Всяка година е едно и също. Столична община, Външно министерство, разни НПО-та и западни посолства уж заклеймяват т. нар. „Луковмарш“ в чест на лидера на българските нацисти по време на Втората световна война, но въпреки всичко новоизлюпените щурмоваци правят каквото си поискат. Защо ли?

Съвсем различна би била реакцията, ако вместо тях на жълтите павета дефилираха например леви радикали, развяващи образите на Маркс, Ленин, Сталин, Георги Димитров, Мао Дзедун, Фидел Кастро, Че Гевара, Уго Чавес… Очевидно нежната реакция на институциите спрямо неонацистите има геополитическо обяснение. Тоест – има нещо по-така в отношението на брюкселските и вашингтонски началници по адрес на кафявата измет.

АМНИСТИЯ ПО НАЦИСТКИЯ БГ. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА ОТ 43-ТА Г.

Няма защо да се чудим и да сочим само към бръснатите глави и „качулките“, защото 90 % от тях са абсолютно неграмотни лумпени, за които дали е Луков или Муков няма особено значение. Определящо за тези дегенерати със смартфони е, че техния патрон е „таковал майката“ на комунистите и евреите и се е борил за „Велика България“ под знака на пречупения кръст. Под този знаменател безмозъчната фауна на драго сърце ще тръгне и след „Ислямска държава“. На друго място е ключът към шифъра…

Вождът на българските легионери – фашисти Христо Луков на практика отдавна е амнистиран от „демократичната“ про-американска власт след 10-ти ноември, която облъчва обществото по модела на идеологическата неолиберална матрица. Според която големият враг е социалистическата идеология, която проповядва солидарност между хората. И в тоя ред на мисли всеки враг на тази идеология е наш приятел.

Именно от тази спекулативна и примитивна идеологема тръгна индулгенцията и за българския фашизъм, стимулираща свастиките и другите десни екстремисти. Новите шпиц команди добре разбират, че по някакъв начин са попътни на Хегемона САЩ и неолибералната му Система и по тая причина няма да ядат бой от органите на реда. Ето защо е излишно да се вайкаме пред смразяващата картина с маршируващи млади хора под огъня на факлите и в ритъма на барабаните в центъра на София 80 години след нацистките паради в Берлин, Мюнхен и Нюрнберг. Та нали това сборище бе легитимирано от съответната съдебна инстанция след плахите опити за забрана…

Българския фашизъм отдавна е получил амнистия по българския Закона за защита на държавата от 43-та г., според който са преследвани евреите и противниците на режима през 40-те години на 20-ти век. Не за първи път в сайта Skandalno.net говорим за спекулативната интерпретация на Историята, обладана от Конюнктурата. Така е било след 9-ти септември, 44 г. по идентичен начин се случва и след 10-ти ноември, 89 г. Добре, ама нали изминаха близо 3 десетилетия от Промяната, която уж трябваше да смени тоталитарния подход към живота? Оказа се обаче, че Диктатурата сменя само цвета, но не и нрава си. И какво излезе в крайна сметка? Получи се една подсладена и омекотена картина на българския фашизъм, реабилитиран чрез патриотарски проповеди и анти-комунистически полюции…

Как властта да удари здраво по „Луков марш“ след като целокупната обществена и политическа среда предполага точно обратното? „Реформата“ в образованието, платена от Сорос и ко, анатемосва антифашистката съпротива, защото била произведение на БКП и Москва, и изключително нежно и дипломатично заобикаля истината за анти-българския режим на Кобургите, докарал две национални катастрофи и отворил четвъртвековна гражданска война по нашите земи между 1918 и 1944 г. Попътно на тази грантова Директива за реституция на Десния терор постепенно се разчистват всички неудобни елементи от духовното наследство на българите – Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Гео Милев, Антон Страшимиров… По тази линия рано или късно червен картон ще бъде вдигнат и на комуниста Христо Ботев и „путиниста“ Иван Вазов…

В казионния гео-исторически контекст странно се размиват контурите на българския фашизъм. Вероятно ви е направоли впечатление, че официозните и грантовите клакьори по правило избягват да наричат нещата със собствените им имена. И затова монархо-фашисткия режим на Кобургите в новите учебници се етикетира с евфемизми като „еднолично управление“ или „безпартийна власт“. В коя графа при това положение да сложим жълтите звезди на гърдите на евреите по ЗЗД, отрязаните партизански глави, убитите деца от Ястребино, Пакта с Хитлер и производните от него англо-американски бомбардировки над София и страната? Тоест, ако у нас не е имало фашизъм, защо антифашистката коалиция в лицето на Лондон и Вашингтон ни е наказала така жестоко през зимата на 43-44 г.? (И защо българския комунист-антифашист- интелектуалеца Анжел Вагенщайн след войната получава лично от Ген. Шарл Де Гол орден за заслуги в антифашистката борба).  В обратния случай контрата остава в Началниците от двете страни на Атлантика, а това никак не е добре за „демокрацията“… 

В този порядък се намества и полемиката около Народния съд. Няма спор, в месомелачката на радикалната политическа промяна след 9 септември, 44 г. са пострадали невинни и по-малко виновни, но Възмездието е било неизбежно. Неслучайно лидерите на Западния свят от САЩ и Великобритания никога не са поставяли под генерално съмнение Извънредния трибунал у нас, който е част от Нюрнбергската наказателна система за преследване на нацистите и техните колаборационисти от цяла Европа.

А клетите „мъченици“ на комунизма от породата на кръвопиеца Богдан Филов, принц Кирил, Иван Багрянов, Иван Вълков са точно такива – слуги на кафявата чума. Да не говорим за детеубийци като изверга поручик Йорданов (дядо на бившия председател на НС Александър Йорданов-б.р.) или съдисти като прочутия главорез Кочо Стоянов – също увековечени върху паметника на жертвите на комунизма до НДК. Хайде по-спокойно, защото същите военнопрестъпници по абсолютно същия начин щяха да бъдат третирани например в цивилизована Франция, където след края на германската окупация още с влизането на американските войски в Париж на смърт са били осъдени 60 хил. души, сред които и много проститутки, обслужвали армията на Фюрера…

Всичко е ясно, но върху улици и площади у нас греят имената на Кобургите, завинаги отговорни за националните катастрофи след двете световни войни. В същото време в сърцето на София някой дебилен общински кретен от дясната секта е написал върху табелата с името на Ал. Стамболийски, че земеделския премиер бил допуснал „авторитарни тенденции“!?!!! А какво следва да се добави към имената на Борис Трети, Мария Луиза, Йоанна, Клементина и Евдокия? Може би това, че тяхната династия е проклятието на България и че ако не са били шумкарите, родината 100 %-ово оставаше и без Пиринска Македония.

Разбирате ли сега защо средата е супер благоприятна за „Луков марш“ и рестарт на неонацизма? Логично и още как след като основните послания на про-хитлеристкия генерал се възпроизвеждат в учебниците по История у нас и се леят от тв. екраните. Махнете свастиката от кумова срама и ще видите, че лексиката на такива като Антон Тодоров, Спас Гърневски, Тома Биков срещу „комунизма“ едно към едно съвпада с речите на нашенския фюрер Христо Луков. А бойците от Съпротивата, ликвидирали нацистката подлога, естествено са „терористи“…

Пълзящата реставрация на нацизма съвсем обаче не е български патент. Слава Богу, тукашните „свастики“ нямат нито акъл, нито потенциал за подобно нещо. Лошото е, че глобалният Луков марш отдавна гази Европа. Неонацизмът дори си намери държава след кафявия „майдан“ в Украйна, довел до забрана на майчиния език, религия, етническо самоопределение и политическа опозиция. А наследниците на хитлеристките слуги Бандера и Шухевич, изтребвали евреи и поляци в индустриални количества, манифестират със същите факли и барабани, като техните пишман-последователи от София. Подобни SS-шествия отдавна се провеждат в Естония, Латвия и Литва, а Варшава и Киев дипломатично подминават кървавата историческа драма помежду им от двете страни на Галиция, защото в момента играят в един отбор.

Това е положението. „Началниците“ от Вашингтон си отглеждат полезни чудовища срещу Русия, така както създадоха Ислямска държава и глобалния тероризъм като инструмент за поддържане на „контролирания хаос“ и преформатиране на картата в Близкия Изток и Северна Африка. И къде ли не още от Малко Търново до Хамбург и Стокхолм! Доминиращата идеологическа и геополитическа доктрина много добре е пресметнала факта, че фашизмът и нацизмът са родени от Капитала и Олигархията като алтернатива на левия модел на социалната държава, създаден след Октомврийската революция през 1917 г. в Русия. И ето че сега, век по-късно, санитарния кордон по източния фланг на НАТО очертава пълен исторически и стратегически кръг. А някъде в него се намира място и за бутафорния на пръв поглед софийски „Луков марш“. Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: