Из речта на Министъра на външните работи на Руската Федерация Сергей Лавров на дипломатическия форум в Анталия, Турция – 12 април 2025 г.:

Не говорим за териториите, а за хората, които живеят там, чиито предци са живели там и са основали градове като Одеса (дело на руската императрица Екатерина Велика), построили са заводи, пътища, пристанища – всичко – върху необитавана от никого до този момент земя. Те са руснаци. Така се случи, че тези хора по „волята на историята“ през съветския период попаднаха в пределите на Украйна, а не на Русия. По времето на СССР това отделяне на големи маси от руското население и присъединяването им с територията към Украйна се разглеждаше като обединяващ фактор за неутрализиране на ултрарадикалите, живеещи в Западна Украйна (Западна Украйна беше присъединена точно преди войната).

Хората, които живеят в тези изконно руски територии на Украйна днес са лишени от всякакви права на човека. Вече се позовавах на първия член от Устава на ООН, който гласи, че правата на човека трябва да се зачитат независимо от расата, пола, езика или религията му. Нарушават се езиковите и религиозните права на етническите руснаци, живеещи на територията на бившата Украинска ССР. Руският език е забранен на всички етапи на образованието, в културата и в медиите. Изхвърлят се книги на руски от библиотеките, включително на всички рускоезични писатели, творили на територията на Украйна. В Германия нацистите изгаряха книги. Украинците действат „по-умно“. Те ги рециклират и получават пари за това. И всички са доволни. Каноничната Украинска православна църква наскоро беше забранена. Те буквално унищожават всичко руско.

През ноември 2021 г., много преди принудителното начало на специалната военна операция, Зеленски беше попитан в интервю какво мисли за хората от другата страна на линията на съприкосновение в Донбас. По това време Минските споразумения все още бяха в сила, въпреки че по-късно германците, французите и украинците признаха, че никога не са имали намерение да ги спазват – блъфирали са, за да печелят време за въоръжаване на Украйна. Това отговаря на въпроса има ли смисъл да приемем исканото от тях сега 30-дневно прекратяване на огъня. Логиката е същата.

И така, връщайки се към ноември 2021 г., Зеленски, коментирайки руското население в Украйна, опитвайки се да изглежда умен, каза: „Знаете ли, има хора и има същества“. В друго интервю той каза: „Моят съвет към тези, които живеят в Украйна, но се чувстват свързани с руската култура, ако мислите за вашите деца и внуци, омитайте се в Русия.“ А преди няколко седмици, в друго интервю, когато го попитаха какво го мотивира да продължи, той каза: „Омразата ми към Русия“. Интервюиращият искаше да изясни дали говори конкретно за В.В.Путин. Той отговори: „Не, омраза към всички руснаци“. И това го казва рускоезичен човек, който през творческите си години защитаваше правото на украинците да говорят руски. Той казваше: „Не си и помисляйте да докосвате руския език, това е нашата история“. Така е.

Омразата не е добър съветник. Дори Израел никога не е забранявал арабския език на палестинците.

Украйна е единствената многонационална страна на Земята, която е забранила езика на една голяма етническа група. Западът (НАТО, особено ЕС) постоянно говори, че правата на човека са над всичко. Когато критикуват Венецуела, Русия, Сърбия, Турция, те никога не забравят правата на човека. Вижте обаче какво казват същите за ситуацията в Украйна. Казват, че Зеленски и екипът му защитават европейските ценности. Значи вашата ценност е унищожаването на езика на етноса, основал една страна, вашата ценност е да прославяте нацисти и техните съучастници, осъдени от Нюрнбергския трибунал. Подпомагате власт, която издига паметници и чества рождените дати на нацисти като национални празници, докато унищожава паметниците на тези, които спасиха Европа от нацизма. Подкрепяте онези, които в Одеса събориха паметника на Екатерина Велика, която е основала този град.

Между другото, едва след като този паметник беше разрушен, ЮНЕСКО даде на центъра на Одеса, където той се намираше, статут на обект на Световното културно наследство. Това е позор за една дама, която случайно е французойка и очевидно „по подразбиране“ е станала главен изпълнителен директор на тази иначе уважавана организация.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: