Яир Нетаняху, син на израелския премиер Бенямин Нетаняху, призовава арабите и мюсюлманите да „освободят“ испанските анклави Сеута и Мелиля още през 2019 г., според негови публикации в X.

Как 49 000 мигранти щурмуваха едновременно, по суша и море испанския анклав Сеута, разположен в Северна Африка и граничещ с Мароко, само за денонощие? В социалните мрежи масово се разпространяват кадри на камиони, пълни с мигранти, които се стоварват непосредствено до границата, докато мароканските власти оставят мъжете безпрепятствено да влязат в Сеута.

Мигранти раказаха пред The New York Times, че мароканските власти са ги насърчили да преминат границата със Сеута. 26-годишният Юсеф Алауи потвърди, че когато се приближил до границата в четвъртък, заедно с други мигранти, полицията ги насочила в правилната посока. „Те просто продължаваха да казват: „Вървете натам, вървете натам“, спомня си Алауи.

ПУБЛИКАЦИЯ ПО ТЕМАТА ОТ ПРОФ. ГЛЕН ДИЗЕН В Х

Той преплувал морската граница покрай труповете на други, които са опитали и са се провалили.

37-годишният Мохамед Ахмидо каза, че е чул за наплива на бежанци към Испания в социалните мрежи. Когато наближил границата, мароканските полицаи го окуражили, казвайки му: „Отивай в Испания“. Престоят му бил кратък. До петък той се върнал в Мароко. Нямало нищо за ядене или пиене, нито място за спане. Прибирал се у дома.

Кой печели от кризата, която от 24 часа е водеща световна новина и показва испанския премиер като основен виновник за щурма на мигрантите заради про-бежанската политика на Испания? Въпреки че 48  300 мигранти се върнаха доброволно в Мароко, испанското правителство е подложено на остра критика заради провала да защити границите от мигранти.

Потребители в социалната мрежа X припомниха заплахите на израелския премиер Бенямин Нетаняху през април, че всеки, който е против Израел и подкрепя палестинците в Газа, „ще плати висока цена“.

Испания призна държавата Палестина през май 2024 г., осъди геноцида срещу палестинците и многократно призова за незабавно прекратяване на огъня и по-голям хуманитарен достъп до Газа.

Нещо повече, Мадрид отказа да разреши на американските военни самолети да ползват военновъздушните й бази за операции срещу Иран, които ВВС на САЩ започнаха съвместно с Израел на 28 февруари.

Бежанската криза в Сеута

Сеута, заедно с Мелила, са двата автономни града на Испания на северноафриканското крайбрежие и единствената сухопътна граница на Европейския съюз с Африка.

Яир Нетаняху, синът на израелския премиер Бенямин Нетаняху, заплашва Сеута и Мелила още през 2019 г. В публикация в социалната мрежа X преди 7 г. синът на Нетаняху пише предизвикателни думи срещу Испания:

„Скъпи араби и мюсюлмани, искате да освободите окупираните арабски ислямски земи? Ето едно добро начало!“, призовава Яир Нетаняху, като публикува карта на Северна Африка, на която са посочени Сеута и Мелила.

След вълната от недоволство той продължава да провокира:

„Скъпи испанци. Виждам, че всички сте разстроени. Сеута и Мелила са малки отвъдморски територии, които притежавате на друг континент. Сега си представете как се чувстваме, когато вашето правителство призовава Израел да се откаже от Юдея и Самария (Западния бряг), които са сърцето на евреите и тяхно рождено място преди повече от 3000 г.“, заявява Нетаняху, визирайки Окупирания Западен бряг – Палестинската автономна власт, призната от ООН за окупирана от Израел.

Синът на Нетаняху продължава със заплахите, признавайки подкрепа за сепаратистки движения в двата анклава:

„Нека сключим сделка, ние няма да финансираме НПО-та във вашата страна, които ви призовават да се откажете от Сеута и Мелила, а вие ще спрете да финансирате НПО-та в нашата страна, които ни призовават да се откажем от Юдея и Самария“.

На фона на кризата в Сеута дипломатическото напрежение между Испания и Израел ескалира след размяната на остри критики между израелския посланик в ООН Дани Данон и испанския министър на транспорта Оскар Пуенте.

„Испания, която никога не пропуска възможност да поучи Израел, обяви извънредно положение в Сеута след кризата около имиграционната си политика“, написа Данон в X.

„Може би преди да продължи да ни поучава, е време да обясни на света защо все още поддържа колониални анклави в Африка“, добави той, визирайки испанските територии Сеута и Мелила на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка.

Цитирайки публикацията на Данон в X, Пуенте отговори многозначително: „Всичко изглежда става съвсем ясно.“

Въпреки че министърът не даде подробности, забележката му беше широко интерпретирана като отговор на критиките на Данон и дойде на фона на нарастващия политически дебат в Испания относно миграционната криза и ролята на Израел в регионалната политика.

Според испанския политически анализатор Каролина Алонсо Израел се опитва да подкопае испанското правителство в отговор на позицията на Мадрид относно геноцида в Газа.

Споделяйки публикация за призивите на някои италиански политици за временно отстраняване на Испания от Шенгенското пространство, Алонсо твърди, че усилията се осъществяват „чрез Мароко, с подкрепата на Израел“.

Тя също така обвини Съединените щати в опит да отслабят испанското правителство, за да разширят влиянието си над Гибралтарския проток, твърдейки, че миграционната криза се е превърнала в част от по-широка геополитическа борба.

Вашингтон поддържа близки отношения с Рабат, потвърди признаването на мароканския суверенитет над Западна Сахара и похвали ролята на Мароко в подкрепяните от САЩ Авраамови споразумения с Израел.

Дебатът привлече и испанския депутат Габриел Руфиан, парламентарен говорител на Републиканската левица на Каталуния, който повтори твърденията в социалните мрежи, че миграционната криза обслужва израелските интереси.

В статия за израелския новинарски сайт Ynet през април мароканският журналист от американския мозъчен тръст Middle East Forum Амин Айюб призова Израел да помогне на „Мароко да си върне Сеута и Мелиля“, за да могат САЩ и Израел да „накажат член на НАТО, който многократно е избирал да възпрепятства“, както и да установят военно присъствие в Гибралтарския проток, разделящ Сеута и Мелиля в Африка от Испания в Европа.

Мароко претендира и за двата града като част от своята територия, възприемайки тяхната принадлежност към Испания като наследство от европейския колониализъм, докато Мадрид ги счита за неразделна част от Испания от 1580 г.