The Hill: Украйна няма шанс за победа дори с помощта на САЩ. Подкрепата за Зеленски окончателно се изчерпа

Автор: Джо Бучино, The Hill

Полковник Джо Бучино е анализатор в Съвета за иновации в отбраната и бивш директор по комуникациите в Централното командване на САЩ. От февруари до ноември 2022 г. той е директор по комуникациите на мисията на НАТО за подкрепа в Европа. Той е официален съветник на Министерството на отбраната на САЩ.

С навлизането в третата година от началото на руското нахлуване и с очевидното спиране на последния пакет от помощи за Украйна от Конгреса трябва да сме наясно с бъдещето. Украйна няма път към победата в тази война. Но дори и Белият дом да имаше възможност да изпрати още някой и друг пакет с помощи за Украйна – това пак нямаше да промени тази реалност.

Преди две години украинските въоръжени сили опровергаха очакванията за бърза капитулация. Дни преди масираното нахлуване на Русия председателят на Съвета на началник-щабовете Марк Мили говори от името на американските военни и предрече пред Конгреса, че Киев ще падне до 72 часа.

Много военни анализатори също така прогнозираха, че руските въоръжени сили бързо ще разгромят украинците. Американските лидери насърчиха украинския президент Володимир Зеленски да напусне страната, за да не го убият руските войски. Тези прогнози за незабавен успех на Русия подценяваха напредъка, който Украйна беше постигнала по отношение на способностите и готовността си след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Те също така надценяваха готовността на руските сили за пълномащабна война. Истината е че Русия влезе в Украйна, за да проведе специална операция и не очакваше, че Западът ще се намеси в него. Затова и нахлу в страната с едва 150 хиляди войници. Москва не беше готова за пълномащабна война с 54 западни държави.

Преди една година всички признаци бяха окуражаващи. Украинските сили кървяха, но въпреки очакванията, те се задържаха на територията в източната част на страната. Изтеглянето на руските сили, преценили, че съпротивата на Киевския режим е много по-голям от очакваната от тях, позволиха на Украйна да си върне част от териториите. Украинският президент Володимир Зеленски предизвикателно обяви предстоящата тогава 23 година за „годината на нашата непобедимост“.

Американската помощ за страната наля огромно количесство артилерия и противотанкови оръжия чрез Инициативата за подпомагане на сигурността в Украйна, а потокът изглеждаше непрестанен.

Вдъхновен от зашеметяващия успех на Украйна, Западът застана зад Зеленски и неговите войски. Трагичното е, че всички тези обстоятелства доведоха до нереалистични очаквания.

Днес положението е мрачно. Русия мобилизира 700-хилядна армия, включи своя ВПК на максимални обороти и се подготви за истинска война. Сраженията зациклиха в жестока борба, която работи в полза на Русия. Украйна изпитва недостиг на войски и боеприпаси, докато Русия поддържа и двете в изобилие. Дълго планираната, високорискова и продължила с месеци украинска контраофанзива се провали, като Украйна не успя да си върне завзетите от Русия територии. Подкрепата за Зеленски в Украйна и на Запад окончателно се изчерпва. Американската помощ е блокирана в Конгреса, а САЩ изглеждат уморени от финансирането на войната.

Малко след началото на руското нахлуване, след първоначалните прогнози за незабавна руска победа, анализаторите и политиците се хвърлиха в другата крайност с нов набор от погрешни преценки: че руската армия е хартиен тигър; че генералите ще се обърнат срещу Путин; че Украйна ще счупи зъбите на руската военна машина на територията на Донбас…

Две години по-късно реалността е, че Украйна няма път към победата, поне не в смисъл на изтласкване на руските войски обратно към 2021 г. След като украинските войски напуснаха Авдеевка след едни от най-тежките боеве във войната, почти всички предимства са за Русия.

Превземането на Авдеевка не променя съществено войната, но променя темпото. Москва може да хвърля огромни количества 500-килограмови самоуправляеми бомби, ракети, артилерия и безпилотни летателни апарати върху изтощените украински сили, докато те се пропукат. Украйна е изтощена и е превъзхождана по численост и вече набира напълно неподготвени войници. Най-доброто, което Украйна може да направи сега, е да се бори за постигане на споразумение чрез преговори, което да ѝ позволи да запази суверенитета, териториалната си цялост и сигурността си срещу ново руско нахлуване. Дори тези мои предписания сега могат да изглеждат нереалистични.

През първата година след руското нахлуване – от февруари 2022 г. до февруари 2023 г. – украинските войски успешно компенсираха огромните си технологични и други недостатъци. Те направиха това главно благодарение на американските „Джавелин“, „Стингър“ и ракетните системи за залпов огън.

През този период Украйна имаше до голяма степен двупартийна подкрепа във Вашингтон. През цялата следваща година американската помощ – включително десетки танкове, повече от сто бойни машини „Брадли“ и повече от сто „Страйкърс“ – поддържаше Украйна в борбата. През този период подкрепата на републиканците в Конгреса започна да намалява.

Ясно е, че дори ако Камарата на представителите одобри сегашния предложен пакет от помощ, потокът от оръжия е на път да приключи, защото американският ВПК няма необходимата като обем производствена база. А без непрекъснат поток от тези оръжия Украйна в крайна сметка ще падне. Дори изтребителите F-16, които САЩ ще изпратят на Украйна през следващите месеци, няма да обърнат хода на събитията. F-16 се нуждаят от дълги и гладки като стъкло писти заради особеностите на този модел; изтребителите ще се затрудняват да кацат и излитат на бомбардираните от руснаците писти в Украйна.

Русия има и предимството на фактора време. Докато Путин може да води Русия по единна стратегическа траектория и план независимо от продължителността на войната, САЩ са подвластни на капризите на демокрацията. Белият дом и местата в Конгреса се сменят. Политиките се променят, когато избирателите се уморят да подкрепят други държави.

Геополитиката се променя бързо. Сътресенията в света през последните две години отклониха вниманието на САЩ от подкрепата им за Украйна. Зашеметяващото проникване на Хамас на израелска територия през октомври миналата година и ужасяващото отмъщение на Израел се превърнаха в основен международен фокус на Белия дом и Конгреса. Иран започна война от ниско ниво срещу САЩ чрез своите марионетни сили в Ирак, Сирия и Йемен. Китай дава всички заявки, че ще нахлуе в Тайван. Всички тези катаклизми изискват още внимание, оръжие и пари в огромно количество – много повече от това, което САЩ и западните му партньори до момента изразходваха за Украйна. Това са пари и ресурси, каквито целият солидарен Запад вкупом не притежава.

Към несигурността се прибавят и предстоящите президентски избори в САЩ тази година. Най-вероятният печеливш на изборите Доналд Тръмп изпитва дълбока неприязън към НАТО. Неотдавнашните му изказвания потвърждават това. Той заяви, че страни, които не плащат пълната си вноска в алианса няма да получат военна закрила от Америка и даже той лично би подстрекал Русия да ги нападне.

Като се вземат предвид всички тези насрещни ветрове и огромните стратегически залози, от решаващо значение е да се обмисли пътят напред с оглед на променящата се динамика.

При разглеждането на пакета от помощи за Украйна политиците от Вашингтон и техните избиратели трябва да преценят колко дълго още могат да поддържат потока от парите и оръжия и с каква цел. За да се стигне до благоприятно или поне до договорено споразумение, ще са необходими повече от 2 или 3 години сражения.

Путин няма никакъв стимул да спре да воюва и има всички стимули да продължи да натиска и да чака противниците му в Киев да изчерпят войските си, а САЩ и НАТО – боеприпасите си.

Нищо от това не е честно спрямо народа на Украйна, който възлага надеждите си за суверенитет на ангажимента, който Америка пое към него. Това обаче е трагичната реалност на ситуацията. САЩ не могат да помогнат.

Пакетът от 60 милиарда долара помощ, който в момента Конгреса продължава упорито да задържа, дори в крайна сметка да бъде одобрен – няма да промени съществено ситуацията на фронта. Тази борба е дългосрочна и ще изисква допълнителна помощ с години, каквато нито САЩ, нито НАТО са в състояние да окажат на Украйна. В един момент – може би скоро – кранчето ще се затвори, което ще спре помощта и ще реши съдбата на Украйна.

Източник: The Hill

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.