Имах намерение да изложа възгледите си по този въпрос, но скандалът с кощунството на Теодора Димова (в интервюто за „Лице в лице“, bTV, 17.04) ме изпревари и отплесна общественото внимание в странична посока – тази, че православието е „канал за проруска пропаганда“ и не бива да се изучава в училище. Поне не като задължителна дисциплина. В тази връзка ще се отклоня и аз от първоначалния замисъл на настоящата статия, за да задам на експертката по теология Теодора Димова, следните въпроси:

СН: Авторът Милена Върбанова

Тъй като МОН – една от най-мощните цитадели на Сорос в България – подготвя въвеждането на предмет „ислям“ в българската образователна система – това не предизвиква ли у Димова опасения, че такава дисциплина (задължителна или факултативна) също ще се използва като „канал“ за нечия чужда пропаганда? 

В интервюто Димова изразява недоумение как могат да се формират добродетели – това нейно изказване остана в сянка, но аз го изтъквам като връх на моралния кретенизъм, лично неин и общосоросоиден. Добродетелите, Димова, при извисените личности, са вродени, но те се възпитават в семейния кръг и се изграждат в училище – любов към Отечеството и към хората, честност, скромност, нетърпимост към престъпленията (лъжа, кражба, убийство, прелюбодейство, лъжесвидетелство, горделивост), състрадание към нуждаещия се, взаимопомощ, чувство на благодарност към този, който ни е помогнал в тежък миг и се е жертвал за нас. Всички добродетели идват от Бога и произтичат от вярата ни в Бога – първичната, най-важната добродетел. Но внимание – ако „богът“ на дадена група и етнос вменява като добродетел „избиването на неверници“, следва да се запитаме каква е този свъхестествена същност – божествена или демонична? 

Целта на една разумна образователна система, върху която се гради здраво общество и силна държава, е тъкмо формирането на добродетели от цитирания порядък – не го ли знаеше, Димова? Не отричане на биологичния пол, не чипиране, не унищожение на семейството, нацията и държавата, както прогласяват пророците на любимата ти неолиберална идеология. И не геноцид над „неверниците“, не тайни жертвоприношения, не право на мъжа да се жени за четири жени и да създава харем от унизени наложници – какъвто е осветеният обичай на някои религиозни общности. Очевидно е, че именно християнската религия и то в нейния православен вариант, който е най-старият и стои най-близо до учението на Христа, формира и най-крепко защитава човешките добродетели. Православието изтъква на първо място основното Христово послание – любовта към ближния – причината, поради която Христос е слязъл на земята и е загинал на кръста. Христос спасява човеците, носейки им дара на любовта – основен градивен елемент на Духовния свят, на Творението Божие. Католическата догматика и практика – да не говорим за разнородните протестантски учения, които дори нямат ясна идеологическа конструкция – в немалка степен се отклонява от първоначалното учение на Спасителя. Ето защо Сорос толкова ненавижда Православието, клеветейки го с устата на своите слуги – на зомбита като теб, Димова. Хулейки Православието, той пряко обругава Исус Христос.

Понеже сред сороската неука гмеж, ти, Димова, се киприш с лаврите на спец по богословие, ще ти доверя нещичко – просто за да не ставаш за смях. Вехтият завет не е част от учението на Христа. Христовото учение се съдържа в евангелските разкази на четиримата апостоли – в Новия завет. Старият завет е летопис на историята на еврейството, в който са включени морални норми на юдаизма и религиозното законодателство на древните еврейски общества. Новият завет е коренно различен от Вехтия и по същината си представлява негова противоположност, а не негово продължение. Иначе Спасителят нямаше да бъде разпнат.

В интервюто за btV, ти подхвърляш, че (като се изключи Православието – проводник на „проруска пропаганда“), все пак било добре да се изучават „Старият завет, героите, Новият завет“. Всичко е ясно, не разбрах само кои са „героите“? Герои като Искариот или Понтий Пилат? Или „героите на Украйна“? Защото по всичко личи, че Христовите апостоли нямат място в твоята сороска таблица на „героизма“. 

Знаеш ли, Димова, вчера искрено се позабавлявах, докато четях записа на казаното от сина ти Лило, вчера, 21.04, пред НОВА  – изглежда вашата фамилия виси само по екраните. Та Лило, многообещаващ умереномлад соросоид, набеден режисьор, драматург и сцеварист, чиято сватба била „аристократично събитие в арт-средите“, отпразнувано в Милано (насладих се на снимките, всички парвенюта се фотографират пред Дуомо), трогателно се жалва в студиото, че „наближавал нов Народен съд“ и това предчувствие го притеснявало. Даже някакви известни „публични фигури“ вече призовавали за Народен съд – а това било недопустимо, това било страшно, горкият Лило имал малко дете! Бих попитала – че какво му е страшното бе, Лило? Ако не си предател на народа си, защо те е шубе от Народния съд над предателите? Защо трепериш от ужас пред самата мисъл за Народен съд, ако с нищо не си се провинил пред Отечеството? Ясно е, че цялата сороска пасмина отлично съзнава колосалната си вина пред българския народ и не се съмнява, че я чака заслужено възмездие. Лило проплаква, че преди известно време бил решил да емигрира, ама, видиш ли останал – заради историите, които можел да разкаже само в  България. И като резултат – очевидно трябва да му благодарим, спестявайки му Народния съд. А къде щеше да емигрираш, жалък потомче на славен дядо? На Запад, дето залязва слънцето? Защо не замина да се биеш за Украйна, ами че майка ти цяла книга с молитви изтипоса в услуга на бандеровците? Не е написала „молитва“ за родната ни земя, а за Украйна – бащицата Сорос не й плаща да се моли за България. Защо не отиде да умреш за Зеленски, нали родителката ти ежедневно агирира да се жертваме за каузата на укрофашагите?

Аз, Милена Върбанова, възроптавах по  всеки повод срещу деянията на Народния съд, срещу концлагерите, срещу изселванията и заточенията на политически противници. Но днес не мога да си представя бъдещата независима българска държава без очищението на един безжалостен към мафията и сороската агентура Народен съд. Тези същества най-малкото трябва да бъдат изхвърлени от столицата, тя не може да остане окупирана от петата колона. Никога не съм си представяла, че ще произнеса тия думи по повод наследниците на Димитър Димов, но такива са абсурдите на сегашната действителност. Не се съмнявам, че мигът на възмездието за престъпленията ще настъпи и всеки изменник на Родината, всеки сатанист, платен със сребърниците на Сорос, ще отговаря лично на подсъдимата скамейка – независимо кои са били дядо му и баща му.

В заключение ще се върна към набелязаната в заглавието тема. Преди Девети септември българските деца и младежи са изучавали „вероучение“ – основите на православието и православното богослужение. Изучавали са Четвероевангелието, където, чрез притчи, се разкрива християнската доктрина. В неделя и на важните християнски празници, те заедно, водени от класния ръководител, са присъствали на църковната служба и са участвали в нея, пеейки в хора или помагайки на свещеника в някои малки ритуали. Тъкмо така, стъпка по стъпка, децата и юношите са усвоявали основите на вярата и са се прониквали от добродетелите на християнството – основните човешки добродетели, върху които е била изградена Европа в течение на дълги векове. Смятам, че ако в сегашната образователна система бъде въведено религиозно обучение, то трябва да има съдържанието само на някогашното „вероучение“. Мнозинството от българското население изповядва православното християнство, а не ислям, юдаизъм, будизъм, джайнизъм или езичество. Религията, изучавана в българските учебни заведения трябва да бъде единствено и само Православие. Само Православието може да изгради и защити ценностите, толкова необходими на българското общество. Това са ценности, осветени от традицията, ценности, способни да спасят държавата от разпад и народа – от заличаване. Тези ценности имат заряда да облагородят и нехристиянските етнически групи, живеещи на българска територия. Ако със сороско коварство в училищата се вкара ислям – това ще бъде способ за допълнително радикализиране на мюсюлманското население и окончателно разделение в обществото. Ислямът вече се изучава в джамиите и центровете, финансирани от Турция, Катар и Саудитска Арабия. Нима трябва да се налага и в нашите светски училища? 

Неутралният и хрисим на пръв поглед предмет „добродетели и религии“ също крие опасност от антихристиянски и антиправославни внушения. В течение на 35 години МОН не изпуска случая да сътвори фалшивогностичен образ на християнството и на Божия Син. Този предмет ще бъде просто едно прикритие за по-нататъшното разпространение на атеизма, който донесе всички беди на съвременното човечество.

Повтарям – в българските училища трябва да бъде въведено само „вероучение“ – изучаване на основите на православната вяра и църква. Тъкмо такъв учебен  предмет имаше предвид БПЦ, когато отправи своето предложение към МОН. Всичко друго е от лукаваго.

Автор: Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: