Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Как Западът ще си подели част от територията на Украйна

Полското ръководство направи много двусмислено изявление. „Няма повече да има граници между нашите страни – Полша и Украйна“, предрече съвсем близкото бъдеще полският президент Анджей Дуда. Това изказване, разбира се, съвсем не е единственото доказателство, че редица западни съседи на Украйна – не е само Полша – се готвят да завземат части от нейната територия.

“В ступор”. Така руското външно министерство оцени текущото състояние на преговорите между Москва и Киев. Преговорите, които трябваше не само да прекратят руската специална операция, но и (след изпълнението на руските условия за денацификация и демилитаризация на Украйна) да доведат до процес на интензивно лечение на болния украински държавен проект. Преформатирането му от „Анти-Русия” в нормална, неутрална федерална държава, където да се създаде мултикултурна украинска гражданска нация, отговаряща на пъстрия етно-колтурен състав на тази държава. Държава, която не се продава на трети страни като трамплин за враждебна политика срещу съседите си.

Заради пълния блокаж на преговорите от страна на Киевската хунта обаче, терапевтът ще бъде заменен от хирург

И този ступор в преговорния процес, съобразен с директивата на Вашингтон (изискваща от киевският режим да води война с Русия до последния украинец) води до там , че процесът на разрешаване на украинския конфликт излиза извън компетенциите на терапевтите и навлиза в сферата на дейност на хирурзите. Западните медии все по-често пишат, че териториалното разпадане на мултиетническа Украйна е неизбежно. Че освободените от Русия региони (не само ЛНР и ДНР, които Москва призна, но и Херсон и Запорожие, а в бъдеще поне и останалите рускоезични Николаев, Одеса и Харков) ще станат част от Руската федерация или като отделни области, или в рамките на новосформирана федеративна република Новорусия.

Западните медии обаче някак си пропускат факта, че освен Русия (която все още публично се застъпва за запазване на териториалната цялост на Украйна в границите й от 24 февруари 2022 г.), има и други държави, които също са готови да приберат своята териториална част от украинския пай. Освен това, след изключването на Турция от този списък (чийто обект на желание – Крим – от 2014 г. вече не е „предмет на обсъждане“), всички останали държави принадлежат към основния приятел и спонсор на настоящия украински режим – Европейския съюз. Всички те претендират за териториите, които някога са били подарени на Украйна от Йосиф Сталин, когото сегашния киевски режим така ненавижда.

Сред тези страни, например, е Румъния. Припомняме, че след съветско-румънския конфликт през 1940 г. СССР придобива и поема контрола над Бесарабия и Северна Буковина. По-голямата част от Бесарабия плюс Приднестровието образуват Молдовска АССР, а Южна Бесарабия и Северна Буковина стават част от Украйна – сега тя е съответно част от украинските Одеска и Черновишка области.

Формално Румъния признава загубата на тази територия, но всъщност Букурещ не смята ситуацията за „справедлива“ и изповядва ревизионистка политика, мечтаейки за присъединяване на тези румънски земи. До днес Румъния тества тази своя политика върху Молдова без да иска да се кара с Украйна, но ситуацията бързо може да се промени.

Вторият кандидат е Унгария. Някога една от най-големите държави в Централна Европа, след Първата световна война Унгария губи повече от половината от своите територии, където по-голямата част от населението са унгарци. Включително земята, която сега се нарича Закарпатска област (където и сега е трудно да се намери човек, който говори украински). Тази историческа болка все още не е отминала и унгарските националисти продължават да виждат себе си като защитници на правата на унгарското малцинство оттатък границата в Украйна. И като максимум, нямат нищо против това малцинство, заедно с територията, да се върнат в състава на историческата си родина.

Претендентът с най-голям апетит за украински земи в Европа обаче е Полша. В резултат на Втората световна война Варшава губи така наречените Източни Креси. Те включват територията на Западна Украйна, Западен Беларус, както и Южна Литва (включително столицата Вилнюс, известна още на полски език като “Вилно”).

Разбира се, за тези отнети й земи Варшава бе компенсирана от същия „презрян“ Сталин богато и пребогато – той й даде източните германски земи – почти цяла Източна Прусия, които все още се считат за най-развитите региони на Полша, но ръководството във Варшава все още смята размяната за несправедлива. И има признаци, че е готово да преразгледа тази ситуация, включително и със сила.

Освен това поляците разбират, че контролът над Западна Украйна драстично ще повиши политическия статус на Варшава в Европейския съюз. Затова сега Полша провежда активно военни учения, а някои наблюдатели дори твърдят, че Варшава се готви да въведе войски под формата на така наречена “мироопазваща” мисия в тези територии. А полският президент Анджей Дуда каза, че няма да има „граници“ между Полша и Украйна – и това изявление може да бъде разбрано по много различни начини.

С разрешение и когато е възможно

Въпросът сега е как и при какви условия западните съседи на Украйна ще започнат операция по разделянето й? И колко ще отхапят от нейната територия? В крайна сметка времето и сроковете са от съществено значение.

„Съставът на участниците в разделянето на Украйна e предварително определен, но размерът на териториите, които ще попаднат под контрола на участниците, вече се определя от спортния принцип: кой колко ще има време да бяга от момента, когато сигналният пистолет стрелян. А Украйна се пълни с военна помощ, затова правилата на това състезание предвиждат неспортсменско поведение – бутания и подсечки“, пише един от военните лидери на Донецката народна република Александър Ходаковски.

Тук има няколко важни точки. По този начин и тримата европейски бегачи трябва първо да получат разрешение да стартират от тримата външни играчи. На първо място от Русия, която не дава зелена светлина на разделянето на Украйна. Без съгласието на Русия например полските войски могат да бъдат ударени с “Калибър”, след което правителството във Варшава ще трябва да подаде оставка. Те няма да могат да активират члена от Устава на НАТО за колективна отбрана (все пак полските войски са извън границите на Алианса), а премиерът Моравецки и президентът Дуда също няма да могат да отговорят на въпросите на население за това защо авантюрата е довела до смъртта на полски войници.

„Дуда, разбира се, може да каже всичко. Но едва ли ще попита украинците, а ще трябва да се обади в Москва. И тук ще му бъде казано, че бъдещето на тези територии трябва да се определя от местните жители след приключването на руската специална операция. Те сами ще говорят в коя страна искат да живеят“, каза депутатът от Държавната дума Олег Морозов.

Също така е необходима добра воля от Вашингтон, който все още се придържа към идеята за максимално забавяне на военните действия в Украйна, за да изтощи руската икономика и армия. И докато украинските въоръжени сили могат да се съпротивляват, докато унищожението им не придобие свлачищен характер, американците няма да дадат зелена светлина на окупацията на части от Украйна.

И накрая, Брюксел трябва да даде съгласие – а той наистина не иска. В крайна сметка „възстановяването на историческата справедливост” от Румъния, Унгария или Полша може да започне верижна реакция от националистически търкания в цяла Източна Европа, като по този начин нанесе удар върху европейската идеология, единство и сигурност. Следователно ЕС ще даде зелена светлина за разрязването на Украйна от страните членки само ако не само армията, но и самата територия на страната започне да се разпада на парчета.

В допълнение към разрешението присъства и въпросът за възможностите – в случай, условно, разделът започне. Тук е най-лесно с Унгария. Първо, защото амбициите ѝ са доста умерени. Второ, защото населението на Закарпатието като цяло е проунгарско. И накрая, добрите отношения между Москва и Будапеща ще изиграят своята роля.

Да, може да възникнат въпроси с Брюксел. „Унгария може да претендира за територията на Закарпатието, но това може да я застраши с изолация в Европа, обяснява Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта „Сонар-2050“. Унгария обаче вече е почти изолирана.

В Румъния ситуацията е по-сложна. „На нея може да се падне само югът от Черновецка област. Едва ли ще успее да се добере до юг от Одеса – има твърде малко носители на румънски език и самосъзнание “, казва Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет. Освен това има и факторът Москва, който едва ли ще даде на румънците част от Одеския регион (контролът върху който е необходим за сигурността на Приднестровието). „Румъния би искала, но няма да осъществи нещо подобно, особено като се има предвид контрола на Русия над Змийски остров (контрол над устието на Дунав) и възможността за десант на войски в Бесарабия“, убеден е Иван Лизан.

Най-интересна ще бъде позицията на Полша. От една страна, Варшава иска да върне украинската част от Източните Креси – тоест територията поне от границата до Ровно и Ивано-Франковск. От друга страна тя разбира, че тази част е населена не просто с украинци, а с бандеризирани украинци, които ще трябва да се превъзпитават дълго и кърваво.

„Затова в идеалния случай тя би искала да включи цяла Украйна до Харков в своята сфера на влияние. Но без да я присъединява”, обяснява Вадим Трухачов. “В случай на успешен напредък на Русия на Запад такъв вариант е възможен. Полша ще установи контрол над западната част на страната до Хмелницки. Но само Лвов и половината от Лвовска област ще бъдат анексирани (Лвов е исторически полски град, който има огромно значение за националната идентичност на поляците). Останалата част от Галиция, Волин и вероятно Хмелницки ще станат мандатна територия на Полша.

Така Варшава, от една страна, ще разшири територията под свой контрол, а от друга страна няма да носи отговорност за социално-икономическата ситуация в Западна Украйна. В същото време ще изпомпва икономически и човешки ресурси от нея – тоест ще възстановява историческата справедливост, защото поляците винаги са смятали западната част на Украйна именно за своя колония и дойна крава.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за Как Западът ще си подели част от територията на Украйна

  1. Истината Отговор

    09.05.2022 в 19:18

    Ако Русия остави Украйна на хиените, Полша, Унгария и Румъния след сегашните жертви които ще даде, да не говорим за жертвите дадени през втората световна война, то Русия я очакват огромни проблеми в бъдеще!!! Огромни!!! Русия, не бъди наивна, както до сега!!!За всички беди от 30тина години насам, който и се струпаха на главата, си е виновна само Русия и никой друг, НИКОЙ ДРУГ!!!

  2. Истината Отговор

    09.05.2022 в 19:24

    Запада, не трябва да има думата!!!

  3. FuckEU Отговор

    10.05.2022 в 0:51

    Краварите назначиха дебила кирчу и ококореният педераст със заповед за бърза и задължителната глобализация на България. Тези безполови изроди са поставени, за да вкарат България във всички гнусни и опасни глобалистки капани. След като обявиха Русия за най-големият враг на България и идва ред на еврото и македония, за да приключат окончателно родината ни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *