Преди няколко години в Съединените щати стана много модерно да се събарят и трошат на парчета статуите на исторически личности. Основно с тази дейност се занимаваха представители на американския умнокрасивитет или, по друг начин казано, привържениците на Демократическата партия – неолибералните трансхуманисти.

Първоначално мишени на техния вандализъм станаха статуи, издигнати в памет на генерали, сражавали се на страната на Юга по време на Гражданската война в САЩ през 19 в. Тези паметници бяха заливани с боя, трошени, бутани, дори „удавяни“ в езера. Оправданието на вандалите беше, че ставало дума за генерали, които защитавали робството. Само че много бързо процесът на рушене се насочи и към други жертви.

Мишени станаха статуи на героя от Войната за независимост и първи президент на САЩ Джордж Вашингтон, на генерал Юлисис Грант, който командва армията на Севера, победила южняшките робовладелски генерали по време на Гражданската война, дори на Ейбрахам Линкълн, президента, който отменя робството в САЩ и който заплати с живота си за това. Но явно даже тези абсурдни действия не бяха достатъчни на американските умни и красиви глобалисти, защото те се върнаха още няколко века назад в миналото, като започнаха да събарят и статуите на Христофор Колумб. Дали го правеха от невежество. Не. Това е опит за пренаписване на историята, който има за цел да смачка здравия разум и познанието.

Разбира се, в Съединените щати има много примери и за обратното – за победа на разума над глупостта. Обаче на евроатлантическият сегмент в българското общество му се плаща да подражава именно на тези глупави деградантски процеси в САЩ, защото те са част от новата неолиберална трансхуманистка идеология за създаването на новия човек без корен – без държава, без етнос, без религия, без семейство, без пол и без история. Представители на нашенския умнокрасивитет разрушиха Паметника на Съветската армия. При това, както разбрахме от решението на Административния съд в град София, напълно незаконно го разрушиха. А след това взеха на мушка и други паметници, свързани с българската история. Като този на граф Игнатиев – дипломатът, който проправи пътя на новата българска държава. Тоест копираха едно към едно онази американска вандалщина, изразяваща се в поругаване на статуи, като част от глобалния план за тотално пренаписване на историята.

И тъкмо в този момент се появи информацията, че на подобно заличаване ще бъде подложен и Паметника на свободата, издигнат на връх Шипка. Реакцията на евроатлантическите фактчекъри беше мигновена. Те се скъсаха да разправят, че това било фалшива новина, че ставало дума за рутинен ремонт, че никой не си бил и помислял да посяга на въпросния паметник. А пък неолиберални анализатори, които по принцип са умни хора, взеха театрално да се чудят как е възможно толкова много българи да повярват във възможността някой да оскверни паметника на Шипка и дори почнаха да се карат на народа, понеже се връзвал на глупости. Само че тук най – логичният въпрос е съвсем друг, а именно – защо толкова много хора повярваха на тази вероятност.

А те повярваха, заради контекста, заради всичко, което се случва около нас. Знайни и незнайни щедро наплатени от САЩ НПО-„специалисти“ постоянно се опитват да пренапишат историята ни. И вече в голяма степен са успели. Проникнали са навсякъде – от БАН, през образователната ни система и културните институции, та до медиите. Постоянно биват вандализирани паметници. Е, как в такъв случай да не повярваш, че се готви посегателство и върху Паметника на свободата!?

Нека не забравяме още един много важен факт. Днешните управляващи съвсем сериозно се бяха подготвили да сменят националния ни празник. И нещо повече – искаха не просто да „канселират“ Трети март като национален празник, а дори имаха желанието да запишат тази отмяна в Конституцията. И единственото, което ги спря да направят това, беше силно негативната реакция на мнозинството от българския народ.

Е, като имаме предвид всичко това, изобщо не трябва да се учудваме, че толкова много хора възприеха като напълно реална възможността на „канселиране“ да бъде подложен и Паметника на свободата на Шипка. Този паметник, както и отбелязването на Трети март като национален празник, са свързани с най-важното нещо, а именно с възстановяването на българската държава. Благодарение на сражавалите се на Шипка български опълченци и руски войни, както и на тяхното мъжество и саможертва, проявени в много други сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., България отново става самостоятелна държава.

И май именно този факт никак не се харесва на евроатлантическите „специалисти“. От техните изяви можеш да останеш с впечатлението, че според тях не е било добре да се освобождаваме, по-хубаво щяло да бъде, ако си бяхме останали поробена територия от Османската империя.

Опитът да бъде заменен Трети март като национален празник напълно се вписва в днешната официална идеология. Според нея независимата национална държава е нещо остаряло и лошо. Много по-добре би било, внушават ни евроатлантиците, всички въпроси да бъдат решавани от разни наднационални институции, а пък ние тихо, кротко и безропотно да ги изпълняваме, дори когато са унищожителни за държавата и народа ни.

Изобщо, миналото нямало никакво значение и затова не било никакъв проблем да бутнем всички паметници, които не ни харесват. Трябвало да забравим за българската независимост и самобитност и колкото се може по-бързичко да се претопим в глобалисткия казан. Хубавото все пак е, че повечето българи не са съгласни с тези идеи. Ако управляващият ни продажен глобалистки елит иска да забрави за корените си, нормалните хора искат да си останат българи.