Почина Милена Върбанова, писател, историк и публицист. Тя беше сътрудник на нашия сайт, наш съмишленик и приятел. През последните години Милена се оформи като едно от най-ярките опозиционни пера у нас. Притежаваше огромен публицистичен талант и остро чувство за справедливост, които отекваха в особено смели, критични и громящи статии срещу евроатлантическата диктатура у нас.
Милена Върбанова Велчева е родена на 21 септември 1961 г. във Враца. През 1980 г. завършва Френската езикова гимназия в родния си град, а през 1987 г. се дипломира със степен магистър в Историческия Факултет на СУ “Свети Климент Охридски”, със специалност история, втора специалност френска филология и специализация теория и история на културата – културология. Автор е на книгите: „Връх България” (Изд. “БГ Принт”, 2016), „Атланти и чудовища” (Изд. “Светулка”, 2018), „Злато за смет” (Изд. “Рал Колобър”, 2020), „Кръвен данък” (Изд. “БГ Принт”, 2022), „Еньов геран. Песове. Агонията на България в две драми.” (Изд. БГ Принт, 2022), „Бъдни вечер – семейна повест и превод на седем сонета от Пиер дьо Ронсар” (2023), „Името България и етнонимът българи” (2024), „Лобната скала” (драма, 2024), „Заблеяло ми агънце” (пиеса за деца, 2024), „Кой е родоначалникът на българите” (2025). Награди: 1983 г. – Награда за поезия “Димчо Дебелянов”; 2022 г. – Национална литературна награда “Гео Крънзов”. Нейни изследователски исторически и езиковедски статии, както и поетични и публицистични творби, са публикувани в почти всички литературни и политически печатни и електронни издания в България.
Мир на праха ти Милена, ти беше голям родолюбец и боец. Ще останеш завинаги в сърцата ни. Изразяваме съболезнования на близките.
От Илиян Атанасов, Skandalno.net
Светла й памет
Ще ни липсва, голям родолюбец
Дълбок поклон пред тази невероятна жена, която ни караше да се гордеем,че творец и ерудит от нейните мащаби е сред нас. Тя беше величина. Беше горда и недостижима като самотен връх, поел бурите и ветровете на това мрачно време. Тъга, много тъга изпитвам, че тук на земята малките хора и затваряха вратите към успеха, който и принадлежеше. Лек да е пътят ти към най-светлите кътчета на Божественото царство, Милена! Тук на Земята, името ти дълго, дълго ще свети със светлината на неугасваща звезда.
Аз също имам вина за нейната ранна смърт.В писмата си до нея, винаги завършвах с пожеланието да бъде здрава. Явно е трябвал да бъда по-настойчив и последователен в молитвите си за нея. Празнината която тя оставя е непопълнима с нищо – велика жена. Мир на прахът и и вечна и памет!
И както е казал Александър Стамболийски, „Аз ценя живота на човека не по количеството на изживените години, а по количеството и качеството на изпълнения дълг.“ Малко хора могат да оставят подобна следа, но то си е и подарък от природата и съдбата. „10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!“ Мир на праха ти Милена!!
Странно? И при какви обстоятелства може да почине млад човек?
Милата, смела, умна Българка! Стъписана съм и потресена! Бог да приеме душата й в селенията Си!
Почивай в мир, мила Милена!
Съкрушена съм- България загуби Човек, Българка и гениален Ум.
Моля се да си при любимото и най-скъпото ти дете…
До скоро, мила и незабравима Милена.
Като се срещнем там- ще ти разказвам…
Господи, прости и вземи я в Твоето Царство…
Амин