Путин предупреди за заплаха за съществуването на руския народ

Владимир Путин в никакъв случай не може да се нарече алармист или паникьор — затова е толкова важно казаното от него в интервю за телевизионния канал „Россия 1“, отговаряйки на въпроса какво трябва да направим, за да се разберем със Запада, макар и съвременна Русия, съвременното ръководство се оказаха техни врагове:

Те имат една цел: да разрушат бившия Съветски съюз и основната му част Руската федерация. И тогава може би ще ни приемат в така нареченото семейство на цивилизованите народи, но единствено поотделно, всяка част поотделно. За да поставят тези части под свой контрол. Ако вървим по този път, смятам, че съдбата на много народи на Русия и най-вече на руснаците може да се промени драматично. Дори не знам дали такава етническа група като руския народ може да оцелее във формата, в която съществува днес. Е, ще има московци, уралци и така нататък. Всичко това е в плановете, тези планове – те са изложени на хартия. Просто в условията на изграждане на отношения се опитахме да не говорим за това в името на партньорските съображения. Но всичко е там, всичко е написано на хартия. Е, сега, когато опитите им да преустроят света след разпадането на Съветския съюз ни доведоха до такава ситуация, ние, разбира се, сме принудени да отговорим на това.“

Ясно е, че у Запада и сред нашите западняци тези думи ще предизвикат само една реакция: кремълският тиранин представя своите фантазии за реалност, за да сплаши руския народ и да го обедини около себе си, за да се бие срещу САЩ, защото западните идеали за демокрация и свобода застрашават режима на Путин, но всъщност Западът не е враг нито на Русия, нито на руския народ. Всичко това сме го чували повече от веднъж – и всичко това изненадващо напомня както на германските листовки от 1941 г., така и на западните уверения от началото на 90-те години. Путин няма нужда да раздува и да измисля – историческата памет на народа е в състояние да различи истината от лъжата, реалните заплахи от измислените.

И дори не става дума, че през последната година на Запад се провеждат всевъзможни „форуми на свободните народи на пост-Русия“ (както миналия месец в Европейския парламент), на които се обсъжда „постколониалното бъдеще на Руската империя“. Това са все елементи на геополитическата и информационна война – тук всичко влиза в действие.

И няма значение, че на Запад много от противниците на Русия се страхуват от нашия крах – предупреждавайки, че последствията от това могат да бъдат по-опасни от съществуването на нашата държава. Да, атлантиците често говорят в стила на Хенри Кисинджър – за опасността от неконтролирани руски ядрени оръжия – или бившия консултант на Рейгън Едуард Лутвак, който написа онзи ден:

„Разпадането на Руската федерация не е същото като разпадането на СССР. Подобно е на разпадането на Австро-Унгария, което мнозина празнуваха през 1919 г. и оплакваха през 1929 г. Само ако първо КНР се разпадне, можем да минем без Руската Федерация Разпадането не може да започне от Русия, защото частите, които са се отделили от нея, разположени между тях, ще станат васали на Китай“.

Оценката на англосаксонците за Русия от гледна точка на тяхната конфронтация с Китай като цяло е подобна на разсъжденията за перспективите за отдавна изгубени възможности – те все още не искат да повярват в стратегическия характер на руско-китайското сближаване, надявайки се в бъдеще да вбият клин между Москва и Пекин по някакъв фанатичен начин. Няма съмнение, че когато атлантиците все пак бъдат принудени да признаят реалността, тоест стратегическото сближаване на Русия и Китай, предупрежденията за опасностите от колапса на Русия ще отстъпят място на надеждите за бързото му осъществяване.

Това обаче са все западни възгледи за бъдещето – но когато Путин говори за планове за разчленяване първо на СССР, а сега и на Русия, той няма предвид просто мечти за разделяне на победена Русия, а това, което се случва сега.

Плановете на сепаратистите да отделят от Русия различни нации и народности – от адигейците до якутите – могат да бъдат сбъднати само при едно условие. Когато самият руски народ е разделен, защото докато е единен, никакви центробежни тенденции не могат да надделеят. По-точно могат, но само за известно време, както показва опитът от Гражданската война преди сто години или опитът за отцепване на Чечня през 90-те години. Но когато самият руски народ е разделен, тогава се случва това, което се случи през 1991 г. – разпадането на държавата им. След това, събуждайки се и събирайки силата си, руснаците „винаги се връщат за своето“, но всеки път трябва да платят голяма цена за събиране на изгубеното.

Ето защо единственият надежден начин за Запада да сложи край на това „вечно завръщане“ на руснаците, този цикъл на разпадане и обединение на Русия, за Запада е разпокъсването на самия руски народ. Да го върнат хилядолетие назад, в епохата на разпокъсаност и междуособици на руските земи, които по-късно образуват велика империя, но не просто да го върнат, но и да включат част от тези земи в своето геополитическо пространство. Защото иначе, оставени на произвола на съдбата, разпръснатите руски земи отново ще се съберат – и не бива да им се оставя такъв шанс.

Но в края на краищата Западът не е в състояние да усвои руските земи – как може да се справи с странен, неразбираем народ? Това голямо погрешно схващане е широко разпространено и точно сега плащаме огромна цена за него.

Защото след разпадането на СССР руските власти смятаха, че Украйна няма да отиде никъде, тя все още е част от едно цяло, дори и да е получила държавна независимост. Колкото и Западът да ухажва Киев, връзките между Украйна и Русия са твърде силни – и нищо не може да ги прекъсне и разруши.

В крайна сметка обаче, за малко повече от две десетилетия, Западът успя да експлоатира напълно антинационалния характер на постсъветския украински елит. И подготви всичко за реално отделяне на Украйна от Русия и прехвърлянето й в западното политическо, икономическо и военно пространство. Русия не можа да се примири с това и през 2014 г. започна активната фаза на борбата за Украйна. Но не само за Украйна – всъщност имаме работа точно с този план, за който Путин говори: опити за разделяне на руския народ и включването му на части в западния свят.

Все пак какво е Украйна? Това е историческа Русия, нейното население е от руснаци, не само тези, които се смятат за руснаци, но и тези, които се наричат украинци (тоест малоруси, една от трите съставни части на руския народ). Съгласието на Русия да прехвърли Украйна на Запада би било началото на осъществяването на плана за самоотричането на руския народ от себе си, началото на ликвидирането на руснаците като цяло. Разбира се, Русия, а не само Путин, не можеше да се съгласи с това. Защото, изоставяйки западноруските земи и оставяйки част от народа им да бъде превърнат в антируски манкурти, руснаците щяха да задействат механизъм за самоликвидация – и откъсването на уралци, сибиряци, московци и казаци щеше да стане реален сценарий. Не в следващите години, а в историята: поколения, десетилетия напред.

Следователно Владимир Путин не плаши никого и не преувеличава нищо – той просто описва алтернативата, която ни очаква в случай на изоставяне на собствената ни субективност, от самите нас. Той осъзнава отговорността си за руския народ, за неговото бъдеще, което няма да съществува без единството както на народа, така и на неговата държава. Без национално единство – във всеки смисъл на това ключово за нас понятие.

Пьотр Акопов

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

4 коментара

  1. Путин е призван да съгради отново това, което Сталин създаде, а Горбачов срина – единна Русия. Затова пипа с меки ръкавици в Украйна; мостовете между братски народи не бива да се взривяват.

  2. СЛАВА НА РУСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ!!! РУСИЯ НАВЕКИ!!!

  3. Руската пропаганда не спря да пише глупости и да отрича ролята на България. И после се чудят, защо има българи, които не си падат по простотията им.
    –––––––––––––––
    Владимир Можегов : Русия е другата и последна Европа

    Древната история е историята на Египет, Персия, Гърция, Рим. Съвременната история е история на християнството. Но какво означава? Християнството е предимно бяла европейска религия. Европа по същество е сборът от Римската империя, елинската култура и християнството. И именно поради това историята на новата ера се превръща, в история на християнския свят.
    Най-големите постижения на късната християнска античност (християнска теология, политическа философия, римско право) са постиженията на единен църковен свят (с център Рим) и единната Римска империя (с център Константинопол). И ако „Русия не е Европа“, тогава не излиза ли, че тя няма нищо общо с този единен християнски свят, с Древна Гърция и Древен Рим, с Омир, Платон, Август и Константин?
    Разбира се, това не е така. Единният християнски свят, Древна Гърция и Рим, Омир, Платон, Константин, Юстиниан – всичко това са нашите корени.
    Русия е покръстена по византийски обред, от все още е единната църква, а Кирил и Методи, след като приключват руската мисия, отиват в папския Рим, където отслужват благодарствена литургия за новооткрития християнски народ.
    Покръстената Русия влезе в семейството на християнските народи и именно поради тази причина „съвременната история като история на християнството“ стана и нейна история. И затова Русия се превърна в един от най-важните герои на тази история.
    Покръстена от Византия, Русия едновременно приема и общата европейска съдба, и своята уникална идентичност, и своята уникална роля в съдбините на християнския свят.
    Русия се превърна в пречка по пътя на монголските орди, като по този начин защити Европа и запази християнската цивилизация.
    Не е ли вярно, че Константинопол до самото си падане остава крепост, защитаваща християнския свят от Изтока? Когато се разпада, Западът с голяма трудност успя да спре настъплението на турците. Но не беше възможно да се спре вътрешното разлагане.
    Днес в Европа процесите, започнати от Реформацията, са към своя край: пред очите ни Европа се връща към предхристиянското варварство. И като че ли ролята на Русия отново е подобна на предишната й.
    Трябва отново да станем бариера. Този път по пътя на варварските орди от Запада, които са забравили своя християнски, елински, римски произход, които са забравили началото на своята цивилизация и затова са се превърнали във варвари.
    Следователно същността на проблема не е толкова в Европа (която уж не е Русия), а във факта, че Европа е престанала да бъде Европа, Западът е престанал да бъде Запад, бившият християнски свят е престанал да бъде християнският свят.
    Западът е сбор от „човешки права, свобода и еврейски ценности“. Разбира се, такъв Запад вече не е Запад, вече не е Европа. Това е един поробен свят. Дали обаче ролята на Русия днес е да остави умиращата Европа да бъде разкъсана от силите на хаоса?
    Без твърдо установена собствена културноцентрична парадигма, собствени духовни и културни корени (на първо място византийското християнство. Но днешната ситуация е още по-сериозна, защото придобива планетарен характер. Античната, римската, европейската християнска култура трябва да стане наш златен резерв.
    Днес Русия трябва да се признае не само като наследник на Източен Рим и християнската култура, но и като северна суперсила. Това е точката на Севера, която ще ни позволи да видим себе си като един наистина универсален свят: едновременно Изток и Запад, и в същото време уникална цивилизация със свой собствен уникален цивилизационен код.
    –––––––––––––––
    На майка ти детеродния орган-римлянино с азиатски произход. Ако не бяха българите, сега щеше да се дупиш на сатаната.

  4. Всичко добре, но да не се окаже Путин троянския кон. Като се има предвид че е от школата на Клаус Шваб, както и Зеленски. И двамата да участват в театъра – подпалване на ТСВ, с цел изтребване на православните славяни първо, после и бялата раса…
    Отделен е въпроса Путин човек ли е, двойник ли е, биоробот ли е, рептил може би ?!!!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.