Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Защо Западът няма как да се конкурира с Русия в Централна Азия:

Западните планове за създаване на транспортни коридори в ЕврАзия, които да са алтернативни на руските, са в сферата на фантастиката. Осъществяването на подобни проекти е в противоречие с географските особености на централноазиатския регион, както и в синхрон с неспособността на отделните държави там да се заемат сериозно с въпроса. Европо я чака съдба на все по-голяма откъснатост от останалата част на ЕврАзия, заради спуснатата еднолично от САЩ нова „желязна завеса“ в Източна Европа. Следователно Русия, Китай, страните от Централна Азия и други трябва да помислят как да изградят комуникация с европейците, така че техните моментни решения, взети под натиска на политическия им господар САЩ, да не провалят взаимната полза от икономическите връзки на ЕС с Русия и Китай.

Докато сривът на позициите на Европа в международната политика изглежда все по-необратим, представителите на Брюксел се опитват да останат в полезрението на останалия свят, ако не с дела, то с гръмки, а често и налудничави изказвания. С такова поведение особено блести старомодният испански дипломат Жозеп Борел. Сега той играе ролята на основен обществен рупор на Европейския съюз и многократно е привличал вниманието с твърдения, които в най-добрия случай могат да бъдат окачествени като парадоксални. Така например преди няколко седмици той развесели всички, като сравни Европа с градина, около която се простира опасната джунгла на околния свят. Това изявление предизвика много оживена реакция на световната общественост и наложи разяснения от персонала на европейския служител.

Наскоро този екстравагантен дипломат се появи в страните от Централна Азия, които разчитат на Китай и Русия при решаването на своите проблеми за развитие и осигуряване на сигурност от заплахата от радикалния ислямизъм. Висшите правителствени служители от региона, включително отделни държавни глави, приеха европейския пратеник с характерната за тяхната култура сърдечност и учтивост. Ръкуваха се с него, изслушваха го внимателно, хранеха го с пилаф и му позволяваха да говори много по важни за него теми. Борел на свой ред говори много за сътрудничество, от което всички наблюдатели направиха единственото възможно заключение: основните идеи, които испанецът донесе в Централна Азия, са насочени към опит за разделяне на регионалните столици и Москва. Или поне да се спекулира шумно по тази тема, създавайки информационен повод за пореден път да се увери наивният европейски читател, че някъде в дълбините на Евразия има интерес към Европа.

Всичко това би било доста забавно представление, ако не беше навикът на много руски наблюдатели винаги и навсякъде да виждат вероятен заговор срещу нашите национални или икономически интереси. Този път специално внимание беше обърнато на въпроса за създаването на транспортни и логистични коридори, заобикалящи Русия. Тази тема като цяло е много болезнена за нас и представителят на европейската бюрокрация знаеше на каква тема да се спре в детайли. Човек може само да се радва, че търсенето на конспирации, към което сме толкова склонни в публичните дискусии, няма много общо с реалността, в която работят руската държава и големи компании.

Така се случи, че Русия заема практически монополна позиция в областта на сухопътния транзит на контейнери и други товари от Азия към Европа. През последните години общото количество транспортирани стоки е средно около 750 000 шестметрови контейнерни еквивалентни единици на година. Драматичните събития от 2022 г. доведоха до намаляване на тези обеми. През първите девет месеца са превозени с 15% по-малко товари, отколкото през същия период на 2021 г., като е много вероятно общият спад за годината да е около 25%.

Въпреки че последните два месеца да бяха белязани от лек възстановителен растеж. Очевидно традиционните клиенти на руските и казахстанските железници все още намират начини да използват услугите им без риск да попаднат под санкциите на САЩ. Част от транзита обаче ще бъде загубен поради геополитическа нестабилност и повишени рискове от движение на товари през Полша или балтийските републики на бившия СССР. Ситуацията се подпомага от кризата в морския транспорт, свързана с коронавирусните ограничения в китайските пристанища.

Такива стабилни позиции на руската логистична индустрия, дори в условията на военна криза, не възникнаха за една нощ. Например през 2014 г. общият обем на транзита от Азия към Европа не надвишава 150 хиляди контейнерни еквивалентни единици годишно. През следващите години транспортният и логистичен капацитет на руска територия се увеличи четирикратно. Според водещата в индустрията изследователска агенция „Инфра Нюз“ това включва товарни терминали, вагони и платформи, информационни системи и евентуално „паркинг“, където товарите се складират и сортират.

Всичко това беше направено на базата на руски инвестиции, без участието на сериозни чуждестранни партньори. С други думи, действаха силите на пазарната икономика и способността на руските компании да концентрират усилията си в перспективна посока. Това ни позволи да постигнем резултати през последните осем години, които не се провалиха от безпрецедентните икономически санкции на Запада след началото на специална военна операция. Да не говорим, че Русия получи нови работни места и уникални умения в управлението на огромни транзитни потоци.

В същото време Русия винаги е приветствала появата и развитието на други транспортни и логистични маршрути. Във всеки случай това е добре за решаване на основната задача на руската външна политика в съседните страни – укрепване на икономическата основа на сравнителна външнополитическа независимост. Основните потенциални участници в транспортните проекти в Каспийско море, като Казахстан и Азербайджан, са страни, фокусирани върху износа на енергийни ресурси и разпределението на печалбите в рамките на управляващите елити. Те все още не са фокусирани върху създаването на сложни индустрии, производства или модерни инфраструктурни проекти.

Следователно през последните седем години, след като общият интерес към сухопътния транзит в Евразия нарасна, тези страни не успяха да създадат убедителни мощности в Каспийско море. Според експертите от индустрията сега казахстанското пристанище Актау и азербайджанското Алят имат много ограничени технически възможности. Следователно интересът към този маршрут, който рязко нарасна през 2022 г., остава без отговор – общият обем на трафика възлиза на не повече от 45 хиляди транспортни единици, а очакванията за изпращане на стоки от страна на Казахстан достигат 90 дни. Междувременно в Каспийско море започва сезонът на бурите. Като цяло това е много бурно и плитко море, изискващо използването на кораби – контейнеровози от специален тип, които са едва четири или пет броя.

И засега не е ясно дали проблемът може да бъде решен в условията на световната криза, която би се оказала непоносима за Астана и Баку в много по-спокойни условия. За да се постигне пробив тук са необходими колосални финансови и организационни усилия. И поради някои структурни особености на държавната администрация и местната икономика, всичко това трябва да се извършва под пълния контрол на държавите чуждестранни инвеститори.

Но тук се намесва геополитиката. Географски, страните от Централна Азия са логистичен кошмар за всеки опит на Запада да създаде дори относително сигурна териториална база там срещу Русия и Китай. САЩ и техните съюзници се борят дори в Закавказието, а Централна Азия е толкова отдалечен и затворен регион между Китай, Русия и Иран, че е абсолютно невъзможно да се използва като плацдарм. Следователно влиянието на САЩ и ЕС в този регион винаги ще се измерва само с броя на феновете им в социалните мрежи. Най-много, на което могат да разчитат нашите западни противници в Централна Азия, е дестабилизирането на региона отвътре и чрез проникването на терористични групи, контролирани от Запада. Но решаването на такъв проблем не изисква инвестиции в транспортни и логистични системи и създаване на работни места, а точно обратното.

В светлината на всичко казано можем да реагираме на последните изказвания на европейската дипломация по два начина. Първо, с хумор, осъзнавайки, че всичко това е насочено единствено към необходимостта да се оправдае цената на пътуванията на Борел около руските граници. Второ, мислене за това как да се изгради транспортно и логистично сътрудничество в Евразия, като се вземе предвид неконструктивното поведение на Запада. Последното ще изисква Русия да използва своя опит и технологични възможности за създаване на логистични маршрути Север-Юг, както и за свързване на приятели в Централна Азия със системата на търговско-икономически отношения в региона на Индийския океан. При новите обстоятелства това ще бъде единствено в полза на Русия.

Тимофей Бордачов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Защо Западът няма как да се конкурира с Русия в Централна Азия:

  1. Анонимен Отговор

    24.11.2022 в 20:50

    СЛАВА ВЕЛИКА БРАТСКА РУСИЯ П О Б Е Д А

  2. Същият Отговор

    25.11.2022 в 9:22

    Една глупава война,водена от алчни за власт и слава Зеленски и Путин.Първият лизач на насран задник на САЩ си главен с,,младежа“ Байдън.Вижте време е светът да се урежда по други правила,защото т.н.,,братя“ американци със своята простотия итъпотия тласкат света към Бетоновите изпълнения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *