Автор: Велизар Енчев
От 24 часа Република Северна Македония има доминирано от ВМРО-ДПМНЕ правителство и нов премиер – Християн Мицкоски. Но съдейки по първите изявления на Мицкоски, който преди парламентарния вот влезе във вербална война с Атина и София, на Скопие ще му трябват 24 години, за да влезе в ЕС.
Почти четвъртвековно бе гръцкото вето върху членството на Македония в НАТО и то падна, когато правителството на Никола Груевски подписа през 2018 г. Преспанския договор. С този документ Република Македония редактира конституцията си, преименува се в Република Северна Македония и се отказа от антиквизацията на македонската история, брутално присвояваща гръцката антична история, Александър Македонски и дори коня му Буцефал…
Мицкоски обаче положи клетва, използвайки конституционното име „Северна Македония“ и така не последва примера на новия македонски президент, която отказа да изрече името „Република Северна Македония“, отхвърляйки „гръцкия диктат“.
След като временно закри „гръцкия фронт“, Мицкоски отвори нов фронт, обявявайки дипломатическа война на България. Обръщайки се към депутатите от Социалдемократическата партия, Мицкоски емоционално заяви:
„Докато съм премиер, българският диктат няма да мине. Това трябва да ви е ясно. Направихте грешка и тази грешка ще струва на всеки един гражданин на Македония. Ще кажа срамното прилагателно пред Македония (има предвид „Северна“), защото това ме кара да се замисля за позора, който причинихте на моята родина, моето семейство, моите деца, моите неродени внуци и тези след тях…“
Откривайки „Българския фронт“ Мицкоски прави неоценима услуга на България, която сега може да оттегли подписа си от неизгодния за нас „План Макрон“. Приет от Народното събрание на 24 юни 2022 г., под натиска на Париж и Вашингтон, този план всъщност обслужва Скопие.
Броени дни след 24 юни 2022 г., когато дясното мнозинство в НС послушно прие френското предложение за еврочленството на Северна Македония, македонските политици подновиха грозните си нападки към София. Девет месеца след вдигането на „македонското вето“ скопските власти закриха българските сдружения в Охрид и Битоля, а Християн Пендиков – председател на Охридското сдружение „Борис Трети“, бе зверски пребит заради българското си самосъзнание.
Планът „Макрон“ е подарък за Скопие, защото от Северна Македония се изискваше само едно нещо – вписването на българите в македонската конституция. Що се отнася до най-важния за нас въпрос – редактирането на учебниците по история и география, изцяло присвояващи българската история през Средновековието и Възраждането, френският план предвиждаше само безплодни преговори между двете страни. Безплодни, тъй като Скопие отказва да изпълни клаузите за учебниците в подписания на 1 август 2017 г. договор за приятелство с България и дори вече настоява за неговото денонсиране.
Реагирайки на Мицкоски, Делян Пеевски гневно отвърна, че „няма да останем безучастни срещу настъпващия национализъм в Северна Македония“. И което е особено важно – лидерът на ДПС очаква всички депутати в българския парламент и българските депутати в Европейския парламент, независимо от партийната им принадлежност, да не подминават с невнимание тези будещи тревога процеси в съседната ни държава…
Реакцията на Пеевски заслужава адмирации, но и едно неприятно напомняне: ДПС, заедно с други десни формации, силово наложиха на НС „македонския план“ на Еманюел Макрон, за да са изрядни евроатлантици.
А докладчикът на Европейския парламент за РС Македония – евродепутат от ДПС, бе повече адвокат на Скопие, отколкото защитник на българските интереси през петгодишния си мандат в Страсбург. Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев днес също недоволства от Мицкоски, припомняйки това: „България подкрепи Скопие с един братски Договор за добросъседство и приятелство, подписан през 2017-та година от г-н Бойко Борисов и г-н Зоран Заев. Този договор и протоколите към него трябва да се изпълняват – това също е част от преговорната рамка…“
И на Ковачев да напомним: на 1 август 2017 г. ГЕРБ подписа този договор, за да оправдае прибързаното вдигане на „българската бариера“ пред членството на РС Македония в НАТО, което стана след чудовищен натиск от САЩ. При това протоколите в „приятелския“ договор нямат императивен характер и с нищо не задължават Скопие.
Нека погледнем положително на отрицанието на Мицкоски и на френския план, и на договора с България. Деструктивните действия на македонския министър-председател ни дават чудесен повод да върнем ветото си върху еврочленството на Скопие.
Това трябва да го направи 50-то Народно събрание, в което мнозинство имат същите партии, които подписаха предателския спрямо България „Договор за приятелство“ и безспорно неизгодния за България план на Макрон.
Като първа стъпка в тази посока, която ще е остро дипломатическо предупреждение, МВнР може да прекрати българското участие в Смесената научна комисия за общата история.
Тази комисия не само работи на празни обороти, тъй като скопските историци не се отричат от македонизирането на Кирил и Методий, Цар Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев, но поради липсата на резултати всъщност налива вода в македонистката мелница.
Всичко е в ръцете на Народното събрание! Ако изобщо ще го бъде.
*Авторът Велизар Енчев е доктор по международно право, офицер в резидентурата на ПГУ-ДС и Националната разузнавателна служба в СФРЮгославия (1987-1996), посланик на България в Република Хърватия (1997-2003)
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
На никого ли не прави впечатление приликата между Северна Македония и укро-нацисткия райх. И двете са:
– Дребни и нищожни(в сравнение със съседите си – Русия и България) държавици
– И двете територии някога са били част от тези държави и са сменяли много пъти господарите си през своята „история“
– Нямат собствена история, култура, азбука и език. Крадат историята на господарите си и си приписват герои, когато всъщност са посерковци, смесват латиница с кирилица плюс някакви непонятни букви, зъбят се на бившите си господари, като беззъбо улично псе, което лае отдалече.
– Всичко е една невероятна смес от историята, азбуката и езика на двамата господари на които са принадлежали – Русия и Полша за укронацистите и България и Сърбия за макетата.
– Огромен шовинизъм, комплекс за малоценност и омраза към съседите си
– Присвояване на чужда история, пренаписана за възхвала на собственото его.
– Забрана на езика на бившите господари
– Целуване на американски и западни анални отверстия
– Огромна наглост и с нищо не покрито „национално“ самочувствие, когато всъщност такава нация НЕ СЪЩЕСТВУВА.
– Наглост, арогантност и войнственост, насочени към държава, която е много по – голяма и по – силна от тях.
– Корумпирани политици, всъщност обслужващи чужди интереси
– Неистово желание да направят страната си слуга и лакей на престъпната мафия наречена НАТО
Много има да се изрежда още.
Мисля, че най – добрата политика за нас е ДА СЕ НАЛОЖИ ВЕТО ЗА ЧЛЕНСТВОТО НА МАКЕДОНИЯ В ЕС З А В И Н А Г И !
Така или иначе с толкова албанци нямат работа в ЕС.
Схемите за манипулации на британоварварите са от 500 г. работят добре върху дебили и шебеци, така че за какво им е да ги променят?
Украйна никога не е била признавана за отделна от Русия държава, дори и когато през 1991 година се отделиха или по-точно принудително ги отделиха от Русия, те останаха като част от Руската федерация. Самата Украйна е Русия и с руско население, украинците също са руснаци по произход, самия Киев е бил стара руска столица и до днес Киев е наричан „майката на руските градове“!
Майка е киеФ на католическите курви.
Не знам за майка му, ама бащата на киеФ е на Кубрат брат му – български град.
Ти къде ги откри тези славяни бре?
Щото такова племе в човешката история нито е имало, нито има в момента?
Няма и славянска писменост, писмеността е българска.
Славянството е измислено от руските крадци на история, дето сега се сърдят, че някой краде тяхната.
Русия трябва да принуди запада, да спре наливането на оръжия в Украйна, да спре убийствата на славяни и обстрелването на руски територии, ако трябва да им свали и спътниците! Русия трябва да започне да се придвижва доста по-бързо напред, стига са се бавили, а украинците не искат да воюват срещу руснаците и бягат от Украйна, нищо не им пречи на руснаците да забързат темпото или директно да ударят по определени центрове за вземане на решения в Киев и по Киевската хунта , за да спре агресията от запад!