Съдебният линч срещу Джулиан Асанж продължава

Когато се опитваш да се бориш чрез законни методи с престъпна държава, не е трудно да познаеш кой печели.

Въпреки че поведението на съдиите в изслушването във вторник и сряда бе определено от редица наблюдатели като по-благосклонно и доближаващо се до поведението на един политически независим орган, натискът на обществото остава най-светлия лъч светлина, който най-сетне да доведе до освобождаването на Джулиан Асанж.

Парадоксалният процес срещу основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж, който от близо пет години се разиграва в британските съдилища, е един от най-видните показатели за все по-ясно очертаващия се статут на Великобритания като бананова република. Всеки, който наблюдава случая отблизо, е наясно, че крайната цел на съдебния фарс, иницииран от американското правителство с помощта на британската държавна администрация, е не въздаването на справедливост за съчинени престъпления, които Асанж никога не е извършвал, а саморазправа и отмъщение чрез груба злоупотреба със закона, използването му като пример, който да дисциплинира останалите журналисти по целия свят, и не на последно място отвличане на вниманието от престъпленията на САЩ и техните партньори, за които Уикилийкс публикуваха доказателства през 2010г.

Миналата седмица, на 20-ти и 21-ви февруари, се състоя двудневното изслушване на молбата на Асанж да му бъде разрешено обжалване на решението от юни 2022г. на бившия министър на вътрешните работи на Великобритания Прити Пател и на последвалата заповед на съдия Джонатан Суифт от Върховния съд да оторизират екстрадирането на австралиеца в САЩ. 
Във вторник, адвокатите на Асанж представиха своите аргументи пред двама съдии от Върховния съд — съдия Джеръми Джонсън и съдия Виктория Шарп, с които изобличиха многократното престъпване на вътрешното право, международните закони, човешките права и правото на свободна преса и достъп на гражданите до информация от обществено значение, които съпътстват този случай още от преди той официално да влезе в съдебната зала. 

Главният свидетел по едно от обвиненията – исландецът Сигурдур Тордарсон призна пред исландското издание Стундин през 2021г., че всъщност е бил вербуван от ЦРУ, за да изфабрикува показанията си срещу Асанж. Въпреки това, нито съдиите се трогнаха от тези разкрития, нито американското правителство се отказа от отмъстителното си съдебно дело

В сряда обвинението по делото неуспешно се опита да защити позицията на Съединените Щати, че Асанж всъщност не е журналист, а опасен престъпник, който застрашава националната сигурност на САЩ и трябва да бъде заведен на американска почва, където да бъде хвърлен в най-тъмния затвор за 175г. за това, че е дръзнал да разкрие военните престъпления на Америка в Ирак и Афганистан, извънсъдебни убийства, програми за изтезаване и неправомерно лишаване от свобода на невинни хора в затвора Гуантанамоотвличания, корупция и упражняване на дипломатически натиск от най-високите етажи на властта в Държавния департамент на Щатите.

Заседаващите съдии не излязоха с окончателно становище в края на двудневното изслушване, но се очаква да оповестят решението си през идните седмици. Ако откажат на Асанж правото на обжалване, той може да се озове на полет за Щатите в рамките на часове, въпреки възможността за обжалване пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
По думите на преки наблюдатели на изслушването, за разлика от предишни заседания по делото, съдиите този път са демонстрирали жив интерес, задавали са въпроси и са дали възможност на защитата на Асанж да изложи аргументите си без прекъсвания или враждебно отношение. Също така са поставили под съмнение някои от аргументите, представени от адвокатите на обвинението, което е абсолютен прецедент в историята на този случай. 

Интересно е също, че според някои от журналистите и наблюдателите, които бяха допуснати в съда, за да следят изслушването, Джонсън и Шарп са били изненадващо незапознати с подробностите около този случай и сякаш за пръв път са чували за ключови аспекти по него. 

Разследване на независимото британско издание Declassified UK, сочи, че те, подобно на предишни заседаващи по делото на Асанж съдии, представляват конфликт на интереси, тъй като са защитавали дела и са свързани с британските разузнавателни служби МИ5 и МИ6, Министерството на отбраната, както и Столичната полиция — институции, които са пряко уличени в престъпления и корупция в разкритията на Уикилийкс и са главни действащи лица в насилственото извеждане на Асанж от посолството на Еквадор в Лондон през април 2019. 

Сградата на съда беше окичена с познатите жълти ленти с надпис “Свобода за Асанж”, както и с тениски, на които беше написано “Народът срещу корпоративната държава”

Крис Хеджис, американски журналист, носител на Пулицър и бивш военен кореспондент в Латинска Америка, Косово, Палестина и Близкия Изток изтъкна обаче, че това не бива да се приема като повод за радост. Хеджис припомни, че по време на военния съд срещу Челси Манинг, която предостави на Уикилийкс секретните документи от войните в Ирак и Афганистан, както и дипломатическите ноти на Държавния департамент на САЩ и дневниците от затвора Гуантанамо в Куба, заседаващият съдия по нейното дело от 2013г. е била много благосклонна, проявяваща на моменти дори майчински инстинкти, което в последствие не й е попречило да “й забие нож в гърба” и да осъди Манинг на 35 години затвор.

Други свидетели на заседанията в съда, като Крейг Мъри, бивш посланик на Великобритания в Узбекистан и дългогодишен поддръжник на Асанж, изразиха мнението, че администрацията на Джо Байдън по-скоро няма интерес да екстрадира основателя на Уикилийкс преди да минат предстоящите президентски избори в Америка, тъй като това само би допринесло за огромното недоволство сред либерално ориентираните избиратели на Байдън в следствие на военната, финансова и дипломатическа подкрепа на САЩ към Израел и геноцида, който извършват в момента в Газа. 

С други думи, възможно е настоящата администрация в Белия Дом да иска да прехвърли отговорността за този неудобен случай на следващия президент и чрез привидната благоразположеност на двамата съдии, и евентуалното одобрение на молбата за обжалване, да продължат да държат Асанж в правно безвремие за неограничено време, чакайки го или да полудее, или да се самоубие, или влошеното му физическо състояние да доведе до също толкова неестествената му смърт. 

През цялото време, през което течеше изслушването, сградата на така наречения Кралски съд в Лондон бе окупирана от хиляди обикновени граждани, които скандираха “Свобода за Асанж”, “Има само едно решение и то е без екстрадиция” и “САЩ и Великобритания, долу ръцете от Асанж”

Трябва да се отбележи, че на Асанж му бе разрешено да присъства лично или чрез видео връзка на изслушването, но по думите на Дженифър Робинсън, един от дългогодишните му адвокати, се е чувствал прекалено зле, за да го направи. Ребека Винсънт от Репортери без граници, които от години наблюдават случая в качеството си на организация защитаваща интересите на журналисти и свободата на словото, също подчерта, че при едно от последните си посещения в Белмарш, й е направило впечатление бързо влошаващото се здравословно състояние на Асанж, който страда от хронично респираторно заболяване и интензивна кашлица наскоро е причинила счупване на едно от ребрата му. 

В края на 2021г. Асанж получи лек инсулт, а наблюдаващи журналисти по делото много пъти са обръщали внимание на факта, че по време на предишни заседания, той е бил видимо дезориентиран и му е било трудно да следи случващото се. 
Тези факти не са никак чудни, имайки предвид, че между 2010г и 2012г., Асанж беше под домашен арест в Норфолк, Англия, след което живя седем години в посолството на Еквадор в Лондон без да може да излезе навън, защото Столичната полиция незабавно щеше да го арестува, а близо петте години, през които се намира в познатия като британския Гуантанамо затвор с максимална сигурност Белмарш, прекарва по 22-23 часа сам в килията си и не му е позволено да се храни заедно с останалите затворници. 

Редно е да припомним, че когато съдия Ванеса Барейтсър от Районния съд блокира екстрадицията на Асанж през февруари 2021г., тя го направи единствено на основание риска от самоубийство в строгите условия, в които австралиецът неминуемо ще бъде поставен веднага след като бъде изпратен на американска земя (непосредствено след началото на делото, Асанж беше преместен в медицинското отделение на Белмарш след като в килията му бе намерено бръснарско ножче). 

Преди три години, Барейтсър отхвърли доводите на адвокатите на Асанж, че процесът срещу него е политически мотивиран, че представлява сериозна заплаха за свободната преса и свободата на словото, че дейността на Асанж по нищо не се различава от стандартната журналистическа практика и, че той няма да получи справедлив процес в така наречения Шпионски съд — нарицателно, което се използва за Източния окръжен съд в Александрия, Вирджиния, където ще бъде разглеждано делото в Щатите. Така тя направи обжалването на това решение от страна на САЩ изключително лесно. 

От американското министерство на правосъдието съответно побързаха да предоставят крайно ненадеждни и условни уверения (които също така не са и правно обвързващи), че Асанж няма да бъде държан в Административния затвор с максимална сигурност в Колорадо в условията на така наречените специални административни мерки освен ако не направи нещо, с което да го заслужи, (точка 22 The grounds of appeal/ Основания за обжалване). 

Специалните административни мерки са обичайна практика в американската затворническа система, особено при случаи свързани с националната сигурност, изтичане на държавни и военни тайни и външната политика. Те включват продължителна изолация и строго ограничителен режим на комуникация с външния свят, нарушаване на правото на поверителна комуникация на затворниците с адвокатите и близките им, както и други по-тежки форми на изтезание като системно лишаване от сън, държане на затворника в стресови пози и студ, нарушаване на сензорните способности чрез излагане на силна светлина или шум. 

Кристин Храфнсон, който пое ролята на главен редактор на Уикилийкс след задържането на Асанж, в една от речите си изрази възмущение от небрежното отношение на съда към задължението им да осигурят безпрепятствен достъп на журналисти и наблюдатели до “най-важния случай в съвременната журналистика”, както се изрази. Той говори за това как делото се е състояло в една от най-малките зали на съда, за проблемите с акустиката и лошата връзка, която е възпрепятствала журналистите, намиращи се в съседна зала, да следят пълноценно развитието на изслушването. Храфнсон подчерта, че това не се случва за пръв път и призова гражданите да покажат на британската съдебна система, че внимателно следят какво става и, че няма да им позволят да продължават с тази пародия на справедливост

Адвокатите на Асанж — Едуард Фицджералд и Марк Съмърс, за пръв път имаха възможност да говорят в съдебната зала за разкритията на Яху Нюз от 2021г. за тайните планове на ЦРУ да отровят, отвлекат или дори убият Асанж по време на пребиваването му в посолството на Еквадор в Лондон. За това свидетелстват не само журналистическото разследване и разговори с бивши служители на ЦРУ, но и показания на служители на еквадорското посолство. В момента в Испания тече дело срещу охранителната фирма на посолството UC Global, а в САЩ бившия директор на ЦРУ Мак Помпео е подсъдим заради нелегалното шпиониране на Асанж и изземане на поверителни материали от срещите му с неговите адвокати, лекари, колеги и близки. 

Няколко ключови аспекта от решението на съдия Барейтсър от 2021г. и одобрението на молбата за екстрадиция от Прити Пател бяха очертани от Съмърс и Фицджералд като основание за обжалване:

1) неспособността или некомпетентността на Барейтсър да оспори абсурдното твърдение на американското правителство, че обвиненията в шпионаж срещу Асанж, всъщност не са политически;

2) доводът, че Асанж не е подведен под отговорност заради журналистическата си дейност и, че делото срещу него не представлява опасен прецедент към елиминиране на свободата на медиите и словото

3) че Щатите повдигат обвинения на австралийски гражданин по американски закон за действията му извън територията на САЩ, но същевременно му отказват правата, произтичащи от първата поправка на Конституцията за свобода на словото;

4) че съществува реална опасност американското правителство да прибавят още обвинения срещу Асанж след като го екстрадират, които могат да доведат до искане на смъртна присъда. През 2017г. Уикилийкс направиха разкрития, известни като Vault 7, в които се изобличават методите на ЦРУ за следене и шпиониране както на обикновените граждани, така и на политически опоненти и дори партньори, чрез установяване на неоторизиран контрол върху дигитални и електронни мрежи в мобилни устройства, телевизори, коли, дори когато те са изключени. 

Именно този теч — Vault 7, който бе определен като най-сериозния пробив в сигурността на Централното Разузнавателно Управление, предизвика яростта на тогавашния директор на ЦРУ — Майк Помпео, да започне личната си вендета срещу Асанж. Vault 7 не фигурира в настоящия обвинителен акт, но нищо не пречи на американското правителство да добави ново обвинение по повод на този теч, след като екстрадират Асанж. Тази вероятност беше изрично потвърдена и от адвокатите на американското правителство в сряда, които също не оспориха възможността за искане на смъртна присъда.

По време на една от речите си, съпругата на Асанж Стела, подчерта политическия характер на делото срещу него, заради факта, че той е изобличил престъпност, санкционирана от държавата

В една от публичните си изяви малко след публикациите около Vault 7, Помпео нарече Уикилийкс “недържавна враждебна разузнавателна служба, често подпомагана от чужди държави като Русия”, с което проправи пътя към премахването на така наречения “проблем Ню Йорк Таймс” от времето на президентството на Обама. 

Американското правителство още от 2010г. търси начин да повдигне обвинения срещу Асанж. Може би малко известен факт е, че Международният наказателен съд дълги години след разкритията за войните в Ирак и Афганистан са опитвали да подведат под отговорност САЩ за военни престъпления по време на окупацията и при изтеглянето на американските войски през 2020-2021г., като са разчитали на публикациите на Уикилийкс да обосноват аргументите си. Както американското издание The Intercept разкри, обаче, дипломатически натиск, върху афганистанското правителство и самия съд няколко пъти осуетява техните намерения. 

Администрацията на Обама не успя да намери начин, по който да криминализира дейността на Уикилийкс, без да засегне медийни издания като Ню Йорк Таймс, които публикуваха същите секретни документи. 

Администрацията на Тръмп, обаче не прояви подобни терзания за съдбата на свободния печат и, чрез добре познатата формула на политическо и съдебно изнудване успя да изфабрикува обвинения, с които да вкара Асанж в затвора, и да държи като заложник всякакви закони и конвенции за човешки, конституционни и морални права, с което да покаже не само на Асанж, а и на останалия свят, че никой не може да се подиграва с ЦРУ. Да не забравяме, че Помпео е човекът, който гордо заяви насред необясними аплодисменти: 

Докато бях кадет — какво е мотото на кадета в Уест Пойнт? Да не лъжеш, заблуждаваш и крадеш, или да толерираш онези, които го правят. Аз бях директор на ЦРУ. Ние лъгахме, мамихме, и крадяхме. Имахме цели обучения. Това говори за славата на американския експеримент. 

Когато през 2016г. Уикилийкс публикуваха хакнатите имейли на директора на предизборната кампания на Хилъри Клинтън Джон Подеста, с които изобличиха неетичното й поведение и опитите й да дестабилизира кампанията на другия претендент за президентската кандидатура на Демократическата партия Бърни Сандърс, много медии и политици обявиха това за жест към Тръмп и обвиниха Асанж, че нарочно му е помогнал да бъде избран за президент. 

Това, разбира се, беше само елемент от стратегията на Демократическата партия да изкаля името на Асанж и да настрои обществото срещу него. Самият Асанж описа избора между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп като избор между холера и гонорея, а лъжата за предполагаемия заговор между Асанж, Тръмп и Русия (известен като Russiagate), отдавна беше изобличена. Това обаче, не пречи на престижните медии да продължават да я разпространяват.

Евродепутатът от Ирландия Клеър Дейли, която от години е върл защитник за свободата на Асанж и гражданските свободи по-общо, държа пламенна реч пред съда. Тя каза: “Ние представляваме гласът на истината, на свободата и на съпротивата, и затова Джулиан Асандж е в този съд. Знаем, че залогът в тази ситуация не е животът на един човек, въпреки, че животът на един човек е заложен на карта и е изключително важно да не забравяме за това дори за минута. Но още повече, става дума за защитата на свободата на словото, свободата на сдружаване, позицията срещу криминализирането на журналистиката. Дели завърши речта си, напомняйки думите на Асанж във връзка с войната в Афганистан – че става дума за изпирането на парите от данъчните бази на САЩ и ЕС през Афганистан и обратно в сметките на военно-промишления комплекс. Не става дума за победима война, а за непрестанна война. Именно затова, завърши Дели, неговият глас е необходим сега повече от всякога, защото не става дума само за заглушаване на журналистиката, а за заглушаване на движението за мир

Когато разкритията на Уикилийкс злепоставиха Хилари Клинтън, Доналд Тръмп гръмко възкликна как обича Уикилийкс, а след като беше избран за президент и Майк Помпео започна саморазправата си с Асанж, излезе, че Уикилийкс не е неговото нещо и не знае нищо за организацията. През 2010г. пък, Тръмп призова “за смъртна присъда или нещо подобно” след като Уикилийкс публикуваха военните дневници от войните на САЩ в Ирак и Афганистан и дневниците от затвора Гуантанамо в Куба. 

Опасенията на адвокатите на Асанж от ескалация на обвиненията към него веднъж след като бъде екстрадиран в САЩ не са толкова необосновани. Бившият служител на ЦРУ Джошуа Шулте, за когото се твърди, че е виновен за теча около Vault 7, бе осъден на 40-години затвор само преди няколко седмици и по време на делото, бе добавено обвинение в подпомагане на тероризъм във връзка с едно от престъпленията, за които Шулте беше осъден съгласно Закона за компютърни измами и злоупотреби. Асанж също има повдигнато обвинение по този закон, а по време на процеса срещу Челси Манинг, нея също я грозеше смъртна присъда за държавна измяна и подпомагане на врага. За щастие, съдията, заседаващ по делото й, отхвърли това обвинение. 

Мисля, че изборът между холера и гонорея продължава да бъде валиден и за предстоящите президентски избори в САЩ — дали Тръмп ще се изправи срещу Джо Байдън, Камала Харис или Ники Хейли в случай, че Демократическата партия някак успеят да убедят Хейли да мине в другия отбор, бъдещето не вещае нищо добро нито за Асанж, нито за обикновените американци и американската външна политика на непрестанна война, която обединената партия на демократи и републиканци (по-позната като дълбоката държава или военно-промишления комплекс) толкова умело успява да разпалва по целия свят. 

Що се отнася до правните основания срещу екстрадиция в САЩ, адвокатите на Асанж приведоха като доказателство Споразумението между двете държави от 2003г., което забранява екстрадиция по политически причини. В аналога на това споразумение във вътрешното право на Великобритания — Законът за екстрадиция, тази клауза за политически престъпления по някаква причина отсъства.

Това, обаче, не освобождава държавата от задълженията, описани в споразумението да забрани екстрадицията на хора, чиито политически възгледи или действия са предмет на подобна молба от друга държава. Също така, всеки обвиняем се ползва и с допълнителни протекции от Европейската конвенция за правата на човека — член 5, който забранява произволно задържане без присъда, член 6 — право на справедлив процес, член 10 — свобода на изразяване и право да се отстояват мнения и идеи без намеса на публичната власт и независимо от държавни граници.

Разбира се, Великобритания вече от години нарушава всички тези права с произволното задържане на Асанж, така че би било наивно да вярваме, че дори да му бъде дадено право да обжалва, изходът по делото ще бъде в негова полза. 

Винсънт де Стефано от организацията Assange Defense в Щатите, определи обикновения народ като неподсъдимия съзаклятник на Джулиан Асанж, който също е изправен пред съда и на когото също е отказано правосъдие да защитава правото си на достъп до информация

Изненадващо за много от наблюдаващите журналисти, адвокатите на обвинението са били зле подготвени и са разчитали главно на аргументи, които отдавна са загубили своята стойност и са били оборени в съда по време на делото както срещу Манинг, така и срещу Асанж, например добре рециклираната лъжа, че Асанж е изложил невинни животи на опасност, защото е публикувал документи без да приложи необходимата редакция на имена на информатори и сътрудници на военните сили. 
Истината е, че бивш служител на Уикилийкс, Даниел Домшайд-Берг при отстраняването си от организацията краде архива с нередактираните ноти на Държавния департамент на САЩ и става причина за неговото разпространяване в интернет. Архивът все пак е бил защитен с ключ за криптиране, но двама журналисти от Гардиън — Люк Хардинг и Дейвид Лий, безотговорно публикуват паролата за декриптиране в книгата си “Войната на Джулиан Асандж срещу секретността”. Асанж незабавно подава сигнал към Държавния департамент за неминуемото изтичане на тази информация, но не следва ответна реакция. 

Когато архива става публично достояние, вече няма значение, че не Уикилийкс са тези, които го публикуват първи, репутационната щета вече е нанесена. Да не говорим, че този аргумент, дори ако беше състоятелен, се отнася само за едно от 18-тте обвинения — публикуването на дипломатическите ноти на Държавния департамент. За останалите 17 правителството на САЩ няма нито доказателства, нито аргументи, а нещо повече, твърденията им почиват на лъжливи показания и догадки. 
Справедливостта за Асанж няма да дойде от британските и американските съдилища, а от обикновените граждани

На протести в подкрепа на Асанж обикновено винаги има група хора, облечени в оранжеви гащеризони, подобно на тези, които носят затворниците в американския гулаг – затвора Гуантанамо Бей в Куба

Политическите и медийните елити, както в България, така и извън страната ни постоянно ни внушават, че от нас, обикновените граждани нищо не зависи и ние не можем нищо да променим, нито с протести, нито с избори. Те знаят, че това не е вярно, именно затова полагат неимоверни усилия да ни разделят и настройват един срещу друг. 

Случаят на Асанж е чудесен пример. Усилията на близките, приятелите му, на неподкупни журналисти, а и на обикновени хора, които разбират важността на този случай, са причината за постепенно растящата подкрепа сред обикновеното население в САЩ, Великобритания и останалия уж демократичен свят. 

В ранните години на този случай, американското правителство, техните партньори в реномираните медии (за техен огромен срам) и подчинените им сътрудници в шведската прокуратура, Великобритания, Австралия и Еквадор успяха чрез клевети и лъжи да обърнат общественото мнение против Асанж. Обаче през годините, работата и усилията на семейството му, на медийни партньори на Уикилийкс като италианската журналистка Стефания Маурици, покойния вече австралийски журналист и документарист Джон Пилджър, американския журналист Кевин Гостола, бившия лидер на Лейбъристката партия в Англия Джеръми Корбин, независимия депутат в австралийското правителство Андрю Уилки и още много други, показаха каква всъщност е истината и успяха да променят общественото мнение. 

Миналата седмица в Лондон пред съда се събраха хиляди хора, които цял ден стояха навън, въпреки дъжда и призоваваха за освобождаването на Асанж. Много от тях бяха дошли от чужбина — Германия, Франция, Нидерландия, Италия, Швеция, САЩ, Австралия, Иран, Колумбия. Минаващи покрай сградата с коли надуваха клаксони в знак на солидарност. Това се случва при всяко заседание по делото, а всяка седмица в центъра на Лондон се събират обикновени граждани да протестират задържането на Асанж. Често има демонстрации и пред затвора, където той е задържан. 

В дните на изслушването миналата седмица, протести бяха организирани и в Австралия, САЩ, Германия, Франция, Италия, Ирландия, Латинска Америка.

Движението на активисти в подкрепа на Асанж е много силно в Германия и Франция, в родната му Австралия най-после недоволството на гражданите доведе до приемането на резолюция в парламента, с която 86 депутати от партии с различни политически убеждения, включително и министър-председателя Антъни Албънези, призоваха за освобождаването на своя съгражданин. Подобна резолюция бе внесена и в американския конгрес през декември миналата година. 

След закриването на изслушването в сряда, протестиращите направиха шествие от сградата на съда до Даунинг Стрийт 10, където от 1735г. се помещава офиса на министър-председателя на Великобритания

Шествието завърши пред резиденцията на министър-председателя на Даунинг Стрийт 10, с последен набор от речи

За пръв път имаше голям интерес към това изслушване от оказионните медии, които отразиха случая — ББС, Скай Нюз, Гардиън, CNN. Разбира се, те не го направиха, защото изведнъж са повярвали в невинността на Асанж и в значението на този случай за обществото, демокрацията, гражданските свободи, журналистическата професия, а просто защото движението в негова подкрепа вдигна толкова много шум, че нямаше как да продължават да го игнорират. Надменното им отношение и сервилност към властта бяха видни от факта, че стояха настрани от протестиращите в своите лъскави костюми, не си направиха труда да попитат хората защо са там, а в две-минутните репортажи, които излъчиха след това и в статиите, които написаха, продължиха послушно да повтарят клевети и лъжи, които отдавна са опровергани. 

В много отношения, задържането на Асанж вече е постигнало ефекта, който потърпевшите от разкритията на Уикилийкс си бяха поставили за цел. Безмилостното преследване в продължение на 14 години на журналист, заради информацията, която е публикувал, вече служи като предупреждение към други журналисти. Със сигурност много от служителите на служби за сигурност, държавни и военни институции, се замислят дали си струва да разкриват държавни тайни и секретна информация за престъпни действия, които са от обществено значение.

Що се отнася до самия Асанж, както Стефания Маурици пише в книгата си „Власт в сянка: Уикилийкс и техните врагове“, и както други журналисти са отбелязвали, той вече е унищожен и не се знае дали ако въобще успее да преживее това жестоко преследване и бъде пуснат на свобода след толкова време, ще има сили и желание да продължи дейността на Уикилийкс.

Автор: Яна Войкова

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *