Това е историята на Шийлдс накратко. Великобритания, притежаваща самочувствие на световен цар, сложи гнила ябълка в короната си. България бе замесена по стечение на обстоятелствата. Изводи за нас обаче трябва да се направят и днес. Паралелът с Джок Полфрийман в някои отношения е пряк. Също като Англия, Австралия се мъчи да защити сънародника си. Също като британските, наши политици се намесиха в политическия казус. Някои от българите, защитаващи англичанина, са същите, които бранят австралиеца. Разликата е, че в българската политическа намеса виждат чудовищно злодеяние, а в британската – топъл пролетен дъждец. Тези двойни стандарти пречат на България точно толкова, колкото самата беззаконност. Щом чужди политици се намесват в правото, български да не го ли правят? Щом британски поощряват хулиганството, български да се въздържат ли? Въпросите са принципни. Родната действителност просто е по-грубо отражение на първообраза.

Напрежението около расисткия футболен скандал не стихва. Колкото повече се нижат часовете след мача България – Англия, толкова повече се увеличават хората, които разбират британското лицемерие. В английската преса се появиха брутални обиди спрямо българите, Фейсбук бе залят с примери за расизъм в уж нетърпящата такива прояви Англия.

Вследствие хулителите на България измислиха нова опорна точка: “Да, и на Острова има расизъм, но държавата не го толерира. А тук властта използва агитките за свои цели”. Опорната точка обаче си има слабост. Факт е, че в България стадионните лумпени са войсково подразделение на партии, но съществува още един до нея – че и “цивилизовани” държави насърчават хулиганството. Пример пак е добрата стара Англия. Днес ще припомним една прочута история, в която не иде реч директно за расизъм, но касае индулгенция за футболно хулиганство. Тя се разигра пред очите на целия свят и показва как политици и държавата Великобритания не само окзават натиск върху съдебната система, но и директно обръщат справедливостта с хастара нагоре. 

Правят го фино, тънко, публично, с инструментите на демокрацията, но резултатът е същият, какъвто би довел и груба сила от тоталитарна държава – погазване на справедливостта. 

Паралелите с днешни български казуси са очебийни, а поуката за нас, българите , е огромна. Поуката не е, че “и другите бият негрите”, нито пък следва да се оневиняват балканските мафиотски порядки. Поуката е, че България е част от голям свят, в който пари, интереси, лобита и двойни стандарти определят действителността. И няма как нещата у нас да са принципно по-различни, отликата идва единствено от степента. Най-неизтребимото наследство от комунизма е вярата в мнозина българи, че изчезне ли той, ценностите в живота ни ще станат по-добри. От там идва и убеждението, че бъдат ли съборени Борисов, Пеевски и т.н., схващани като наследство от тоталитаризма, действителността ще стане по-добра. Вярата в светлото демократично бъдеще обаче е сестра на светлото комунистическо.

Нито комунизмът, нито демокрацията или капитализмът пораждат погазването на морала, а го прави човешката природа, независимо от системата.

Ако българите проумеят това, ще им бъде по-лесно да построят живот, по близък до принципите на законността. 

И така, става дума за историята с Майкъл Шийлдс. На 25 май 2005 г. английският “Ливърпул” печели най-драматичния финал в Шампионската лига, побеждавайки “Милан” с дузпи, обръщайки резултата от 0:3. Мачът се играе в Истанбул, а на прибиране английски запалянковци се отбиват в Златни пясъци, за да отпразнуват подобаващо легендарната победа.

Алкохолът също се лее в легендарни количества, по-късно стават ясни ужасяващи картини от хотелския интериор – разкъсани с нож мебели, уриниране в коридори и т.н. 

Празнува и 18-годишният Шийлдс, родом от Ливърпул. Насред няколкодневния запой група англичани започва да замерва с бутилки витрините на заведение. Барманът Мартин Георгиев опитва да ги спре, но получава тежък камък в главата. 

Част от черепа му е отчупен, изпада в кома, разминава се на косъм от смъртта. Бременната му съпруга  ражда преждевременно след инцидента. 

Шийлдс е арестуван, разпознат е от Мартин и свидетели, намерен е камъкът. Задържани, но пуснати часове по-късно са други двама от развилнявата се тълпа. В крайна сметка Шийлдс е осъден от всички български инстанции на 10 години затвор за опит за убийство. Съществува опция да излежи присъдата в Англия. Делото не е трудно от юридическа гледна точка, няма правен спор.

Само че се появяват политически съображения. Семейството на Шийлдс, разбираемо, не иска да остави детето си в затвора. Събира гражданска подписка, връчва я на премиера Тони Блеър. Аргументират се с “непрозрачен съдебен процес”. Шийлдс твърди, че е спал в хотела, събуден бил от полицията.

Допълнително един от другите задържани, но пуснати впоследствие, Греъм Санки, пише признание, че той ударил бармана Георгиев. Санки прави това на спокойствие във Великобритания, отказва да се яви пред британски съд, най-малко да се върне в България. Българските магистрати не приемат показанията му, а по-късно английски журналисти пишат, че бил заплашван от колеги фенове, за да признае в полза на Шийлдс. Най-любопитното е, че Санки е едър голям мъж за разлика от Шийлдс – трудно свидетелите и Георгиев ще ги объркат.

Семейството на Шийлдс търси обществена подкрепа, събират се подписи. Футболистите на “Ливърпул” излизат на терена с фланелки в подкрепа на осъдения фен и доколкото това е клуб с подкрепа на всички континенти – казусът става световен. 

От там политически и предизборен. Намесват се политици от пристанищния град, на сцената излизат депутати и министри. 

Започва силен политически натиск към България да стартира нов процес, в казуса биват намесени президентът Първанов, главният прокурор Велчев и т.н. Включват се и британски медии, които разказват за лошата българска съдебна система. Рисуват Шийлдс като дете, което просто за първи път пътувало в чужбина. Обясняват какви непосилни условия в затвора е принуден да търпи. В кампанията се включват и софийски медии. В крайна сметка България удържа, Шийлдс е пратен да лежи в английски затвор.

Акцията по предсрочното му освобождаване обаче не спира. На 9 септември 2009 г., след като два месеци преди това е отказал, британският правосъден министър Джак Стро решава да предложи за помилване младежа. После кралицата одобрява идеята. Самото педложение на Стро остава в медийните анали така: 

“Новината за освобождаването на британеца става факт, след като Стро провел разговори със сем. Шийлдс и лидера на лейбъристите в Ливърпул Джо Абдерсън на 28 август. Министърът на правосъдието бе подложен на сериозен натиск от депутатите от региона и от редица британски организации да освободи младежа”.

Стро се аргументира с получени от него “нови доказателства”. Какви – не е ясно. Всички признават обаче, че до помилването се стига след партиен, политически и общественик натиск. А “призналият си” Санки, ако той е извършителят, никога не е пратен в България за нов процес. 

Това е историята на Шийлдс накратко. Великобритания, притежаваща самочувствие на световен цар, сложи гнила ябълка в короната си. България бе замесена по стечение на обстоятелствата. Изводи за нас обаче трябва да се направят и днес. Паралелът с Джок Полфрийман в някои отношения е пряк. Също като Англия, Австралия се мъчи да защити сънародника си. Също като британските, наши политици се намесиха в политическия казус. Някои от българите, защитаващи англичанина, са същите, които бранят австралиеца. Разликата е, че в българската политическа намеса виждат чудовищно злодеяние, а в британската – топъл пролетен дъждец. 

Има и още паралели – Дьо Кабан и неговите “гнили ябълки”, хвърлени по българския съд в защита на френски фирми. И пак двоен обществен стандарт – български политици не може да притискат съда, френски политик – може.

Тези двойни стандарти пречат на България точно толкова, колкото самата беззаконност. Щом чужди политици се намесват в правото, български да не го ли правят? Щом британски поощряват хулиганството, български да се въздържат ли? Въпросите са принципни. Родната действителност просто е по-грубо отражение на първообраза. Skandalno.net

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: