К.Д. Нох – 07 януари 2024

Загубихме един от най-великите журналисти на нашата епоха.

Джон Пилджър винаги е бил на страната на потиснатите. Той заклейми западния империализъм и всичките му насилствени хищнически действия – война, геноцид, експлоатация – както и неговите безкрайни лъжи и пропаганда. До смъртта си той се бори неуморно за свободата на Джулиан Асандж,  последната му статия е призив за солидарност.

Джон даде глас на невидимите и  безгласните: гладните , бедните , хората с увреждания ,  санкционираните и бомбардираните , лишените от собственост , бежанците , жертвите на химически експерименти , структурно ощетяваните ,  жертвите на преврати ,  колонизираните , подложените на геноцид , премълчаваните , осветявайки скритите, тъмни кътчета на ада на Западната Империя и нейния всепроникващ и унищожаващ Капитал.

Той осъждаше и се бореше с расизма ,  войната , приватизацията , неоколониализма , неолиберализма,  глобализацията , пропагандата , рекламата , ядрената лудост и превратите на САЩ .

Филмографията и творчеството му са разобличителен списък с нестихващите престъпления на Империята.

Британската телевизионна агенция го определи като „заплаха за западната цивилизация“, с което му оказа най-голямото признание, което можеше да му окаже.

Джон беше и пророк: през 1970 г. той описва въстанието на войниците срещу войната във Виетнам в „ Тихият бунт“ . През 1974 г. и отново през 2002 г. той изказва мнението, че „ Палестина все още е проблемът “, като настоява „окупацията на Палестина да бъде прекратена сега“. Той предупреждава за японския милитаризъм и ревизионизъм. През 2014 г. той предупреди, че в Украйна, която е „тематичен парк на ЦРУ“, се подготвя „партизанска война, ръководена от НАТО, като най-вероятната цел е тази война да се разпространи в самата Русия“. Преди седем години, когато само малцина бяха наясно, а още по-малко говореха на глас – с кратки думи и статии – той пусна пълнометражен, пълнозвучен документален филм, в който предупреди света, че САЩ ескалират катастрофално до война с  Китай.

Джон беше не само влиятелен критичен журналист и режисьор, който промени света – „Камбоджа – нулева година“ се смята за един от най-влиятелните документални филми на XX век. Той беше и поет, художник – разбираше силата на езика, но също така разбираше, че в една медия, ограничена от броя на думите, какво означава всяка дума да има значение.

Но винаги ме е поразявал богатият, звучен изказ на Джон – като на Шекспиров актьор. В него се съдържаше непогрешимата, безупречна смелост на морала: глас, който знае, че говори истината.

През следващите дни ще чуете много неща за него – докато говорим, MSM изтеглят от дълбокото замразяване предварително написаните си некролози, но думите на самия Джон са най-проницателни.

За формата на журналистиката:

„Във всички тези форми целта трябва да бъде да се открият възможно най-много факти и колкото се може повече от истината. Няма мистерия. Да, всички ние внасяме лична гледна точка в работата; това е наше човешко право. Моето е да бъда скептичен към тези, които се стремят да ни контролират, всъщност към всяка власт, която не е отговорна, и да не приемам „официалните истини“, които често са лъжи. Журналистиката е, или поне трябва да бъде агент на хората, а не на властта: поглед от земята, а не отгоре.„

За правенето на разлика:

„… целта на добрата журналистика е, или поне трябва да бъде, е да даде на хората силата на информацията – без която те не могат да претендират за определени свободи. Толкова е просто. От време на време виждате ефекта от определен документален филм или поредица от репортажи. В Камбоджа повече от 50 милиона долара бяха дадени от публиката, напълно непоискани от мен, след първия ми филм; и моите колеги и аз успяхме да използваме тези средства, за да закупим медицински консумативи, храна и дрехи. В резултат на това няколко правителства промениха своите политики. Нещо подобно се случи след прожектирането на моя документален филм за Източен Тимор – заснет, в по-голямата си част, тайно… Това повлия ли на ситуацията в Източен Тимор? Не, но допринесе за дългите години неуморна работа за тиморската кауза на хора по целия свят.“

За социалните медии:

„По ирония на съдбата те могат да ни отделят още повече едни от други: да ни затворят в свят на балончета, смартфони и фрагментирана информация, както и на коментари от соросоиди. Самостоятелното мислене е по-забавно, мисля.“

За външната политика на САЩ:

„Рядко използвам почти респектиращия термин „външна политика на САЩ“. Мисля, че „проектите на САЩ за света“ е правилният термин. Тези проекти се движат по права линия от 1944 г. насам, когато конференцията в Бретън Уудс обяви САЩ за имперска сила номер едно на планетата. Линията беше прекъсвана от време на време, като например отстъплението на САЩ от Сайгон (Южен Виетнам) и триумфа на сандинистите в Никарагуа, но целите на Вашингтон никога не са се променяли. Те са да се доминира над човечеството. Това, което се промени през последните десетилетия, е, че този отвратителен американски империализъм започна да се прикрива от модерната сила на връзките с обществеността – термин, който Едуард Бернайс измисли по време на Първата световна война, защото „нацистите в Германия създадоха на думата „пропаганда“ твърде лошо име“.

За икономиката:

„С всяко ново американско управление, изглежда, целите се „завъртат“ все по-навътре в сферата на фантазията, като същевременно стават все по-крайни. Бил Клинтън, все още популярен сред неизлечимо наивните като „прогресивен“, всъщност вдигна летвата на администрацията на Рейгън, с беззаконията на НАФТА и разни убийства по света. Особено опасно днес е, че умишлено и престъпно сринатата икономика на САЩ (срината за обикновените хора) и неоспоримото превъзходство на паразитните „отбранителни“ индустрии (ВПК) следват познатата логика, която води до още по-голям милитаризъм, кръвопролития и икономически трудности в самите САЩ.„

За мирния активизъм:

„Сегашната подготовка за борба с Китай е симптом за това, както и нахлуването в Африка. Намирам за забележително, че съм изживял живота си, без да бъда разкъсан на парчета в ядрен холокост, разпален от Вашингтон. Това ми подсказва, че народната съпротива в останалата част на света е силна и от нея се страхуват насилниците – вижте истеричното преследване на „Уикилийкс“. Или, ако не се страхува, тя е дезориентираща за господаря. Ето защо онези от нас, които смятат мира за естественото състояние на човечеството, ги очаква дълъг път… и колебанията по този трънлив път наистина не са опция.“

За бъдещето:

„Сигурен съм, че ако мълчим, докато американската война, която сега е в разгара си, продължи своята кървава жътва, ще завещаем на децата и внуците си свят с апокалиптичен климат, разбити мечти за по-добър живот за всички и, както се изрази печално известният бивш шеф на ЦРУ генерал Петреъс, „светът ще е в нормалното си състояние на вечна война“. Приемаме ли това, или се съпротивляваме?“

Джон Пилджър, Presente!

Прочетете и гледайте още от творчеството на Джон Пилджър на неговия уебсайт:
https://johnpilger.com/
https://johnpilger.com/videos
https://johnpilger.com/filmography

Авторът: К.Д. Нох е учен и активист за мир, който се занимава с геополитиката на азиатския континент. Той пише за Counterpunch и Dissident voice, репортер е за местни и международни медии.

Източник: Monthly Review

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: