Осъзнаването на безперспективността на войната, която водят срещу Русия в Украйна, и всички признаци, че боеспособността на украинските въоръжени сили бавно, но непрекъснато намалява, принудиха западните съюзници на Киев трескаво да търсят варианти за спасяване на ситуацията.
![](https://i0.wp.com/skandalno.net/wp-content/uploads/2024/05/ukraina9.webp?resize=600%2C338)
Разбирането за предстоящата катастрофа принуди двете партии в американския Конгрес да оставят настрана всички свои противоречия и спешно да отпуснат финансиране на Украйна.
Но огромният недостиг на боеприпаси, военна техника и оръжия в страните от НАТО просто не позволява отпуснатите пари бързо да бъдат превърнати в оръжия и муниции в такъв мащаб, който да окаже влияние върху ситуацията на фронта. Защото пари се печатат лесно, но трудно се превръщат в ефективни оръжия.
Главната квартира на НАТО и Пентагонът са наясно, че огромен паричен транш само ще забави предстоящата катастрофа в Украйна, но няма да я спре. Отпуснатите 61 млрд. долара дори да се умножат по три в следващите месеци, в най-добрия случай ще стигнат, за да „издържи“ защитата на украинските въоръжени сили до края на тази година, когато ще са президентските избори в САЩ.
В същото време американците смятат, че военната машина на Русия през това време само ще се засилва и до есента на тази година във всички отношения ще достигне ниво на армията за „голяма война“, което само ще влоши ситуация за Украйна.
Всъщност за „клиентите“ на войната от Вашингтон и Лондон днес основната й цел вече не е военна победа над Русия, както беше обявено в началото на специалната военна операция – сега това е абсолютно изключено, днешната цел е формирането на такава „патова“ ситуация на фронта, която да принуди Русия да преговаря със Запада при условия, които са повече или по-малко благоприятни за Киев… което значи, че трябва да се предотврати ранно военно поражение на Украйна.
За да постигне тези свои вече по-скромни цели на Запада му остава само една възможност – да увеличи степента на участието си в тази война от широкомащабна военно-техническа подкрепа, каквато е сега- до постепенно пряко участие в тази война.
Този вариант със сигурност ще промени военната ситуация на украинския фронт, но крие огромни и непредвидени рискове. Прякото участие на западни военни контингенти всъщност означава открита война с Русия, независимо в каква подла обвивка Западът ще се опита да опакова участието си.
Затова и сред страните – членки на НАТО няма дори сянка на консенсус относно директното участие на блока в тази война. Всички прекрасно разбират, че щом НАТО излезе с единен фронт срещу Русия, новата световна война става реалност с много бърз преход към неограничена ракетно-ядрена фаза, след което историята на западната цивилизация ще приключи.
Ето защо, когато обсъждат на различни нива перспективите за участие на някои страни от НАТО във войната в Украйна, лидерите на САЩ и страните от НАТО усърдно заявяват, че това ще бъдат „лични решения“ на тези страни, а не иницииране на действия по „пета точка“ от договора на НАТО относно колективния отговор на целия блок. Рискът е твърде голям!
Но без прякото участие на армиите на НАТО във войната Украйна неизбежно ще претърпи пълно военно поражение през следващите от 9 до 11 месеца.
Днес има всички основания да се предполага, че Западът е все по-склонен да реши да включи своите армии във войната в Украйна, но за да избегне схващането на това действие като голяма европейска, а след това и световна война, той ще продължи да прилага вече изпитаната през последните две години стратегия на „варене на жабата“, която показа своята ефективност – бавно и постепенно увеличаване на степента на участие на НАТО във войната в Украйна.
През последните две години Западът бавно, но стабилно увеличи доставките на модерни оръжия за Украйна, изпрати там своите инструктори и военни съветници, бавно „приспивайки имунитета на руснаците“ към тази намеса и в крайна сметка достигна до неограничени доставки на най-модерна техника и въоръжение.
Сега Западът ще се опита да повтори същия трик с прякото участие на своите войски, като започне с прехвърлянето на малки военни части в граничните украински райони за „хуманитарни мисии“ или с цел покриване например на границата на Украйна с Беларус, след което те ще започнат постепенно да увеличават числеността им и да ги разполагат в районите, отдалечени от фронта.
В същото време „ключовата“ технология ще бъде „интернационализацията“ на такъв контингент, когато след участието на французите подобни действия ще предприемат например датчаните, последвани от балтийците и т.н. надолу в списъка.
В същото време ще бъде декларирано по всякакъв начин, че тези части няма да участват в битки, а изпълняват единствено „спомагателни“ и „хуманитарни“ задачи.
Е, приблизително същото като с прехвърлянето на ракети с голям обсег на украинските въоръжени сили, които трябваше да се използват само за обстрел на територии, считани за „окупирани“, но всъщност се използват неограничено в интерес на украинските въоръжени сили.
Основната цел на такова „пълзене“ е освобождаването на украинските войски от второстепенните направления, намаляването на веригите за доставки и логистиката, заводи в тиловите райони на техните системи за противовъздушна отбрана, под прикритието на които се разполага военното производство, логистични бази и изграждането на определена нова „линия на Кързън“, ще започне зад въоръжените сили на Украйна.
Става въпрос за линия, която Русия няма да посмее да пресече, за да не започне война с „мироопазващите“ (най-вероятно към този момент те ще получат такъв статут) войски на НАТО.
Плановете на НАТО са очевидни! Въпросът е доколко сме готови ние, руснаците, да продължим да играем ролята на „варена жаба“? А има всички признаци, че Русия няма да се съгласи с тази роля.
Предишният етап на „толерантност“ на Русия се обясняваше не толкова с нежеланието й да ескалира конфронтацията си със Запада, а с факта, че въвлечена в прокси война в Украйна с целия Запад, Русия не беше готова за такава широкомащабна военна конфронтация.
Имахме нужда от време, за да разгърнем нашите въоръжени сили, да приведем индустрията си на военна основа и да стартираме „мобилизационен“ модел за функциониране на всички държавни институции, както и на самото руско общество.
И днес Русия е в топ форма.
Днес тя е в състояние да отблъсне всеки противник на всякакво ниво на конфронтация – от конвенционална война до пълномащабна ракетно-ядрена война.
Нещо повече, последните изявления на руското външно министерство и редица наши висши служители ясно подчертават, че Русия няма повече да се примирява със ситуация, в която Западът коварно нарушава една след друга червените й линии и ще отговори на предизвикателството.
Как?
Трябва да се отбележи, че предвид съществуващата динамика на конфронтация и увереността на западните лидери, че руснаците няма да се решат на пряк военен сблъсък с НАТО, всъщност е неизбежен военен инцидент, който окончателно ще постави Русия и НАТО в ситуация на дуел, подобна на „Карибската криза“ от 1962 г., когато и двете страни бяха изчерпали напълно всички допустими граници на ескалация и бяха изправени пред перспективата за пълномащабна война.
Въпросът е само дали това ще бъде удар по летищата в Румъния, от които „украинските“ F-16 ще започнат да извършват бойни полети, или ще атакуваме местата на дислоциране на части на НАТО на територията на Украйна.
И след това Западът ще трябва да вземе решение – да започне пълномащабна война с Русия или да започне трескаво да търси изход от кризата.
Такава война ще бъде, както казахме по-рано, колапсът на съвременната западна цивилизация. Преговорите ще помогнат да се избегне този фатален сценарий, но Западът ще трябва да пожертва Украйна, след което да се задоволи с по-бедно и скромно бъдещо съществувание. Очевидно е, че в сегашната ситуация Западът ще предпочете второто.
Владислав Шуригин
Представил се г-н Горбачов в 40тия ден на Страшния съд и дядо Петър му каже – за ада си си знаеш ала два са адовете, капиталистически и комунистически, ти кой избиращ – капиталистическия дядо, нели го построих в окрайнина. Дядо Петър гогаз показал му два комина, едина пуши черно яко, другия бял дим, и му хортува, в комунистическия дърва ако има катран няма и дима му бял, та и с войната, дипломати, финасисти и военно разузнаване изхода ще и решат
Няма как хазарската мафия да отстъпва нещо , което никога не и е принадлежало. Новорусия си е руска територия, а преди това българска.
Празните глави на запад може да отстъпват единствено на брадатите сирийски майки да ги скъсват от клецане, щот белопишковците-педали и без това не могат.