Очертаващата се Победа на Русия поставя САЩ на кръстопът: Преговори при условията на Москва или пълно заличаване на Украйна

Автори: Джордж Бийби и Анатол Лийвън, responsiblestatecraft.org

Очертаващата се победа на Русия в украинската война тласка Съединените щати към болезнен избор.

Ако искаме Украйна да е просперираща държава с либерално управление и член на Европейския съюз, ще трябва да се съгласим с руското условие тя да не става член на НАТО или съюзник на САЩ, както и да има мониторингово ограничение на видовете и количествата оръжие, които може да притежава. Ако откажем да се съгласим на тези условия, Русия най-вероятно ще превърне Украйна в дисфункционална развалина, неспособна да се възстанови, да се съюзи със Запада, както и да представлява военна заплаха за Русия.

Руското напредване все още не е очевидно на картата, където фронтовите линии не са се преместили значително през последната една година. Украинската контраофанзива не успя да пробие руската защита, а Русия не е изтласкала украинските сили значително на запад. Сравнявайки фронтовите линии от януари 2023 г. и януари 2024 г., наблюдателят може да реши, че войната е в патова ситуация.

Но тази картина е подвеждаща. Почти е сигурно, че Кремъл не търси бърз и остър пробив, или поне не още. По-скоро той методично смила капацитета на Украйна – не само за водене на война, но и за военно възстановяване след войната – убивайки и ранявайки огромен брой украински войници и изтощавайки украинските и западните арсенали от оръжие и боеприпаси. Украйна привършва артилерийските снаряди, а деиндустриализираните САЩ и Европа не могат да произведат нови достатъчно бързо и в необходимия обем, за да посрещат нуждите на Украйна. Руските ракетни удари взимат все по-голямо надмощие над възможностите на украинската противовъздушна отбрана, а Западът просто не е в състояние да продължи да доставя ракети „Пейтриът“ на производствена цена по 1 млн. долара бройката или други модерни системи и муниции за въздушна защита. Само един пример в тази посока – 13 от общо 20-те системи „Пейтриът“, всяка от които струва по 1 млрд. долара вече са унищожени от руски хиперзвукови ракети, които струват по не повече от 1 милион бройката. Тоест – и финансово сметката не излиза никак.

В същото време е напълно вярно, както предупреди и администрацията на Байдън, че спирането на американската помощ за Киев бързо ще доведе до колапс на Украйна. Следователно западната помощ в намалени обеми в сравнение с досегашните, позволяваща на Украйна да продължи войната в отбрана, трябва да продължи. Но това, което американските политици трябва да разберат и честно да признаят, е, че при липсата на компромисно мирно споразумение с Москва, огромните количества западна помощ трябва да продължат да се стичат към Украйна не само през идната година, а за неопределено дълго време. Има съвсем малък реален шанс Западът да успее да издържи на руския устрем и да принуди Москва да приеме мир при украинските условия. Споровете в Конгреса дали помощта за Украйна трябва да продължи отразяват тези реалности и поради това е слабо вероятно демократи и републиканци да се споразумеят.

При подобни обстоятелства няма да е мъдро, ако администрацията на Байдън се ангажира с американска помощ за Украйна „колкото е необходимо“ за победата ѝ над Русия, а ще бъде освен това и непочтено. Във Вашингтон се шири убеждението, че провалът на украинската контраофанзива ще сложи край на американското влияние по света, което означава и край на САЩ в днешния им вид. А от тук следва, че Западът няма друг избор, освен да продължава да подкрепя войната на Украйна срещу Русия още дълги години. Да се търси компромисно решение с Москва се смята не само за нежелателно, но и за безполезно. При липсата на алтернативи, ние, американците, засега поддържаме сегашния си курс, надявайки се някак си във времето позицията на Украйна да се подобри.

Но времето не работи за Украйна нито във военно, нито в икономическо отношение, така че след време позицията на Украйна в каквито и да е бъдещи преговори вероятно ще бъде много по-лоша, отколкото е в момента. Населението на Русия е 6 или 7 пъти по-голямо от това на Украйна в сегашните й размери и демографско състояние, а сравняването на двете страни по БВП е направо безсмислено, защото украинското почти не съществува без западната помощ. Руската армия е много по-добре ръководена и много по-тактически умела, отколкото беше в началото на войната, а западните санкции почти не засегнаха руската икономика, която става все по-подготвена за война.

И каквото и да говорят от Брюксел, докато войната продължава, Украйна няма да може да се развие икономически и да започне извънредно трудния процес по присъединяване към Европейския съюз.
Но най-важното, Съединените щати не са попитали руският президент Владимир Путин има ли интерес да преговаря. В действителност е много вероятно Путин да смята, че Русия в момента има надмощие във войната, че времето работи за нея и страната може да си позволи да чака. Независимо от това обаче, Путин многократно е казвал, че Русия е готова за преговори, а също и че Вашингтон – не Киев – взима ключовите решения в тази война и затова Вашингтон трябва да се ангажира в разговорите.

Тези думи на Путин може да са и поза, но също така е възможно той да смята, че едно бъдещо президентство на Доналд Тръмп ще позволи сключването на мирно споразумение за Украйна при руските условия. Първият мандат на Тръмп обаче произведе донякъде приятелска реторика, но и много враждебни действия спрямо Москва, включително оттегляне на САЩ от споразумението за ядрените оръжия и увеличаването на потока от американски оръжия и НАТОвски инструктури за украинската армия.

Освен това, предвид очевидната враждебност на Конгреса и на властовите кръгове и служби, отговарящи за външната политика и сигурността на САЩ, спрямо Тръмп, Путин няма много причини да смята, че Тръмп ще успее да промени официалния американски външнополитически курс и той ще може да сключи с него някаква сделка. По време на американските президентски избори през 2020 г. руската общественост беше в сериозна заблуда относно Тръмп. Но в Кремълл никой не се е заблуждавал за нищо. Както през 2020 г. видният руски външнополитически анализатор Фьодор Лукянов каза пред радио „Свобода“ коментирайки изборите., „Защо руснаците да ги интересува кой ще е президента на САЩ? Не мисля, че някой тук очаква някаква промяна, независимо кой ще спечели.“

Предвид предимството, което Русия има сега на бойното поле и усещането, че времето работи за нея, за да накара Путин да спре войната и да сложи край на амбициите му да подчини Украйна, Вашингтон ще трябва да му предложи някакви сериозни стимули. Това включва и ангажимент от страна на Съединените щати да се съобразят с руските опасения от това, че разрастването на НАТО на изток застрашава сигурността на Русия (опасения, които не са поза или пиар, а действително съществуват в официалните руски среди).

Това ще означава споразумение за договор за неутралитет на Украйна, с гаранции за сигурността на Украйна, което би позволило на страната да следва неутралитета на Финландия и Австрия от времето на Студената война и да се развива като свободна либерална демокрация. Западните санкции срещу Русия ще трябва най-малкото да бъдат облекчени, ако не и отменени, но с клауза в договора, че ще бъдат автоматично подновени, ако Русия предприеме нова агресия.
По въпроса за териториите, които в момента са окупирани от Русия, единственото възможно решение е този въпрос да се реши чрез провеждане на референдуми на съответните територии под егидата на ООН.

Едно споразумение в този дух би било крайно болезнено както за Украйна, така и за администрацията на Байдън. Въпреки това ние трябва да гледаме на запазването на независимостта на останалите 80% от Украйна като на реална победа, макар и непълна такава. Тя със сигурност е далеч по-добра от вероятно единствената възможна алтернатива – война на изтощение със страховити загуби за Украйна… война, която рано или късно ще доведе до много по-голямо украинско поражение.

За проучванията във връзка с тази статия допринесе София Абгарян.

За авторите:

Джордж Бийби работи повече от двайсет години в правителството като анализатор на разузнавателни данни, дипломат и политически съветник, включително като директор на отдела за анализи на Русия в ЦРУ и като съветник на вицепрезидента Дик Чейни по въпросите за Русия. В книгата си „Капанът Русия: Как нашата война в сянка с Русия може да се превърне в ядрена катастрофа“ (2019) той предупреждава как Съединените щати и Русия могат да се препънат в опасната военна конфронтация, много подобна на ситуацията, пред която сме изправени днес във връзка с Украйна.

Анатол Лийвън е директор на програмата за Евразия на Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Бил е преподавател в Университета в Джорджтаун в Катар и в департамента по Военни науки в лондонския „Кингс Колидж“.

Източник: responsiblestatecraft.org

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

6 коментара

  1. Западът се поблазни от възможните печалби, успешната реклама и разпределения геноцид и разделение на славянската народностна група и се втурна с рогата напред в украинската криза. Една от целите, за съжаление, дава резултати, ежедневно по фронтовете умират братя. Да обаче се раждат и герои, примери за подражание, истински, а не на „Марвел“. Тази тенденция плюс пагубната, за западното оръжие, антиреклама може да вдигне много духа на групата, да я консолидира силно и дори да я милитаризира. Русия е многонационална държава и много други страни могат да припознаят победата ѝ като своя. Това особено важи за тюркските страни, на които западът също гледа като на суровинен придатък. Най-страшната сила на света, би била съюз на тюрки, славяни и иранци. Путин успешно лавира и успява много да направи в тази посока. Китай е друго, Китай е самодостатъчен. Китай е друг манталитет. Китай може да бъде добър съсед, успешен партньор, но за повече е опасно да се прегръщаш с него, все пак е Дракон. Западът? Западът е погълнат от злото. Там дори за партньорство не може да става дума. Западът е ненадежден, подъл, лицемерен, с една дума враг. На тях може само и единствено да им се помага, ако започнат вътрешна борба между господстващото зло, наречено алчност и някакви събуждащи се духовни сили. Инак като заразено, гангеренясало, трябва да се унищожава. Часът е дошъл, за съжаление по наше време и ние сме на границата, което е хем хубаво, хем лошо. От една страна тук може да има и да остане здраво, но от друга, това е мястото където ще се реже и боли. От нас зависи, кое и колко ще бъде.

  2. В МОМЕНТА САЩ СЕ Е РАЗЧЕКНАЛА НА ЛЕДЕНАТА ПЪРЗАЛКА И
    СКОРО ПАДАНЕТО И ЩЕ БЪДЕ БЕЗВРАТНО БОЛЕЗНЕНО.

  3. Положението е без вакуум-като всичко в природата.
    След отстъпващия фащ се нагласява острова-втория клан на р@тшилд от общо трите.
    Та-опасността тепърва предстои.
    Много са хитри и много опит имат-хилядолетен.
    Играят.
    Внимавайте.
    Точно сега опасността е най-голяма. Дръжте сетивата си отворени.
    САЩ е много вероятно да паднат и това беше част от плана им-мен лично не ме радва, че го постигнаха.
    Но-да видим. Как ще се справят там от съпротивителните сили. Считам, че е важно за предстоящите събития.

  4. Започвам всеки ден с инфото на Скандално. Да прибавим още едно мнение на “ Scott Ritter : Si Poutine dit qu’Odessa est une ville russe, alors il en sera ainsi“ Ако Путин каже, че Одеса е руски град, тогава ще бъде. Каквото и да каже Тагарев, колкото и да го подкрепят с мълчанието си, президентът, Бойко, Пеевски и Кирчо, България няма да се остави в блатото на своите американски и английски убийци. Махйте се от България долни продажни твари.

  5. За съжаление голямата част от “другарчетата” ни не знаят къде се намират.
    Живеят си по чалготеки, бият си ботокс, джуки, стероиди и единствено се занимават с лайкове в мрежите.
    Туй нещо се налага да бъде оставено да си сърба попарата-с глад, студ, война или както дойде.
    Да се осъзнае.
    Иначе няма да стане.
    Другарчета.
    И-не трябва да бъде спасявано.
    Положението е трагично.
    Вече се намираме в две паралелни реалности.
    Време разделно.

  6. Или се праят на ударени че уж украйна губи и след някой месец трета световна и жертвите в укр ще ни се видят като трудови злополуки. тва ни го готвят тея с трилионите.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.