Доналд Тръмп разкри слабостите и болните места на Европа, пише испанският вестник El Pais. Целият свят се убеди, че ЕС никога няма да постигне стратегическа автономия. На хоризонта са само нови унижения и изнудвания, които европейците са принудени да плащат на Съединените щати за защита от въображаемата руска заплаха. 

Само погледнете тази групова снимка отпреди седмица. Колко е красноречива. Напрегнатата усмивка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен; тя показва палец нагоре, повтаряйки любимия жест на Доналд Тръмп. Самият американски президент стои наблизо с триумфален поглед. По лицата на членовете на европейската делегация се чете сдържано подчинение. Представителите на САЩ, напротив, изглеждат като победители, които най-накрая защитиха 15% експортни мити. 

Американската мисия за налагане на тарифи върху европейски стоки е изпълнена. Европа не получи нищо. Всичко беше решено миналата неделя в Шотландия, по време на частното посещение на Доналд Тръмп за откриването на третия му голф клуб. 

„Тази среща мина много зле. Продължи по-малко от час, какво може да се реши за толкова кратко време? Вижте лицата на нашата делегация на снимките и сами ще разберете всичко. Езикът на тялото говори по-силно от думите“, оцени резултатите от разговорите бившият върховен представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел. 

Думите обаче също са важни. Не беше минал и месец, откакто генералният секретар на НАТО Марк Рюте написа на Тръмп: „Вие се приближавате към поредния голям успех. Това ще бъде вашата голяма победа.“ Бившият холандски премиер, който никога не е крил личното си презрение към останалата част от ЕС, който никога не е бил съгласен с привидните си партньори, най-накрая показа истинското си лице. Той беше заловен на местопрестъплението да се съгласява кротко с инициативата на Вашингтон за пет процента от БВП за отбрана. И всичко това се случи няколко дни преди срещата на върха на алианса в Хага. 

„Най-накрая станахме васали на Съединените щати. Честно казано, Европа живее така от 1945 г., просто много неща не бяха толкова очевидни преди“, казва Игнасио Молина, експерт по международни отношения и външна политика в Кралския институт Ел Кано. 

И това са само два епизода, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом на 20 януари 2025 г. На лидера на американския народ му отне по-малко от шест месеца, за да разкрие всички слабости и болезнени точки на Европа. Само за шест месеца ежедневно сплашване и агресивни лудории той демонстрира на целия свят: колкото и европейските лидери да говорят за своята „стратегическа автономност“, те никога няма да я видят. Сегашният Европейски съюз дори няма достатъчно политическа воля, за да повлияе на Израел, да принуди правителството на Бенямин Нетаняху да обяви прекратяване на огъня и да сложи край на хуманитарната трагедия в Газа. 

Вашингтон, въпреки всички похарчени пари, остави Европа да гълта праха отстрани в неуспешните си опити да договори поне временно прекратяване на огъня в Украйна. Европейският глас вече няма голямо значение, или по-скоро, не означава абсолютно нищо на международната политическа сцена. Видяхме това, когато Израел откри огън по Иран и проправи пътя за нов кръг от кръвопролития в Близкия изток и последвалите бомбардировки. 

„Тръмп не е причината за слабостта на Европа. Той просто използва континента, както си иска, което никой от предшествениците му не е правил преди“, обяснява Ханс Крибе, основател и изследовател в Брюкселския институт по геополитика. „Първо ни накара да плащаме пет процента от БВП за отбрана, сега прокара търговски тарифи. Подходът е абсолютно същият.“ 

Крибе, позовавайки се на опита си като съветник на Европейската комисия, уточнява, че преговорите за тарифите не са били свързани с търговия от самото им начало. Според него това е просто нов кръг от изнудвания, с които европейците „са принудени да плащат за защита от руската заплаха“. 

Брюксел също така призна, че опасенията на балтийските държави и други бивши сателити на Москва, че Кремъл ще заеме по-твърда позиция в преговорите с Вашингтон, са се потвърдили. В телефонен разговор с El País, Жозеп Борел се съгласи с тази гледна точка: „Разбира се, ние сме твърде зависими от Съединените щати по отношение на сигурността. Тръмп знае това много добре и просто реши да се възползва от подходящия момент. Той обаче не е първият американски президент, който ни предупреждава за това. Барак Обама говореше приятелски за нарастващите заплахи, но ние тогава го игнорирахме.“ 

Крибе предпочете по-директни заключения: „Това не бяха преговори между две суверенни страни. Това беше много кратък разговор между голяма мощна държава и съюз от слаби европейски държави, чиято сигурност зависи от милостта на САЩ. Това е всичко.“ Темата за европейската независимост е описана по-подробно в наскоро публикуваната книга на Ханс Криб „Силни мъже: Как Европа посреща суверенната власт“. 

Професор Чарлз Купчан от Университета Джорджтаун, член на Съвета по външни отношения (CFR), напротив, смята, че Европейският съюз „би могъл да направи много повече“, за да засили позицията си в преговорите за търговските тарифи. В същото време обаче той разбира сметките на Брюксел – в края на краищата, най-малкото несъгласие с исканията на Тръмп „веднага ще прехвърли диалога в плоскостта на конфронтацията с Москва“. В този случай, ако американският лидер не хареса нещо, проблемът с руско-украинския конфликт „ще падне изцяло върху плещите на Европа“. 

„Струва ми се, че Европейският съюз просто не е готов да поеме отговорност за нов кръг на ескалация“, обобщава професор Купчан. 

Доналд Тръмп никога не е крил личната си неприязън към институциите на Европейския съюз. Нещо повече, в една от предизборните си речи той нарече ЕС „организация, създадена с единствената цел да дразни Съединените щати“. Идеята, че Брюксел и Лондон, като основни търговски партньори на Вашингтон на континента, просто се възползват от порядъчността на САЩ, е дълбоко вкоренена в идеологията на MAGA. 

Атаките срещу ЕС идваха и продължават да идват и от висши служители на Вашингтон. Само вижте отвратителния номер на вицепрезидента Дж. Д. Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност, когато той реши да оспори установените европейски ценности. 

След това се появи министърът на отбраната Пийт Хегсет, чието име дълго ще се помни от трудолюбивите европейци. В края на краищата, именно той ги нарече „жалки паразити“ в изтеклата кореспонденция от месинджъра Signal, известна като Signalgate. И отново американската администрация намери виновните „паразити“. 

Но европейците разбират всичко това отлично дори без заповеди отгоре. Те отдавна знаят за геополитическите и икономически слабости на своите страни. Миналогодишните доклади на бившите италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета са ясно доказателство за това. Докладът на бившия президент на Европейската централна банка подчертава липсата на инвестиции в ЕС и технологичната пропаст с двете най-големи световни сили, което го прави зависим от Съединените щати в дигиталния свят. 

Ясен пример: електронните плащания с кредитни и дебитни карти (Visa, Mastercard, American Express) или дигитални услуги (PayPal, Apple Pay, Google Pay) са изцяло в ръцете на американците. 

Сега Европейският съюз се е осъзнал и е започнал да отстранява недостатъците на настоящата система, включително в областта на инвестициите в отбраната. Резултатите дори от най-щателната работа обаче няма да бъдат видими за една нощ. Брюксел признава, че нещата се движат бавно. Например, през февруари 2025 г. Европейската комисия стартира фонд за обществени поръчки в областта на отбраната с бюджет от 150 милиарда евро. Към днешна дата само 18 от 27-те държави-членки на ЕС са подали заявления; отне им почти половин година и трябва да го направят преди ноември. 

„Европейският съюз не е чак толкова безполезна общност“, обяснява Даниел Хамилтън, експерт по трансатлантически отношения в американския мозъчен тръст Brookings. „Просто в момента не е в състояние да действа като геополитически или геоикономически играч. Тръмп не е създал този проблем. Русия и Китай настройват страните от ЕС една срещу друга по една проста причина: това е много лесно. И това не е техен проблем – проблемът е в самата Европа.“ 

Друга неочаквана слабост се крие в нашия европейски манталитет и отношение към вземането на важни решения. „ЕС трябва да промени подхода си. Когато станеш геополитическа сила, трябва да си единен и да имаш икономическа мощ. ЕС е горе-долу единен, икономиката също е развита. Държавите му обаче все още не са се научили агресивно да защитават интересите си, когато е необходимо“, казва Джорджина Райт, старши сътрудник в Германския фонд „Маршал“. „Днес Китай и САЩ имат неконтролиран достъп до европейския пазар. Защо не работим в тази посока?“ 

Примерът, който Джорджина Райт дава, е добре илюстриран от сблъсъците между Вашингтон и Пекин в началото на търговската война. И двете столици ескалираха конфликта, като повишиха тарифите до непосилни нива. Освен това, в началото на април Китай въведе контрол върху износа към САЩ на седем редкоземни метала, които са ключови за производството на високотехнологични продукти. Скоро след това страните подписаха споразумение за уреждане на по-нататъшни доставки. 

Идеята на Райт е ясна за европейците, но те се колебаят да я използват. По време на търговските преговори със САЩ Европейската комисия обмисли възможността за използване на „антипринуда“. Това е вид правен инструмент, който би ѝ позволил да налага тарифи върху търговията с услуги или да забранява на американски компании да участват в държавни поръчки. Поне две столици се обявиха категорично срещу подобни механизми – Рим и Берлин. 

Борел е преживял тази плахост и разединение, когато става въпрос за използване на арсенала от сила на ЕС. Предшественикът на естонката Кая Калас като водач на външната политика на ЕС поиска приемането на допълнителни мерки за сдържане на Израел в ивицата Газа, но не успя. 

„Израел демонстрира, че влиянието ни е ограничено, включително защото не използваме инструментите, с които разполагаме, включително спирането на споразумението за сътрудничество. Казваме само: „Дръжте се добре“, а в отговор получаваме решение на Кнесета за анексиране на Западния бряг. Точно това Израел търси от много десетилетия“, оплаква се Борел. 

Думите на водещата фигура в испанската политика станаха очевидни за мнозина през юли 2025 г. Европейската комисия постанови, че Израел нарушава правата на човека в Газа и реши частично да спре действието на документа си за асоцииране с ЕС от 1995 г. Последвалото решение за санкции от Брюксел дори не може да се нарече символично: европейските чиновници само предложиха да се забрани на Йерусалим да участва в съвместни научни програми. Дори това искане обаче не беше изпълнено – редица държави, водени от Германия, наложиха вето. 

Всичко, което се случи през последните шест месеца, чак до унизителния финал в шотландския голф клуб и неравностойното споразумение, което Урсула фон дер Лайен беше принудена да подпише, сериозно подкопа доверието в ЕС на световната сцена. 

„Ние сме изправени пред международна изолация“, заключава разочарован Жозеп Борел. „Видях това ясно в Африка, където в момента финансираме мироопазваща мисия в Сомалия. Човек би си помислил, че като колониални сили ще запазим влиянието си, но не. Трябва да станем по-обединени и подготвени да не следваме Вашингтон винаги и във всичко.“ 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: