Трябва да се направи  регламент и „филтрираща” система от различни тестове за постъпващите на работа и вече работещите учители.

Това е поредната идея на Министерството на образованието, услужливо поднесена от нагаждачи в гилдията и група директори, най-вероятно парашутисти. А може би идеята е на самото министерство, а директорите са сложени просто за цвят, или за алиби.
Създаването на такива  „входни тестове” щяло да възпрепятства  назначаването  в образователната система  на хора със заболявания, които е възможно да  застрашат психиката на децата  с поведението си. Според авторите на идеята, става дума за  психически болести у кандидатите за учители, които могат случайно да отключат  временна агресия към децата и останалите колеги.

С две думи хора с напреднала шизофрения и други тежки диагнози не могат да бъдат учители. Но те и в момента не са, защото не биха могли, тъй като заболяването им пречи да живеят и се адаптират нормално, камо ли да преподават.

От синдикатите се съмняват обаче, че под ударите на наредбата ще попаднат хора с временни депресии, които са 40 процента от населението, хора с панически атаки, с обикновени неврози – /60 процента от населението/, с психосоматични оплаквания и изобщо всякакви характерни за нашето време депресивни състояния. Това от една страна е дискриминация и лишаване от правото да работиш насилствено по признак заболяване, от друга – учителите ще станат за смях и ще се срути и без това крехкият им авторитет, ако научат учениците, че са ги пратили в психото да ги тестват. Ще последва порой от подигравки и унижения.
Повечето родители  обаче са убедени, че ако се правят  психотестове на учителите, щели да са по-спокойни за децата, докато те са в училище.
От една страна в идеята има резон. Луд учител няма как да възпитава деца. И всяко стадо си има мърша. Но къде е повече мършата и къде мирише?

Мерките с психотеста са много едностранни и някак популистки и няма да дадат никакъв ефект. В новините много по-често и близо десет пъти повече се появяват случаи на малтретирани учители от родители и деца, отколкото обратното. Ученици бият учител, майка бие учителка, баща нанася кроше на учителка и все такива заглавия крещят от страниците на медииите. Нима пребитата и полуослепена от бой преподавателка по английски Емилия,  която стана жертва на  разбесняла се ромска майка пред очите на цял клас второкласници, е била с психично заболяване? Нима не е искала просто да предпази детето й да не излиза мокро на снега?

Нима преподавателката в Сливен и тази в Хасково, които станаха жертви на побой на развилнели се родители имат някаква медицинска вина? И още, и още, и още. Разровете се в новините и ще се шокирате колко са случаите. А учители и директори нямат никакви права да накажат ученика, единствено могат да го преместят от едно училище в друго. Понятие като изключване, вече няма. Само преместване. Където рожбичката продължва да вилнее в другото школо. В Хасково също има пример, в който осмокласник е обиколил всички училища и пак се е върнал в първото, защото отвсякъде вдигали ръце и го премествали, докато училищата свършили, но неговите „подвизи“ – не. Какво е коствало това на учителите, колко нерви са изхабили да го социализират и възпитат, да разтървават побоищата, които е устройвал, никъде не се споменава. Както и за натиска на баща му и заплахите към всички преподаватели.

 

Ако ще се минава психотест, не трябва ли на него да се подложат и родителите и самите им отрочета? Защото агресията идва от къщи, а не се появява в класната стая, ей така изписана на черната дъска. Защото децата са свидетели непрекъснато на спорове, решавани с юмруци на улицата, решавани с шамари и крясъци вкъщи, на луди драми, на убийства, на пречукани от бой техни съученици /не от учителите/, на неочаквани погребения в училище и намеса на психолози пост фактум.

Пресен пример – кой трябва да мине психотест – Митко, който преби възрастен човек в автобуса, или учителката му? Убитият Тодор във Враца, или преподавателите му? А при изчезващите всеки ден от къщи момиченца, обявени за издирване? Къде трябва да е тестът? У дома, или в училище? Или на разгонените девойчета? А на отиващите дрогирани в училище? А на мятащите краката си върху чиновете? А на младежите с боксове и ножове в раниците, които носят вместо учебници? А на гимназистите, които пият в час и псуват учителите, защото знаят, че нищо не могат да им направят?

Да!

Тестове трябва да има. Защото цялото ни общество е болно.

Не само учителите. Не само родителите, не само децата.

Поголовно и навсякъде.

Всеки ден самоубийство.

През ден убийство.

Дъщеря спи с труповете на майка си и баща си, за да им вземе… пенсията.

Баща убива с ритник детето си.

Баща убива детето си, жена си и себе си.

Там горе пък, във висините, стрелят по бизнесмени, разчистват пазари, ограбват банки, стрелят се един друг и падат трупове.

В парламента също падат трупове. Политически. И икономически. Един след друг.

Та откъде трябва да започнат тестовете и останал ли е някой нормален да ги направи – не знаем.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: