НАПРОТИВ – ТЪРСИМ ТОЧНО ТЕБ!

Автор: Милена Върбанова

До автора на разтърсващия коментар под моя статия в сайта Skandalno.net с никнейм: „Мен не ме търсете“.

Вече Ви писах в краткия си отговор в коментарите под статията със заглавие „ТРИСТА ХИЛЯДНА „АРМИЯ НА ТРУДА“ АТАКУВА БЪЛГАРИЯ“ в Скандално.нет как ми подейства Вашата изповед – развълнува ме отдън душа, не преставах да мисля за нея, да водя вътрешен диалог с Вас.

Не защото съм изненадана от участта Ви и от условията на живот, които описвате – това е и моята участ, това е и моят начин на живот. Но отдавна не бях чела такова покъртително, сърцераздирателно писмо, адресирано до мен – мога да кажа дори, че никой не ми е отправял толкова искрена изповед, от която струи черна кръв. Чудовищната нищета, в която и аз, и поне два милиона българи, сме принудени да удряме до изнемога глави всеки ден, се възправи пред мен като черна стена, обгръщаща целия хоризонт. Като убиец, надвесен над задушената, хъркаща, сгърчена жертва. Спомних си думите на големия български живописец Димитър Пейчев от Бесарабия, изречени още в края на 90-те години на миналия век, че България – лелеяната България, за която в детството си е мечтал „както грешникът мечтае за рая“ – в действителност му се вижда кожодер, оплискан с кръвта на жертвите си, със садистично пламтящи зеници, стиснал нож между зъбите и доразкъсващ с железни пръсти издъхващата си плячка. 

Но чий всъщност е тоя демоничен образ – на България или на нейните унищожители? Убиецът ли е тя или жертвата?

Както Ви казах, в множество мои статии – и смея да ги нарека, не редови текстове, а творби – съм разсъждавала по този въпрос, защото отношението личност – Родина – Бог е най-важното в нашето съществуване. Трябва да си отговорим на въпроса „кой съм аз?“, „защо Господ ме е изпратил на тоя свят?“, „защо ме е изпратил точно в България?“, „какво е България?“, „какво е Родина?“ – за да надмогнем отчаянието и да заживеем в мир със себе си. Да придобием цел в опустошения си живот. Ако имате време, прочетете статиите ми „Различна ли е Възрожденската Родина от днешната Родина“, „Тайната вечеря на ангелите“, „Да се преклоним пред Андрешко“, „Катарзис“, „Исторически причини за днешната поквара на българския народ“ и „Борба чрез думи“.

Казвате, че днес да се нахраниш е лукс, че да се лекуваш е привилегия на богатите, че сме лишени от възможността да създаваме семейства и да отглеждаме рожби. Напълно вярно. Убийствено, сразяващо вярно. Страшната мизерия, за която говорите, ми е позната, от 28-годишна възраст живея в дива, безпощадна, унизителна мизерия – а днес съм на 62. Преживях  Лукановата зима и Жан Виденовия глад ( организиран, разбира се, от враговете на тогавашния министър-председател, но ние не си давахме сметка за това ) с малко дете на ръце, а след това затъвах все повече в неизказана нищета. През 1991г. баща ми се пенсионира, но получи пенсията си шест месеца по-късно и с всичките пари – за шест месеца! – купихме три кила сирене, инфлацията изяде всичко. Работех в БНР, където бях назначена с конкурс, но постепенно престанаха да ми поверяват ангажименти, изолираха ме, остракираха ми и ме уволниха „по целесъобразност“, тоест по политически причини – там няма други мотиви за уволнение, нито един некадърник и послушник не е бил  уволнен. Назначиха ме със 178 лв. заплата и в момента на уволнението заплатата ми броеше 178 хиляди ( преди деноминацията ). Бях разведена и живеех с детето си на квартира. Намирах работа като учител само по заместване – с недостатъчен брой часове, комбинирах часовете в няколко училища, които се намираха в диагоналните точки на София. По това време учителските заплати бяха сред най-ниските в страната. Бях просто една трансмисия – в деня на получаване на заплатата, директно я връчвах на наемодателя. С детето ми сме яли сурово фиде и вечер сме се наливали с гореща вода ( по липса на чай ), за да потушим усещането за глад. Боядисвах с флумастер обувките си, защото бяха скъсани – уж да не се вижда, но дупките личаха. Известно време работех като чистачка в турския супермаркет Рамстор – или дявол знае как се казваше, не помня – и изпитах на гърба си доброто отношение на турчолята ( в чието „присъствие“ сме блаженствали пет века, преди Русия да се домъкне и да ни пороби ) към техните български подчинени. Дъщеря ми учеше вече в 91 Немска гимназия – най-престижното средно учебно заведение в София, а и в страната – беше отличничка и представете си как се е чувствала, когато молех продавачките в барчето да й отпускат закуски на вересия. Разболях се тежко и разклатих непоправимо здравето на моето дете, което и без това бе хронично болно, от петгодишна възраст страдаше от диабет. В последната година на гимназиалното й образование бяхме принудени да се върнем в бащиния ми дом във Враца и тя завърши като частна ученичка. Искаше да следва в университет, беше интелигентна, красива, блестяща, пълна с амбиции – но нямахме никакви средства – и аз заминах да работя като гледачка на стари и болни хора в Италия – т.нар. badante. Заминах с едни скъсани чехли и кутия вафли – за друга храна по пътя и в първите дни до намиране на работа нямах пари. В книгата си „Връх България“ пиша, че Италия никога не е имала по-образовани и унизени робини. Ботушът бе буквално натъпкан с емигрантки от Източна Европа и ние, българките, бяхме последниге, които пристигнаха – т.е. най-губещите. Срамувах се да призная, че съм завършила университет, че съм упражнявала уважавана професия – за италианците това бе несмилаемо, според тях на такава тежка слугинска работа можеше да се хване само съвсем неука, неграмотна жена. Или преследвана от закона в собствената си страна криминална престъпница – маргиналка. Не можеха да разберат, че в България са маргинализирани всички съсловия и професии – освен престъпниците. Те бяха превърнати в „елит“. Както пише Елена Гунчева „каймак от утайки“. На какви ужаси, на какви екстремни фази на падението на българката съм се нагледала на площад „Гарибалди“ в Неапол ( „школата“ на българските емигрантки! ) – страшно е да спомням! И не само там – извършваше се незапомнен по своите мащаби процес – продажба на човешкото достойнство на цяла Източна Европа срещу къшей хляб. Работехме без трудов договор, без осигуровки, без никаква сигурност, че за денонощния труд ще ни бъде подхвърлена дори най-ниската ставка на заплащане – 10 или 5 евро. Работих в Италия, в различни нейни региони, осем години. А после успях да се прехвърля в Швейцария, еталонът на Европа, където също мизерствах, въпреки, че се трудех „на бяло“, легално – заплащането уж беше по-високо, но и разходите бяха много повече и по-високи – а унижението беше същото. На гледачката на стари и болни хора в къщата се гледа като на слугиня на цялото семейство и тя практически няма свободно време, независимо от записаното в договора.

Когато в края на 2020 г. се върнах в България, моята единствена дъщеря, моето клето момиче заболя и след шест месеца издъхна. Изтърпяхме с нея всички зверства на „българското здравеопазване“, цялата му некадърност и безчовечност към пациента и неговите близки. Неспособни, невежи, обезумели от алчност лумпени, привикнали на безнаказаност. Какви гнусни ругатни се сипеха върху смъртноболното ми дете и мен, нейната майка. Дори си позволяваха да ме блъскат – „лекари“, „медсестри“ и „санитарки“ ( мога да ги изреждам само в кавички ). Цялата каста на „белите престилки“ и черните съвести – търгаши с човешкия живот, съзнателни съучастници на рептилите в редуцирането на българското и световно население – да бъде навеки проклета! Българските „лечебни заведения“ не са нищо друго освен доставчици на пресни трупове за погребалните агенции. Накрая от две болници изпъдиха дъщеря ми като „подобрила се“, след като бе ясно, че тя умира. Допускам, че смъртта на детето ми бе причинена в ИСУЛ, където при приемането й ултимативно бях принудена да подпиша документ, който не ми позволиха да прочета и от който не ми оставиха втори екземпляр. Заплашваха, че няма да я приемат, а тя бе докарана в София с линейка от Враца и състоянието й изискваше незабавна помощ. Екземпляр от този фатален „договор със смъртта“ не ми е предаден до ден днешен, въпреки срещата ми с юриста на „болницата“ – и аз мисля, че съм подписала, без да знам, съгласие за поставянето на противоковидна смъртоносна ваксина на дъщеря ми. Целите стени на това пъклено лечебно заведение бяха облепени с реклами на Астра зенека.

Детето ми погина и аз останах с нетърпимите угризения, от които нощем не мога да мигна, не мога дъх да си поема. С баща ми осиротяхме – сами сме като кукувици. На погребението не дойде никой от нашите „най-близки  роднини“, оправданието им – живеят в други градове. А ние с татко, заради светите гробове на мама и детето,  продължаваме да битуваме в един враждебен град, превърнат в руини от гербаджийските мутри, с население, което брои 40 хиляди, докато през 1989 г. начисляваше 95 хиляди души. Пълно е с цигани, навсякъде думка циганска чалга. Цигани се настаниха и в жилището над мен. Ще попитате къде са милионите от Швейцария? Къде мислите, че могат да бъдат , след като майка ми, поразена от инсулт, лежа почти седем години, в първите четири от които получаваше 15 лв. като инвалид – „за лекарства“. Само памперсите й струваха много повече – а рецептите, а медицинските прегледи, защото лекарите идваха у дома, тя не можеше да стане от постелята? А „лечението“ – или по-точно погубването – на детето ми? А погребението – защото днес нямаме пари да живеем, но нямаме пари и да умрем, смъртта също не е по джоба ни. Глобалната секта ни е отредила ориста на живи мъртъвци.

Откогато съм в България – не работя. Или по-точно работя непрекъснато, пиша, съзнавайки, че времето ми е малко, а бих могла да изтръгна от себе си толкова нужни за народа ни редове. Но не ходя на „работа“ – тоест не изкарвам нужните за живот средства. Не ме приеха никъде, на никое работно място, за което кандидатствах. Отговорите са, че нямам нужната компетентност -„експертиза“, както смешно неграмотно чиновниците и политиканите са преименували компетентността – или че съм прехвърлила нужната възраст. „Стара съм“ – същият аргумент, с който отказват работа и на Вас. Преди бях „много млада“ за сериозна кариера, а сега изведнъж станах „стара“. Бях лишена от възможността да работя за страната си и да й даря зрелите си години. 

Не съм и пенсионерка. С баща ми живеем от неговата пенсия. Вярно, тя е 900 лв. – по-висока е от пенсията на майка Ви, но стандарт с по 450 лв. за всеки от двамата, както и във Вашия случай, е дълбоко потъване под чертата на бедността.

За разлика от хараланите и харизаните, които натрупаха богатства от разходките си по студиата и екраните, аз никога не съм взела стотинка за моите статии.

Какво правеше през цялото това време – докато детето ми беше живо – оня далечен призрак-фигурант – бащата на дъщеря ми, бившият мой съпруг? Беше се изпарил, анихилирал – сякаш никога не е имал дъщеря и дори не е чул за подобен факт в биографията си. Не вземаше никакво участие в нейния живот, трийсет години не вдигна телефона да й честити рожден или имен ден, Рождество или Великден. Когато го помолих да дойде в Монтана, където се бяхме преместили заради диализния център и където настъпи смъртта й, той изрече същите думи, с които Вие сте озаглавили коментара си: „Мен не ме търсете“.

„Мен не ме търсете“ – след малко ще изследваме каква страшна диагноза крие това изявление.

Но нека по-напред проследим падението на българския мъж – защото, когато говорим за физически и духовен регрес на днешния българин, трябва да си даваме сметка, че това се отнася най-вече за мъжа и в по-малка степен за жената, която по ред причини – дори чисто физиологически, свързани с материнството, е по-устойчива. Българският мъж абдикира от задълженията си на съпруг, баща и закрилник на семейството. Не само панелките са виновни. Истината е, че българският мъж предпочиташе и предпочита скута на мама пред отговорностите към собственото си семейство, жена и деца. Той беше и продължава да бъде мързелив, разглезен от родителите си, склонен към кръшкане и кражби. Професионалното израстване ( не говоря за кариерното ) и честният упорит труд не го блазнят. Още когато бях ученичка в малките класове, а сетне в прогимназията и гимназията, момчетата винаги бяха по-слаби ученици от момичетата, по-немърливи към задълженията си – а би трябвало да е обратното, защото, въпреки че съм жена, признавам – мъжът има по-голям интелектуален потенциал от жената. За мъжете бяха отворени вратите на висшите учебни заведения при бал 3.00, а за жените нужният бал бе поне с две единици по-висок – и никой „мъж“ не се срамуваше от тоя „бонус“. Българският мъж ненавиждаше казармата, изпълняваше с омерзение войнските си задължения. Родителите му го „спасяваха“ от тях винаги, когато имаха възможност да сторят това. А отношението към войнишкия дълг е отношение към Родината. Крайъгълен камък, от който зависи мъжествеността. Много пъти съм споменавала един епизод, на който бях свидетел през 1995 г. на Белградската гара, по време на войната в Югославия. Сръбска майка изпращаше сина си на фронта и на изпроводяк му заръча: „Помни, че си сърбин!“ Колко българки дори през 1995-та, да не говорим за днес, биха изпратили сина си в боя – с тия думи? Техните заръки в епохата на НРБ бяха: „Скатавай се, маме, стой отзад, не се прави на герой, да не ти пука за войнишката чест“. Самият български майчин син, ако можеше да избира, никога не би отишъл в казармата  – „Мен не ме търсете!“ Спомням си колко майки на мои съученици ходеха да им носят кюфтета в поделенията, защото „храната в казармата е непитателна и некачествена“, та горкичкото мамино детенце остава гладно. И дечицата нагъваха кюфтаците, вместо да сгълчат родителките си, че ги позорят. Още през соца, ако циганин нападнеше българин, българите се разбягваха, вместо да помогнат на жертвата. Да си мекотело е винаги по-лесно, отколкото да имаш гръбнак и за съжаление, у нас отдавна не е срамно да си безгръбначно. Някогашният непобедим „балкански лъв“, „юнакът балкански“ пак е заспал дълбок сън. Мнозинството от българските мъже отдавна са превърнати в страхливци, а днес в хленчещи баби. Слава Богу, това не се отнася до всички, не обобщавам.

На тези, които въпреки трийсетгодишното мачкане, искат да си върнат мъжката самоличност, ще кажа:

Да, отнето ни е правото на живот и на труд. Да, затънали сме в организирана от външни врагове и нашенски изроди невиждана мизерия. Да, кретаме с жълти стотинки. Със стари и купени от магазините за втора употреба дрехи – аз самата за 34 години само веднъж си купих нов панталон и две евтини блузи. С кисело мляко и сирене ( от палмово масло ) – на промоция. Да, нямаме достъп до качествено здравеопазване ( да пълним гушите на шарлатаните доктори с купени дипломи, които ни убиват с „лечението“ си, е безсмислено ). Да, подлагат ни на дивашка цензура, давят ни в лъжи, фалшифицират нашата история и култура, умъртвяват нашата просвета. Да, налагат ни сатанински морал и норми на поведение! Да, отнеха ни държавата и ни наложиха да бъдем погазено, безправно малцинство в собствената ни земя! Да, да, да!

Но ние живи ли сме все още, макар и недохранени и болни? Бог дал ли ни е правото да живеем в Последните дни, в които се решава съдбата на човечеството и Земята? Случайно ли е, че ни е оставил живи или наистина очаква нещо от нас? И ако очаква нещо – какво е то? Ние сме длъжни да го разберем и изпълним, а не да отговаряме Богу: „Мен не ме търси“.

Ако сме живи, длъжни сме да се съпротивляваме на злото.

Трябва да стиснем зъби и да изтърпим всичко – останали са седем години. Не бива да се оплакваме, а да се изпълним с дързост и настъпателен дух. Винаги, когато българин е нападнат от чуждоземци, да се стичаме на помощ. Когато българин е съден несправедливо, да обсаждаме съдилищата и мира да не даваме на престъпните магистрати. Да се събираме пред хранителните магазини и да настояваме за по-ниски цени – в един глас – а не укоризнено да мълчим, когато някой разгневен бедняк го прави и „задържа опашката“. Да не плащаме убийствените данъци и фактури за парно, ток и вода. Да се стичаме с хиляди на летището и да не позволяваме на талибаните да слизат от самолетите. Да обкръжаваме политиканите-еничари, да крещим какво мислим за тях, да не им даваме път да минат, да ги е шубе да си подадат носа навън, щом са предали народа си, да им покажем, че срещу тях стои суверенът, истинският обладател на властта. В древността народът е изразявал отношението си към политиците и военачалниците с крясък. За да бъде силен крясъкът, са се събирали големи тълпи. Трябва да направим същото, нищо ново няма под слънцето. Виждаме злодея и почваме да крещим подир него, а край нас бързо се събира гневното множество. Полицията не може да арестува толкова много хора. Ако ги арестува – събираме се пред участъка. А когато се появи Водачът – защото той непременно ще дойде – обязани сме да действаме според неговата Нареда и да си върнем отнетата държава.

Равнодушни хора не могат да направят това, главното е да се отървем от апатията, която ни вкаменява. Фразата „Мен не ме търсете“ е израз на крайно равнодушие, резигнация и отчуждение от Родината. Признание за слабост и поражение. Мъжко поведение ли е това? Нашият Творец е избрал за всеки от нас да се роди на точно определено място на Земята – и това е нашата Родина. Ние не можем да я изоставяме и заменяме. Хвалбата на глупците, емигрирали в чужда страна: „Моята родина е там, където ми е добре“, е символ-верую на идиота – и настина, България не се нуждае от такива скотове, нека се пръждосват. Ние трябва да останем в нашата богоизбрана земя, но не като маргинали, не като вътрешни емигранти. А като активни, работещи за нейното благо синове и дъщери. Та нали унищожителите й жадуват да чуят от нас точно това – „Мен не ме търсете“, което означава „Аз се отказвам от България, отричам се от дълга си към Родината“. Или с други думи – „вече не ща да съм гражданин и човек, превръщам се доброволно в кръгла нула“. Това е подпечатване на тяхната победа над нашите души.

Защо решихте да ги зарадвате с тая резолюция? С тая поставена от самия Вас фатална диагноза? Толкова ли не държите на достойнството си? Само Вие ли сте гладен? Само Вие ли живеете в нищета? Описах Ви моя живот – нима е по-лек от Вашия? Ако се чувствате маргинал, ще бъдете маргинал – за удоволствие на сатанистката измет. Тези думи са знак за духовно самоубийство.

Бог Ви е пратил тук, за да бъдете човек, християнин и българин. Всичко останало е предателство спрямо Волята Му.

Днес са „маргинализирани“ почтените, талантливите, духовните човеци. Властта и материалните удоволствия са дадени на паплачта, ние сме натикани в ъгъла. Но няма да е все така. Скоро ще пристъпим напред и ще заемем отредените ни по право места. Трябва да се гордеем, че дяволът не ни е съблазнил с толкова жалки облаги. Нямам кола, ни нова, ни стара. От трийсет години не съм стъпвала в ресторант. Не ходя по курорти. Не посещавам салони за красота. Но пиша и живея пълноценно в един по-висш и благороден свят. Имам цел и вървя към нея – това е всичко, което ми трябва. Не завиждам на юдите, които в момента тъпчат търбусите си с нашата кръв. Тя ще ги задави и ще ги хвърли в преизподнята.

Ние сме пратени тук, за да се борим за Отечеството си. А не да бъдем безралични гости или щрауси, обидено наврели глава в пясъка. Борбата за България е нашият жребий, нашият завет, от който не можем да се отречем. Защото България не съществува само в настоящето – но и в миналото. Родината живее във времева многоизмерност и отказът ни от нея днес, е предателство спрямо историята й – вчерашна и древна. Съхраняването на Родината в сегашния съдбовен момент, е единственият начин да бъде спасено историческото й минало. Ако Вашето любимо „времеубежище“ ( не исках да намесвам в тези редове соросоида Господинов, но темата го налага ), е НРБ, то с изчезването на днешна България, ще изчезне и НРБ – както и целият исторически път на държавата ни през изминалите хилядолетия. Миналото е много уязвимо – то може да бъде зачеркнато в един миг – чрез настоящето. В статията си „Борба чрез думи“ пиша:

„Страшно съм уморена, макар да съзнавам, че истинската битка тепърва започва. Понякога се питам не е ли по-добре тя да се състои без скромното ми участие. Питам се не е ли време да се върна и аз към личния си битовизъм, към занемарените парични проблеми, към липсата на елементарни средства за живот. Та аз в продължение на 34 години съществувам под линията на бедността. Мерките за сиромашия не ме ловят – така дълбоко под тях се научих да оцелявам. Изхабих речника си, таланта си, дните си – да се боря с черния въртоп от мерзост, завлякъл България на дъното. Изчерпах търпението си да бъда обругавана от лумпените – с помийни сквернословия, на които образованият човек не може да отвърне и се принуждава да ги преглъща.

Но не мога да спра да пиша и да се боря чрез думите ( единствено възможната в момента борба ). Не заради днешния пошъл българин, гаврещ се със самия себе си. Продължавам да се боря заради великите българи от миналото. Заради нашите царе, воини, духовници и светци. Заради тези, които основаха и съградиха България. Заради тези, които я възкресиха след петвековно отсъствие от картата на света. Заради Паисий и Раковски. Заради Левски и Ботев. Заради Бенковски и Волов. Заради Кочо Честименски. Заради „венчавките със свободата“. Заради Батак и Перущица. Ако днес българската държава изчезне, това ще означава, че свръхчовешката енергия на нейните титани е разпиляна напразно. Ще означава, че свещената им кръв е проляна напразно. Ще означава, че техният живот и тяхната смърт са били напразни. Ще означава, че те са се принесли в жертва пред олтара на Отечеството, не заради най-великия идеал, а заради безсмислена химера.

Днешният българин не е нещастен, защото е беден и няма пари. А защото няма Бог“. 

В текста „Различна ли е Възрожденската Родина от днешната Родина“, говоря: 

„Заключението е очевидно – Възрожденска България и днешна България са различни – дори диаметрално противоположни.

Очевидно – но само на пръв поглед.

В безсмъртния идеал, в съзнанието на тези, които са й верни, България остава една и съща. Това, че мнозина са изменили на този идеал, не го прави по-малко свещен. Вече споменах, че днес България води война по-страшна от ядрената и търпи нашествие по-тежко от турското. Това е борба на живот и смърт с отродените и изродени българи  грабители и екзекутори на Родината. Но не са се свършили и тези, които я обичат. Тъкмо в любовта е всичко. Тя заличава разликите между „преди“ и „след“, между „тогава“ и „сега“. Обичаме ли майка си по-малко, когато тя се разболее? Напротив, ако Бог ни е дал сърце, я обичаме стократно повече. Тази любов е болезнена, тя налага лишения и страдания, тя изисква да й отдадем труда, личността, живота си. Но нима любовта някога е била лесна? Лесна е закачката, безболезнен е флиртът. Нито днес, нито през Възраждането, нито когато и да било служенето на Родината е донесло някому привилегии, богатство, задоволяване на суетата. Любовта към Отечеството е свързана с най-големия избор на човека – на какво да посвети съществуването си, смъртта си и дори паметта за себе си.

Българийо, майко …

Българийо, дъще …“

Казвате, че днес живеете само заради майка си? Нима не виждате в майчиния образ образа на Родината? Вгледайте се по-добре и ще го откриете. Майка Ви е българка. И майката на майка Ви е българка. И майката на нейната майка е българка. И така стигаме до самото сърце, до живеца на България. За мен дъщеря ми и България са свързани със свещена връзка. Служейки – чрез думи – на България, помагам на детето си в духовния свят. Вие и аз сме изгубили толкова много. Ако дезертираме от дълга към Родината – ще изгубим и себе си.

Никога вече не произнасяйте: „Мен не ме търсете!“ 

Защото България търси точно Вас. Не богаташа, не престъпника, не изменника, не дерибея. А точно теб – нейния изстрадал син.

Автор: Милена Върбанова

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

38 коментара

  1. За пореден път се прекланям пред таланта и доблестта на Милена Върбанова.

  2. Прочетох внимателно горчивото признание на този интелектуалец, „Мен не ме търсете“ Съдбата на г-жа Върбанова е също толкова горчива. Две съдби, а колко други, за които никой не разбира, стотици и хиляди, които напускат тоя свят в едно общество, което се съсипва методично, последователно и много важно с презряното усърдие на стотици партйни подлоги. Най-страшното от всичко е загубеното чувство на солидарност, на робското ни примирение. Да останат хора с такъв интелектуален потенциал да живеят в абсолютна мизерия е престъпление. ЗАТОВА ВРЕМЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЗЯВКИ НЯМА. Трябва да се намерят форми за борба, не пред клавиатурите, а друга , истинска.

  3. Всеки ден слушам наши интелектуалци и блогъри, поглеждам и в нашите окаяни медии. На кого служите бе еничери.Не си ли давате сметка, че вие ни копаете гробовете, досущ, както го направиха за целия украински народ.Днешното празнуване на националния ни празник ми дава надежда, че няма да успеят да ни съсипят, както го направиха с украинците.Какво ни интересуват тъпашките пожелания на Блинкен, когато ножът у нас е допрял до кокъла.Съсипаха ни като общество и народ със скандални разлики в доходите със скандална липса на държавни норми във всичко, абсолютна умираща колония.

    • Иванов, дават си сметка и го правят съвсем умишлено и целенасочено!
      По-лошото е че огромна част от организмите населяващи България вместо да вземат сопите им вЕрват! Тези робчета са готови да убият всеки като Милена Върбанова и господина над теб, (ако е същия Явор Чучков за който се сещам), само защото има казва истината и иска да им свали оковите.
      Аз вече не мога и нямам сили да пиша и да критикувам, защото враговете на България и българите не трябва да се критикуват, а ругаят и избиват. Колкото и да сме малко, има хора които вярват в клетвата си към Родината и наближават времената да я спазим. Да живее България!

  4. Целта на всеки жид е да избива православни. Всяка чифуткса пачавра е длъжна да възпитава децата си от раждането в омраза над православните. А голям процент от православните са българи, без значение дали се зовът руснаци, румънци, молдовци, украинци, македонци, сърби …….. Така че докато съществува британоварварското племе – слуги на сатанизма, ние бял ден няма да видим.
    Време е и всяка българска майка да започне да възпитава децата си, кои са враговете на България и кои наши братя.

  5. Аз съм значително по-стар на години от г-жа Върбанова. През целия си досегашен живот съм чел и продължавам да чета. Но днес – 04.03.2024 признавам, че прочетох с тъга, ужас, гняв и избухнала стръв за незабавна мъст, най – потресаващото нещо в живота си – написаното от тази невероятна жена – Милена Върбанова. Притесняват ме определени неща – аз съм мъж макар и на старческа възраст, но отдавна съм се отделил от своята майка. Имам два брака – вторият успешен. Имам две дъщери и четирима внука и мога всичко да простя, но това че съвремието открадна едната ми дъщеря, която не живее в България – това никога няма да простя. На фона на „симпатиите“ на г-жа Върбанова, аз се притеснявам, че цял живот съм работил като юрист – в миналото и магистрат но съм вършил такива неща, за които тя дори и не може да си помисли. Не бедствам финансово като нея и това ме поставя в неравностойно положение. Но има два други момента свързани с фигурата на водача. Да , водач е нужен на България още днес. Истински водач – няма нужда от сравнения поне за Върбанова. Но на къде ще ни поведе този водач? На къде? Върбановя трябва да знае, че липсва съвременна теория за социално устройство на обществото след приключване на ерата на глобализма. Не само тук в България а навсякъде по света. Та, на къде ще ни поведе този водеч? На някъде където никой не е бил или към незнайно още място което не съществува. Накъде? Въпросът е много сложен – поради липса на конкретна цел – друг модел на социално устройство, обществото стагнира и не се явяват водачи. За мен такива в света няма – един от последните признати от мен го убиха като куче на улицата в най-демократичната държава – Америка. Там след него – Мартин Лутер Кинг, няма други водачи. А сега демократите плачат за един Навални – който им е чужд и по произход и по разбирания и по религия – чужд им е по всичко. В това същото време забравят за техния Асандж и искат да го изолират от себе си в затвор. Вторият проблем е още по- сериозен. Съвремието се характеризира с изключително силното влияние на всеки народ върху съседните нему. Не, няма да пиша за блокове, съюзи и прочие. Когато един народ поеме по път, който не се признава от съседните нему, веднага възниква конфликт – регионален, междунационален голям конфликт. Няма в историята случай, някой народ да е излъчил водач, който в последствие да е станал водач на всички останали народи. А така чакания водач трябва да поведе и съседните народи – факт невъзможен в съвремието. Това според мен е и най-тежката болест на моя кумир – Владимирович. Съседите на Русия – скандинавци, поляци, укри и прочие не го признават за свой водач и това доведе до война. Считам, че тя донакъде е справедлива за Русия но не и за съседите – загиват хора, загиват деца – дали е била необходима? Свършвам с едно предупреждение към Върбанова – пази се от мен. Ще дойда в най-мразеният от мен град в България, в който служих войник, ще открия госпожа Върбанова – пет години съм работил като следовател и независимо от мястото и от времето ще я разцелувам. Велика жена! Бъди жива и здрава Милена.

  6. Господин дърт тъпанар, първо се извинявам, че се намесвам.
    Но съм длъжен да спомена, че теории има. Чета доста философски предложение, най-вече руски, щото останалия свят е неспособен да роди нещо читаво, а вече се говори и за блокове – православен, мюсюлмански, южноамерикански, индийски, китайски, западен-сатанински……
    „Нашите“ еничари, башибозуци и гавази определено ни теглят в сатанинския блок, за да изкоренят и унищожат православието на Балканите. Както клинтън сам заяви през 93-та, бъдещето на Балканите е ислямско. Кой до колко обръща внимание на такива речи от преди 20 г. е друга тема, но плановете им се изпълняват.
    Не мога да се съглася на 100% обаче с твърденията ви, че винаги се стига до война, при несъгласие със съседите. Войните на Балканите са в повечето случаи по заповед или желание на така наречените велики сили. Според мен можем да си живеем прекрасно със съседите, защото православните са единствените на света, които живеят без проблеми с мюсюлмани и за съжаление с чифути.
    Тъй като не си изцяло убеден в справедливостта Русия да освободи своите православни братя от сатаниското робство, за да бъдат ограбени и изклани, как виждаш освобождението на България от същата „агресивна“ Русия?
    Няма как укри, скандинавци и полуци да признаят православен лидер за свой водач. То в България малко се говори, но до колкото ми е известно има около 12-хиляди полуци в турската армия по време на освободителната за нас Руско-турска война. Тази мръсна паплач е клала български деца, а сега разни назначени еничари ги споменават като наши освободители на 3-ти март……

  7. Промените и светът след тях плод са на съзнанието, то светът променя когато се промени. И с това ще свърша, творение с мърша няма

  8. До FuckEU
    Предлагам разгорещен спор между нас двамата. Моето любимо питие е водката – руска водка!! Но за да има спор помежду ни, аз съм съгласен и на всяко друго предложение. Финансовия еквивалент на помощните средства в спора е изцяло за мен! Не мога да изложа цялото си мнение за становищета свързани с „кръвожадния престъпник Путин“ защото това е свързано с изричането на изрази нямащи нищо общо с литературата – любимата ми ругатня е на исландските рибари но след цял ден карък и когато са вече пийнали. Въпреки че съм материалист, считам Путин за пратеник на друга по-висша цивилизация – няма втори като него! Боготворя този човек. По отношение на нашето „освобождаване“ както са я подкарали „брадатите жени“ – благодаря за този Ваш образ, пак ще вземат да изкарат народа на улиците да посреща с цветя и песни същите освободители. След „мы больше на братушки“ вчерашното изказване на Митрофанова за мен е много важно. Който не обича Русия – бог отвръща взора си от него.

    • Ще ми бъде драго да поспорим, освен всичко друго очевидно имаме еднакъв вкус към алкохола :)
      Макар да не мразя Путин, ще играя ролята за спора антиПутин ….. и нещата ще се наредят до края на водката.

  9. Скъпи приятели! Благодаря за светлите ви думи, отправени към мен. Това са думи, които никога не се забравят. БЛАГОДАРЯ!

  10. Хайде и аз да се обадя. Къде ще се съберете бе хора, че и водка да пиете, поканихте ли и Милена. И аз съм от старата гвардия и много съм чел, много съм видял,а това което сега става пред очите ни не е било никога. Навремето Петър първи оправи Русия, Сталин спаси Европа от фашистката чума. Путин е на път да трансформира света.Кой го обича и кой го мрази, няма никакво значение. Важното е че светът се разделя ментално, морално и материално. Щом и американският милиардер Илон Мъск призна че тази война не е започната от Путин, а от други, и последното българско говедо трябва да е наясно.НЕ мисля за редовия българин, а за тези, които се броят за журналисти и които са захвърлили морала си заради трохите, които им подмятат. Как ще търпят такива като Върбанова в т.н. свободно слово. Ми тя е токсична, тя им съсипва месечната дажба.

    • Светът няма нужда да се дели, тъй като вече е разделен на цивилизационен принцип. Нашите по-умни предци са избрали преди хилядолетия към коя цивилизация сме и нямаме нужда някакъв си селски кон-преЦедент и спасен от чичко Адолф жид да ни избират цивилизации.
      За сега единствено от Боян Чуков съм чувал древната максима, че всеки народ, когато се съеши с чужда цивилизация започва да се топи бързо демографски. Изглежда на никой друг не му прави впечатление, че сме в „интимна“ връзка с чужда нам цивилизация.

  11. Хубаво е поне да се сглоби един клуб от едномишленици, само не знам как да се започне, щото не е мястото тук да се раменят адреси и лична информация.

  12. Аз ще потърся за контакт г-н Благов, толкова се радвам на сайта му, колкото малко други, а ми е и градски. Ако се отзове на покана на едно кафе, ще се радвам много.

    • Нищо не пречеше да поканиш цялата редакция и Милена Върбанова на сбирката, пък ти сам ще ходиш кафета да пиеш :)

  13. FuckEU не разбираш ли, че една покана не трябва да е празна приказка, че може да се окаже и глуповата. Нямам представа дали Скандално има редакция, но поне се намира в Пловдив.Нямам представа и къде живее Ваша милост, освен ако си готов да обезпечиш транспорта до Пловдив на Милена. Разбрах, че си уреждаш среща с „дъртия тъпанар“, такъв епитет не съм използувал никога за непознат човек. А той само с няколко реда показа ниво образец на поведение..

    • Не си уреждам нищо, а бях поканен от господина. Не съм наясно в кой град ще е въпросната среща.
      Абсолютно съм съгласен с теб, че е много над нивото ми и сега ще се чудя до Коледа, как може да покани тъмен балкански субект, без капка възпитание и акъл като мен…..

      Сега без ирония, ако имам възможност, нямам нищо против да уредя транспорта на който и да е велик българин. Дори бих направил всичко възможно лично да я докарам.

      Както и теб разбира се, въпреки залитанията ти по брадати жени, със съмнително социално поведение. Ние май веднъж щяхме да се срещаме, но не се получи. Май се стресна да не доведа твоята „любимка“, която ще те обладае ……….. без маска :)
      Иванов, вие от Пловдив хич не схващате иронията…. на тъпи селяни като мен.

  14. Към Иванов и FuckEU
    Приемам всякакви варианти за сбирка на единомишленици но предлагам следното : да бъдете двамата заедно с уважаваната госпожа Върбанова мои гости в град Варна. Ако предложението ми се одобри, ще предложа и конкретни параметри – дата и час. Предлагам мястото да бъде едно мое търговско заведение – мъничко е но ще свърши работа. Не отказвам да приема и всяко друго предложение! Имам усещането, че ще ни бъде интересно! Но моля предварително да се закълнем – никакво учредяване на партия! Не, и не! След новото движение „център“ ли беше или друго някакво на Васко черепчето, всичко вече е банално!

    • Драсвам отговор на Иванов и гледам под мен нов пост.
      Аз съм заклет антипартиец и няма опасност да ми хрумне подобна „черепна“ мисъл.
      Не обещавам неща , които не зависят от мен, но Иванов предполагам лесно ще го заловя из града, но не знам как стоят нещата с нашата любима будителка?
      При едно пътуване Пловдив-Враца-Варна, „младежи“ като мен заспиват на ……. първата водка :)

  15. Приемам предложението, само след като кацнем в София, пък и е хубаво да се видим през летните месеци.

    • Пак условия поставяш.
      Летните месеци може да сме на фронта……. да браним демокрацията и евроатлантическите ценности от лошият Путин.

  16. Само не знам дали един старец на осемдесет и кусур години може да ви е интересен, още пък повече да мисли за партийни проекти, За това са такива момчета като Божинката, толкова дълго сгушен под майчиното крило на Нинова, или такива като Иво Хазарта, който е наточил гребен за евродепутат.

  17. Не знам още дали захвърлената ми барака ще тръгне, незнам и още много други детаили. Стар човек съм, не става като на шега, и това чувсво съм го позагубил, зер евроатлантиците ме отучиха и да се смея.

  18. До Иванов и FuckEU
    Предлатам да не си „мерим“ годините – може и някой от Вас да се окаже мой бати но едва ли – аз съм над 70. Относно „бараките“ моята е оргинална от Америка, купиях я без да я виждам по Интернет, но е произведена през миналия век! Иска да фъсне от мен но аз съм си ДМВ – само при лична среща ще Ви разшифровам тази изчезваща в България тъпанарска порода. За това няма как, още я яхам докато не ги забранят еко загрижените в България. Тогава ще и сложа двигател от безжична дрелка от Практикер и отново напред! Но гарантирам за едно – ще засмеем г-н Иванов. Бас ловя!

  19. Не поставям условия и нищо не меря, пък и съм кибритлия, казваш и тръгвам, ще ми е драго да се видя с по-мъдри и културни от мен хора.
    Тези дни съм болен и освен от три дни да кашлям пред монитора друго не правя, но до няколко дни се надявам да светна като нов, така че чакам да изберете място и час, докато не са ни забранили да си караме таралясниците, за да подкараме играчки от зрънчо.

  20. Браво бе момчета, телата стареят, а духът остава бодър и оптимистичен. Настроението ми се повдигна много след празника, прегледах и интервюто с Фурсов на Васил Василев от понеделник, залючението на Велизар Енчев за българските ТВ канали. Народът се събужда, ако нашите англосаксонски „благодетели“ не успеят да ни набутат в огъня, може пък и да оцелеем.

  21. Бог да пази авторката!
    Направила сте всичко по силите си да спасите детето си.
    Нямам думи да изразя емоциите си от словото Ви.
    Бог с Вас!
    Прости ни, Господи.
    Ако можеш.
    Съгрешихме.
    Много съгрешихме.

  22. Радвам ви се- уреждате срещи.
    Не бойте се- вълнуващо е.
    Е, винаги има опасност да се изръси някой соросоид, или да ви цъфне да ви снима.
    Според мен си заслужава риска.
    И без друго са ни обрали данните и сме в списъците им.
    И да пишете като се срещнете:)
    Скъпи приятели:)

  23. Имаме много умни българи и българки. Вижте в Поглед Иваило Груев. „Войната, Украйна, Давос, Black Rock и „бананизирана“ Европа /Част втора/
    Достатъчно е всеки да има поне толкова ум, за да оцени ума на най-умните. Само това може да ни спаси.

    • Канадския професор общо взето повтаря Катасонов отпреди 3-4 г. който го беше обяснил и по-подробно, за да разберат и плиткоумните, макар че изглежда не им се отдава. Затова чети оригиналът или италианският журналист Киеза……. Статиите на Груев, някак си не ми дават това, което е написано от големите умове. Все едно да ми обяснява, че има земно притегляне, ми то и чобаните на село знаят, за разлика от градските сорсоидчета.

  24. FuckEU Аз само се радвам на всеки умен българин, а това дали повтаря някой друг не ми пречи. Защото ми омръзна от глупаци, в това число и много високо дипломирани. Умът и образованието са съвсем различни неща. Едното ни се дава по природа, другото е като багаж в раница, историята е пълна с примери.

    • Ако си умен или мъдър, поне няма да хабиш енергия напразно. Хората нямат инструмент, който да не може да бъде преодолян от статуквото. Колониите са наистина едно голямо ОПГ. Всъщност, никога нищо революционно в човешката история не е било плод на „народа“. Нито една революция, нито една смяна на социалния модел, или на политически режим.
      Българските образовани вярват и отправя молитви към НАТО, защото се борил за човешки права на тъпите роби и срещу терора. Те също се мислят за борци. Борят тероризма с геноцид.
      Каквото и да си говорим, няма да се освестят, докото не ни докарат до канибализъм.

    • Иванов, няма как да си умен, след като повтаряш известни факти и събития.
      Умен е човек, който може да мисли и има инстинктите да предвиди случващото се.
      На такива обикновено неумните не вярват, но са много впечатлени, когато чуят пред блока, или прочетат разказите на баба Пена във Фъкбук за някакви минали събития, които вече са ясни и на селският добитък.
      Да преразказваш минали събития или разкази от преди няколко години не те прави умен, а неумен.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.