Чл. 410 и чл. 417 от ГПК дават зелена светлина на колекторски фирми с мутренски методи на вземане
593 685 българи, т.е. български семейства, са пострадали в периода от 2008-а година насам от ЧСИ и обслужващи ги колекторски фирми, говори статистика, предоставена ни в официален документ, издаден от Софийски районен съд. Цифрата е само за София, като за страната те са поне двойно повече. Т.е. предполага се, че средно всеки пети българин е бил засегнат от агресивни действия на ЧСИ, стъпили здраво и безнаказано (но според правораздаващите – „съвсем законно”) върху анонимно издадени от съда изпълнителни листове по чл.чл. 410 и 417 от ГПК. Нарушенията дават зелена светлина на колекторски фирми, служещи си с мутренски действия за тормоз над длъжници и изземване на имущество. В същото време сме свидетели, че спечелени частни граждански дела с материални искове, не се изпълняват така стриктно от ЧСИ, както нахъсано работят същите съдебни изпълнители за банките.
През февруари 2020 г. членове на Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с Камарата на ЧСИ и с министрите на правосъдието на България – Данаил Кирилов и на икономиката Емил Караниколов. Пандемията от коронавирус попречи да видим дали ще се предприемат действия от страна на правителството в защита на пострадалите граждани, или отново беззаконието ще бъде подминато с мълчание.
„Обръщаме се към Вас, тъй като от 2008 г. с въвеждането на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс се извърши „узаконено“ чрез съдебни актове ограбване на български граждани и фирми в полза на банки, частни лихвари, монополни дружества, поставени със закона в привилегировано положение да извършват социални услуги (Топлофикация, ВИК и енергийни дружества)”, пише в петицията на граждани, сдружени срещу ЧСИ и съда „Солидарност”.
Според тях повсеместно в България се заобикаля нормалния начин за провеждане на съдопроизводство. Много от „осъдените” не са били призовавани в съд, т.е. осъдени са „задочно” и научават за това чак, когато на вратата им почука бирник със „законно” издаден изпълнителен лист. По този начин е нарушено основно правило на върховенството на закона – правото на независим и безпристрастен съд.
Хората не твърдят, че не са длъжници и не смятат, че не е редно да върнат дължимото. Въпросът е в това, доколко действията на съда и ЧСИ съответстват на законовите им права и защо гражданите са лишени от правото си да ги отстояват в съда. Пострадалите са поставени постфактум в положението на беззащитни жертви, чиито пътища за изясняване на казуса са напълно затворени след издаването на изпълнителния лист. И въпреки че броят на тези граждани застрашително расте и ще продължава да расте в кризата, техният глас остава нечут и неразбран.
„Годишно в България се образуват над 300 хиляди изпълнителни дела, от които над 260 хиляди са при частни съдебни изпълнители, а останалите при ДСИ”, казват от Сдружение „Солидарност”.
В сайта на сдружението гъмжи от вопли на хора от различни части на страната, но никой не се интересува от индивидуалната човешка съдба, освен самите те, помежду си. Де факто чрез сайта, заклеймените като „длъжници” са напълно обезправени хора, които просто търсят утеха и опора един в друг, без да имат подкрепата на държавата за нарушените си права. Трагикомичен бе случаят, оповестен в медиите, когато две колекторски фирми буквално се сблъскаха пред вратата на длъжник на някаква дребна сума. В положението на този човек са много граждани на България и отсрочката покрай пандемията само за кратко стопира този процес, често пъти съвсем заслужено наричан „безчинство на бирници”. За ЧСИ обикновените и обезправени хора са най-лесната плячка. На практика дейността им, свързана с банките, е да вършат мръсната работа – работа, която не се различава по нищо от незаконна лихварска дейност. Обслужващите властта медии не пипат банките, защото те са им рекламодатели. И така много малко са журналистите, които дръзват да дадат гласност по темата.
От години у нас се знае, че банките и извънбанковите институции, много от които са замесени в криминални случаи, са си извоювали правото да правят вземания първо на лихвите по кредита, като оставят да расте главницата. Така де фато продуцират свои вечни длъжници. Много от жертвите на този „законов” банков рекет справедливо окачествяат себе си като „роб до гроб”.
Изпаднали в положението на невъзможност да погасяват кредитите си, потърпевшите често не само не са призовани в съд, но много от тях се оказват осъдени на суми, многократно надвишаващи дължимото, без да има черно на бяло документ, доказващ „сметката” на кредитора. Освен това, след като без разпоредителна заповед се оказват вече „анонимно” осъдени, те са лишени и от правото си да попаднат при ДСИ – в повечето случаи им е назначено ЧСИ – по същия „случаен подбор”, който се практикува в съда и за който вече имаме представа колко е бил „случаен” в последните години. Това оскъпява и още повече затруднява изпадналия във финансова криза неплатежоспособен български гражданин, наричан за кратко „длъжник”. Де факто тези хора, изпаднали във финансов колапс, оказва се, са лишени не просто от някои права, а от почти всички всички човешки права по смисъла на ЕКПЧ. Срещу тях се провежда атака от страна на частни лица /ЧСИ/, „назначени” от държавата. Това също е много интересен подход на държавата, в симбиоза с банките, който погледнат реално е добре измислен „парадокс”. Така по един съвсем лесен начин държавата е оторизирала частни лица да се грижат за облагодетелстването на финансови институции и няма защо да си умен, за да прозреш, че зад това се крие интерес и този интерес съвсем не е обърнат към гражданите на България. Благодарение на тази практика много от българските граждани останаха без дом и бизнес – т.е. в пълен „цайт нот” да се изправят отново на краката си. Създавайки една огромна безправна маса от хора, правителството не съзнава, че по този начин само до един момент ще има изплашени послушници, в следващия това ще провокира масов гняв.
Според „Солидарност”, вследствие на тази вълна на безнаказано ограбване, от граждани са иззети огромна част от имоти, жилища и фирми, които по-късно са продадени на безценица. Вместо да бъдат подпомогнати да решат проблема си с труд, тези хора са безхаберно превърнати в гневни аутсайдери на обществото.
„Районни съдии, частни и държавни съдебни изпълнители са извършили и продължават да извършват множество документни престъпления и длъжностни такива, които могат да бъдат бързо установени по безспорен начин като бъде извършена незабавна проверка на техните частни граждански и изпълнителни дела”, твърдят от „Солидарност” и разполагат с цял списък от конкретни примери с имена.
„Във връзка с констатираното от нас порочно прилагане на правото на ЕС по Заповедното Производство и Изпълнителния процес, както и пълното бездействие до момента на всички институции, които сезираме, ние настояваме за незабавна среща с представители на ВСС”, са написали в петицията си до президента на РБългария от Сдружение „Солидарност“.
„На това корумпирано правораздаване, в нарушение на основните права на гражданите, Конституцията и ГПК, трябва да бъде сложен край и да се намери начин за колективно преразглеждане на делата, преустановяване на порочната практика на съда и внасяне на необходимите законодателни промени в ГПК и ЗСВ”, настояват те.
На 27 февруари 2020 г., Комисията по петиции с председател Долорес Монсерат посети България, за да събере информация от потърпевши граждани и правосъдното министерство и да установи има ли нарушение на правото на справедлив процес. В „Биволъ” публикуваха материал по темата: „Евродепутати с критика и остри въпроси за ЧСИ-тата към Данаил Кирилов”. Всъщност, смелите журналисти оттази медия имат идруги публикации по темата. И други журналисти са изнасяли в пресата историите на хора, пострадали от въпросните закононарушения. Но всичко остава без отговор от страна на управляващите и отговарящите – да не употребяваме думата „отговорни” институции, защото отговорност до този момент не държи никой!.
В момента дори евродепутати, запознати с доклада на ЕП се изнизват „по пантофи” с думите: „С тази пандемия всичко се обърна с главата надолу” /цит. Кристиян Тершкеш, Румъния/. Пандемията помогна да затихнат протести, да се прикрият вини и да се оправдае бездействието, продължавало години наред преди коронавируса.
Съдът и ЧСИ, обаче, подновяват дейността си и докато гласът на справедливостта не бъде чут, с безчинствата ще се продължава. Ще продължава и обедняването на нацията ни – бедните ще стават още по-бедни, и по този начин – все по-безгласни. Протестните действия ще отслабват, а българските управляващи ще продължават да се тупат в гърдите, че сме правова държава и мониторингът над България вече не ги грози.
Има ли българи, които все още да вярват на това и да се хващат на въдицата на лъжци? Да, уви – има. Докато не попаднат и те в същото положение на безправни, когато на свой гръб ще разберат, че частният проблем на отделния гражданин трябва да е проблем на гражданското общество, на народа в целокупност. Не е нужно да разбираш много от право, за да разбереш, че никой човек на земята не може да бъде осъден без право на защита в съд и че никой не може да бъде осъден да плати повече, отколкото дължи. Няма човек на планетата, който иска да бъде тормозен и унижаван пред децата си – да остане без дом, подслон и препитание, изоставен от държавата, чийто гражданин и данъкоплатец е. В това е простата истина, която трябва да проумеем. Макар българинът да знае приказката „На чужд гръб и сто тояги са малко”, хубаво е да осъзнае „тайната” и страна – че никой не е застрахован тоягата да „скочи” и върху неговия гръб. Защото никой не е наясно как ще се стече животът му занапред. Особено, в задаващата се световна икономическа криза.
Независим и справедлив съд и цивилизовани изпълнителни действия – това искат хората, изпаднали в положението на длъжници. Много ли е?! – Не, справедливо е. Никой от тях не отказва да плати, но трябва държавата да го подкрепи морално, за да успее да го направи. Простичката дума е Справедливост. Skandalno.net
Автор: Eми Мариянска, Skandalno.net
Добре ще е при споменаването на чл. 417 от ГПК, да се припомня на хората, че е рожба на Мая Манолова. Същата госпожа, която сега им замазва очите със сладки приказки и обещания! Да, онази същата, която е за Истанбулската конвенция!
И на която много хора все още вярват, за съжаление.
Цялата тази работа с бързите кредити с огромните лихви и такси, след това колекторските фирми с още лихви и такси и накрая великият и много справедлив съд, който присъжда всички искания на тия мошеници, независимо че ни говорят, че не е правомерна лихва повече от 50%, че не може да се начислява такса върху такса, лихва върху лихва, запомнете всичко което поискат в съда го получават. И след това врче ЧСИ се явяват като някасква подледна инстанция и каквото и да добавят като лихви и такси е все вярно, на никого не можеш да се оплачеш.За съдът все едно от другата страна не стои беден човек който не може дори адвокат да си плати, ами стои предмет. Такова безразличие към съдбата на хората няма никъде. Всичко е планирано и се дирижира на високо ниво и започва с отказа на банките да дават кредити и тикат хората към бързите престъпни кредити. Няма оправия, години наред се дъвче тая дъвка, но нищо не е подобрено и сигурно няма и да бъде. Българите са като овце за стрижене, така ги гледат и се отнасят към тях, няма милост, няма спасение!
Справедливост! След като тя липсва, няма държава, няма го и даденото право от Бога на живот! Г-жо Мариянска, наближава моментът, когато само една искра ще запали чергата на крадците и тогава ще разберат какви разбойници са и какво заслужават!