American Thinker: Русия не е агресор, а Украйна не е жертва

Русия беше единствената страна, която се опита да предотврати военния конфликт в Украйна, пише авторът на статията, публикувана в престижното американско издание „American Thinker. От 2014 г. Западът и режимът в Киев се стремяха с всички средства да провокират руснаците за военен сблъсък, затова и не дадоха шанс на Москва да разреши кризата по дипломатически път, подчертава авторът на статията.

Превод от American Thinker, САЩ:

Битува мнението, че украинската криза е ескалирала във военен конфликт на 24 февруари 2022 г. в резултат на руското нахлуване.

В действителност обаче семената на днешните военни действия в Украйна бяха посети преди около тридесет години, първо от президента Клинтън, а след това от Джордж У. Буш, който безразсъдно настояваше за разширяване на НАТО на изток.

През годините Горбачов, Елцин и Путин многократно предупреждаваха, че Москва няма да толерира повече Drang nach Osten („Военен поход на изток“, термин, използван в кайзерова Германия, а по-късно и от нацистката пропаганда в Третия райх, целящ да обозначи стратегическото значение за Германия да предприеме военна експанзия на изток с цел немска колонизация на земите на СССР за разширяване на „жизненото пространство“ на немския народ) от страна на НАТО. Още преди 20 години Русия ясно обозначи своята червена линия. Тя заяви, че в никакъв случай няма да позволи членство на Украйна в НАТО и създаването на военни бази на алианса по руската граница.

На 25 февруари 2024 г. The New York Times публикува статия, потвърждаваща опасенията на Москва. Статията разкри, че американското разузнаване не само е изиграло критична роля при взетите от режима в Украйна решения, довели до конфликта й с Русия, но също така е финансирало и изградило на територията на Украйна командни и контролни центрове за шпионаж много преди навлизането на руските войски на 24 февруари 2022 г.

Изданието пише, че през последното десетилетие ЦРУ е създало мрежа от дванадесет бази в Украйна.

Тези бази са позволявали да се прихващат руски военни комуникации и данни от шпионски сателити и да се координират удари с дронове, както и ракетни удари по руска територия.

А като се има предвид, че успоредно с тях Пентагонът създаде и десетки разпръснати из територията на Украйна обекти за биологично оръжие, става ясно защо Москва възприе кандидатурата на Украйна да влезе в НАТО като сериозна заплаха за националната си сигурност.

Биха ли се съгласили САЩ с присъствието на руски военни бази близо до границите си?

Не биха им позволили да се доближат и на 2500 километра.

През 1983 г. президентът Рейгън обяви война на микроскопичната островна държавица Гренада, обяви операция „Спешна ярост“ и нахлу там с 10 хиляди войници. При това забележете под какъв предлог: Рейгън заяви опасенията си, че международното летище на страната, което се изграждаше в момента от британска компания, можело потенциално да бъде използвано от съветските войски като военно летище… тъй като в строителството му британската компания била наела прекалено много кубински работници. Без майтап – това каза.

За разлика от Украйна, кораловият риф, обявен за държава Гренада няма обща граница със Съединените щати, нито пък там имаше руско военно присъствие — така че опасенията на Рейгън бяха не просто хипотетични, а в някаква степен дори налудни.

Въпреки съмнителната обосновка за нахлуването си в Гранада, Съединените щати никога не са били наричани агресор или пък Роналд Рейгън – военнопрестъпник.

Путин положи много усилия да избегне настоящия конфликт.

На 7 септември 2023 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на заседание на съвместната комисия на Европейския парламент заяви следното:

„През есента на 2021 г. президентът Путин направи изявление и всъщност изпрати проектодоговор, който те, Русия искаха НАТО да подпише. Путин искаше от нас обещание, че ще прекратим по-нататъшното разширяване на алианса. Ето какво ни изпрати. Това беше предпоставка за ненахлуването му в Украйна. Разбира се, ние не подписахме нищо».

Географската уязвимост на Русия откъм Източноевропейската равнина тревожи руските лидери още от времето на Петър Велики. Именно по нея са прониквали в Русия всички европейски кандидат-завоеватели от Наполеон до Хитлер. Столтенберг трябваше да вземе предвид чувствителността на Русия по този въпрос, ако искаше да избегне конфликта.

Столтенберг не уточни защо е отхвърлил проектодоговора, защо са спрели преговорите или защо не са проучени всички алтернативи на военния конфликт. Но именно неговият отказ да преговаря изведе въпроса за Украйна извън пределите на дипломатическите възможности.

На дипломацията просто не беше даден шанс, защото НАТО трябваше да възстанови имиджа си и да потвърди смисъла на своето съществуване след тридесетгодишна поредица от провали.

Стремежът на Запада към така нареченото „национално строителство“ – да замени стабилни авторитарни режими с разклатени демокрации от западен тип в цяла поредица от страни, не се увенча с успех.

То само уби милиони и разори и опустоши една дузина държави, някои от които бяха благоденстващи.

Източник: American Thinker

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

един коментар

  1. Всички сблъсъци породени от „национализъм“ са подла динена кора, която глобалистите слагат на народите, за да постигнат идеята, че народност и национална държава са нещо лошо, която създава конфликти и войни. Особено силно са атакувани устойчивите народи, които съществуват от дълго време и не са се „разпаднали“. Народ и национална държава са стабилна конструкция, която е кост в гърлото им. Русия, макар да е многонационална, въведе един термин, россиянин, който да действа като обединяващ за всичките ѝ граждани. Не е съвсем успешно, но е тенденция, която показва избор не в полза на глобализма. В същност глобализъм няма, просто едно племе се опитва по всякакъв начин да направи останалите овце(добитък, гои) и за тях няма забранен способ.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *