Световните западни медии сметоха под килима новината за унижението на държавният секретар на САЩ Майк Помпейо. Миналата седмица пратената от него и набедения за супершпионин Елиът Абрамс във Венецуела диверсионна група американски наемници с цел да убие президента Мадуро и да даде знак за поредния опит за преврат, бе избита и изловена от венецуелските служби. Някои от американските наемници – доскорошни телохранители на Тръмп – паднали в плен барабар с американските си документи за самоличност. В тази тайна операция, в която е бил посветен и узурпаторът Гуайдо, ЦРУ е похарчило 210 млн долара. И за да отвлече вниманието от този свой грандиозен провал, в петък Помпейо с яд и злост даде „съвместно изявление“ с група източноевропейски външни министри – американски васали (lapdogs). Изявление, пълно с ненавист към Русия в навечерието на най-големия й национален празник 9 май.

Човек би помислил, че след като Ковид-19 изтика на заден план геополитическите дрязги на Стария континент (а и Русия се отказа да проведе парада на Червения площад) от такова заяждане може би нямаше нужда. Но не би! Помпейо и компания, заедно с нашата външна министърка дружно отсякоха: „СССР наложи комунистическия режим“ и „Цяла Източна Европа воглаве с Полша няма да спре да се бори с руските „фалшификации“ на историята на Втората световна война (ВСВ). Два идейни момента – отлежала седесарщина и полско историческо комплексарство.

Откъм неадекватност и некадърност Борисов и Помпейо с нищо вече не могат да ни учудят 

За сравнение, на предишната кръгла годишнина през 2015 г., скоро след събитията в Киев и Крим, докато Путин и Си Цзинпин седяха редом на трибуната на парада на китайските, индийски, пакистански и монголски военни сили редом с руските, а после изтече милионното море от хора по цялата страна с портретите на загиналите им близки в ръце, държавният секретар Кери долетя в Сочи да си затопли отношенията с Лавров и показа уважението си към празника. Тогава нямаше съвместни провокативни изявления на американски дипломати, подкрепени от източно-европейският им русофобски васалитет.

Както се убедихме през последните десетилетия, Денят на победата 9 май е истинският национален празник на Русия, истинският народен празник на руския и рускоезичен народ по цял свят. Мнозинството руски граждани го нареждат на първо място по значение, наравно с рождения си ден. 

Великата отечествена война е и основополагащият етнически мит, който свързва в едно homo sovieticus-ите и белогвардейците, православните и монархистите, будистките земляци на Сергей Шойгу и чеченските абреци на Кадиров, викащи „Аллаху акбар! Россия!“, руските мистици, евразийци и други брадати люде и прозападните либерали, които в Русия са маргинално малцинство, но доколкото не отричат основополагащия държавнически мит, живеят и те в него и сиостават легитимна част от руския етнос. 

Същото е и в чужбина – всички руски евреи, дядовци на Брайтън, гласуващи за Буш и Тръмп, по 9 май закичват ордените и георгиевските лентички на празника, а аристократични пергаментови бабички пишат възмутено до местните западни вестници срещу демонизирането на Русия. Същото е и в бившите съветски републики, с изключение на някои части от Западна Украйна, Прибалтика, Грузия и Молдова. Същото е и сред руския криминален контингент в затворите и на свобода. И т.н., и т.н.

Неуважението към Девети май е най-сигурният начин да накараш целокупна Русия да те презре и намрази. Кому е нужно това? Колко старателни са например десните български политици и съюзници на Хитлер – цар Борис III и премиерът (Германо)Филов да не провокират и дразнят с нищо Русия! Малко преди да подпише присъединяването на България към Оста – т.е. нашия пакт Рибентроп-Молотов, Филов пише в дневника си: 

„9.02. [1941] Неделя. Сутринта отидох на филма „Ленин през 1918 год.“, който се дава само за поканени гости от Руската легация в кино „Балкан“. Исках с присъствието си да подчертая добрите отношения с Русия. Филмът много интересен, но прекалено дълъг, свърши почти в 2.30 ч.“

Разумното българско отношение към Русия Филов запазва и по време на войната на Германия срещу СССР. Въпреки постоянния немски натиск да обискираме и затворим съветските консулства във Варна и Русе, отдето се направлявали терористичните действия на комунистическите партизани срещу немските войски, после и за участие на България във войната на Източния фронт, дето край Сталинград загиват 190 хиляди румънци и доста унгарци. И премиерът Филов, и царят не отстъпват нито на йота. Обясняват бавно и упорито на немците историческата ни специфика. Царят казва на Хитлер, че ако изпрати българска част в Русия, тя веднага ще премине на страната на противника начело с военните си музиканти.

Никога България не е имала по-жалко, слугинско, антинационално управление от сегашното! 

Седесарският компонент в изявлението – за „наложения ни комунистически режим“ – наистина няма пряко отношение към сегашната силно некомунистическа Русия, но пък има най-пряко отношение към недоволството в цяла Източна Европа от наложеният й неолиберален режим на САЩ в последните десетилетия. Носталгията по социализма е силна. В България хората, харесващи повече периода преди 1989 г., са двойно повече от привържениците на днешния античовешки неолиберал-капитализъм. От възрастните над 60 г., пък, които най-добре помнят социализма, 83% гласуват за него! Дори младите до 30 г. с малка преднина, избират пак него! Това показват социологическите проучвания. А това, че изборите у нас се фалшифицират, е друг въпрос.

Полша обаче е различна. Защо? Тя има сериозни исторически и геополитически сметки за уреждане с Русия. Бивш съперник е на Москва за хегемония над Източна Европа. Изградила си е национална митология, която няма особен досег с реалността. Полша между войните е малка, но амбициозна империалистическа сила, истинска тюрма на народите у дома, а при сгода – и агресор спрямо всичките си съседи – Германия, Съветска Русия, Литва и Чехословакия. Полша претендира пред Англия и Франция и за част от немските колонии в Африка! „Хиената на Европа“ (думите са на Чърчил) първа сключва съюз с хитлеристка Германия, още в 1934 г., насочен на изток. Като съюзник на Хитлер, полският генерален щаб планира завоевания от море до море (от Балтийско до Черно, та и до Каспийско) за да възроди Жечпосполита – иска цяла Белорусия, Украйна, Дон, Кубан… и нататък. Пилсудски и Хитлер са първи приятели, Гьоринг долита за погребението на полския фашистки диктатор, някогашен руски революционер и другар на брата на Ленин. В Берлин също се провежда траурна церемония за полския бащица.

Полша ентусиазирано подкрепя Хитлер при окупацията на Судетите и при последвалото поглъщане на цяла Чехословакия. Сама заграбва част от Моравска Силезия – Тешин. До последния ден преди пакта Рибентроп-Молотов Варшава се надява на война против СССР с готовност да се включи на страната на Германия. А под последвалата немска окупация поляците се прославят като най-върли гонители на евреите, често задминаващи немците по ентусиазъм. Около 250 хиляди полски евреи са избити от самите поляци. Мародерството и предателствата полски спрямо еврейските съседи многократно надминават случаите на състрадание. И след войната в Полша задоволството на гражданството от изчезването (избиването) на над трите милиона евреи е голямо. 

Видяхме също, че без победата на СССР във ВСВ днес Полша нямаше да съществува, както и балтийските държави. Да не говорим, че половината териотории на днешна Полша са германски, харизани ом от руснаците след края на ВСВ. Хитлер не е предвиждал полска държава. Генералгубернаторството в полските земи е окупационна зона с чисто немско управление без каквото и да е полско участие. В него поляците са в предпоследната категория подчовеци, преди евреите, а първа и втора категория са немците от Германия и местните фолксдойче. В тази територия са почти всички лагери на смъртта – в Полша есесовците се радват на одобрението на населението. След победата над СССР се предвижда повечето поляци да се изселят от тази зона и да бъдат пратени зад Урал в Русия, а на мястото им да дойдат немски колонисти. Към 1944 там вече са настанени 700 хиляди немски колонисти. Наистина, дотогава немските власти още печатат книжни злоти за местна употреба, но на пощенските марки пише: Deutsches Reich Generalgouvernement.

Какви са пълните размери на немския Lebensraum (жизнено пространство за немския народ) на изток, отвъд полските земи? Прибалтийските републики и части от РСФСР, Белорусия и Украйна са включени в обсега на „Райхскомисариат Остланд“ – но там също не се предвиждат никакви „туземни“ държави. Предвиждат се три „марки“ (гранични области). Има марка Мемел – Нарев (т.е. Клайпеда – Нарва), дето са Рига и Вилна (Вилнюс), а Ревал (Талин) е в отделен генерален окръг Естланд. Има марка Ингерманланд, дето са Ленинград (Санкт Петербург), Новгород и Псков. Има марка Готенгау (Готска област) с Крим, Днипро (Днепропетровск), Запорожие, Кривой Рог, Николаев и Херсон. Севастопол е преименуван в Готенхафен – Готско пристанище, Ялта е нарочена за общоимперски курорт. Одеса с областта си, нем. „Транснистриен“ или рум. „Транснистру“ – „Задднестровие“ – е дадена на велика Румъния, Ромъния маре. Останалата част от Украйна е в отделен „Райхскомисариат Украине“. 

Затова Полша и балтийските републики дължат съществуването си днес като самостоятелни държави и народи на победата на СССР над Германия във ВСВ. Народите им трябва да узнаят и осмислят този прост „медицински“ факт. Балтийските държави, както и Украйна, та и България, са и винаги са били силно зависими и от руските инвестиции, пазари и транзитни потоци. Неслучайно лишени от тях днес Литва, Латвия, Естония и Украйна буквално се стопиха демографски и икономически.

Добре, но България беше съюзник на райха и въпреки това не изгуби територия като победена държава след ВСВ. Причината е, че спаси евреите от старата си територия, и то без да воюва със СССР, а и съумя да запази до край дипломатическите си отношения с него. Важна роля за това да не разпокъсат територията ни като тази на Унгария, изигра и попадането ни в зоната на влияние на СССР. За нас въпросът обаче е, след разгрома на Германия на Източния фронт, „какво щеше да стане, ако Червената армия не бе влязла в България“, а бяхме окупирани, както се говори тогава, от Турция или от самата Англия? 

Не е трудно да се досетим. Границата ни с Гърция щеше да мине къде Станимака. Турция в случай на окупация щеше да се закръгли докъм Стара планина. Пиринската област щеше да бъде дадена на Скопие – нали и ОФ, и опозицията у нас издигат лозунга „Македония за македонците“. Репарациите за Гърция и Югославия щяха да са много по-тежки, а остатъчна България щеше да бъде погълната от Югославия като седма република в обширна буферна зона срещу СССР от Триест до Варна. 

Накратко за т. нар. „приравняване на нацизма и комунизма“ – такива са опорните точки на десните „либерали“, които постоянно ни се натрапват през дневния ред на Европа от адвокатите на псевдолибералния глобализъм. Тая пропаганда ни се натрапва от Хана Аренд (всъщност – с Чърчил), но разцъфтя в годините на перестройката и в разцвета  на седесарието в Източна Европа. У нас бе направен опит да се намерят корените му у Желю Желев. На лекциите ни по история в СУ още преди 10 ноември Драго Драганов повтаряше, че „фашизмът е десен болшевизъм, а болшевизмът – ляв фашизъм“. Правеха се и се правят опити да се отъждестви фашизмът със социализма въобще. Това схващане обаче няма научен, а само пропаганден седесарски смисъл. 

Истината е, че фашизмът-нацизмът е класова политика на едрия капитал. Работническите и социалистическите му оперения са бутафория. Той се храни от социална демагогия и националистическа истерия. Но в Третия райх господстват не само немските, ами и американските корпорации. Тъкмо Западният Империализъм създава и отглежда Хитлер като свое оръдие срещу СССР. ВСВ е и сблъсък на капиталистическата икономика на почти цяла Европа със социалистическата икономика на СССР. А също отчасти и с квазисоциалистическата икономика на нюдийловска Америка. Убеден съм също, че ако Ф. Д. Рузвелт бе доживял края на четвъртия си мандат, Студена война можеше и да няма. Във всеки случай за всички насилнически дивотии на социалистите на власт на първо място са виновни капиталистите със зверската си съпротива срещу прогресивните реформи. 

Сега, след победата на „социализма“ дори в САЩ, дето наистина раздават на хората сериозни пари като компенсация за измислената пандемия Ковид-19, често и без да ги питат, а в Испания въвеждат безусловен базов доход, това приравняване у нас единствено служи на мафията ГЕРБ да оправдава властта си, „че инак идат комунистите“, а в глобален план – на Помпейо да припудря берящото душа НАТО.

В прогресивна западна Европа през 1953 г. няма никакво приравняване на нацизма с комунизма. Напротив:„Юманите“ пуска специален брой за смъртта на Сталин, с портрет с въглен от Пикасо, есе от Сартр и стихове от Елюар и Арагон… възпяващи и почитащи този велик Баща на народите. А в момента (петък вечер) братовчед ми от Берлин ми пише, че там било официален празник, чествали освобождението си от нацизма и фашизма.

 

Думата „тоталитаризъм“ обаче, продукт на италианска цветистост, тогава обаче не се споменава. Според мен тя не добавя нищо ново към понятийния апарат за класов анализ на съвременната политика – и бръсначът на Окам спокойно може да я клъцне. А що се отнася до сравненията със СССР, историята на социализма там тепърва ще се изучава – свободно и от съветски, и от антисъветски перестроечни и западни клишета. Засега разбирането ни за нея е рудиментарно. 

А имаме пред очите си и днешната абсурдна Оруеловска полицейска неолиберална и псевдокапителистическа държава в развитите западни страни, абсурдното състояние на корпоративните й медии, надминаващи по несвобода и нашите от Живковото време, абсурдните васални режими на западните сателити като Борисовия, абсурдните безхаберни външни министри като Захариева… така че се отказвам напълно и от думата „демокрация“ и ще се придържам към по-емпирично проверими термини. 

Независимо от политическите си системи и съюзи в момента, България и Русия имат изградено от векове специално отношение, подобно на отношението на Англия и Америка. 80% от българите симпатизират на Русия и мнозинството руснаци симпатизират на българите. В Русия сега превъзнасят Сърбия като съюзник в две войни, но това е геополитически брак по сметка, заради общите им врагове – немците. Но в културно, географско, стопанско и човешко отношение ние сме неизмеримо по-близки с Русия от сърбите, имаме и повече общи спомени от социализма. Имаме и народен президент, избран с гласовете на две трети от политически активните българи. Няма опасност в Русия да се заблудят какво мислим ние, българите, за празника й, съдейки по спуснатите „отгоре“ действия на антинационалния криминален режим на ГЕРБ. Skandalno.net

Валентин Хаджийски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: