От дълги години насам в блог.бг и блогспот, в Гугъл, в електронните сайтове и по телевизионните екрани, а напоследък и в Ютуб, се появява едно озадачаващо същество – своего рода пелтечещ и лапащ срички Кашпировски, без елементарно образование и харизма, което като фокусник си присвои прозвището „народен будител“ и „истинник“, разкриващ „истинската история на българския народ“. Това е тъй нареченият „спароток“, който изскочи от нищото – както обикновено правят пророците, небесните вестители или шмекерите.

Никога не можах да разбера къде е родена тази призрачна личност – в някакво пловдивско село? – какво образование има – някакъв техникум по занаятчийство? – къде и какво е работила, с какво се е препитавала в странство, преди да изгрее ярката й звезда на небосклона на историческата наука. В блог.бг „спароток“ публикуваше комични неграмотни статии с множество правописни грешки, което продължи да прави и в блогспот – с известни мелиорации. Твърдя с пълна убеденост, че текстчетата на този свише вдъхновен пратеник на „истината’, станаха далеч по-поносими и в граматически и в научен аспект, откакто започна с пълни шепи да гребе от моите авторски материали.

Подредила съм предълга хроника на интелектуалното му джебчийство от моите статии и книги, но така и не дочаках да се засрами и да престане да ме ограбва. Натрупах огромен архив с написани от мен гневни разобличения. Почти всяко мое откритие е претършувано и похитено от него. В това отношение той има огромен стаж и действа като ювелирен специалист – никога не преписва дословно, а преразказва „със свои думички“ новаторската теза на „гостоприемника“, в когото се е впил. За съжаление, историческата наука дава такава възможност на плагиаторите. Инкрустира абзаци с преразказаните идеи на автора в своите „публикации“, умело изменяйки датите с по-ранни – за да излезе, че мислите, които даден историк наскоро е споделил, отдавна вече са се пръкнали в неговата гениална главица, погалена от една незнайна фея – корпорацията, която го подпомага, урежда срещи с негови „почитатели“ и издава „творбите“ му. Използва всички акробатики на електронните технологии, за да маскира кражбите си. Почти всяка моя статия е жертва на плагиаторските му посегателства. Изобличенията посреща със завидно дебелоочие. В постоянно усъвършенстваното си плагиаторско изкуство е внедрил разделен подход – грижливо цитира академичните учени, защото ако ги отараши, както той си знае – ще има последствия. А с нетитулувани историци като мен изобщо не се церемони – отмъква откритията им и спокойно се се подписва под тях.

Вече се страхувам да публикувам исторически изследвания, за да не ги видя след седмица или месец в неговата кошница – „статия“, „видео“ или „лекция“. Почна ли да пиша, се чувствам като птица, мътеща в гнездото, която вижда как свраката кръжи над нея, за да изпие светкавично снесеното яйце. Откъде се взема това негово дълголетие в лъженаучната практика? Кой го държи над водата, в която би потънал всеки невежа като негова милост? Ясно е, че той е дълбоко безпросветен, няма не само историческо, но и никакво образование, не знае ни нови, ни древни езици, сайтът персеус му замества така нужната за всеки историк ерудиция – и въпреки това издава книги като тухли четворки ( аз ги наричам склад за крадени вещи ), шества по екраните и неуморно работи за “ възраждане и опазване на народната памет“. Ареалът на „научните му интереси“ е галактически по своите размери и се простира от праисторията до късното Средновековие. Наскоро сви шайбата на всички като изнесе лекция … в Националната Библиотека. Нямаше как да не си спомня ужасяващите стихове на Джагаров: „Слепец ще те води по правия друм…“.

Негово светейшество, първожрецът на „истинската българска история“, е единственият „историк“, който винаги, при задочни стълкновения с опоненти, е защитаван от тълпа словесни гангстери, които са изцяло на негово разположение. Не съм срещала другаде подобен прийом в научните дискусии. Ако някой се опита да изтъкне недостатък или плагиаторство в неговите „трудове“, цяла сюрия лумпени с помиярски език като по даден знак почват да оплюват „наглеца“ – „пий си хапчетата, дебил“ и пр. Аз самата неведнъж съм се изправяла фронтално пред „научните доводи“ на спаротоковите „любители на историята“, жужащи като едри зелени мухи в коментарите под „статиите“ му в блоговете.

Няколко пъти съм предизвиквала на научен дуел тоя „исторически“ франкенщайн. Познайте дали е приел и дали някога ще се реши да приеме. Впрочем мнозина са му хвърляли ръкавица за публичен диспут, но той – кой знае защо – избягва близки контакти с историци.

Казусът „спароток“ има, разбира се, своите корени и логични обяснения. Той е връхчето на огромен айсберг, плаващ в океана на псевдокултурата. А що се отнася до влиянието му върху заблудените души, на които сервира научни полуфабрикати, ще кажа – днешното общество е петимно за лъжепророци, лъжеинтелигенти и ерзаци. Това е епохата, в която разцъфтяват спаротоците.

А сега към клипчето на самозвания „истинник“, озаглавено „Скандално или не, но гръцки бог ли е Зевс“, качено в Ютуб на 16.05.2024 – плод не на безсънни нощи, а на едно рафинирано плагиаторство от статията ми „Вълчата следа на българите“, публикувана на 31.12.2021 в сайта факти.бг и нарочно препубликувана от мен в същия сайт, под заглавие „Вълчето ехо на българите“, два часа подир излизането на плагиаторското видео.

След драматично предисловие – точна, но опростенческа реплика на предговора в моята статия, в което „спаротокът“ озвучава душевните си терзания, свързани с истината, която е решил да повери на съвременниците, следва ядрото:

Омир е нарекъл върховния, уж гръцки бог – Зевс Пеласгийски. Откъдето бързият изследователски рефлекс на спароток, заключава, че щом Зевс е Пеласгийски, значи не е гръцки. Той цитира учения Чадуик, който коментирайки древните микенски документи от бронзовата епоха, е попаднал на споменатото в тях слово divo. Друг учен пък – Ерик Берингер, се е произнесъл, че словото divo – ще рече “ светлина“, „сияние“. Чадуик, уви, „не се е досетил да свърже или не е искал да свърже“ прозвището divo със Зевс. А гениалният „спароток“ ги е свързал и е ударил съвсем заслужено бингото – ето откъде иде името Зевс и то не е гръцко, а микенско – т.е. пеласгийско и тракийско“. Всичко това е изречено с голямо пелтечене и непрекъснато гълтане на срички.

Уха!

А сега прочетете моята статия „Вълчата следа на българите“, която редакторът на Скандално.нет е поместил по-долу. Да забелязвате прилики? Само дето аз съм отишла много по-напред в съжденията си относно името на Зевс. Миличкият „спароток“ не може да изрече, че Зевс означава „вълк“. Това би било равностойно на признание – откъде е преписал. 

Сигурна съм, че пътят на плагиаторската му логика е обратен на тоя, който той описва – за да стигне до заключенията си. Първо е прочел моята статия, която му е дала наготово всички логически връзки, а после е потърсил сайта персеус – за да измъкне някакви сведения, свързани със Зевс – и да укрие кражбата си. Простичък финт – но работещ!

Впрочем плагиаторът и този път се е погрижил да замете следите си. В клипа той твърди, че е направил това историческо откритие – ехе! още преди мноого, мноого годинки, още когато е пишел в блога си. 

Обичайната практика на „историческия“ фокусник! Завидната техника на „народния будител“! Очаквам след няколко дни да го видя сред официалните лица на парада по случай 24 май. Или поне в студиото на родолюбивите телевизии БНТ, bTV или NОVA.

Милена Върбанова

---

ВЪЛЧАТА СЛЕДА НА БЪЛГАРИТЕ

Блог.бг – 28.12.2021

Факти – 31.12.2021

Докато работех над статията си за „вълчата писменост на българите“, ме осени идея, която в първия момент отхвърлих като неправдоподобна и дори скандална. Но дните минаваха, тази идея натрапчиво завладя съзнанието ми и колкото повече разсъждавах над нея, търсейки доводи, с които да я опровергая, толкова по-възможна и реалистична ми се струваше тя. Накрая си дадох сметка, че основната причина да я отхвърлям е рутината, навикът, канонът, наложен в „историческата наука“, в която – както напоследък се убеждаваме – има твърде малко научност.

Идеята ми е свързана с произхода и името на върховния бог в „древногръцкия пантеон“ ЗЕВС и на народите, които са го почитали в най-стари времена..

За да я представя, се налага да повторя някои твърдения на древните автори, които вече съм цитирала в статията си за „вълчата писменост“. Ето какво пише Павзаний в „Нещата в Аркадия“ ( „Описание на Елада“ ) за деянията на Ликаон, цар на Аркадия и син на Пеласг:

„Ликаон, синът на Пеласг, измислил следните неща, били по-умни от тези на баща му. Той основал града Ликосура на планината Ликей, дал на Зевс прозвището Ликейски и основал Ликейските игри. Твърдя, че Панатенейските не са основани преди Ликейските …“

Тъй като, според Аполодор, Пеласг, Ликаон и техните непосредствени наследници, са живели преди Девкалионовия потоп, когато е нямало и помен от “ гърците“ нито на Балканите, нито в Мала Азия, нито по егейските архипелази, следователно Зевс „Ликийски“ е пеласгийски бог. Ликийски означава „вълчи“, това няма нужда от доказване ( а ако има – доказват го категорично следващите редове в цитираното произведение на Павзаний ). Но тогава какво означава името Зевс ?

Отдавна ни е внушено, че ZEUS означава просто БОГ – DEUS. Името на върховния бог не се изрича, той е просто БОГЪТ и толкова. Но названието Зевс винаги ме е смущавало с това начално З ( Z ), което го отличава от познатото Theos, Deos, Dion, с което са наричани боговете в гръцкия, латинския и други древни езици. Да, „d“ и „th“ лесно преминават в „z“, но нима разликата се дължи само на произношението, не е ли тя по-дълбока? Защо единствено „името“ Зевс се произнася по този начин? 

Писала съм няколко пъти, че в най-древните названия се забелязва тавтология, която сякаш се стреми да „укрепи“ смисъла на дадено понятие, да го „впечата“ в човешкото съзнание. Това се дължи на натрупването на имена с едно и също значение, но на различни езици или диалекти, с които е наричан, в течение на времето, един и същи обект. Да, Ликийски означава „вълчи“, но всъщност и Зевс ще рече „ВЪЛК“! 

Защо?

На староеврейски, който в много отношения е идентичен с арамейския език, ZEV или ZEW означава „вълк“. Не е трудно да се досетим,че думата идва от „зев“ – зевът на мощния звяр. Както е известно от името на гетския град Даусдава, DAUS е едно от тракийските названия на вълка. Да, коренът DEV, DIV ще рече „божество“, „божествен“, но той произлиза от същностите, които владеят природата – дивата природа! Именно тя е обожавана в най-древни времена от човека. А един от нейните най-ярки, най-интелигентни и – ако щете – най-човекоподобни – представители, е вълкът. Това е животното, което умее да организира своя колективен живот по неумолими закони, възприети и от първичните човешки общества. Това е животното, което притежава и индивидуален и колективен ум. От названието на великолепния хищник произхождат понятия като „вой“, „война“, „воин“, „войник“ и пр. Впрочем името на Фойник, син на Агенор и брат на Европа, Кадм и Килик, според мен, ще рече тъкмо „Войник“, респективно – Вълк.

Ликаон – Вълк – е общият прародител на пеласгийските народи, населили Балканите, Егея и Мала Азия. От него директно произлизат ликийците, които дори носят името му – „вълци“. Но, както отбелязах в статията си за “ вълчата писменост, името на фригите, кръвнородствени с мизите ( направо идентични с тях ), също произхожда от „вълк“. Фригите са бриги, според твърденията на Херодот и Страбон, който в своята „География“, Книга VII, гл.3 дори заявява направо: 

„Самите фригийци, това са бригийци, някаква тракийска народност…“

Отдавна вече е установено, че коренът „бриг“ е образуван чрез инверсия на „бълг“. Така стигаме до нашия етноним – БЪЛГАРИ, чийто смисъл – “ ВЪЛЦИ“ – определих в статията си „Името България и етнонимът „българи“. 

Но ето че в „Хекуба“ ( „Метаморфози“ ), великият римски поет Овидий директно нарича „фриги“ и троянците:

„Ей срещу Фригия, дето бе Троя…“, а също : „И щом пропадна съдбата фригийска…“ ( в контекста – съдбата на Троя, М.В.).

По името на своя първи цар Тевкър ( Teucer ), тъст на Дардан, троянците се наричат тевкри. Името е свързано с „дъбрава“, „гора“. Но ако заменим началното Т със Z, ще получим Zeucer – Зевкър. Дали името на първия троянски владетел е било ВЪЛК ? Ако това е така, то бихме открили последното етимологическо звено, което свързва народностните имена на ликийци, фриги, троянци, волски, „лидийци“, мизи и българи – в едно цяло!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: