Автор: полк. Гергин Гергинов

През 2007 г. на Мюнхенската конференция за сигурност президентът на Русия заяви, че страната му ще отстоява националните си интереси. И на най-умната част от Запада веднага й стана ясно, че борбата с Русия предстои и че ще бъде съдбоносна за западната глобална хегемония, която не може да позволи съществуването на толкова голяма и независима държава, разполагаща с такова огромно количество ресурси. Такава държава моментално се превръща в конкурент и съответно враг на Запада За да постигне главната си цел – запазване на политическото, икономическото и военното си господство върху планетата – Западът можеше да действа по два начина – първи, пряк сблъсък с руската ракетно-ядрена мощ, който е твърде опасен и втори, предизвикване на прокси война с Русия и същевременно налагане на санкции върху нейната икономика и финанси. Този вариант не изисква пряко участие на Запада, безопасен е и с него целта може да бъде постигната. Поради това за борба с Русия беше избран този втори вариант. Такава е същността на възникналия по-късно на тази основа проект „АнтиРусия“. Основна роля в него е отредена на Украйна. На Запад допускат, че война между Украйна и Русия ще създаде условия за смяна на руското държавно ръководство, а след това за подчиняването на Русия на Запада и за използването й в бъдещата схватка с Китай.

Украйна беше най-развитата република на Съветския съюз в научно-техническо, промишлено и аграрно отношение. Тя беше важен център на ракетостроенето, космическите и авиационни технологии, приборостроенето, електронната и електротехническа промишленост. Страната имаше силно развито селско стопанство и хранителна промишленост. Постепенно създаденото с труда на милиони работници и инженери започна да се изоставя и унищожава. Този процес особено се засили след преврата през 2014 г., организиран от Запада в изпълнение на посочения по-горе проект.

Украинското ръководство, формирано след преврата изцяло от представители на западните националистически настроените области, възкреси идеологията на Степан Бандера и реши да я наложи на цялата страна грубо, със сила. Отмени закона за регионалните езици, независимо, че Конституцията гарантира тяхното използване, и започна украинизация на населението. Силовото налагане на една идеология и един език, който не се говори и разбира от 70 % от населението, предизвиква съпротива в областите, в които етническите руснаци и рускоговорящите са над 98 %. Те са принудени да общуват само на украински език, който дотогава в централна, южна и източна Украйна се използва само в някои селски райони и много малко в градовете.

Тази политика е една от главните причини за недоволството на хората от Донецка, Луганска, Харковска, Днепропетровска, Херсонска, Николаевска и Одеска области. Недоволството е потушено с убийства, арести и дори изгаряне на хора, както това стана в Одеса. Само в Луганска и Донецка области обаче населението се организира до такава степен, че да даде въоръжен отпор. Избухва гражданска война, придобила сериозен размах и ожесточеност в тази част на Украйна. С нейното начало украинското ръководство започна унищожаване на собствената си държава и народ.

За регулиране на противоречията между воюващите страни бяха организирани преговори в Минск между Украйна, Русия и ОССЕ с посредничеството на Франция и Германия (Нормандският формат). Споразумението „Минск-1“ бе подписано на 5 септември 2014 г., като основното в него е прекратяването на огъня. То обаче не бе спазено. През януари 2015 г. изпратените в Донбас украински „диви батальони“, формирани от националисти, привърженици на новата идеология, бяха обкръжени близо до Дебалцево и унищожени.

Западът разбра, че ожесточението на националистите може да се използва по-мащабно, но слабостта им показва, че проектът „АнтиРусия“ може да не успее и затова предприе стъпки за спасяването му. За целта на 12 февруари 2015 г. бе подписан „Комплекс мерки за изпълнение на минското споразумение“ („Минск-2“).

Предписаните мерки също не бяха изпълнени. Едва на 7 декември 2022 г. стана ясно защо това е така. В интервю за „Ди Цайт“ Ангела Меркел, през 2015 г. канцлер на Германия, беше ясна: „Минските споразумения бяха подписани, за да дадат време на Украйна и да ѝ помогнат да стане по-силна“.

Именно с подписването на „Минск-2“ и възприетата нечестна и коварна политика спрямо Украйна Западът положи основите на бъдещото използване на украинския народ.

Към 2020 г. украинската армия бе коренно различна – истинска бойна машина. Освен това през този период САЩ вече са оформили от Украйна и на политическо, и на пропагандно ниво мощно острие срещу Русия. Така стъпка след стъпка, т.е. след преврата и двете лъжливи споразумения, Западът подготви почвата за война между Украйна и Русия. Оставаше само едно – Русия да бъде вкарана в ситуация, при която да бъде принудена да се намеси с войски. Тогава тя ще бъде обявена за агресор, Западът ще има основание да оказва всякаква помощ на Украйна и с ръцете на украинското население (голяма част от което – подкарано да воюва насилствено със способите на киевския репресивен апарат) ще може да осъществи грижливо подготвения си проект „АнтиРусия“.

Условия за това се създадоха към края на 2021 и началото на 2022 г. През декември 2021 г. САЩ и НАТО отказаха разговори по руското предложение за създаване на еднаква сигурност за всички страни, а в началото на 2022 г. стана ясно, че Киев подготвя операция за окончателно унищожаване на отцепилите се от Украйна ДНР и ЛНР. На Русия не ѝ оставаше нищо друго, освен да защити живеещите в двете републики около милион руски граждани, разполагащи с руски паспорти. Така, почти две седмици преди началото на планираното украинско настъпление срещу ДНР и ЛНР, започна руската специална военна операция. Накратко, Западът постигна целта си – успя да предизвика намесата на Русия и с това започна реализирането на плана си „АнтиРусия“. С активирането на този план започна и унищожаването на украинския народ чрез въвличането му във война с Русия.

Използвам този израз – “унищожаване на украинския народ“, защото на практика се получава точно това. Вече неколцина западни политици цинично заявяват, че в тази война, ако не загиват украинци, трябва да загиват американци/натовци. Затова оказваната помощ на Украйна за Запада била инвестиция в запазване на живота на собствените войници. Защото за да покорят Русия, ще трябва да воюват войски на НАТО, но в Брюксел и Вашингтон не искат това. А щом има правителство, готово да жертва народа си за техните интереси, защо пък да не използват тази негова готовност. И те я използват, безжалостно, без срам и угризение на съвестта.

И друг път съм посочвал думите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел и пак ще ги повторя, защото те обясняват истинските намерения на Запада: „Подкрепата ни за Украйна не е заради това, че обичаме украинския народ. Тя е в наш собствен интерес“.

Това не е ли обикновен цинизъм, жестокост, егоизъм и преднамерено тласкане на един народ в огъня на войната да загива в интерес на Запада? А това не е ли преднамерено унищожаване на този народ? От Запада и от тези, като му помагат в тази политика.

Наскоро дипломатически източник от Брюксел поясни, че извършването на нова тотална мобилизация в Украйна е била задължително условие, искано от САЩ, за отпускане на нова помощ. Точно затова преди обсъждането ѝ в Конгреса Киев прие нов, по-строг закон за мобилизация, който напълно задоволява американските конгресмени и помощта бе отпусната.

От одобрените почти 61 млрд. долара около 24 милиарда остават в САЩ за попълване на собствените й арсенали, 8 милиарда са за подкрепа на украинската икономика, за пенсии и заплати, а 29 милиарда са за въоръжение. От тях 4 милиарда са за въоръжените сили на Украйна (ВСУ), 11 са за обучение на военнослужещи от ВСУ, за добиване на разузнавателна информация, за да си плати ВСУ за това, че използва космическата интернет-свързочна система Starlink и др. , а с 14 милиарда ще се закупи въоръжение за страните от НАТО, които вече са предали или предстои да предадат старото си оръжие на Украйна.

Предоставената помощ позволява продължаване на войната, но не и спечелването ѝ. Тя ясно показва намерението на САЩ – даваме оръжие, но вие трябва да създавате нови формирования и да продължавате да воювате колкото се може по-дълго. Твърди се, че помощта е необходима, за да се осигури някакъв успех на ВСУ преди предстоящите избори в САЩ.

Значи за да може президентът Байдън да повиши авторитета си в страната, трябва още няколко десетки хиляди украинци да загинат и с това да му помогнат да спечели втори президентски мандат.   

Гибелта им изобщо няма да се забележи нито от Джо Байдън, нито от гласувалите за помощта. Помни се намесата, с благоволението на САЩ, на британския експремиер Борис Джонсън, довела до отказа на Киев от мирното уреждане на конфликта съгласно Истанбулското споразумение от 15 април 2015 г. Джонсън щедро обещава огромна финансова и военна помощ и съветва украинския президент: „Дайте просто да воюваме“. В началото на май т.г. британският външен министър Дейвид Камерън отново изрази горещо желание Украйна да продължи да воюва, обещавайки 3 млрд. паунда годишна военна помощ за Украйна за „колкото време е необходимо“. Дори окуражи Украйна да използва предоставените й от Великобритания далекобойни оръжия за удари по цели в Русия, т.е. конфликтът да се задълбочи и разшири. Всъщност защо не. Ще умират украинци, а не британци.

Отговор на тази намеса, както и на други подобни изказвания на западни политици, беше даден бързо – в Москва обявиха, че ракетните части на Южния военен окръг, ВМФ и Въздушно-космическите сили ще проведат учение за използване на тактическо ядрено оръжие. За Запада това е не само информация за размишление, но и сериозно предупреждение. В резултат на такива намеси и на редовна военна помощ днес изтича кръвта на украинския народ, а Борис Джонсън и Дейвид Камерън си живеят кротко и честито на острова, както правят и онези във Вашингтон и Брюксел след отпускането на всеки нов пакет оръжие за украинската армия.

По официални данни населението на Украйна към януари 2022 г. е 41.2 милиона, формирано от над 100 националности, от които 20 големи по население. Според Фонда за населението на ООН през 2023 г. то е намаляло до 36.7 млн. души, 20% от които са на възраст над 65 години, а 15% са деца под 14 години. Според Украинския институт на бъдещето почти 10 млн. украинци работят. От тях, ако се извадят работещите в публичния сектор, които не създават блага, остават около 7 милиона работещи в промишлеността. Те трябва да осигурят живота на останалите, което вече е проблем. За Украйна обаче се очертава още един важен проблем, при това пак по вина на Запада.

На Запад смятат, че за тях ще бъде по-изгодно да организират ремонт и производство на въоръжение на украинска територия. Тази идея е откъсната от реалността, защото не отчита противодействието на Русия. Спомням си втория принцип на китайския стратег Сун Дзъ, който гласи „Не позволявай на противника да изхрани войската си“. Днес е логично да се добави, че не трябва да му се позволи и да произвежда необходимото оръжие. Това е една от причините руските ракетни удари да се нанасят по цялата украинска територия.

През последните месеци ракетните удари са по енергийната система и по промишлените предприятия, свързани с производство и ремонт на въоръжение. При тези удари се унищожава сграден фонд, оборудване, загиват и специалисти. Всичко това се отразява пагубно на промишлените възможности на страната и на практика тя постепенно се деиндустриализира, а всъщност и демилитаризира. Това, заедно с демографската криза, вече има и ще има все по-голямо отражение върху бъдещето на страната и нейното население, което е следствие именно от циничната и безжалостна политика на Запада спрямо Украйна.

На Запада не му е необходима Украйна с голямо население. Според западни експерти трябват около 15 милиона за работа в селското стопанство и промишлеността, които да осигуряват най-необходимото за живота на хората, а останалото ще се внася от Запада.

Още от 2022 г. особен апетит се проявява към украинските природни ресурси, в частност към чернозема на страната. Ето докъде стигат апетитите спрямо него: по време на окупацията нацистка Германия изнася украинска земя с ж.п. композиции. Днес Швеция се готви да направи същото, но срещу заплащане  – според  „Дагенс нюхетер“ тя желае да закупи до 100 млн. тона чернозем на цена 5 евро за тон. Това обаче е по-малкият проблем.  В края на април президентът на Полша Анджей Дуда очерта по-важния. Пред полската телевизия LRT той констатира, че „селското стопанство на Украйна се управлява не от украинци, а от големи чуждестранни компании от Западна Европа и САЩ“.

Украинският закон забранява купуване на земя от чужденци, но не забранява на чуждестранни компании, инвестиционни фондове и банки да купуват акции от украински агрофирми или да наемат земя. Така, чрез договори за наем или закупуване на дялове от крупни украински агрохолдинги,

днес повече от 50 чужди инвеститори контролират огромната част от украинската обработваема земя.

В статия от май 2022 г. в. „Australian National Review“ твърди, че  американските компании Cargill, Dupont и Monsanto владеят 17 млн. хектара украинска земеделска земя (28%) от общо 61 млн. хектара. Именно те изнесоха през 2023 г. от Украйна 20 млн. тона зърно чрез прословутата зърнена сделка. Сред основните акционери в тези три компании са най-големите финансови холдинги в света – Vanguard, Blackstone и Blackrock, чиито централи са в САЩ. Крупни собственици на земеделска земя са и американската NCH Capital, френската AgroGeneration, SALIC от Саудитска Арабия и германските ADM Germany, KWS, Bayer и BASF, а 5% владеят и китайски компании.

Според Окландския институт на САЩ към февруари 2023 г. украинските агрохолдинги имат значителни дългове към американски и европейски банки, в частност към Европейската банка за реконструкция и развитие и към Световната банка. Засега само войната пречи да се прехвърли юридически контролираната украинска земя на реалните собственици по схемата „собственост срещу дълг“. Според „Уолстрийт джърнъл“ наскоро компаниите Pimco и BlackRock, които държат около 20% от непогасени украински еврооблигации на стойност 20 млрд. долара, са поискали от Украйна да започне погасяване на дълга от 2025 г. Ако това не стане, ще се приложи същата схема, т.е. ще започне изкупуване на украински активи.

През август 2023 г. Сергей Шиптенко, автор на изданието „Украина.ру“, отбеляза, че мобилизираните в армията украинци са убедени, че отиват да бранят родината си, т.е. земята си. Според него те не знаят, че всъщност те воюват за запазване на земята, контролирана от американски и европейски холдинги, част от която, впрочем, е и в завзетите вече от Русия територии. Излиза, че

Западът не само продължава унищожаването на украинския народ, но и го използва, за да брани контролираната от него украинска земя.

Следователно помощта му не е безкористна, а напротив, покрай борбата с Русия, той решава и свои икономически интереси именно за сметка на украинския народ.

В по-широк аспект, ако стане възможно, Западът би присвоил и други природни ресурси на страната, като желязна руда, коксуващи се въглища, титан, литий, уран. Казвам, ако стане възможно, защото населението в Украйна може най-накрая да разбере замисъла на Запада и да се погрижи за спасяване на страната си. Освен това изливащата се злоба срещу Русия показва, че Западът се опасява не само от окончателния провал на плана „АнтиРусия“, но и от това, че големите му икономически апетити спрямо украинските природни богатства могат и да не се осъществят. Оттук и желанието на Запада за мирно уреждане на конфликта.

На 4 май Русия съобщи, че обявява за международно издирване украинския президент Владимир Зеленски и експрезидента Петро Порошенко. Засега това е символичен жест, който обаче има няколко реални измерения. Едно от тях е, че Русия няма да преговаря с двамата за мирно уреждане на конфликта. Освен това се създава юридическа основа за привличането им към отговорност в бъдеще. Това съобщение намалява ефекта от планираната в Женева конференция за мирно уреждане на украинския конфликт. С него Русия поставя начало на денацификацията на Украйна, изискваща смяна на провежданата политика от днешното украинско ръководство. Както е известно демилитаризацията и денацификацията на страната са двете основни цели на специалната военна операция.

Украинският конфликт се използва от САЩ и за разделяне на Китай и Русия. При посещението си в Китай в края на април държавният секретар Антъни Блинкен предупреди, че, ако Китай продължава да помага на Русия, Западът е готов „да прави същото безкрай“ за Украйна и заплаши Китай със санкции. Като доказателство за решимостта на САЩ бързо бяха предприети няколко съгласувани действия. Прие се закона за предоставяне на нов пакет въоръжение за ВСУ и то почти веднага започна да постъпва от запасите, съсредоточени в Полша и Румъния. В Киев приеха новия закон за мобилизация и започнаха преговори с ЕС да върне в страната избягалите на негова територия годни за военна служба украинци. САЩ наложиха нови икономически санкции на 200 руски и на 60 компании от седем други страни, в т.ч. и на 16 фирми от Китай.

Посочените действия на Запада, покрай стабилизиране на украинската армия, имат за цел и да убедят Китай да не помага на Русия. Западът много добре знае, че продължителен военен конфликт в Европа не е в интерес на китайския експорт и затова натиска му върху Пекин ще продължи да нараства. Това показва, че проектът „АнтиРусия от противопоставяне между Запада и Русия, все по-ясно придобива геополитически аспект, оказвайки влияние върху отношенията в триъгълника САЩ-Китай-Русия. По всяка вероятност руско-китайското виждане за тях ще стане ясно по време на посещението през май на руския президент в Китай, а евентуално и в КНДР. А дотогава украинският народ ще продължи да бъде използван за борба с Русия, за разделяне на Русия и Китай, за защита на контролираните от Запада украински природни ресурси и за разрешаване на вътрешните проблеми в самия Запад. Същевременно безжалостното унищожаване на украинския народ ще продължи.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: