Топ дипломатът Жоржета Пехливанова: Интервюто на Путин промени света

Още в началото искам да кажа, че аз не съм руски възпитаник и не съм партийно издигнат дипломат в тази тежка професия. Има колеги-дипломати, получили образованието си в Москва, които след събитията през 1989г. си смениха чипа, за да се харесат на Запада. Не упреквам никого.

Мнението ми за интервюто на американския журналист с руския президент, е само щрих и е повлияно от професионалното ми ниво, защото съм била пряк свидетел на стотици изчетени и импровизирани речи и изказвания на много световни лидери.

В първия момент интервюто с Путин го свързах със знаменитата реч, която изнася френският президент Шарл Дьо Гол на 23 ноември 1959 г. – „Европа от Атлантика до Урал“ за създаващия се политически съюз на европейските страни. В своята дейност по създаването на Обединена Европа генералът бил готов на множество компромиси, които определят външната политика на Франция десетилетия по-късно.

Първият компромис на Дьо Гол се отнася до Федерална република Германия, създадена в 1949 г. Неговото желание е за нейното политическо признание след договора със СССР. Дьо Гол обещава на канцлера Аденауер да се застъпи против английския план за „европейска зона за свободна търговия“, в замяна на посредничество в отношенията със СССР. Визитата на Дьо Гол във ФРГ шокира целия свят – човек, воювал в две войни срещу Германия, е първият, който ѝ подава приятелска ръка; но това е само първата стъпка към създаването на Европейския съюз.

Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО генералът се нуждае от подкрепата на СССР– страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а „вечната Русия“. Връх в отношенията Париж – Москва е уникалната официална единадесетдневна визита в Съветския съюзи и подписаното съглашение за директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец.

Та въпросът ми след интервюто с Путин е: трябва ли САЩ и ЕС да възвърнат на Русия политическото признание на световната сцена заради накърнения й авторитет от тях?

Подобно питане според мен ще има след интервюто на американския журналист Тъкър с президента Путин преди дни от световната общественост. Тъкър изигра миротворческа роля с това независимо интервю, гледано и разпространено в световен мащаб от 165 държави официално. Не случайно веднага след интервюто американският журналист Тъкър Карлсън бе поканен на 11-тата Световна правителствена среща в Дубай, на която участват 25 държавни ръководители, за да разкаже подробно за разговора си с руския президент Путин. Сръбският премиер Ана Бърнабич, която присъства на форума покани официално журналиста да посети Белград това лято и заявява пред ТАНЮГ: “Поздравих го за смелостта да направи едно наистина феноменално интервю с президента на Руската федерация, защото в днешния свят, бих казала, цензурата е повсеместна“. Първата цел за добър журналист бе постигната.

Другата цел е още по-важна. Путин представи пред света Русия по изключителен начин. Тръгва от първите години на руската държавност, мина през православието, през възхода и величието, без да пропусне или да скрие страданията и грешките в изграждането и утвърждаването на световния колос – царска Русия, СССР, Руската Федерация. В тези два часа той не пропусна войните през вековете, нито пропусна горчивината от последните си срещи с лидерите на Европа, САЩ и тяхното подценяване към Русия, нежеланието им да се спазват Минските споразумения с Украйна. И пак си помислих „защо го няма Дьо Гол“???

Путин беше деликатен в обясненията на различията и искрен в съчувствието към Украйна и украинския народ за руската военна операция. Путин представи и обясни генезиса на конфликта с Украйна. Той застана пред света като един обикновен руснак, който обича и работи за Русия и не се старае да блесне или да изпъква използвайки високопарен лексикон и надменност. Путин бе убедителен, представи се като строг държавник, който е с мисъл в деянията си за доброто на Русия. (Една твърде сложна главна роля за политическа съвременна драма. Дори и Шекспир би се затруднил…)

Като вървях по годините в ХХ и ХХI век стигнах до извода, че Путин като държавник наподобява до някъде на кубинския лидер Фидел Кастро, блестящ оратор, но с една съществена разлика – големият Фидел защитаваше малката карибска държава-Куба, а Путин защитава най-голямата държава в света по територия и една от петте държави в света по важност. Има много общо в начина на изказа и на двамата. Направих сравнението, защото съм имала честта не само да слушам и чета речите на Кастро, но и съм превеждала негови речи в ефир. Може би от любопитство или от професионална деформация, но изслушах и изчетох интервюто на Путин на руски, английски, френски, испански и български, за да направя това заключение.

Има разлика в стиловете на външния министър Сергей Лавров и държавния глава Владимир Путин, което им позволява именно да заемат двете най-важни постове за Русия и за световната политика. Путин е по-близък в контакта с хората, той не се старае да се харесва, но завладяващо се налага с изказа си, а Лавров е по-близък в контактите с дипломатите, изискано и аргументирано обоснован. Страхотен тандем на две различни арени, но с една и съща цел – „вечната Русия“. Лавров отдаде изцяло себе си като външен министър в името на Русия в най-трудния период за един дипломат. Възхищавам се от неговото мисионерство, от март 2022 до днес той е все на път, живее в самолета и лети от Москва през океани и държави една след друга на форуми и срещи, за да я има Русия, за да защити правдата от кривдата с международното право в ръка… Велики мъже-държавници!

Колко ние сме жалки… Никой не може да я стигне Русия въпреки санкции, интриганства и фалшиви новини по всички медии в Евросъюза и САЩ.

Ще се оттече и тази мътна вода тази година…

Лошото е, че ние бяхме за една Европа „наш общ дом“ за сътрудничество и мирно съжителство, като мислихме, че Европа има нужда и от двете си ръце, еднакво от дясната и от лявата си ръка. Но се оказа, че Западът продължава да управлява, а Изтокът да се съгласява мълчаливо и подчинително. И тази Новата Европа не е съвсем нашата, за съжаление. Ние всички, които работехме за членството на България в ЕС далеч не си го представяхме, че Европа няма да е от Атлантика до Урал… Днес Европа търси повече конфронтация вместо мирни решения, без оглед на поети международни договори…

Аз съм живяла 15 години в Испания и познавам личности със смъртни присъди от Франко, като гениалният писател хуманист Антонио Буеро Вальехо, драматург- комунист със смъртна присъда, издадена от каудильото (Caudillo de España – водач на Испания – б.р.), минал през концентрационен лагер, но останал да твори в Мадрид, академик от 1971г. с прочувствената си реч-възхвала за Гарсия Лорка, заел престижното кресло Х в Испанската кралска академия. Обичал да чете стихове и поеми и да събира приятели и почитатели в кафе „Хихон“, чакайки кога „прокълнатият ще си събуе ботушите“…

Интервюто е голяма тема „за разговор на чистоту“. Ние сме много малки за коментари, но за анализ – да. В това болно време дори най-големите световни журналисти се въздържат и наведоха глава. А политиците нека се защитават пред Байдън като Шолц. Макрон (той се въздържа от коментар, но авторитетният „Монд“ похвали на висок глас Путин). Урсула или нещастният Борел, каквото и да измислят е без значение, европейските избори чукат на вратата и вещаят промени…

А България? Премиерът Денков след като не можа да отговори на въпрос за Балканската интеграция на среща с английския външен министър Дейвид Камерън, повтори мантрата си: “Целта ни е Русия да не печели войната срещу Украйна“. А се е засилил да става и външен министър…

Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

5 коментара

  1. Под оценката на тази много умна жена няма коментари, под Гунчевата -десетки. Какъв е извода, ами не ценим умните и моралните.

  2. не разбирам какво ЛОШО Е ПИСАЛА и КОМЕНТИРАЛА Е.ГУНЧЕВА!!!ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ И ДОКАЗАНИТЕ ИСТИНИ ОТ ЖИВОТА НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СПОРИ!!!нали така гУспУда По ГОРЕ ПИШУЩИТЕ!!!да!!!???А ТЕЗ ПИСАНИЯ НА многоОБРАЗОВАНАТА гУспУжа СА „ГОЛА ВОДА „,ако от тЕх нЕ ПОСЛЕДВА НЯКАКЪВ „ФИЗИЧЕСКИ“ ПОЛЕЗЕН РЕЗУЛТАТ!!!НАПРИМЕР както КАСТРО ПОСТИГА „ФИЗИЧЕСКИ УСПЕХ В „заливът НА СВИНЕТЕ“ НАПРИМЕР!!!ГОРЕ ОПИСАНИТЕ ФАКТИ СА НА ЛИЦЕ И ВСЕКИ ИНТЕРЕСУВАЩ СЕ МОЖЕ ДА си ГИ ЧЕТЕ КОЛКОТО СИ ИСКА!!!ВАЖНИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ,физическите!!!ЯСНО????

    • ЦЯЛОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ТРБВА ДА ГО ТИКНАТ ЗАТВОРА !!!!!!!!!!! каза:

      ПЕТКОВ , МНОГО СИ УМЕН …. Я РАЗКАЖИ РЕЦЕПТАТА ПО КОЯТО ПРАВИШ КИСЕЛОТО СИ ЗЕЛЕ !!!!!!!!!!

  3. Ренегатът-травестит МП е за връзване и да го ду….
    Голямо говно

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *