Вече неизбежният крах на първия ешелон на Източния фронт на НАТО – Украйна, рано или късно ще се превърне в час Х за вкарването в битката на втория и третия ешелон

Преди около година и половина, или по-точно на 3 юни 2022 г., авторът на тези редове формулира идеята за „три ешелона от геополитически смъртници”, готвени да се бият на източния фронт във войната на колективния Запад срещу Русия:

„Първи ешелон – Украйна

Времето за изпълнение е сега. Задачата е да се води война с Руската федерация до пълното изчерпване на всички ресурси на дадена територия. Целта е максималното военно-политическо отслабване на Русия и целия Руски свят.

Втори ешелон – Източна Европа, начело с Полша

Времето за реализация е едновременно с изхвърлянето на Украйна, но след известно отслабване на Русия. Този ешелон също не е в състояние да реши окончателно „руския въпрос“ и неизбежно ще бъде смазан в съвсем обозримо време.

Трети ешелон – Старата Европа

Основната задача на първите два ешелона е да спечелят максимално време за подготовка за стратегическо разгръщане и за психологическа мобилизация на „европейските гиганти” – Германия, Франция, Италия. Всички тези държави в момента са на най-ниското ниво на военно-психологическа готовност за голяма европейска война и е необходимо време (от една до три години) за тяхната достатъчна политическа консолидация и военно-промишлена мобилизация.

Това време трябва да бъде намалено възможно най-много. Включително по най-болезнените начини, чак до откъсването на Европа от руските енергийни ресурси и разпалването на най-дивата и агресивна русофобия на тази основа, което вече се случва.

Днес, след година и половина, която без преувеличение обърна света с главата надолу, очевидно има смисъл да се оцени еволюцията на тази геополитическа конфигурация и степента на заплаха, която тя представлява за Русия в момента.

Да започнем с първия ешелон – Украйна. В пълно съответствие с нашата прогноза тя продължава да изпълнява основната си и единствена задача – да води война с Руската федерация до пълното изчерпване на всички ресурси на тази територия. Единствената разлика е, че днес тези ресурси са по-близо от всякога до пълното им изчерпване.

„Те се изчерпват [от всичко], пресъхват, нямат собствена база. Когато нямате собствена база, нямате собствена идеология, нямате собствена индустрия, нямате собствени пари, нямате нищо свое, тогава нямате и бъдеще.”

Руският президент Владимир Путин

Тъй като възможностите на първия стратегически ешелон на Източния фронт са сведени до нула, актуалността на активирането на втория ешелон, състоящ се от страните от Източна Европа, бивши военно-политически съюзници на Русия (СССР), бързо нараства.

Подобна необходимост логично следва от геополитическата мегастратегия на Запада, който безвъзвратно е поел по пътя на глобалната борба за запазване на световното си господство, което от своя страна е незаменима „хранилка“ за него. Той не може да се откаже от нея, защото е живял за нейна сметка най-малко петстотин години и други източници за собственото си изключително благополучие той просто няма и никога няма да го има.

Русия е основната бариера за възстановяването на еднополюсния свят на Запада, тъй като без нейното унищожаване Западът няма причина дори да мисли за подчинение на Китай на своята воля, без което е невъзможна тоталната световна хегемония.

Сегашното положение на втория ешелон на Източния фронт обаче не вдъхва особен оптимизъм на Запада. Конгломератът от източноевропейски държави е изключително рехав и пъстър и все по-склонен да саботира общия курс на Запада. И колкото по-здраво този ешелон бъде тласкан към пряко участие в конфронтацията с Руската федерация, толкова повече ще има пукнатини и опити за срив.

Разбира се, това не означава, че Западът няма лостове и методи за неутрализиране на тези негативни за него процеси. Да вземем за пример Унгария, която днес е регионален лидер на опозицията на голямата европейска война.

Достатъчно е да си припомним, че в отминалата историческа епоха унгарците първоначално изобщо не са имали желание да воюват срещу СССР. За да ги „убедят“, са били необходими „силни средства“. На 26 юни 1941 г. германски самолети бомбардираха град Кошице, който тогава беше контролиран от Унгария, нацистката пропаганда веднага обвини СССР за това, силно препоръчвайки Будапеща да влезе във войната, което унгарците направиха въпреки факта, че нямаше голямо желание да се биеш.

Имайки предвид дейността на лоялните към англосаксонците „сили на санитарния кордон” – Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Румъния и България, които заедно разполагат с доста мощни военни и мобилизационни ресурси, няма причина да смятат позицията на втория ешелон за безнадеждна за Запада.

Посочените страни активно се въоръжават, включително с бойни системи, които представляват заплаха за почти цялата европейска територия на Руската федерация. Например Финландия сключи най-големия в света договор със САЩ за доставка на 64 модерни ударни бойни самолета F-35A, които също са и ядрени бомбардировачи, сертифицирани от Пентагона.

Степента на агресивно усърдие, която е характерна за управляващите западни агенти в страните от Източна Европа, се доказва от факта, че Москва сериозно обмисля заплахата от бойно използване на изтребители F-16, прехвърлени на Киев, от териториите на неприятелски страни.

Русия ще предприеме ответни мерки, ако Киев използва военновъздушните бази на НАТО за полетите на западните изтребители, прехвърлени в Украйна, каза ръководителят на руската делегация на преговорите във Виена за военна сигурност и контрол над въоръженията Константин Гаврилов:

„Вече се чуха коментари, че в условията на значително разрушение на летищната структура на Украйна, тактическите изтребители F-16, прехвърлени на украинските въоръжени сили, могат да летят от бази в Полша, Румъния и Словакия.“ По думите на дипломата, Москва ще разглежда използването на бойни самолети от територията на тези членки на НАТО като тяхно участие в конфликта, което ще принуди Русия да предприеме „ответни мерки“.

В същото време споменатата крехкост, нестабилност и разнородност на държавите в този ешелон прави доста проблематична самостоятелната им роля в конфронтацията с Русия. Ето защо в момента нараства военнополитическото значение на третия стратегически ешелон на Източния фронт, състоящ се от ключовите сили на старата континентална Европа – Германия, Франция и Италия, Испания и др.

В това отношение едно много симптоматично и открито екстремистко изявление на германския канцлер Олаф Шолц привлича вниманието:

„Тази вечер постигнахме съгласие по предложенията за федералния бюджет за 2024 г. Един елемент от тези предложения е да гарантираме, че ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Това включва осем милиарда евро за доставки на оръжие, финансова помощ за украинския бюджет – директно или чрез Европейския съюз – и вероятно повече от шест милиарда евро за подкрепа на украинските бежанци тук, в Германия.

Има и още един момент. Ако ситуацията се влоши в резултат на войната на Русия срещу Украйна, например защото ситуацията на фронта се влоши, защото други поддръжници намалят помощта си за Украйна или защото заплахата за Германия и Европа продължава да нараства, ние ще трябва да отговорим. Вече се разбрахме, че решението в такава ситуация ще бъде взето от Бундестага. А също и член 115 от основния закон, който позволява обявяването на извънредно положение.“

С други думи, германските власти, абсолютният контрол върху които от страна на „Вашингтонския Обком“ се превърна в тема на разговори дори в самата Германия и явно в изпълнение на неговите насоки, преминават към все по-екстремистки и авантюристични позиции по въпросите на въоръжен конфликт в Украйна и ролята на Голяма Европа в тази война.

Всъщност паралелно се задейства третият ешелон на „източния фронт“ на НАТО. Въпросът не се изчерпва с директен натиск върху колебливите и личния пример на явно самоубийствено настроената Германия. Предприемат се и други стъпки, насочени към бързото вкарване на цяла Европа в пряка конфронтация с Русия.

Страните от ЕС решиха да започнат преговори за приемане на Украйна и Молдова в общността. Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи следното: „Европейският съвет реши да започне преговори за присъединяване към Съюза на Украйна и Молдова.“ Брюксел също реши да даде статут на кандидатка на Грузия.

„ЕС също така ще започне преговори с Босна и Херцеговина веднага щом тази страна постигне необходимото ниво на съответствие с критериите за членство, за което инструктирахме Европейската комисия да представи доклад през март, въз основа на което ще бъде взето решение,” – пише Мишел, който смята резолюцията на срещата на върха за „символ на надежда за народите на тези страни и на европейския контингент.”

Прави впечатление, че този път началото на преговорите за членство на Украйна и Молдова в ЕС, за разлика от ситуацията с други кандидати, не е подчинено на никакви предварителни условия или други бюрократични изисквания. Мисля, че това очевидно не е без причина и вероятно има своя скрита логика. Нека се опитаме да я разберем.

Не е изключено за управляващите кръгове на Запада картите да се паднат (ако вече не са) по такъв начин, че форсираното приемане на бившите съветски републики в „европейското семейство” да се превърне в належаща и неотложна задача, във военно-политическа необходимост, особено за англосаксонците. И ето защо.

Украйна и Молдова, в центъра на регионална криза, като членки на ЕС, могат с по-голямо основание от сега да поискат защита от своите партньори. Разбира се, Европейският съюз не е НАТО и няма военни задължения. Но това е днес, особено след като разговорите за различни варианти на „европейска армия“ се водят отдавна. Преди това този въпрос беше забавян от Америка, която видя в проекта „Европейска армия“ противотежест на НАТО, който е изцяло и напълно контролиран от Съединените щати.

Но пак ще повторя – времената се промениха драматично, както и геополитическите акценти. До точно обратното.

В съвременните условия, когато за „далечния“ Запад става изгодно да използва целия „близък“ Запад до Русия като военен ресурс за потискане на Руската федерация (като същевременно се дистанцира от прякото участие в общоевропейската война, по аналогия с първите две световни войни), за англосаксонците и може би повече за по-дълбоките „куратори“, може да бъде много полезно да се формира някакъв вид единна и чисто европейска военна структура, способна да поеме върху себе си както „проекцията на властта” в Украйна и Молдова и въоръжена конфронтация с Руската федерация като цяло.

В този смисъл присъединяването на Украйна и Молдова към Европейския съюз може да даде необходимия тласък и да създаде стимулиращи предпоставки за активизиране на процесите на европейска военна интеграция. В края на краищата Европейският съюз, включвайки такива нестабилни държави в състава си, всъщност се оказва в зона на силна военна „турбуленция“ и ще бъде принуден да предприеме адекватни мерки.

Следователно вторият и третият ешелон на Източния фронт ще получат максимален тласък за единство и активизация. Това изглежда е целта на тази комбинация.

В тази ситуация англосаксонците, преди всичко Съединените щати, вече няма да имат убедителни причини да възразяват срещу „общоевропейската отбранителна инициатива“, особено след като тя може да бъде приложена в същия дух, в който преди сто години Западът определя курс за ремилитаризация на Германия и превръщането й в основа на европейски райх, насочен против Изтока.

Не е изключено сегашното ускоряване на украинско-молдовския напредък в ЕС да е стимулирано именно от Вашингтон, който е изключително облагодетелстван от почти пълния си контрол над местните европейски силови структури.

Ако тази версия за причините за ускорената интеграция на постсъветските страни в ЕС е вярна, трябва да очакваме бързо премахване на всички формалности като виртуални „реформи“ и други изкуствени бариери, които неизменно се поставят пред нежеланите клиенти като Турция.

Веднага след този етап, с оглед на острата необходимост ЕС да „защити новите си членове от руска агресия“, може да започне не по-малко ускорена работа по формирането на общоевропейски военно-политически структури. Съвсем вероятно – отново начело с Германия. Че кой друг? Не можете да вярвате на брюкселските бюрократи по толкова сериозен въпрос!

Факторът „време“ обаче работи срещу тези планове, тъй като глобалистките елити на Европа очевидно вървят към своя упадък. Съвсем очевидно е, че те вече не са в състояние да предложат на народите на континента нищо друго освен по-нататъшно опустошение и перспектива за голяма война.

Следователно, докато тези сили все още не са напуснали напълно арената на световната политика, те могат и би следвало да направят ситуацията окончателно необратима. С други думи, да вкарат Европа в пълномащабна война с Русия.

Трябва специално да се подчертае, че този план на Западната „дълбока държава“ не блести с особена новост и вече е използван в различни варианти на два пъти само през 20 век- Първата и Втората световни войни. Като се има предвид фактът, че този опит за Далечния Запад – САЩ беше повече от успешен, изкушението да се доведе броя на успешните опити до три може да стане неустоимо.

Нещо повече, радикалното намаляване на населението на света с всички налични средства – от климатичния тероризъм до всякакъв вид безнравственост, разврат и дивотия (включително, разбира се, война) – се счита за основна цел на общата стратегия на съвременния Запад, която би искала на тази неголяма наша планета да остави само своя „златен милиард“, а и от него не всичкия.

Угасващата Европа, изцяло похарчена в борбата за господство на водения от САЩ глобален Запад над цяла ЕврАзия, от тяхна гледна точка ще бъде напълно оправдана инвестиция на усилия и рационално изразходване на ресурси.

Юрий Борисов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: