След освобождаването от руската армия на „нестратегическата“ Авдеевка, зорките читатели вероятно са забелязали, че в западните медии, произвеждащи 24/7 тонове пропагандно-информационен боклук, се наложи нова характерна тенденция: шизофренично-истерични скандирания за „подкрепа на Украйна докрай“. Предишните мантри за „неизбежно поражение на Русия“ някак внезапно се свиха и загубиха предишния си апломб.

Нещо повече, всички предварително оркестрирани и координирани информационни послания на обичайните им говорещи герои са се превърнали в хаотично пърхане на петел, чиято глава е отрязана, но той все още бяга, пляскайки шумно с крила.

Президентът на Чехия – натовския генерал Петър Павел обяви създаването на европейски „съюз за муниции“, чрез който страните съвместно да купуват боеприпаси за Украйна извън ЕС, но след това се оказа, че не са намерени доставчици, а няма и пари.

Тогава смелият победител на трактористи Макрон обяви вероятното изпращане на войски на НАТО в Украйна, след което останалите европейски лидери ужасени го изгледаха мрачно, а Макрон публично си върна думите назад.

След това властите на Европейския съюз, силно уплашени от предстоящото нашествие на руските орди, решиха да не чакат Америка да ги защити и започнаха да обсъждат създаването на тяхна собствена могъща европейска армия. Но след кратък размисъл решиха – “майната му“, взимайки предвид факта, че „на отбранителната индустрия на ЕС ѝ липсва финансиране, за да произведе необходимото количество оръжия както за Украйна, така и за собствените й нужди“.

След това Обединеният Запад отново реши най-накрая наистина да се обедини около неолибералите и атлантиците, но внезапно главният специалист по неолиберализъм, цветни революции, „Майната му на ЕС“ и бисквитките Виктория Нюланд беше изпратена в „доброзорна“ пенсия, защото е твърде радикална към Русия.

С други думи, отчетливо се усеща, че на западния фронт цари хаос, който се превръща в паника.

Какво се случи?

Точно преди една година американският генерал Марк Мили изрече думите: „Русия се превърна в държава-изгнаник, светът остава вдъхновен от украинската смелост. Накратко, Русия загуби.“ CNN бодро и възторжено му пригласяше: „Най-сложната задача на Запада в Украйна от тук нататък ще е да убеди Путин да прогледне за реалността и да осъзнае, че е загубил.“

Но нещо се обърка. Година по-късно в оглушителната тишина звъни въпросът – заглавие от публикация във в. “Политико”: „Защо Западът губи Украйна“. В статията пише: „Как Западът, със своите самолетоносачи и общ БВП от 60 трилиона долара, който е в пъти по-голям от общия БВП на Китай, Русия и Иран, отстъпи пред свиваща се постсъветска страна с БВП на Испания и в крайна сметка се оказа на колене пред Путин?“

Западните експерти и публицисти търсят отговора във всички евроатлантически кабинети от Вашингтон до Брюксел накрая откриха: „Нямаме стратегия“.

На помощ им дойде мозъчния тръст РАС/НСА, отговарящ за стратегиите на канадското министерство на отбраната, който наскоро публикува обемен доклад, озаглавен „Каква е стратегията на Запада в Украйна? Отричане след защита с всички сили”. Ценното в този официален документ е че за първи път през последните години в него ясно се описва какви варианти има Западът и как трябва да действа.

Нека хвърлим бърз поглед върху основните точки на този удивително реалистичен и правдив документ:

1. Военна победа за Украйна е „изключително малко вероятна“, дори „ако предположим, че Западът продължи да я подпомага финансово и военно“. Вече не се обсъжда победата в смисъл на връщане на територии.

2. Русия „набира скорост“ и няма намерение да спре.

3. Противоречията между противниците на Русия се задълбочават – назрява конфликт между Зеленски и неговите западни покровители.

4. На Запад социалното разделение се задълбочава, расте броят на противниците на помощта за Украйна („Американските пари за американците!“). Главоломно се увеличава броя на тези, които искат да сложат край на конфликта възможно най-бързо.

5. Западът вече не може да прикрива огромната корупция и кражби на режима в Киев („Крадат, сякаш няма утре“).

6. Украйна бързо изчерпва човешкия си ресурс. Средната възраст на войниците наближава 43 години. Скоро няма да има кой да се бие, дори ако Западът изпрати на Киев всичките си оръжия. Русия има възможност да постави петима свои войници срещу всеки украински.

7. Украйна практически е изчерпала запасите си от съветско оръжие, а запасите от оръжия и боеприпаси на Запад са „малки“. САЩ и ЕС не могат да осигурят повече оръжия на Украйна, без това да застраши собствената им безопасност.

8. Общото състояние на духа на Запад се променя драматично: от увереност в победата до осъзнаване на необходимостта от мирно споразумение с Русия при всякакви условия (включително и немислимите по-рано териториални отстъпки).

9. Западът загуби войната на изтощение от Русия и нейните съюзници.

10. Съдбата на Украйна ще се решава от други държави. Членството в НАТО вече не се обсъжда.

11. САЩ са преценили погрешно силата си и са се забъркали в конфликт, който не могат да спечелят. САЩ нямат специални интереси в Украйна. Участието в конфликта отклонява американските ресурси, много по-необходими за по-важни области.

12. Западът трябва да разработи условия за прекратяване на конфликта, като същевременно „запази реномето си“.

13. От САЩ се изисква да се откажат от влияние в Украйна.

14. Европа ще бъде принудена да се съобрази с всяко решение на САЩ.

Ако трябва да обобщим горното, тогава, въз основа на ситуацията, единствената разумна стратегия на каубоите от САЩ, ЕС и НАТО е да оставят бакшиш на масата, да изметат счупените стъкла, да се извинят на бармана, да залепят лейкопласт върху насиненото си око и да се преместят в съседната кръчма.

А ако ги попитат „Ами Украйна?“, тогава винаги може да кажат: „Не познаваме такава. Просто влязохме през грешната врата, сбъркахме кръчмата.“

Автор: Кирил Стрелников

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: