Изключително важно е да се разбере защо на Тръмп му е толкова важен Ормузския проток и продължава да се навърта като безпризорно куче там, въпреки че му свършиха оръжията, с които да го атакува… защото едва ли вече има съмнение, че цялата работа около Иран не е и никога не е имала за причина иранска ядрена програма или управлението на Иран. Истинската причина е невъобразимата нужда на САЩ да овладеят и контролират Ормузския проток. Колкото и сега да говорят тръмпистите, дирижирани от самия Тръмп понякога, че Ормуз бил незначителен, а те щели да намерят алтернативни пътища, все повече явни официални доказателства има, че американската икономика в момента зависи от Ормуз най-малко в размер на 40%, като от следващата година нататък този процент ще скочи на 55 %. Въпреки всички широко рекламирани технологии за нови форми на енергия, петролът на Близкия Изток, и на Иран, остава толкова важен, че почти целият фокус на Тръмп, на САЩ, е там. Първата причина е че САЩ потребяват по 20 млн. барела нефт на ден, а произвеждат 17 млн., от които 13 млн. се дължат на шистовия балон. Защо балон? Защото целият шистов бизнес е един балон, който от ден първи преди десетилетие до днес работи на колосални загуби. Няма да обяснявам повече – попитайте сериозните енергийни експерти да ви обяснят тази шистова Понци-схема. А също така ги попитайте кога цялата пирамида ще рухне. До един ще ви отговорят – в средата на 2027 година. Тогава САЩ ще започнат бързо да се прощават с 13-те от общо 17-те си млн. барела дневен добив на нефт.

Ще кажете: Ами петролът на Венецуела. Макар и в колосални количества, този нефт е тежък, твърд като асфалт и нерентабилен за големи добиви на този етап, а за да тръгне добивът му на печалба, са необходими между 10 и 12 години… и над 100 млрд. долара инвестиции само във венецуела. Писах вече, че главната причина Тръмп сега да се заканва, че ще превземе Куба, е че само Куба има рафинерия, разбира се строена от руснаците, която може да рафинира венецуелски петрол. САЩ такива нямат и построяването им би струвало нови колосални инвестиции. Колкото и да виждаме как семейство Тръмп буквално обсебва, ограбва за себе си отрасъла, трябва да си сляп, да не видиш, че съвсем скоро на САЩ няма да им достига петрол, ако не контролират Близкия Изток. Няма да имат и за препродажба на васалите си в Европа, която без тези дажби просто ще се срине.

Съревнованието за петрола с Китай е смъртоносно и ако трябва да го сведа до чистата му първична форма, става дума буквално за това коя от двете нации да оцелее – китайската или американската. Защото Китай е най-големият планетарен конкурент на САЩ по….ползване на петрол. Не по добиване или контролиране, а по ползване! Още повече, че за разлика от Русия, Китай не произвежда нито един грам петрол, защото просто няма такъв в недрата си. Тук ще изнеса една потресаваща информация, която научих от моите приятели от Think BRICS за чийто медиен ресурс публикувам част от моите текстове. Освен при тях, никъде другаде не видях тази информация, а точно сега тя изглежда просто ултра важна. Затварянето на Ормузския проток от февруари насам трябваше да доведе до световна ценова криза. Това е бил тайният замисъл на Тръмп – Да накара иранците да затворят протока и така да удари тежко Китай, чийто добив на петрол зависи изключително много от Иран. Това веднага след като сложи ръка и на венецуелския петрол, по същата причина – да спре достъпа на ресурса до Китай. Аз се чудих без никога да го изкажа на глас защо цяла пролет не настъпи логичната шокова цена на петрола, която беше прогнозирана от всички експерти по цял свят. Think BRICS дадоха отговора на този въпрос. В продължение на години Китай е складирал петрол. Построил е невиждани по размерите си тайни хранилища и години наред е складирал петрол. Някой в Пекин се е сетил, че ще дойде това време и е мислил по въпроса много преди Тръмп да се сети. И така, тази година, при тези обстоятелства Китай се оказва собственик на 1 трилион и 300 милиарда барела петрол….. Тоест, Китай, без да е производител, е собственик и дори износител. Това е шокиращ удар по хегемона, пореден. Това обяснява невъзможността на Тръмп да проведе така желаната си и така нужната му отвратителна нахална демонстрация на сила над Китай.

И така, въпреки всички уверения, че в САЩ всичко е наред, че пазарите са устойчиви, че цената на световния нефт се контролира от Тръмп посредством вербална агресия, Ормузският проток остава ключов за бъдещето на Тръмп и на САЩ, както и на Израел. Затова и въпреки сложното положение на американската армия, зоната на Иран остава с повишена заплаха за нападение от САЩ.

П.С.: Защо бизнесът с добива на шистов нефт и газ е балон, който в средата 2027 г. ще се спука?

Защото: Защото от самото си начало преди десетина години този бизнес върви на огромни загуби – добиващите фирми, банките и Уолстрийт създадоха пирамида за крупни печалби, от която губещи са частните инвеститори, сред които и пенсионните и здравни фондове, които наляха милиарди, които никога няма да си получат. Всичко това се случи с мълчаливото съгласие и помощта на самата американска държава. Ако се запитате какъв е пък нейния интерес от тази крупна измама, ето го:

Геополитически, с оглед на предстоящата тогава битка на САЩ и партньори от западната коалиция срещу Русия, Китай и Иран. Как САЩ да накарат васалите си от Европа да се откажат да ползват руски нефт и газ, ако нямат алтернативни количества, които да й предоставят, макар и на твърде високи цени. А как да атакуват Иран, след като същият затваряйки Ормузкия проток, ще извади 20 % от световния петролен добив от пазара и цените ще литнат до небесата. Добивът на шистов нефт, макар и на огромна загуба, беше ключово необходим на САЩ и да не са изцяло зависими от решенията на картела ОПЕК плюс, който очевидно играе здраво за Китай, Русия и Глобалния юг във вреда на Запада.

Проблемът обаче е че шистовата Понци-пирамида през цялото време върви на загуба, сравнително лесните за взривяване шисти са вече изчерпани, а на САЩ им е все по-трудно да печатат нови долари, за да финансират и да изнасят инфлацията си навън. Крахът е близо.

Анастасия Гешева