Юрий Борисов: Днес паметник, утре име на улица, вдругиден име на катедрала… малко по-малко цялата любов към Русия трябва да изчезне

Отношенията ни с Русия ще се развиват все по-зле.

„С корените на българския цивилизационен дух обаче няма да се справят“, вярва заклетият русофил старозагорец, д-р по философия, журналист, бивш политик, писател.

„Тръгнах от социалдемократ, минах през комунист, за да стана социалист – утопист, какъвто съм сега“, доверява Борисов.

Разкрива, че сега пише книгата на живота си – „за православието, за българските манастири, за вечните общочовешки устои“.

„Надвиснала е пълзяща диктатура. Дали ще успее, не знам. Бъдещето ни е в ръцете на геополитическите ветрове“. коментира известният русофил, арестуван с белезници през 2019-та като „шпионин на чужда държава“.

„Дори обществото, в което заживяхме, задминава Оруеловата фантазия“, коментира анализаторът

„Всичко се движи по план – ще махат едно по едно. Днес паметник, утре име на улица, в други ден име на катедрала.

Едновременно с това учебниците по история ще се „чистят от факти“, както силно го влече министър Тагарев. Малко по-малко цялата любов към Русия и руския народ „трябва“ да изчезне.“ Това казва в интервю за „Гласове“ философът Юрий Борисов, чиято биография е като „ветрило“. По думите му отношенията ни с Русия за вбъдеще ще се развиват все по-зле. „С корените на българския цивилизационен дух обаче няма да се справят“, прогнозира бившият политик.

– Освен, че Стара Загора е може би градът, с който сте най-свързан, защо избрахте именно него за представяне на новата си книга „Дракони по Коледа“?

– Именно защото се чувствам най-свързан с него. Тук съм „у дома си“. Няма да скрия и известна носталгия към Стара Загора – имам близки до сърцето хора, с които не съм се виждал от десетилетия и с които искам да общувам.

– „Те говореха, аз мълчах. После чух, че съм много предпазлив и деликатен човек. Други говореха, аз мълчах. После научих, че съм бил отегчен и надменен въздухар. Трети говореха, аз мълчах. Бил съм плах и стеснителен. Четвърти говореха, аз мълчах. След дни ми казаха, че когато съм бесен много ми личи. А аз просто съм се сдухал. Нито приемам, нито предавам. Нито слушам, нито чувам. И регистрирам интерпретации. Прав е Мигел Руис, като казва, че когато човек създава образ на другия, преди всичко рисува себе си.“ Това е откъс от Вашите „Дракони“. Какво всъщност рисувате в тях?

– Споделям извод на мой любим автор, Мигел Анхел Руис, казан по един прекрасен начин – когато човек говори за някой друг, то той по-скоро говори за себе си. А с тази кратка импресия илюстрирам извода с моя лична ситуация.

– Образът на Дракона като че ли Ви съпътства. Прочетох, че още през 2016 г. му посвещавате статия в едно електронно издание. Там говорите за „големите“ Дракони и „малките“ Дракончета. Казвате, че идват „в сънищата веднъж в годината. На голям духовен празник, когато стремежът към сила и доброта е тук“. Какво се крие зад тази метафора, г-н Борисов?

– В тази книга съм събрал неща, писани през последните осем години. Някои от тях са излизали на електронен носител, но хартията остава. 

Още като юноша един мой приятел ме впечатли с желанието си да бъде „Бял дракон на бяла стена“. Да си решителен, можещ, силен, но да не се натрапваш на вниманието на другите, да си незабележим. Белият дракон е борба с егото. Белият дракон казва, че колкото егото ти е по-малко, толкова по-голяма е силата ти. 

Този образ ме е съпътствал цял живот. Този идеал ми е бил скъп цял живот. Нямаше как един ден да не го претворя в разказ. 

– Водим този разговор преди представянето на „Драконите“. Освен нея, предлагате на гостите си разговор и за друга Ваша книга – „Политически дневник“, издаден през 2020 г. и обхващащ събития от края на 90-те години. Защо точно нея предлагате, Вие имате и други политически книги? 

– Тази книга е много особена. Тя не е писана за публикуване и затова е изключително честна, тя е мой разговор със себе си. Когато попаднах на нея след 22 години, подреждайки личния си архив, останах изненадан колко актуално звучи. 
От написаното в тази книга се разбира моята политическа еволюция – тръгнах от „социалдемократ“, минах през „комунист“, за да стана „социалист – утопист“, какъвто съм сега.

– „Юрий Борисов е един от строителите на посткомунистическа България. Той е активен участник с реални властови позиции в периода на прехода от социализъм към капитализъм, започнал след ноември 1989 година. … Бях много приятно изненадан още от първите страници на дневника. Грабна ме честността, критичността и високата морална летва, с която Юрий Борисов оценява събитията. Не подбира тенденциозно фактите, а показва цялото „ветрило“ от действия.“ Думите са на докторът по философия Атанас Иванов, който е автор на предговора към „Политически дневник“. Наистина, не е лесно да се разкрие „цялото „ветрило“ от действия“ като от онези времена, така и от днешните. Как се решавате на такава рискова крачка? 

– Никого не съм обиждал и никого не съм злепоставял. От общо 230 страници съм отстранил само десетина, които действително носеха риск – главно морален риск. Ако правя второ издание обаче не съм сигурен, че няма да ги публикувам. Ако някой след много години се интересува от партийна история и тази книга му попадне в ръце, нека да прочете за партийна психология и механизми, които сега  спестих.

– Д-р по философия, журналист, политик, писател… Съпруг, баща, дядо… Пропускам ли нещо? 

– Да, пропускате! Пиша книга за православието, за българските манастири, за вечните общочовешки устои. Работното й заглавие е „Видение за Лествица. Манастирски пътеписи“. Това ще е книгата на моя живот. Това не е религиозна книга. Религията е само формата, съдържанието е „стъпалата по Стълбата“, по която човек се стреми да постигне в себе си мир, хармония и любов.

– Преди 4-5 години станахте екшън герой, когато Ви арестуваха с белезници „във връзка с дело, образувано на 3 юли 2019 г. по чл. 105 от Наказателния кодекс – с обвинение, че сте руски шпионин. Дори ви заплашваха от 5 до 15 години затвор. После светкавично Ви пуснаха, сетне пък вие съдихте органите. Да припомним какво се случи тогава и след това.

– С Николай Малинов, с мен и с още няколко мои другари започна „Ловът на вещици“. Това беше предупреждение към обществото – със свободата на словото приключихме, с правото всеки да отстоява своя позиция приключихме. Вече има „Министерство на Истината“ и животът ни се движи в руслото на Оруел. Дори обществото, в което заживяхме, задминава Оруеловата фантазия. Надвиснала е пълзяща диктатура. Дали ще успее, не знам… Бъдещето ни е в ръцете на геополитическите ветрове. 

– Какво става с политическата Ви дейност? Днес е особено изострено противопоставянето на русофили и русофоби. Или не?

– Не се занимавам с политическа дейност. Помагам като експерт – главно на Международното движение на русофилите. А противопоставянето се изостря. В двубоя между омразата и любовта, ние сме на страната на доброто. Парадоксът на историята се състои в това, че злото тактически често печели, но доброто в крайна сметка побеждава стратегически. 

– След Паметника на Съветската армия има ли и други подобни цинично разкостени мемориали?

– Всичко се движи по план – ще махат едно по едно. Днес паметник, утре име на улица, вдругиден име на катедрала. Едновременно с това учебниците по история ще се „чистят от факти“, както силно го влече министър Тагарев. Малко по-малко цялата любов към Русия и руския народ „трябва“ да изчезне. 

– Как ще се развиват за в бъдеще отношенията ни с Русия – имате ли прогноза?

– В близко бъдеще – все по-зле. С корените на българския цивилизационен дух обаче няма да се справят.

– Коментирайте моля Ви, разграничаването на ръководството на СУ „Св. Кл. Охридски“ от интервюто на изявения специалист по история на Русия проф. Дарина Григорова, в което тя каза, че както е в Украйна, и в България предстои денацификация.  

– Разграничаването е от цялостната позиция на проф. Григорова – не само и просто от понятието „денацификация“. Ръководството си лепна много позорно петно. Страхът е много силно нещо. Диктаторските мераци – също. 

– Какво според вас е най-важното, което днешните политици трябва да проумеят. Пред какво трябва да се спрат?

– Избирателите трябва да го проумеят, не политиците! Необходима е нетърпимост към лицемерието, към неизпълнените обещания, към показното безразличие към обикновените проблеми на обикновените хора. У нас липсва истинско политически мотивирано „наказание и поощрение“. Трябва да бъдат търсени и стимулирани лица с ново разбиране са обществен дълг. Докато просто си стискаме абревиатурите на партиите, от политиците нищо добро не може да се очаква.

Визитка, потопена

Юрий Борисов е роден на 12 август 1956 г. Доктор по философия. Главен редактор на българското издание на в. „Монд дипломатик“. Бивш главен редактор на в. „Дума“ (2011 – 2015) и бивш главен редактор на сп. „Ново време“ (2000 – 2015). Автор на книгите „Психология на подсъзнанието“, „Приказка за Буда“, „Войната на Мърфи“, „Христос на возкресе“, „Молба за рая“, „Школата на сферата“, „Политически дневник“, „Кръчмарски разправии за националните цели“, „Дракони по Коледа“ и на редица статии в периодичния печат. Израснал, учил и работил в Стара Загора, Юрий Борисов избра да представи най-новата си книга в града, с който го свързват много хора и любими места. „Дракони по Коледа“ включва импресии, разкази, мистика и лични истории.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *