Да, има поезия, която не просто звучи актуално, а прилича на пророчество…
„Юноша“
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.
В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.
И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!…
И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.
–
Христо Смирненски
1922 г.
Смирненски, „Каменарче“:
Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори, алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.
Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.
И далече по чукарите, където
утринна мъгла дими,
мигом от крилатия ветрец подзето,
бодро ехото гърми.
Верен удар удара спокойно гони,
екнат сънните гори;
а скалата пука, цепи се и рони
в кехлибарени искри…
— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
«Младеж», 14 октомври 1922
Смирненски е писал гениална проза и поезия, но точно това депресивно парче ли избрахте?
Дайте нещо по-оптимистично!
Нищо депресивно няма в това „парче“. Парче са откровенията на Азис, а това е осъзнат призив, написан в стих и носещ огнен заряд. Ако човек се замисли в думите, казани от този ненадминат наш гений, направо ще си прехапе устните. Няма една излишна дума. Колко народ бие чело пред разни пророци, а този наш истински пророк и учител, просто се „изучава“.
„Съветска Русия“,
1923 г. Смирненски:
Желязна бе твоята броня —
в желязо духа обкова
и твърдо стоя ти на коня,
изправила в подвиг глава.
Гореше над теб небосклона,
пробляскваха мълнии зли
и удряха в светлата броня
вихрушки от вражи стрели.
Нощта беше пълна с хиени
и болка душа ти смрачи,
а чакаха в теб устремени
разискрени жълти очи.
Но ти беше с броня железна,
но камък бе твойто сърце,
и мина над черната бездна
неспуснала в немощ ръце.
И стихват днес бури метежни,
и милват те първи лъчи —
земя на душите безбрежни,
на гордите сини очи!
«Народна армия», 10 март 1923
Да го забранят в училищата както направиха с гениалния Никола Вапцаров.
Тепърва днес видях в какво състояние е гробът на Смирненски – запустение, трева до пояс… Намерете си го на нета, тé това е днешната България.
P.S. Либерализмът е скритата soft-форма на фашизма.
大特価代引きビィトン 財布 ルイビトン 鞄 [url=https://www.youtube.com/shorts/uU4r4s_vt8s title=m61697]m61697[/url] [url=https://www.youtube.com/shorts/-_3-de5Kxn0 title=m61726]m61726[/url] [url=https://www.youtube.com/shorts/-_3-de5Kxn0 title=m61726]m61726[/url] [url=https://www.youtube.com/shorts/01Qt7Hz8WNs title=m62545]m62545[/url] ビトン 二 つ折り 財布 ビトン の 長 財布 ビトン 財布 長 財布
大特価代引きビィトン 財布 ルイビトン 鞄 [url=https://www.youtube.com/shorts/bSHbB8nMplQ title=m61726]m61726[/url] [url=https://www.youtube.com/shorts/Z5KPRPqq9Zc title=m61725]m61725[/url] [url=https://www.youtube.com/shorts/0DRUz-TC6eY title=n63209]n63209[/url] [url=https://www.youtube.com/shorts/rHT9Egz02SY title=m62121]m62121[/url] ルイビトン 鞄 ルイビトン 新作 財布 ポルトフォイユ ブラザ