В дискусиите относно днешната демографска криза в Европа, Русия и други големи части от света, често възникват аналогии с миналото, като хората се питат защо тогава семействата са били многодетни, а сега – не. Предлагат се решения, основани на частично връщане към законите или нравите от миналото. Както показват обаче онлайн дискусиите, хората често не разбират как точно е функционирала демографията на нашите предци. Кои точно са предпоставките, благодарение на които семействата са били многодетни. В края на краищата, „правилната диагноза е половината от лечението“.

Нека вземем селото – най-ефективният демографски модел в човешката история. И нека разгледаме какво е мотивирало селяните да се възпроизвеждат.

1. Те ​​са правели деца, за да има кой да се грижи за тях, когато остареят.

Това в наши дни води например до идеи като тези: да премахнем пенсиите, да обвържем размера на пенсията с броя на децата, които имаш, с въвеждане на издръжка за многодетните родители и др.

Но това е погрешно схващане. подобни мерки в наши дни едва ли биха довели до кой знае какъв демографски взрив. Защото навремето селяните не са мислили много за старостта.

Първо, защото шансовете им да доживеят до старост са били малки. Тогава хората са живели много по-малко от сега.

Второ, защото ако един селянин е доживял до старост, той обикновено е поддържал приемливо физическо състояние и със сигурност е бил в състояние да се изхранва сам.

Но най-важното е, че ако един възрастен селянин е бил толкова слаб, че се нуждаел от подкрепата на децата си, това е продължавало само до първата гладна година. Селският живот бил суров и ако есенната реколта била оскъдна, общността се отървавала от излишните гърла, които трябвало да изхрани. И възрастните хора винаги били първите, на които им отнемали дажбата: „Дядо, ти си изживя живота, сега остави внуците си да живеят.“ Често възрастните хора не чакали да им покажат вратата, а „отивали на зимен лов в гората“ по собствена инициатива.

2. Повече деца – повече помощници в домакинските задължения.

Оттук например идва идеята за детските надбавки.

Няма спор, че децата наистина са помагали в домакинството.

Но въпреки това общият баланс на ресурсите в едно семейство е бил отрицателен. За да разберем това, нека направим грубо икономическо изчисление:

Дете на селянин започва да работи на 6-годишна възраст, но започва да допринася значително (сравнимо с цената на храната, която изяжда) на 10-годишна възраст и започва да реализира печалба за семейството след 13-14-годишната си възраст, което обаче вече си е почти възраст за брак.

Селяните са се размножавали приблизително на всеки две години, което означава, че един селянин обикновено е имал около четири зависими от него деца. Децата ядат само малко по-малко от възрастните – все пак растат.

Ако приемем, че един селянин и съпругата му консумират два порциона храна на ден, те е трябвало да са произведат поне шест. Това означава, че средностатистическият селянин е произвеждал поне три порции храна на ден, но е консумирал само една.

И между другото, три порциона са живот на ръба на оцеляването. Действителната необходима производителност е поне пет порциона.

Така един селянин е изработвал от 2 до 4 порциона храна на ден в продължение на около 12 години, едва след което децата му тийнейджъри са били в състояние да започнат да допринасят пълноценно за семейния бюджет. Но това е продължавало само 2-3 години на дете, преди то самото да се ожени, да създаде свое собствено семейство и да започне да издържа него.

С други думи, общият финансов баланс на едно селско семейство от това, че има деца, е бил рязко отрицателен. По-икономически изгодна стратегия би била селянинът да живее сам, да яде по 1 порция на ден, останалото да носи на пазара и да продава, а парите да слага в каса. По този начин, за 10 години, би се натрупала сума, която би му позволила да се храни без да работи до края на живота си.

И най-важното, няма да има напрежение, няма риск от неуспех на реколтата. Дори да няма излишък за продажба, винаги ще има достатъчно за него.

С други думи, и в миналото днешният модел „живеене за себе си“ е бил икономически изгоден.

3. Селската община е разпределяла земята пропорционално на броя на членовете на семейството. Случвало се е на много места Разпределяла се е само земята, но все пак е трябвало да я обработваш сам. Така че е имало повече работа, но количеството храна на човек е оставало същото.

4. Хората тогава са били силно религиозни и фанатично са вярвали в светостта на брака и т.н.

Не.

В днешно време хладилникът обикновено е по-важен от телевизора, но и навремето практичността е била по-важна от религиозната догма.

И тъмните страни на човека не са били чужди на нашите предци; в противен случай темата за греха не би заемала централно място във всички религии.

5. Хората тогава са били по-емоционални, по-малко цинични и съпрузите са били по-често обвързани от любов.

Също не.

В миналото повечето бракове са били уреждани от родителите – както сред благородниците, така и сред селяните. Живееш с мъжа, когото са ти избрали родителите, и с него имаш деца. Ще свикнеш.

6. Без контрацептиви планирането на децата е било невъзможно, така че хората са се размножавали свободно с приблизително еднаква висока цикличност.

Това е само отчасти вярно – не е имало удобни контрацептиви. Но е имало вещества, които са предизвиквали спонтанни аборти, презервативи, направени от животински черва, и хората са знаели за безопасните дни за правене на секс. А в крайни случаи, детеубийството не се е смятало за грях – просто се казва, че детето е мъртвородено, без да се задават въпроси.

Например, в Древен Рим проблемът с градското възпроизводство е бил признат още при Октавиан Август. Неговите укази са облекчили проблема, но не са го решили – населението на Рим е нараствало единствено чрез имиграция през целия имперски период, докато собственият му демографски прираст е бил отрицателен. Прилича ли ви това на демографията в Западна Европа в наши дни?

И така, тези, които не са искали да имат деца, не са ги имали.

Но защо тогава нашите предци са имали много повече деца от нас днес?

Въпросът е прост: „Тук се прави така.“

Човек не можеше да живее в общност, без да спазва нейните правила. И ако някой особено предприемчив селянин е искал да „живее за себе си“, по начина, който описахме по-горе, той е щял да бъде етикетиран като „негодник“, земята му се е конфискувала и той е бил прогонван от селото.

С други думи, един възрастен селянин винаги е имал много деца; всичко друго е пораждало въпроси в общността. Ако двойка живее заедно няколко години и не й се раждат деца, общността е заключавала, че единият от двамата съпрузи е безплоден. Последиците са били различни, но са се опитвали да разрешат проблема.

И все пак, основното средство не е била тоягата, а морковът.

Бракът е означавал значително повишаване на социалния статус на двамата съпрузи. Преди брака те са били собственост на родителите си, с права като на домашни любимци. Но след сватбата са ставали пълнолетни членове на общността.

Също така, в много селски общности, ако ресурсите са позволявали, общността се е опитвала да отдели отделен парцел земя за младоженците и да им построи там отделен дом. Имало е случаи, в които младоженците продължавали да живеят с родителите си, но това се е случвало обикновено в бедни села, и при първа възможност са се опитвали да ги преместят в отделно жилище и стопанство.

Броят на децата е имал значение – дори сега децата да са малки, те ще пораснат и ще станат членове на твоя клан – род.

Колкото по-голям е родът ти, толкова по-влиятелен си в селото. Нещо повече, връзката е нелинейна – други родове започват да ухажват силния по силата на това че е многолюден, род, търсейки приоритетно неговите потомци за брак – с което допълнително го укрепвали и разширявали.

С други думи, социалният статус на селянина е бил свързан през целия му живот с репродуктивния му успех – в младостта му децата са били бреме, но и билет за зрялата му възраст, а в напреднала възраст внуците са му били билет за общинския съвет и селското старейшинство.

Поради това самите родители са се стремели бързо да оженят и задомят децата си.

Защо това не работи сега?

Защото в днешно време социалният статус на човек по никакъв начин не е свързан с броя на децата (камо ли на внуците).

Точно обратното е – колкото повече деца има човек, толкова по-малко време и енергия има, за да се стреми към укрепване на социалния си статус, който е обвързан с професионална кариера и пари.

И това е основната причина, а не материалните проблеми.

Какво може да се направи?

Можете да предоставите финансова помощ, но парите покриват само частично усилията и грижите по отглеждането на деца.

Възможна е да подобрите помощта при отглеждането на децата (баба и дядо – млади пенсионери, детска градина, училище, клубове), но и това само частично компенсира времето и усилията, изразходвани за децата.

Лесен и евтин достъп до жилища за младите все още бездетни семейства – да, опитът на нашите предци показва, че това е ефективна мярка, но това също само частично компенсира бездетните, тъй като е по-лесно да се печелят пари за жилище докато все още нямаш деца. Друг е въпросът, че по тази причина младите в Европа и Русия вече се женят на по 40 години.

Да се ​​набива в главите на младите чрез държавна пропаганда е безполезно.

Затова най-важното е да се обвърже социалният статус на човека с броя на децата, които има. „Тук просто е така.“ „Бездетен означава безполезен.“

Без такава обществено-културна рамка, подкрепена от държавна политика, всички други мерки ще бъдат безполезни.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: