуацията се усложнява допълнително, когато в морето край пристанището е открито нефтено петно с площ около 10 хиляди квадратни метра. Започва операция по ограничаване на разлива чрез бонови заграждения, специализирана техника и почистване на замърсените води и почви. Нефтепродукти достигат и до река Туапсе, което налага допълнителни защитни мерки. Лошото време и проливните дъждове затрудняват действията на спасителните екипи.
На 28 април следва нова атака, този път срещу нефтопреработвателен завод. В резултат избухва пожар, при който горящ нефт се разлива по пътища и достига до жилищни сгради. Част от жителите са евакуирани, водоснабдяването е прекъснато, а училищата са затворени. Властите призовават хората да не излизат навън и да използват защитни средства заради замърсения въздух.
Руският президент Владимир Путин коментира, че атаките срещу гражданска инфраструктура са опит на Украйна да компенсира загубите си на фронта, но според него „това няма да промени нищо“. Той допълни още, че общите материални щети от тези украински удари не са големи, но са довели до риск от сериозни екологични последици, особено при ударите по енергийните обекти.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков допълни, че атаките срещу нефтени съоръжения създават допълнително напрежение на световните пазари на горива, които така или иначе вече са под сериозен натиск заради ситуацията в Ормузкия проток.
На този фон Захарова обвини Запада, че игнорира екологичните щети в Черно море. Според нея повредите по морската нефтена инфраструктура са довели до разлив на нефтопродукти в Черно море, а реакцията на Европейския съюз и НАТО е мълчание.
В Туапсинския район е въведено извънредно положение. На място е изпратен министърът на извънредните ситуации Александър Куренков, който заявява, че ситуацията е под контрол, но остава напрегната. Властите поддържат готовност за нови удари и разполагат допълнителни средства за ограничаване на евентуални нови разливи.
Към 29 април пожарът в нефтопреработвателния завод е локализиран, но последствията от атаките – както инфраструктурни, така и екологични – продължават да бъдат овладявани. На този фон политическите обвинения, насочени към държави като България и Турция, превръщат ситуацията от локален инцидент в по-широк геополитически спор с екологично измерение.
Източник: ТАСС
Коментирай първи