Кога САЩ ще се научат да уважават Русия?

На голямата си годишна пресконференция онзи ден Владимир Путин коментира и един от ключовите въпроси на световната външна политика – отношенията на Русия със Съединените щати. И по-точно тяхното бъдеще. При какви условия биха могли да се възстановят и кога САЩ ще се научат да уважават чуждестранните си партньори?

Значението на тези взаимоотношения не бива да се подценява. Да, Америка не може да повлияе на военния резултат на СВО (нашата армия е в състояние да постигне сама целта на специалната операция, а САЩ, колкото и оръжия да пращат и колкото и долари още да налеят там, могат само да забавят с още малко нашата победа там). Въпреки това, без преговори с Вашингтон, за Москва ще бъде много трудно да постигне пълното международно признаване на резултатите от СВО, включително признаване от остатъчна Украйна на новите териториални реалности и изграждане на следвоенната архитектура на сигурността в Европа.

Всъщност това бъдеще вече е отразено в Концепцията за руската външна политика. В нея се казва, че Москва е „заинтересована да поддържа стратегически паритет, мирно съжителство със САЩ, както и от установяване на баланс на интересите между Русия и САЩ“.

Тоест никакво приятелство или партньорство – само мирно съжителство. Постигането му ще е голям напредък предвид настоящите обстоятелства. „Перспективите за формирането на такъв модел на руско-американски отношения зависят от степента на готовност на САЩ да се откажат от политиката си на силово господство и да преразгледат антируския си политически курс в полза на взаимодействие с Русия на принципите на суверенно равенство, взаимна изгода и зачитане на интересите на другите“, се казва в Концепцията.

Владимир Путин обаче беше по-оптимистично настроен. Той изрази готовност да възстанови пълноценните отношения с Вашингтон, но очерта две условия за това.

Те не са негри

Първото е, когато САЩ „започнат да уважават другите народи“. Възможно ли е това да се случи? САЩ номинално са демокрация, техните политици се усмихват на срещи, говорят за „специални отношения“ и изтупват пърхота от костюмите на партньорите си, за да го докажат.

Проблемът обаче е, че всичко това са лицемерни приказки, чупки и стойки. Американската политическа психология е изградена върху концепцията за изключителността на града на хълма, където преди много стотици години са се събрали най-достойните хора от цяла Европа, създали демократично общество и сега мисията им е да просветят всички останали, да ги освободят от плена на идеологическото им варварство.

Тази идеология беше подсилена през ХХ век от три стълба: икономическа победа след две световни войни, победа в Студената война и умелото използване на мека сила. Това доведе до факта, че Съединените щати днес третират целия останал свят като негри в плантация, чийто смисъл на живот е само да гарантират американските интереси.

Те не считат за равни дори европейците – ако продължим сравнението с плантациите, за янките-господари европейците са „домашните им негри – прислужници в дома им“. Те са тези, на които им е позволено да се обличат като господарите си, но които всъщност също нямат никакви особени права.

Това, което помощник-държавният секретар Виктория Нюланд доказа по време на събитията на Майдана, е това, което Тръмп не се свени да демонстрира в своите търговски конфликти с ЕС. Това е и нещото, което преподобния Джо Байдън не се стеснява да демонстрира, извивайки ръцете, въвличайки европейските държави във война със санкции срещу Русия и финансирайки Украйна от европейските джобове, като в същото време примамва предприятия от ЕС към САЩ, давайки им различни преференции.

Но ако Европа толерира подобно поведение, то Русия (както и Китай, Иран и редица други държави) не.

Компромисите са ценни до обяд.

Второто условие е „когато САЩ започнат да се стремят към преговори и компромиси и спрат с опитите си да решават проблемите си с помощта на санкции и военни действия“.

Както правилно отбеляза руският президент, за американската политическа традиция компромисът е символ на поражение. „Защото в общественото съзнание те трябва да се държат като империя и ако се споразумеят някъде за нещо или направят отстъпки на някого, това ще се възприеме от електората им като провал, а от света – като слабост. Затова елитите във Вашингтон се държат по този безкомпромисен начин“, обяснява Владимир Путин.

За Вашингтон компромисът вече е станал равен на провал поради тази много „имперска“ психологическа тапа. Виждаме, че тя перманентно пречи на американците да постигнат компромис навреме. Такъв беше случаят в Афганистан, където Съединените щати имаха повече от десетилетие и половина да постигнат компромис с талибаните, така че да не се налага по-късно да бягат панически, изоставяйки своите съюзници и дори преводачи. Това се случва и в момента в Ирак, където вместо да се договорят навреме с геополитическите ментори на иракчаните – иранците за правилата на играта, Щатите просто бягат от тази страна.

И накрая, това се случва сега в Украйна. Въпреки, че ясно осъзнават предстоящото си поражение, Вашингтон все още отказват да седнат с Русия на масата за реални преговори и да прекратят конфликта, като вземат предвид настоящите териториални реалности. Уж американците са реалисти. И уж разбират поражението си. Виждат и разбират всичко, но ще им трябва време да променят нагласите и доктрината си за „американската изключителност“ и да обмислят възможността за навременни компромиси.

Това изисква „вътрешни промени“, за които говори и Владимир Путин. Той не разкри съдържанието на тези промени, но най-вероятно става дума за идването на власт в Съединените щати на лица, които ще бъдат: а) прагматици; б) с достатъчно възможности да устоят на натиска на елита си, свикнали да живеят в старата имперска еднополюсна реалност.

Тоест, очевидно говорим за победата на Доналд Тръмп или друг прагматичен републиканец на президентските избори през 2024 г. Който да признае, че Америка се е „разширила прекалено“ (Тръмп каза точно това) по света, след което ще започне да се държи по-уважително с другите държави. Вашингтон ще вземе предвид техните интереси и ще спре да води безсмислени войни срещу страни, които (като Русия) не застрашат националните интереси на Съединените щати.

Ако това се случи, то през 2025 г. ще се отвори прозорец от възможности за началото на руско-американската нормализация. Или дори за възстановяването на „пълноценните“ отношения, за които говори Владимир Путин.

Кеворк Мирзаян

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

един коментар

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *