Рецесията в Европа вече не е прогноза, а диагноза

Ядрото на европейската икономика са страните от еврозоната (20 държави-членки на Европейския съюз, които формират около 85% от БВП на всички страни от ЕС). Според Международния валутен фонд, ЕС представлява 14,87% от глобалния БВП миналата година (изчислено по паритета на покупателната способност на еврото към щатския долар). МВФ не дава оценки за еврозоната. Но можем сами да преценим цифрата: около 12,6%. Оказва се, че обединена Европа е третият по големина център на световната икономика след Китай (дял в световния БВП в края на миналата година е 18,5%) и САЩ (дял 15,5%).

АВТОРЪТ ВАЛЕНТИН КАТАСОНОВ

Разбира се, състоянието на световната икономика до голяма степен зависи от икономическото състояние на страните от еврозоната. Затова виждаме повишено внимание към икономическата динамика на еврозоната от МВФ, Световната банка и водещите участници на световните стокови и финансови пазари.

И днес еврозоната с право се смята за едно от най-слабите звена в световната икономика. По оценки на Световната банка за периода 1990-2020г. световният БВП нарасна 4,53 пъти. А БВП на страните от еврозоната е само 3,06 пъти.

ЕС и еврозоната демонстрираха повече или по-малко прилични темпове на растеж до второто тримесечие на 2008 г., когато цяла Европа беше ударена от световната финансова криза. След продължително възстановяване от кризата (което беше по-дълго от това в САЩ), еврозоната и ЕС бяха в състояние на лепкава стагнация – от 2011 до 2014 г. След това (от 2015 до 2019 г.) имаше период на доста добър растеж (2,1% годишно според ЕС).

През 2020 г. Европа (както и целият свят) изпадна в криза, провокирана от така наречената „Ковид пандемия“. От 3-то-4-то тримесечие на 2021 г. в Европа се появиха признаци на нова устойчива стагнация. БВП на страните от еврозоната през второто тримесечие на 2023 г. надвишава БВП от 4-то тримесечие на 2019 г. (последното тримесечие преди „пандемията на Covid“) само с 3,0%. За сравнение: в САЩ това превишение е 6,0%.

Каквото и да се говори, изоставането на Европа от световната икономика като цяло беше, остава и дори се увеличава. Така в края на 2022 г. (когато икономиките се възстановяваха след т.нар. „Covid пандемия“) глобалният БВП нарасна с 3,3%, а БВП на еврозоната само с 1,8%.

И тази година не се случиха чудеса с икономиката на еврозоната. Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че икономиката на еврозоната ще нарасне със скромните 0,8% през 2023 г. През ноември обаче ревизира прогнозата си надолу до 0,6%. Между другото, прогнозата за растежа на икономиката на ЕС за настоящата година също е влошена от 0,8% на 0,6%. И това въпреки факта, че според прогнозите на МВФ и същата ЕК глобалният БВП тази година трябва да се увеличи с 3,5%.

Изоставането на еврозоната и целия ЕС от цялата световна икономика стана особено забележимо от момента, в който Брюксел се включи в активна санкционна война срещу Русия (след началото на Специалната военна операция в Украйна през февруари миналата година). Според експертни оценки, публикувани от РИА Новости, страните от Европейския съюз са загубили почти 1,5 трилиона долара поради антируските санкции.

Освен че ЕК понижи прогнозите за еврозоната и целия Европейски съюз, днес все по-често се говори, че Европа навлиза и дори вече е навлязла във фаза на рецесия, т.е. икономически спад.

Нека ви напомня, че наскоро Европа преживя лека рецесия. През първото тримесечие на 2023 г. БВП на еврозоната (и ЕС) се понижи с 0,1 на сто, а предния ден, през четвъртото тримесечие на 2022 г., имаше същия минус (на тримесечна база). Това се нарича техническа рецесия – отрицателна динамика две тримесечия подред. Не се стигна до пълноценна рецесия, тъй като през второто тримесечие на 2023 г. беше възможно да се влезе в положителната зона – плюс 0,2% растеж на БВП.

Но през третото тримесечие еврозоната отново премина в отрицателно поле – БВП намаля с 0,1%. Най-голям спад през юли-септември бе отбелязан от Ирландия (с 1,8%), Австрия (с 0,6%) и Чехия (с 0,3%), като австрийската икономика се свива за второ поредно тримесечие (през второто тримесечие спадна с 0,8%). Германия, най-голямата икономика в Европа, се сви с 0,1% през юли-септември.

Ако през четвъртото тримесечие отново има минус, тогава ще трябва да признаем, че Европа отново е в техническа рецесия. Четвъртото тримесечие още не е приключило. Но месечните данни за октомври и ноември, както и прогнозните оценки за декември показват, че през четвъртото тримесечие ще е на минус. Дори Брюксел признава „медицинския факт“: еврозоната преживява техническа рецесия.

Освен това прогнозите на ЕК и независими експерти сочат, че през първото тримесечие на 2024 г. ще има нов спад на БВП, а през второто тримесечие на следващата година такъв спад е много вероятен. Следователно еврозоната е изправена пред пълна рецесия. И най-вероятно ще започне да се появява едва през втората половина на следващата година.

„Локомотивът” на икономиката на еврозоната и на цялата европейска икономика винаги е била Германия. Сега Германия се превърна в едно от най-слабите звена в европейската икономика. Индексът на бизнес активността в Германия, проследяван от глобалната нестопанска организация за управление на проекти и изследователска организация PMI, е под 50 в продължение на шест месеца, което показва „лош“ рейтинг. Това е знак за предстояща рецесия или по-скоро за нейното продължаване. Факт е, че според резултатите от второто и третото тримесечие в Германия вече е регистрирана „техническа рецесия“. Четвъртото тримесечие на Германия гарантирано ще бъде отрицателно. Така през октомври индустриалното производство спада с 0,4% спрямо септември. Следователно до нова година Германия вече ще е в пълна рецесия.

Днес много се говори и пише за факторите и проявленията на германската рецесия. По този начин се извършва най-тежка бюджетна икономия, която поставя под въпрос възможността за по-нататъшно държавно субсидиране на тарифите и цените на енергийните ресурси, електроенергията и някои видове суровини.

А бюджетното затягане се дължи на факта, че през ноември, след решението на Конституционния съд на Германия, в публичните финанси на страната се появи дупка от 60 милиарда евро. Съдът забрани използването на „запаси“, останали от пандемията и съпътстващата антикризисна програма за финансиране на текущия дефицит. Сега федералният бюджет за 2024 г. рискува да не бъде приет преди края на годината. Бюджетната криза изостря проблемите не само в Германия, но и в цяла Европа.

Обемът на строителните поръчки рязко намалява, а строителната индустрия и свързаните с нея отрасли винаги са допринасяли със значителна част от БВП. Много от най-големите германски корпорации решават да преместят производството си в Новия свят, а редица от тях вече са направили такива ходове. Трябва да се отбележи, че въпреки вече съществуващата рецесия и бюджетна криза, правителството на Шолц не се отказва от плановете си да прехвърли 8 милиарда евро на Украйна.

Валентин Катасонов

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *