„За да ме изпишат най-после от болница и да се прибера вкъщи,  условието беше  да направя  сам 20 крачки, спомня си той. Това бяха най-дългите 20 крачки, в живота ми,  които направих. Отнеха ми 36 минути, обаче аз ги направих, само и само да се прибера“, разказва бившият капитан на националния ни отбор по футбол. Целият плувнах в пот, краката ми отказваха, кошмарно беше.

В очите на съпругата си Паулина и на  родителите си той е видял силен страх и паника, след като се прибрал. Майка му постоянно плачела, сякаш се сбогувала с него и това доста го стресирало.

„Паулина и баща ми обаче изобщо не ги видях да плачат. Те ми даваха надеждите.  След това разбрах, че съпругата ми е плакала пред докторите, крила се е в стаята на медицинските сестри да поплаче, но при мен се появяваше усмихната и непрекъснато ми вдъхваше кураж, че ще се оправя.  Колкото аз съм бил силен, толкова и те са били, но не са ми го показали“, сподели Стилиян.

„Първата ми самостоятелна разходка беше четири стъпки. Подех  до вратата и обратно. Чак след месец започнах да правя и по-дълги разходки – 10-15 минути,  после продължих с леко бягане и накрая  всичко си дойде на мястото, но ми бяха нужни цели две години“, признава Петров.