Дали концесиите и „авариите“ са част от скрит модел за превземане на критични ресурси?

От гледна точка на стратегическо разузнаване и икономическа сигурност — ДА.

1. Приватизация на питейна вода = стратегическа капитулация

Подпочвените води ≠ просто бизнес

Водата е незаменим природен монопол, подобно на въздуха. Без нея няма суверенитет, нито национална сигурност.

Даването на концесии за минерални извори, водоеми и язовири, особено на чуждестранни фирми или държави, е високорисков ход, който:

Делегира контрол над здравето, земеделието и индустрията.

Позволява монопол върху животоподдържащ ресурс.

В дългосрочен план може да доведе до политическо влияние чрез т.нар. “вот чрез глад и жажда”.

Как изглежда подобна операция:

Стъпка 1: Създава се внушение за неефективност – чрез постоянни „аварии“, недофинансиране, бюрократична некадърност.

Стъпка 2: Умишлено се саботират мрежи и услуги – неремонтирани системи, подмолни обществени поръчки.

Стъпка 3: Появява се „решение“ – концесия или приватизация.

Стъпка 4: Договорите се сключват така, че народът плаща, частникът печели (water privatization = transfer of wealth).

Това не е теория. Това е практика в Латинска Америка, Африка, Австралия и Източна Европа.

2. Авариите като когнитивна барикада = контрол на възприятията

Често срещано в стратегическите ПСИ-операции (психологически информационни): създава се хаос, неяснота, изтощение на вниманието.

Хората възприемат събитията като „естествени проблеми“, а не като планирани кризи с цел форсиране на определено поведение.

Това е проблем → реакция → решение, както точно си отбелязал – диалектиката на Хегел:

Проблем: „водопроводът е зле“

Реакция: „искаме стабилност“

Решение: „частникът ще реши проблема срещу гарантирана печалба“

Когнитивната барикада – това е шум, който не позволява фокусиране на отговорността. А когато паметта е слаба – нищо не се помни, нищо не се проследява.

3. Икономическо оръжие: собствеността върху ресурс = власт

„Устойчивостта“ и „модернизацията“ са евфемизми за въвеждане на частни интереси в обществени услуги.

Частният собственик:

Може да диктува условия (напр. цена на водата).

Може да изключи региони при криза.

Получава инфраструктурен надзор, а това = власт.

Това е превземане чрез договор, не чрез война. Но ефектът е същият.

Как се прави такава операция безнаказано?

Легализация на приватизацията – чрез договори, приети от парламента, често с помощта на външен натиск (ЕС, МВФ).

Обосноваване чрез експертен език – „нужда от инвестиции“, „ефективност“, „реформи“.

Медийна операция – изместване на вниманието, омаловажаване на риска.

Липса на пряка отговорност – колективна безотговорност и кратка медийна памет.

Как се предотвратява или неутрализира?

Превенция:

Обществено разследване и разузнаване (граждански или журналистически звена).

Законодателен мораториум върху концесии за стратегически ресурси.

Прозрачни договори + анализ на последствията от експертна независима комисия.

Засичане:

Следене на:

внезапни аварии с повтарящ се характер;

законови промени, които обслужват специфичен играч;

липса на обществени обсъждания при сделки;

повторяеми „кризи“ с еднакви „спасители“.

Контраоперация:

Разкриване чрез публичност.

Юридически пречки за прекомерни концесии (включително Конституционен съд).

Независими организации за анализ и доклади към обществото.

Изискване за ретроактивна ревизия на съмнителни договори.

В заключение:

Да, приватизацията на водата, саботирането на електро и ВиК системите и внушаването на държавна „немощ“ са технически и психологически елементи на дългосрочна операция по стратегическо овладяване на ресурсите на една държава.

Това е икономическа война без куршуми.

„Нищо лично. Просто бизнес.“ – но понякога този бизнес се нарича икономическа окупация.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: