Искам в България да се върне смъртното наказание! Зная, че е нехуманно, зная, че не е по европейски, но нима има нещо европейско в държавата ни, пише читателката ни Веселина Карапетрова.
Съседката ми имаше прекрасно дете. Кротко, русичко, синеоко, всички му се радвахме. Като слънчице беше. Но тежка болест замрази усмивката на малката Вики. На майка й, на баща й, на цялото семейство. У нас лечението беше невъзможно. Обърнаха се към Фонда за лечение на деца в чужбина, но документите започнаха да се прехвърлят от бюро на бюро.
Семейството продаде всичко. И апартамента си даже. Плати един курс лечение в Германия на Вики, но трябваха още два. Започнахме да събираме пари, да лепим молби за помощ в магазините и по входовете. Събрахме малка сума. Детето постепенно гаснеше. И една сутрин угасна. Завинаги!
Още помня отчаяния писък на майката, воплите на роднините, малкото телце в белия ковчег…
И днес чета, че най-после бившият директор на Фонда за лечение на деца Павел Александров отива на съд!
След толкова време!
С погнуса и ужас разбрах, че е отклонявал суми и ги е давал да попълни бюджета на Здравната каса, че е пращал с парите на дечицата доктори в командировка, да се развяват из чужбина.
Че нагло ги е писал придружители на умиращите дечица, а те даже не са се вясвали в клиниките.
Че самият той е ходил в командировки. Че е сключил договор с болница Аджъбадем, Турция и прибирал комисионни от всяко изпратено там дете, без значение дали случаят е за тази клиника, или има по-подходящи болници.
Че пет служители са помагали и са прикривали далаверите му.
Че е взел горчиви и грешни пари, измервани в детски живот и майчини сълзи!
Не вярвам в правосъдието!
Не вярвам, че този човек ще си получи заслуженото.
Има пари и ще се измъкне като всички други.
В България осъдени за корупция няма!
Затова искам народен съд! Не магистратите, а хората да присъдят колко струват детските сълзи, майчиното отчаяние, страданието, болката, наглата и алчна чиновническа безчовечност.
Защото всеки ден от некролога във входа ме гледат сините очи на Вики и питат : „Защо аз?“ И в тях виждам угасналите очички на стотици дечица, които можеха да бъдат спасени.
Как живееш, мизернико?
Как заспиваш нощем?
Не те ли преследват детските обречени и вече невиждащи очи?
Народен съд за теб!
Или доживотен затвор, без право на помилване!
А в килията да се пуска отчаян детски плач!
Това заслужаваш!
Ти не си човек!
Записала: Станислава СЛАВОВА, Skandalno.ne
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Покъртително! Разплакахте ме!
mnogo e pokartitelno i absolutno prednamereno tova e rezultat ot chlenstvoto ni v es i nato triabva da se prerazgleda za deset godini do kade stignahme i kakvo postignahme pogrom varhu naroda i rodinata upravliavani ot palacha mafiot borisov vechnata nezakonna gerb izbrana ot ciganite vsenarodna revolucia
Тази гнида – в затвора до живот! Изрод!
Станислава, цялата съм в тръпки… Тресе ме, плача… Разтърси всяка моя клетка… С едно уточнение – винаги съм била, вкл. и сега против въпроса „Защо аз“. Защото, ако не съм аз, ще е някой друг, затова! А аз не искам никой да страда! За съжаление, някои болести просто не се лекуват… Отчаяни, борейки се до последно с непобедими болести, хората дават и последните си жълти стотинки в името на надеждата и спасението. А после, а после те как ще живеят? След загуба на скъп човешки живот, в мизерия и глад? Никой не го е еня, никой не мисли за хората!
Дано дойде денят, в който виновниците, от самото дъно на казана, да изгният в затвора! Дано дойде време, когато има наистина успешно лечение за всички! Дано!
tova vreme ste doide samo kogato izlezem ot es i nato zaedno s bratska rusia v evraziiskia sauz tam e spasenieto ni
Една държава ако не може да се погрижи за децата си и възрастните хора, не е държава! Още по-малко нашата, която е оплетена и от мафиотска мрежа, от която не се излиза лесно! Единственият изход е да грабнем тоягите! Едва тогава нещата може и да се пооправят!
Докато ни управлява ГЕРБ, няма да видим никого в затвора. Защото пръв вътре трябва да влезе Борисов!
ludnica zatvor ili korsum v svinskia vrat
sadebnata sistema i politicheskata vlast sa ubiicite na decata ni i rodinata da grabvame sopite vsenarodna revolucia 9 septemvri
molia te gospodi sbadni mechtata mi decata i vnucite mi da sa pod kriloto na bratska rusia 27 godini se lutam po sveta pone da umra spokoino moli te gospodi drugo nisto ne iskam
na vtoro miasto po smartnost sme v sveta bez voina na den v balgaria umirat po 200 choveka troviat ni s nai golemite skapi bokluci hrana ot es zamrazeni bolesti da ne ostavim decata i vnucite ni v racete na ubiicite vsenarodna revolucia