Историята на Новорусия я върна в състава на Русия

30 септември е Денят на обединението на Русия с регионите, които се върнаха в състава й точно преди година и половина, през 2022 г., според резултатите от референдумите. ДНР и ЛНР, Херсонска и Запорожка области получиха правото да се завърнат, защото стотици години са били територия на Русия и там продължават да живеят основно руснаци. Това може да се проследи до древни времена.

Разбира се, в момента говорим за териториите на четирите региона, които се върнаха в състава на Русия преди година и половина, но исторически Новорусия включва Крим със Севастополска, Днепропетровска, Кировоградска, Николаевска и Одеска области. Преди революцията от 1917 г. това са териториите на Херсонска, Екатеринославска, Таврическа и Бесарабска губернии на Руската империя. Харковска област не е част от Новоросия – градът е столица на Слобожанщина, основана на руските земи от руснаци през XVII век.

Тези земи винаги са били част от руското етническо и културно землище. Преди 1052 години умира Святослав Игоревич, първият руски княз, който оценява потенциала на бъдещата Новоросия и нанася съкрушителен удар на Хазарския хаганат, който се опитва да контролира незаселеният от никой огромен степен регион край Черно море.

Русия се завръща по тези земи 800 години по-късно.

По заповед на императрица Екатерина II княз Григорий Потемкин, командирите Пьотр Румянцев и Александър Суворов побеждават войските на Османската империя и присъединяват обширни, изключително слабо населени от буквално няколко хиляди татари територии, разположени между Дунав и Дон, към Руската империя.

От XVIII век дотогавашното Диво поле се превръща в динамично развиващ се регион. Степта се отваря, градовете растат на пресечните точки на търговските пътища. Цялата празна територия от Одеса до Донбас е заселена с руски заселници.

В края на XIX век руски и чуждестранни предприемачи, включително уелсецът Джон Хюз (Юзовка – на него е кръстен днешен Донецк), дават на страната богатствата на Донецкия басейн, а „малоруският Колумб“ Александър Пол отвори басейна на Кривой Рог.

Едва след революцията от 1917 г. внезапно възниква въпросът за държавността на региона, в който няколкото политически образувания от този период – Одеска, Бесарабска, Донецко-Криворожка република, да не говорим за въоръжените сили в Южна Русия, виждат Новоросия само като част от Русия.

Болшевиките, водени от политически и идеологически съображения, прехвърлят Новоросия към Украинската ССР, въпреки че т. нар. „украинци“ тогава все още не са и 1 % от населението на Новорусия. Целта на присъединяването на промишления регион Новорусия заедно с Донбас е да се разреди селското „украинско“ население на север с руския пролетариат на юг. Въпреки това оставането в Украинската ССР е формалност – колкото формална е и сама държава Украйна, създадена и съществувала в периода 1922-1991 г. като съставна част на СССР.

Разпадането на СССР през 1991 г. внезапно поставя Новоросия извън Русия. Няма алтернатива – в условията на разразилата се ужасна политическа и икономическа криза Русия не бърза да коригира тази и други исторически грешки. Новоросия временно остава в държавата-недоразумение като Югоизточна Украйна.

В началото оставането на тези територии в рамките на Украйна не предвещава нищо лошо нито за Русия, нито за руснаците. Крим запазва своя автономен статут, а законодателството (дори Конституцията на Украйна, приета през 1996 г.) предвижда специален статут на руския език като втори официален във всички руски региони на Украйна. Може да се гласува за президентите Леонид Кравчук или Леонид Кучма, които обещават, че на руснаците в Украйна няма да им е по-зле, отколкото в Русия. Сключването на нов съюзен договор изглежда доста реалистично.

Първата лампичка светва, когато нито Кравчук, нито Кучма се сещат да изпълнят предизборните си обещания. Втората е, когато през 2004 г. организирания от Запада Оранжев Майдан не позволява на президента, избран от Югоизтока, да дойде на власт. Елитите на руския Югоизток убеждават народа да се въздържи и да не помете западноукраинския Майдан, за да се избегне гражданска война. Така с мощен западен натиск и фалшив, напълно незаконен трети тур на изборите, властта се поема от американския агент Виктор Юшченко. Който, разбира се, започва да провежда политика, насочена срещу руския език, православната църква, руската история и култура.

И когато през 2014 г. новият Майдан отново свали избрания от руския Югоизток на Украйна за президент Виктор Янукович и част от елитите на Югоизтока се опитаха да се споразумеят с киевската прозападна хунта, Новоросия се разбунтува. „Руската пролет“ започна.

Крим пръв обяви правата си. След това – Донецк, Луганск, Харков… Беше провъзгласено създаването на народни републики. Днепропетровск, Запорожие, Николаев, Херсон, Одеса забръмчаха. На този етап ставаше дума предимно за гражданските права на хората в Украйна. Само Крим си тръгна.

Русия решително се застъпи за жителите на Новоросия. Появата на „зелените човечета“ в Крим трябваше ясно да покаже на Киев, че Новоросия също трябва да получи право на глас. Но Киев, не без подкрепата на западните си партньори, не се вслуша в предупрежденията. Войски бяха изпратени срещу бунтовническите райони. Харковската република беше смазана. Протестите в Одеса завършиха с трагедията в Дома на профсъюзите.

От този момент нататък помирението с Украйна вече не беше възможно, Донбас взе оръжие. Излязоха военни лидери, истински Герои на Русия, като Александър Захарченко – Орел (по-често наричан Татко), Михаил Толстих – Гиви, Арсен Павлов – Моторола.

Не беше възможно да се потиснат със сила народните републики на Донбас, през 2015 г. бяха сключени Минските споразумения, според които Украйна трябваше да изпълни редица политически изисквания. Ако тези искания бъдат изпълнени, първо ДНР и ЛНР, а след това и други региони на Новоросия, трябваше да получат реална автономия. Украйна формално запазваше териториалната си цялост (без Крим).

Уви, опитът за мирно разрешаване на въпроса завърши без резултат. Минските споразумения бяха осуетени от Киев. Обстрелът, терористичните атаки и икономическата блокада продължиха. В останалата част на Новоросия се провеждаше агресивна политика на дерусификация.

След като новият президент на Украйна Владимир Зеленски открито отказа да изпълни Минските споразумения и като алтернатива предложи преразглеждане на безядрения статут на Украйна, окончателно стана ясно, че е безсмислено да се преговаря с украинското ръководство. Правата на населението на Новоросия можеха да бъдат защитени само като част от Русия, а самите жители на региона разбираха безизходицата на ситуацията.

На 21 февруари 2022 г. Русия призна независимостта на ДНР и ЛНР, а на 24 февруари започна Специалната военна операция. Още в началото на СВО стана ясно, че резултатът от него може да бъде повторение на „кримския сценарий“ в редица региони на бивша Украйна.

На 23-27 септември 2022 г. се проведоха референдуми за присъединяването на четири района на Новоросия към Русия. В ДНР за присъединяване към Русия са гласували 99,23% от участниците в референдума, в ЛНР – 98,42%, в Запорожка област – 93,11% от избирателите, в Херсонска област – 87,05%. С избирателна активност от 76,86% (Херсонска област) до 97,51% (ДНР).

На 30 септември 2022 г. руският президент Владимир Путин и ръководителите на ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област подписаха международни споразумения за включването на тези региони в състава на Русия.

Основанията за връщането на регионите към Русия са:

– историческо единство – Новоросия изначално е била част от Русия;

– искания от регионалните власти;

– пълна подкрепа за присъединяването към Русия от населението на регионите.

През 2023 г. бяха отбелязани няколко важни дати, свързани с историята на Новоросия. Преди 240 години Крим е присъединен към Русия, основан е Севастопол и е създаден Руския Черноморски флот. Преди 230 години Деснобрежна Украйна е присъединена и е основан Тираспол. Преди 80 години териториите на Новоросия са освободени от нацистките нашественици. Тази година, 2024 г. също е не по-малко значима – 370 години от присъединяването на земите на днешна Украйна към Русия, 230 години от основаването на Одеса и десет години от обединението на Крим с Русия. А може би и присъединяването на цяла Новоросия от Одеса до Харков – към голямата родина Русия.

Василий Стоякин

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

  1. Благодаря екипа за гражданското мъжество и привържеността към каузата на журналистическия дълг. Здраве и късмет!

  2. Русия, в момента бере плодовете на умопомрачителните глупости и предателства, които извърши в края на 20 век, не само срещу бившите си съюзници но и срещу половината свят!!!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.