Петър Волгин за „превратаджиите“ в Сърбия

„Демокрацията е чудесно нещо, когато печелим ние, но трябва да бъде премахвана винаги, когато губим“.

Това е символ-веруюто на евроатлантиците по света и у нас. Тези дни в Сърбия наблюдаваме поредната реализация на тази максима. Загубилите изборите евроатлантически партии веднага заявиха, че вотът трябва да бъде повторен. Фалшификации и манипулации имало.

Мога да се обзаложа, че ако бяха спечелили днешните протестиращи, за никакви фалшификации и манипулации нямаше да се говори.

Технологията, с чиято помощ евроатлантиците искат да вземат властта в Сърбия, е проста – нарича се Цветна революция, макар че по-достоверното име е преврат.

Точно така се нарича насилственото идване на власт на една малка група хора. Особено интересното в сръбския случай е, че начело на „революционерите“, т.е. на превратаджиите е коалицията, нарекла се „Сърбия против насилието“. Тоест тези, които били против насилието, атакуват държавни сгради и се опитват насилствено да нахлуят в тях под благосклонния поглед на евробюрократите.

Същите тези евробюрократи, които се кълнат в демокрацията, но призовават за суспендирането ѝ винаги, когато някоя „неправилна“ партия или коалиция дойде на власт след избори. Така че нека внимателно да наблюдаваме ставащото в Сърбия и да си даваме сметка какви „демократи“ са всички онези, които изповядват евроатлантическите ценности.“

Апропо- тези в Сърбия са същите като онези от Майдана в Украйна през 2014 г. Само дето там властта даде неочаквано яростен и упорит отпор и на западните спонсори на преврата се наложи да включат в цветната си революция и местни нацистки паравоенни формирования.

Петър Волгин, журналист, Фейсбук

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. Сърбия от шоколада помня, когато бяхме на марципан, на граничните събори наяждахме на щоколад, и от войната нато помня Черномирдин, премиер Русия, черна мырда значи черна смърт. И мачовете Касиус Клей наживо. И сега са други времената и пак не тичат в нато, а и в Русия други управляват. Мило ми е Димитровград да чуя, с онзи ти ми медения български, Митровица с истински симид и вкусотии. Мене са ми братя, и достойнството си пазят

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.