Автор: Иван Спирдонов
Един от най-неразбраните аспекти на днешното ни развитие е разбирането за прогрес, за модерност и разбирането за консерватизъм, за ретроградност.
Голяма част от днешните млади българи смятат себе си за прогресивни, модерни и напредничави, понеже сляпо вярват в глобализацията, евроатлантическите ценности, “свободата”, свободния пазар, либералната демокрация, капитализма, социалния дарвинизъм, индивидуализма и “вечността” на англосаксонския модел за устройство на света.
Някои от тях дори са готови да премахнат кирилицата и днес говорят на някакъв смешен българо -английски микс.
Същите смятат за ретроградни и консервативни всички, които не вярват в тяхната глобалистка идеология – тези, които приемат сегашното устройство на света за неправилно, временно и подлежащо на промени, хората, които вярват, че трябва светът да стане многополюсен и съставен от силни национални държави, вярват в понятия като родина, род, вяра, народ, справедливост, взаимопомощ, семейство (между мъж и жена) с деца, човеколюбие, социална справедливост, колективизъм…
Тези различни разбирания за държавата, света и персоналното битие определят и грандиозното съвременно кардинално разделение между хората във всички западни общества, включително и у нас. Те са и причината за очевадното противопоставяне между хората, изповядващи едното или другото – противопоставяне, което вече достига драматични нива.
Нека сега погледнем на проблема от друга гледна точка!
Винаги ретроградни и консервативни са били тези, които защитават статуквото, а прогресивни – тези, които постоянно търсят промяна към по-добро. В цялата история на човечеството примерите за сблъсъци между консерватори (защитници на статуквото) и прогресисти (борещи се за промяна към някакво “по-добро”) са се повтаряли стотици пъти. Това винаги е била основната причина за бунтовете, войните, революциите и смените на едно обществено устройство с друго.
Кои днес са истинските прогресивни и кои – консервативните? Разбирането на тези понятия може да обясни и разделението и противопоставянето.
Споменатата част от младите българи трябва да осъзнае, че в защитата на днешното статукво няма нищо прогресивно. Напротив – тяхното си е чист консерватизъм и ретроградност. Те вярват, че защитават някакъв прогрес, защото това постоянно им “намила” глобалистката пропаганда, обаче всъщност са консерватори, а на глобалистките им ментори просто им е изгодно да се изкарват прогресивни.
Всички тези, които вярват, че светът задължително ще бъде едно голямо отворено общество, че Давос, НАТО, ЕС, МВФ, СБ и т.н. са глобалните структури, които трябва вечно да управляват света, че няма алтернатива на либералната монополистична икономика, глобалния капитализъм с неолиберални нюанси, индивидуалната свобода, липсата на нации, раси, полове, вяра в Бог и т.н. всъщност са най-обикновени консерви, ретрогради, искащи да живеят в миналото.
Нито едно от споменатите не е част от прогреса и напредъка по простата причина, че това е официалното статукво в целия запад не от вчера. И краят му, според вечните закони на диалектиката, е много близо.
Тоест – тези хора са консерви и ретрогради по същата логика, по която бяха консерви и ретрогради комунистите, които в 1981 (примерно) изповядваха пролетарска диктатура, общонародна собственост върху средствата за производство, светло комунистическо бъдеще и т.н. Такова беше статуквото тогава и по тази причина същите в 1986 вече бяха видими консерви и ретрогради. Тогава да си прогресивен и напредничав вече означаваше да говориш за перестройка и демокрация, за това, че на запад са се справили по- добре с хода на историята, че частната собственост е по-правилна от държавната и т.н.
Разбирате ли? Тъй като историята е нещо като спирала, сега се връщаме (условно) към времена, в които прогресивното от 1986 вече е станало ретроградно и консервативно, а светът върви към поредни големи промени.
По същата логика не придворните на Луй XVI са били модерни прогресисти, а тези, които по-късно направиха френската революция; Не Брут и Касий са прогресивни, защото убиват Цезар, за да спасят римската република, а Октавиан и Марк Антоний, които разбират, че републиката вече е изживяла времето си и по-доброто за Рим е да стане монархия.
Затова хората (слагам към тях и моя скромност), които днес самоопределилите се като прогресисти наричат консерватори („комунисти“, „фашисти“, „путинисти“, „патрЕоти“, „сеУяни“…) всъщност са истински прогресивни, хора на бъдещето, на промените, а не на статуквото и миналото.
А днешните младежи, които смятат себе си за прогресивни не са нищо повече от комсомолски секретари в 1986 г., републиканци преди триумфа на Цезар или придворни на Луй XVI.
Абсолютно по същата логика днешните хулители на Тръмп и защитници на Европейския съюз не са никакви прогресисти, а консерви, защитаващи съществуващото статукво. Понеже нито демократите в САЩ, нито ЕС в сегашния му вид НЕ водят Америка и Европа към нещо ново и по-добро, затова и има истински прогресисти (сред които, както вече споменах съм и аз), които се молят за Тръмп и искат ако не разпадане на ЕС, то поне тотална промяна в структурата и политиките му.
Добре е поне част от младите да го разберат и да заемат мястото си като борци за промени и истински прогресисти. Защото те трябва да са точно там. Историята ни го е показвала стотици пъти.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Докато България е в робските съюзи – натУ и ес, няма никакво значение дали младите ще се осъзнаят или ще продължават да бродят по улиците като зомбита с телефони в ръка.
Когато България е свободна и започне да учи децата си, що е то българче може нещата да се нормализират.
В нашия платен с долари медиен пазар останаха само два источника, където можеш да научиш нещо истинско, това е Пловдивския Скандално, и Поглед, авторите на който отидоха в Москва, при ватенките, в бензиностанцията, та да разнасят руската дезинформация у нас. Само два сайта, всичко останало е вече прокажено,по-малко или повече. Как ще се опазят обаче тези два сайта от демократичния юмрук не ми ясно. Бензиностанцията реши да размаже супер наглите ингилизи от островната държава. „Русия лишава Великобритания от национален символ“
23.02.2024, 06:31 Евгений Крутиков
В „Поглед“ и днес пак лансират Цветелина Пенкова, а това лично на мен много ми сваля доверието в тях, дори повече от гугльовски преведените статии. Спонсорът си личи!
Тези винаги са били да се съюзяваме, съешаваме, слугуваме, робуваме…… с някой, за да имат възможността да крадат и да казват началника така казва.
Как да има доверие човек в хора, които за 35 години са го излъгали 999 999 пъти?
Вождът им лично прати гавазите да ни бият , когато протестирахме против нато….
Сега са на руско-китайска вълна с надеждата да ни спасят и пак да яхнат вълната.
Иванов, а защо някой трябва да опазва шебека?
Всяко говедо, допринесло за затриването на България заслужава да страда яко. От къде на къде, който и да е ще прави опити за тяхното спасение?
Погледите яко наблягат на китайска пропаганда, ти да не залитнеш сега по жълти булки, щот са по тесни и плитки :)
Аз съм дърт тъпанар, невероятен и супер архивен консерватор. Измъчва ме един въпрос – Колко от изработените от мен за половин вековният ми живот тука в България пари са отишли в джобовете на глобалистите, колко от моите пари са част от триста трилионният дърг на най- големите и „вечни“ – по тяхно мнение, демократи на света? На този въпрос не мога да намеря отговор. Аз бедния български пенсионер , дъртия тъпанар се явявам кредитор на американското оръжейно лоби. Крайно време е да се разбере, че е предстояща огромна икономическа катастрофа. Този дълг на Америка няма къде да иде. Ако към това се прибави и предстоящо изоставяне на Украйна от Америка само на грижите на Евросъюза – тогава нещата стават още-по страшни за нас – бедните. Изходът е само един – японско хапче за всдеки дъртак – който не знае за него, да се поинтересува. Ставаш на 60 години и чао- няма пенсии, няма болници, няма старчески домове. Само едно хапче и на сцената остават младите!!
И след това хапче, България рязко ще тръгне към дъното, което е целта.
Младите предполагам над 90% са леко по-изостанали умствено от горилата, така че ще изтървем шоуто, как лудите управляват лудницата.
Иначе няма смисъл да мислим колко ни струва да се вречем на сатаната. Правил съм разбивки с приятели и не е малко. Дори като кажеш на някой обикновено не вярва или не обръща внимание. Най-важното е, че си загубихме родината и народа.
Никой не може да избяга от съдбата си, както и собственият болезнен опит се помни най-силно. Това са две първобитни истини, от които повечето хора не могат да избягат. Лично съм се убедил в това. Дали „по-умните“ ще те съветват нещо, ще го прочетеш, видиш, научиш от, няма никакво значение, ако си решил да видиш, какво има „зад ъгъла“ и фантазията ти рисува прекрасни картини. Говоря, разказвам, обяснявам, показвам, но в погледите на децата си виждам, че това не играе основно значение и нека е така. Нямаше да има прогрес, ако беше. Всичко ново е добре забравеното старо, но не съвсем същото. Младите хора трябва да могат да правят две неща, да вземат отговорни решения и да следват мечтите си. Ако сме си свършили добре работата в началният етап на тяхното формиране, няма да сбъркат. Лично аз винаги съм се опитвал да им предам три неща, цялото богатство е това, което носиш в главата си, можеш с ръцете си и избираш със сърцето си.
Не бих разделил младите, за мен децата, на консерватори и прогресисти, те не влизат в идеологически понатия, а на хора в живот в различни бит и дух. Стани по богат, отвсякъде внушават, за пари бъди готов на всичко, заменило предишно битие връзките определят мястото ти в социума, със сегашно парите го определят. И респективно бедните не са хора генетично, друга раса и излишни. Добавете и ориенталската менталност наследена, не дадеш ли не получаваш, верою на овластените институции, които първом се информират къде живеят децата и поддържате ли връзка, всъщност платежоспособен ли си. А на младите притудени да оцеляват и се вместят в друга реалност без тате и мама влияние възможности, след десетата навън година копче не можеш да обелиш, не си им адекватен, тате, тате ща е живот а
Младите ни превъзхождат, мене ме, антропогенни са, не бетонни, пренасят се в гората, без стрес, шум, претъпканица. Не повярвах двайсет години преди за няколкото гъсто пренаселени града, и за чуждите търговски вериги не повярвах и за вярата си плащам. И не ме гложди какво бъдеще ни иде, щом няма да живея в него. Ще изтече вода, бъдещето само ще си намери кои да го строят, опарени надухани