Резултатът от провалилото се украинско контранастъпление е Пълно Поражение за САЩ и НАТО

САЩ и европейските членки на НАТО вече изпитват тежки затруднения. Едно от доказателствата за това са думите на президента Байдън, казани на срещата с украинския му колега Зеленски „ще помагаме колкото можем“, а не както беше по-рано „толкова дълго, колкото е необходимо“. Да не говорим за обстановката в ЕС. Неговото ръководство, за да преодолее позицията на несъгласните в подопечните му държави, организира махленска криеница, което е изключително недостойно поведение, откъдето и да го погледнеш.

След успеха на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) през лятото и есента на 2022 г. започва подготовка за мащабно контранастъпление с цел връщане на завзетите в началото на руската специалната военна операция (СВО) територии. Тук трябва да вметнем, че въпросния украински „успех“ се дължеше на стратегическото отстъпление на малобройната към онзи момент руска армия (100 хил. войници) от районите на Киев и Харков до по-добри за защита позиции. Така или иначе това окрили Киев и западните му спонсори. Планираното впоследствие от САЩ/НАТО лятно контранастъпление от 23 г. има важно значение за тях, тъй като са си поставили за цел да нанесат стратегическо поражение на Русия. Именно поради това Пентагонът започва разработване на план за провеждане на контранастъплението, създавайки шест цифрови модела за осъществяването му, от които накрая трябва да се избере оптималния.

Естествено с тази дейност е запознат Генералният щаб на ВСУ, като е твърде вероятно в моделирането да са участвали и негови щабни офицери – вероятно, защото в откритите източници няма данни за това. Избраният оптимален модел се разиграва 8 пъти на командно-щабни учения във Висбаден, Германия. По резултатите от тях Пентагонът определя главният удар да се нанесе на запорожкото направление с основна задача – постигане на излаз на Азовско море в района на Мелитопол-Бердянск.

По този въпрос обаче възниква разногласие между Пентагона и Генщаба на ВСУ, което показва, че по всяка вероятност не са отчетени украинските предложения. Генщабът настоява за настъпление по още две направления като спомагателни за да се ангажират резервите на руските войски, така че Москва да не може да ги използва за отбиване на основния украински удар в Запорожие. В това предложение има определена военна логика, но при определени обстоятелства може да провали общия замисъл.

Разногласия възникват и по въпроса кога да стартира контранастъплението. Пентагонът настоява то да започне през април, а ГЩ на ВСУ за по-късно, защото към април няма да е готов с формирането на ударните групировки, а САЩ/НАТО няма да са осигурили необходимото въоръжение и боеприпаси. Действително войсковите части са напълно окомплектовани едва два месеца по-късно, след което заемат изходните райони и на 4 юни контранастъплението започва в няколко направления, главното от които е запорожкото.

Руският генерален щаб знае за украинското контранастъпление, широко оповестено в медиите месеци преди да започне, което е недопустимо от всякаква гледна точка. Но пък е вярно и другото- със съвременното сателитно наблюдение така или иначе такава мащабна офанзива не може да се скрие. Отчитайки факта, че ВСУ все още разполагат с повече личен състав и че САЩ/НАТО ще им предоставят всичко необходимо за провеждане на контранастъплението, руският Върховен главнокомандващ, по препоръка на генщаба, приема активната отбрана като форма за водене на предстоящите бойни действия. Активната отбрана означава пълно инженерно оборудване на отбранителната полоса, използване на цялата налична огнева мощ и предприемане на тактическо настъпление на места извън основния удар, където за това се създадат условия и е целесъобразно. Идеята е да не се позволи на ВСУ да създаде крупна ударна групировка на един участък от фронта.

Изпълнявайки решението на Върховния главнокомандващ руската армия още през октомври 2022 г. започва изграждане на отбранителни съоръжения на стотици километри по фронтовата линия, като с особена прецизност се изгражда отбранителна полоса на Запорожкото направление. Огромният обем изкопни и строителни дейности (траншеи с приповдигнат под, облицоване на стените им с дървен материал, блиндажи, огневи позиции, пътища за подвоз и т.н.) не е по силите само на войските. Затова се привличат граждански строителни организации и част от местното население, като цялата тази гражданска дейност се контролира от вицепремиер и заместник-ръководител на президентската администрация с активното участие на губернаторите на Крим, Москва и Приморския край.

Изградената отбранителна полоса представлява многослойна система с дълбочина в отбраняваните територии до 25-30 км. Тя включва плътно минно поле (45 000 мини на кв. км.) в полосата за осигуряване, т.е. в пространството между линиите, заети от противостоящите войски. Следва непрекъснат първи ред окопи и траншеи, простиращи се на десетки километри, част от които са покрити.

В окопите са издълбани ниши за укритие на бойците, направени са защитени огневи позиции за автоматичните гранатомети, противотанковите ракетни комплекси и тежките картечници. В пространството до втория ред окопи се изгражда второ минно поле, след него е противотанковият ров с дължина 70 км, определена от космическото разузнаване на Пентагона/, следват 3-5 реда шахматно разположени противотанкови железобетонни пирамиди /т.н. драконови зъби/ и втори ред окопи и траншеи. Зад тях са огневите позиции на артилерията и реактивните системи за залпов огън, а след края на полосата са авиобазите на армейската авиация.

Приетото решение за настъпление не позволява на ВСУ да съсредоточи основните си сили и средства в решаващото направление и следователно затруднява пробива на руската отбрана. ГЩ на ВСУ има известно основание да приеме такова решение, защото оголването на важни участъци от фронта ще позволи на руския ГЩ да предприеме офанзивни действия, а също така ще позволи и по-добро използване на наличните резерви.

Настъплението на ВСУ на няколко участъка от запорожкото направление има за цел да установи слабите места в руската отбрана, след което да съсредоточи всичките си усилия в най-уязвимото от тези места. Това е явен недостатък, защото първо, показва ниска ефективност на разузнаването както на войсковото, така и на това на Пентагона (въпреки сателитното наблюдение – оказва се, че то не е вездесъщо) и второ, води до значителни загуби на украински войници, без да се постигне желания резултат.

Контранастъплението на ВСУ се забавя още в самото начало не само поради грешното решение, но и поради факта, че при моделирането не са отчетени два важни фактора – наличието на минни полета в сивата ничия зона и действията на безпилотните летателни апарати. Преодолявайки част от сивата зона, атакуващите украински части търпят неочаквано високи губи в бронирани машини и личен състав именно поради тези два фактора. При това преодоляните участъци от минното поле много бързо отново се покриват с мини от твърде ефективната иновативна руска система за дистанционно миниране.

Недостатък е и фактът, че ВСУ нямат достатъчно машини за разминиране, а тези, които са започнали да разминират, незабавно се унищожават от ударни БЛА, артилерията и армейската авиация на Русия. Същото става и с танковете и другите бронемашини. Например още при първите атаки ВСУ губи 25 бронемашини, сред които 17 БМП „Брадли“, четири танка „Леопард 2A6“, три танка „Леопард 2R“ и една машина за разминиране.

Независимо от тежките загуби на хора и техника ВСУ преодоляват полосата за осигуряване и пробиват първата линия окопи на два участъка в района на село Работино, но са спрени от оперативния руски резерв. Не може да се отрече храбростта на украинските бойци, както и да не се посочи това, че Генщабът на ВСУ предприема настъплението без мощна огнева подготовка и въздушно прикритие, което е недопустимо и в крайна сметка води до тежки загуби.

Отрицателно влияние оказва и неефективната военна подготовка на украинските части, извършена в страните от НАТО. За стойността ѝ може да се съди по извода на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Олексий Данилов. В интервю за британска медия той констатира „виновни са и старите натовски учебници, които се оказаха остарели и мястото им е в архива“. В този аспект може да се твърди, че недостатъчно подготвеното контранастъпление на украинците се провежда по политически причини, а не в съответствие с изискванията на военната наука.

Характерно е изказването и на бившия съветник на украинския президент Олексий Арестович. В началото на декември той беше категоричен в YouTube канала си : „Мисля, че в конфликта между глобалисти и реалисти сме заложили на грешната страна и сега проливаме кръв, за да спечелим правото си да отидем в лагера на губещите“.

Изглежда все повече украинци разбират кой и къде е причината за трагедията на страната, която можеше да се предотврати още през март 2022 г.

Тогава украинското ръководство не устоя на натиска на Великобритания и САЩ и на съблазънта да постигне историческа победа над Русия, за което днес с кръв и разруха заплащат обикновените украинци.

Но да се върнем на украинската контраофанзива от лятото на 23 г.:

Постигнатият пробив на първата руска отбранителна линия край Работино е на тесен участък, който не позволява използване на крупни сили за развитие на успеха. ВСУ не постигат успех и при атаките на другите направления. Общите загуби от юни до края на ноември са огромни – унищожени са 747 танка, 2300 бронемашини и над 16 000 броя различно въоръжение, а ВСУ губи 125 000 бойци, като това е само броят на убитите.

При тези загуби по-нататъшно контранастъпление е невъзможно и в Киев признават, че то е неуспешно. Поради това в средата на декември обявяват, че армията им преминава към отбрана. Новата цел на ВСУ, обяви Зеленски, ще е не да връща територии, а да нанесе колкото се може повече загуби на руската групировка.    

Неуспехът на ВСУ още през първите месеци на контранастъплението даде възможност на руския Генщаб да поеме стратегическата инициатива и да организира тактическо настъпление по всички по-важни направления на 1000-километровата фронтова линия – от Купянск на север до Херсон на юг. Руското настъпление се характеризира с нанасяне на мощни огневи удари по фронта и бавен темп на движение на войските. Две са обясненията за тази руска предпазливост. Едното е свързано с необходимостта от запазване на личния състав, а второто е увеличаваща се вероятност от пряка намеса на войски на САЩ/НАТО, което би означавало война от друг мащаб и с други сили и средства.

Усилват се и руските ракетни и дронови удари по обекти в дълбокия тил, като летища, складове за въоръжение и боеприпаси, предприятия от отбранителната промишленост и командни пунктове на Украйна. Характерен е ударът по секретния подземен команден пункт в авиобаза „Староконстантиновка“ – на 14 декември с хиперзвукова ракета „Кинжал“. Пунктът е напълно унищожен – загиват 40 висши офицери, 28 украински и 12 НАТОвски от Чехия и Полша. Впрочем причината периодично да се обстрелва тази авиобаза е това, че там в солидни укрития се намират фронтовите бомбардировачи Су-24, приспособени да изстрелват британските крилати ракети „Storm Shadow“. Фактът, че в последно време няма съобщения за тяхното използване, е твърде красноречив какво им се е случило.   

Известно е, че войните се печелят от икономиката, а войските на фронта само демонстрират нейните възможности.

Точно затова Русия постепенно променя икономическия модел за развитие на своята икономика и като начало влива огромни средства в отбранителната си промишленост. Тя не само че става един от локомотивите за развитие на икономиката, но създава и основа за укрепване на въоръжените сили, снабдявайки ги със съвременно въоръжение и бойна техника. В развиването на националната икономика е заета значителна част от населението и затова то не трябва да бъде мобилизирано на фронта. Русия решава проблема с попълването на армейските си редици чрез набиране на военослужащи на доброволна договорна основа и има успех – в СВО вече има формирана групировка от 617 хил. бойци, толкова колкото е състава на ВСУ, обявен наскоро от украинския президент.

Има основание да се допусне, че Русия тепърва ще увеличава икономическата си и военна мощ, което никак не е в плановете на САЩ/НАТО. Навярно ненапразно американският президент заплаши Конгреса, който не желае да отпуска повече финансиране на Киев. Байдън заяви, че не трябва да се позволява на Русия да победи, защото тогава ще се наложи намеса на американски войски. От своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред „Франс прес“, че „ако Русия спечели войната в Украйна, съществува реална опасност руският президент Владимир Путин да не спре дотам“, т.е. може да се наложи активиране на чл. 5 от Вашингтонския договор.

Възможно е това да са само приказки, в първия случай целящи натиск върху американския Конгрес, а във втория – за сплашване на европейските съюзници. Не може обаче да се скрие факта, че провалът на украинското контранастъпление е поражение за САЩ и НАТО. Според тях при успех на контранастъплението Русия би била принудена да започне мирни преговори или поне да се съгласи на временно примирие. На това обаче тя едва ли ще се съгласи.

Видно е, че и САЩ, и европейските членки на НАТО вече изпитват затруднения. Доказателство за това са думите на президента Байдън, казани на срещата с украинския му колега Зеленски: „ще помагаме колкото можем“, а не както беше по-рано „толкова дълго, колкото е необходимо“. Да не говорим за обстановката в ЕС. Неговото ръководство, за да преодолее позицията на несъгласните в подопечните му държави, организира махленска криеница, което е изключително недостойно поведение, откъдето и да го погледнеш.

Всичко това не означава, че САЩ/НАТО и ЕС ще преглътнат поражението си. Напротив. Хегемонът няма да се откаже от трона си, а Западът като цяло да се смири с възхода на Китай и укрепването на Русия. Нима ЕС се стреми да приеме Украйна за свой член от любов към нейния изконно руски народ? Или пък смятат, че срещу член на ЕС Русия няма да се реши да воюва? Ако второто е сериозен замисъл, то Русия се поставя пред избор, аналогичен на този, пред който Западът я изправи през февруари 2022 г. – дали да спаси от геноцид милионите граждани на Донбас, голяма част от които вече имаха руски паспорти, или позорно да се сниши. С приемането на Украйна в ЕС, Русия ще се изправи пред два избора – мирни преговори с непостигнати цели на специалната военна операция и последващо възникване на огромни вътрешни проблеми… или Голяма война на европейския континент.

Според мен Русия, не че го желае, но се готви именно за втория вариант, като детонатор за такава война може да стане сега Украйна, или вбъдеще Балтика или Арктика. Разбира се, ако в хода на специалната военна операция, както и заради други геополитически фактори в западното пространство не настъпят промени, които да направят избухването на Голяма война невъзможно.

Автор: полк. Гергин Гергинов, доц., преподавател по военни науки във Военна академия „Г.С Раковски“

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

4 коментара

  1. В Бэлгарската армия, редовна наборна, бойния ред беше със зводния лейтенат на предна линия, в Суходол военния правеха метални съоръжения за ротен, и до ниво баталионен командир. В СВО руски генерали на предния край загиват, а украинската войска предна линия е на ниво сержант, по телефон се чуват, не знаят не са виждали жив свой командир. Командир с примера воюва от бюро с телефон

  2. Проблемът на запада е, че за война трябва техника, а за да я направиш ти рябва много желязо, алуминий и какво ли още не. И то в огромни количества. Не е като да измисляш играчки телефони, микровълнови и перални и да си ги дал на китайците да ти ги произвеждат, щото видиш ли ти си високотехнологичен и е под достойнството ти да обработваш ламарина. А запада няма ресурси. И с ток от фотоволтаици трудно ще произведеш стомана. Войната не е като да играе плейстейшън и да имаш негораничен ресурс. Войната иска реални ресурси. Другия проблем е, че вече няма хора, който да могат да произведат дори клечки за зъби, щото е по-лесно да седиш на компа да цъкаш и да получаваш едни виртуални пари.

  3. Полковник Гергинов – Война ако има за РУСИЯ ТЯ ЩЕ Е ОТБРАНИТЕЛНА В РАМКИТЕ НА РУСИЯ И УКРАЙНА ЗАЩОТО УКРАЙНА ЩЕ Е ЧАСТ ОТ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ. И НАПАДАТЕЛНА ВЪРХУ САЩ. ЗАБЛОЖДАВАТЕ СЕ ЧЕ РУСИЯ ЩЕ НАПАДНЕ ЕВРОПА. ОПИТАТ ЛИ СЕ ДА ЕСКАЛИРАТ СИТУАЦИЯТА ПЪРВО АМЕРИКА ЩЕ ИЗГОРИ.

  4. Стратезите на САЩ тестваха разни прийоми, без да загубят собствените си армии. Руското командване реагира и само можем да гадаем, какви поуки са отбелязани и какви слабости са открити. Това още ще бъде и анализирано. Освен това, славяните като народ дават двойни жертви и то все добри бойци и смели мъже. Това е огромна трагедия. Не знам дали човеците осъзнават, че заради най-безполезните от вида, се унищожава цветът му? Всички тези злобни и алчни старчоци, които стоят в дъното на всичко и абсолютно функционално безполезното им, разглезено поколение, не представляват никаква генетична, културна и дори видова ценност за Човечеството, но създават 99,9% от конфликтите по Земята.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *