Едновременните посещения в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф и на ръководителя на дипломацията на Ватикана Пол Ричард Галахър не означават нищо друго, освен желание и на двамата „да дойдат и да разговарят“ с руската страна. Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза това в интервю за телевизионния канал РБК. На въпрос за двете визити Лавров лаконично отговори: „И в двата случая стои желанието на онези, които дойдоха при нас, да направят посещение и да проведем разговори.“

„И в двата случая стои желанието на онези, които ни посетиха да дойдат и да разговарят. Разговарях с висшия дипломат на Ватикана; няма тайни и ние разкрихме практически всичко на пресконференцията след разговора. Папския пратеник изрази интереса на Ватикана към прекратяване на този конфликт възможно най-скоро и потвърди готовността си да съдействат за решаването на хуманитарните въпроси“, каза Сергей Лавров. Той припомни, че кардинал Дзупи вече е посещавал Русия няколко пъти; папа Лъв XIV му възложи задачата да съдейства за контактите по хуманитарни въпроси – като например въпросите за пленниците и размяната на тленни останки между Русия и Украйна.

„Нашият омбудсман е в контакт със своя украински колега; те си служат с делови, деполитизиран език – стил, който спомага за решаването на проблемите. Ватиканът изрази готовност да съдейства за това – точно както Мелания Тръмп помогна за разрешаването на редица въпроси, включително събирането на деца с техните семейства, поставени пред нея от граждански организации“, посочи Лавров.

На въпрос на РБК по повод статия в „Уолстрийт джърнъл“, според която директорът на ЦРУ е посетил Русия, за да я предупреди да не напада страна от НАТО, най-вероятно балтийските държави или Великобритания, Лавров отговори: „Знаете ли, не присъствах на тази среща, а и – както навсякъде по света – съществуват правила, регулиращи сътрудничеството между разузнавателните служби. В това няма нищо необичайно, както няма нищо необичайно и в това, че те извършват тази дейност в тишина. Ние в дипломацията също работим в тишина. И все пак дипломатите са длъжни – както по силата на традицията, така и поради самата същност на професията си – да разкажат нещо. Разбира се, не разкриваме детайли които са твърде чувствителни или все още в процес на разработване – това е важно, за да не се застрашат евентуални компромиси или постигането на консенсус“.