Пол Крейг Робъртс: САЩ си купиха България!

Пол Крейг Робъртс е роден на 3 април 1939 г. в Атланта, щата Джорджия. През 1981-1982 г. служи като помощник-министър на финансите в администрацията на Роналд Рейгън. В това си качество е смятан за един от бащите на Рейгъномиката.

pol_kreig_roburts

Четирите основни принципа на икономическата политика на президента републиканец са: намаляване на ръста на държавните разходи, намаляване на федералните данъци върху доходите и капиталовите печалби, отслабване на държавната регулация и ограничаване на паричното предлагане с цел намаляване на инфлацията.

Яростен противник е на изнасянето на работни места извън САЩ заради евтината работна ръка и твърди, че фаворизирането на Уолстрийт е намалило промишления капацитет на някогашната велика сила и е принудило американците да затънат в дългове, за да компенсират ниските си заплати, и това е довело до глобалната криза през 2008 г.

Робъртс е противник на водената от президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама война срещу терора, тъй като според него тя е само средство за ограничаване на конституционните права на американците.

Критикува и Израел, че е „превърнал ивицата Газа в най-големия концентрационен лагер в света, за да тика там палестинците, за да им открадне земите“. САЩ пък били марионетна държава, защото, вместо да си нахранят бедните и бездомните, пращат пари на еврейската държава.

Единственият възможен начин да се избегне Трета световна война е страните членки на НАТО от ЕС да напуснат организацията. Всяка държава, която не го направи, е обречена на унищожение в една бъдеща война с Русия, заявява в интервю за ФОРУМНЮЗ финансовият съветник на американския президент Роналд Рейгън – Пол Робъртс.sasht

Икономистът и бивш зам. финансов министър на САЩ в администрацията на 40-ия държавен глава е категоричен, че Вашингтон използва България, за да постигне целите си срещу Русия. В същото време българите са позволили американците да управляват страната им, като отдавна правителствата у нас не служат на народа си, а на чуждите интереси, казва той.

Робъртс е един от вдъхновителите на рейгъномиката, журналист, автор на документални книги, който критикува основателно политиката на своята страна и нарича нещата с истинските им имена.

Финансистът е роден на 3 април 1939 г. в Атланта, Джорджия. Дипломира се в Института по технологии на Джорджия. Докторантурата си по икономика защитава в университета на Вирджиния, а специализациите си прави в Калифорнийския университет, Бъркли и Оксфорд.

От 1981 до 1982 г. заема поста помощник-секретар на Министерството на финансите на САЩ. Президентът Рейгън му дава сериозна роля в изготвянето на най-значителния данъчен закон в историята на САЩ. Промените в него довеждат до невиждан бум и ръст на американската икономика, засилват неимоверно икономическата експанзия по целият свят. Все повече икономики в света стават зависими от американската и това слага началото на края на социалистическата система в света, довежда до падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз.

Автор и съавтор е на 12 книги, както и на много публикации в престижни издания през годините. Негови материали са публикувани в едни от най-авторитетните вестници и списания в цял свят.

– Господин Робъртс, кои са групите, които действително управляват САЩ? Кой е най-влиятелният субект от тях?

– Съединените щати не са демокрация. Те са олигархия. САЩ се управляват от няколко мощни икономически групировки с частни интереси. Най-важните са: военният сектор/секторът за сигурност, Уолстрийт и мегабанките, израелското лоби, агробизнесът (например Монсанто) и добивните индустрии (енергетиката, минното дело, дървеният материал). Тези заинтересовани групи разполагат с големите пари и осигуряват основната част от средствата за политическите кампании на кандидатите за Конгреса и президентския пост. Тези, които бъдат избрани, са задължени да следват интересите на групите, платили за политическите им кампании, а не тези на избирателите. Ето защо американското правителство редовно прави неща, за които няма политическа подкрепа. То служи на тези, които назначават длъжностните лица на държавни позиции. Роналд Рейгън беше последният президент, който имаше някаква свобода от групировките с частни интереси. Рейгън нямаше пълна такава, но имаше някаква. Това беше така, защото той имаше зад себе си движение от обикновени избиратели, които го подкрепяха политически. Парите не бяха единственият фактор. Освен това Рейгън бе по-възрастен и идваше от по-стари времена. Неговото виждане беше, че президентът е авторитетна фигура и действаше според това разбиране. Той не позволяваше хората да му казват какво да прави, поне не при всякакви обстоятелства.

– Предстоят президентски избори – има ли фигури, от които се страхувате, че може да заемат поста? Кои ще бъдат най-силните лобита?

– Днес няма значение кой е избран, защото частните групировки контролират дневния ред и кабинета на президента.

– Как виждате ролята на малките държави като нашата България? С развитието на конфликта в Украйна към нас международното внимание се увеличи многократно за кратко – за по-малко от месец ни посетиха фигури като държавния секретар на САЩ Джон Кери, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, британския външен министър Филип Хамънд… В крайна сметка се оказа, че у нас ще има военен координационен център на НАТО, част от верига центрове в цяла Източна Европа. Какво всъщност означава тази ситуация в Европа в момента? Готви ли САЩ войната с Русия от територии като нашата?

– Българското правителство бе купено от Вашингтон като съюзник срещу Русия. Може би българите са смятали, че това е добре заради предишния контрол над страната от Съветския съюз. Вероятно мозъците на българите са промити от американската пропаганда и не разбират, че България е под контрола на Вашингтон, който е купил правителството им. Българското правителство служи на американците, а не на народа си.

pogled.info

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.