ЗАЛЕЗЪТ НА ЕВРОПА: I ЧАСТ – ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЗАЛЕЗ

Проф. Васил Проданов

Известно е, че началото на развитието на капитализма и свързаните с него открития в доиндустриалната и индустриална епоха се извършват в Западна Европа, която от XIX век насам се превръща в геоикономическия и геополитически колос, който владее света. В нея се поставят основите на либералната демокрация и се раждат първите големи учени и представители на културата след края на Средновековието. Тя задава модела на развитие на останалия свят. Същевременно развитието на капитализма носи нови неща, но поставя и началото на най-големите престъпления, с които Западна Европа утвърждава своето място в света. Първите концентрационни лагери в историята се създават в Южна Африка от Великобритания, която превръща голяма част от света в своя колония, от която заграбва гигантски богатства. Европейците първи използват оръдия, за да унищожават хора – така от Великобритания екзекутират сипаите, които с разбунтуват срещу нея в Индия. Първи европейци създават пещи, в които изгарят хора – германските фашисти в Бухенвалд и Аушвиц. Холокостът е европейско изобретение. Това развитие продължава няколко века, но още в първите десетилетия на ХХ век е поставено началото на загуба на позициите на Западна Европа като световна сила.

Европа е центърът на две световни войни, които унищожават гигантска част от натрупаното от нея преди това богатство. Преди малко повече от сто години, в края на Първата световна война, довела до избитите и ранени около 40 милиона души, разрушени икономики, разпада на две империи, революция в Русия, въстания и бунтове в различни страни в Европа песимистично настроеният за бъдещето на континента немски философ и историк Освалд Шпенглер написва своето знаменито съчинение „Залезът на Запада“, чийто първи и втори том излизат през 1918 и 1922 г. В него той говори, че вече са се появили признаците на упадък на Европа и както при упадъка на други цивилизации този процес ще продължи сравнителнно дълго до началото на следващото столетие, в което живеем ние днес. И наистина Западна Европа още по времето на Шпенглер постепенно губи позиции, защото на преден план като нов хегемон тогава излизат САЩ, които изпреварват още през 1890 г. дотогавашната водеща сила Великобритания по брутен вътрешен продукт. Първата световна война засилва дистанцията между САЩ и предходния хегемон Великобритания. След това Европа претърпява нова катастрофа с Втората световна война, в която загиват между 70 и  85 милиона души, а икономиките на повечето държави са разрушени. По-нататък тя се възстановява, но бивайки прикрепена и зависима от нова велика сила, която за първи път е извън Европа – това са САЩ. Сега след края на студената война и започване на нова студена и нови горещи войни, разделящи света на сфери на влияние отново се възраждат и са актуални ставащите все по-масови възприятия за трети и окончателен етап на залеза на Европа във версията и на Европейски съюз.

Европейският съюз ускорено изостава икономически от САЩ. Средното годишното нарастване на БВП на ЕС през последните четири десетилетия е по-ниско от това на САЩ, 5 пъти по-ниско от това на Китай и 3 пъти по-ниско от това на Индия. Делът на БВП на ЕС по паритет на покупателната способност през 2021 г. е само 14.85 % от световния БВП. По номинална стойност е по-висок, но като дял от световния БВП намалява ежегодно. Страните, които днес са в ЕС, заедно с Великобритания през 1980 г. са произвеждали общо около 34 % от световния БВП, през 2008 г. той е паднал на 30.2 %, а на САЩ е бил– 23.1 %. Към онзи момент обаче ЕС все още има по-голяма икономика от САЩ. След глобалната финансова криза, когато България вече бе влязла в него, започна ускореното изоставане на ЕС. През 2021 г. ЕС произвежда вече само 17.7 % от световния БВП, а САЩ – 23.9 %. През 2022 г. американската икономика нараства до 25.46 трил. дол., а тази на ЕС, заедно с тази на Великобритания става 19.8 трил. дол. Американската икономика е почти с една трета по-голяма, а спрямо тази на ЕС без Великобритания е около два пъти по-голяма. На глава от населението БВП на САЩ през 2022 г. е с 27 % по-голям от този на ЕС и разликата се увеличава.

Индия, някогашната гигантска британска колония, от която бяха заграбени гигантски богатства изпревари Великобритания по БВП и вече заема четвърто място в световната класация след САЩ, Китай и Япония. Спада и делът на ЕС в световното индустриално производство – от 27 % през 1995 г. на 16 % днес.

Делът на еврото в международните плащания буквално се срина от 38 % през януари, 2023 г. на 23 % през ноември 2023 г. (докато щатският долар остава силен – 42 %). Този срив на еврото е свързан с рязкото увеличаване на разходите в енергийния сектор, намалената вътрешноевропейска търговия и отслабената конкурентоспособност на европейските компании. Европейският съюз се възприема от все повече анализатори като западащ икономически регион.

За периода 2013-2021 г. Китай е допринесъл за 38.6 % от растежа на световния БВП, докато двете най-големи икономики в ЕС – тези на Германия и Франция – само за 2.9 %, а общо държавите от Г-7  – за 25.7 %. В момента Китай има по-голям БВП номинално от целия ЕС, а още по-голям е той по паритет на покупателната способност. В търговските отношения на Китай с ЕС износът на Китай за ЕС е повече от два пъти по-голям отколкото вносът на Китай от ЕС. През 2020 г. Китай е най-големият вносител на стоки в ЕС (20.8 % от целия му внос е от Китай), докато само 9 % от износът на ЕС е за Китай.

Европейският съюз и страни като Германия са особено силно ударени от енергийната криза през последната година в резултат на разкъсването на връзките с руската икономика. Общата им загуба през 2022 г. от това е над 1 трилион долара. Резултатът е, че през 2022 г. 32 % от компаниите в ЕС временно са прекратили или намалили обема на своето производство, а 15 % се готвят изобщо да прекратят своето производство. Неслучайно тези процеси накараха германският министър на отбраната Кристиан Линднер да заяви през вестник Ди Велт на 16 юни 2023 г., че страната му може да се наложи да не дава повече пари на бюджета на Европейския съюз, в попълването на който досега имаше най-голям дял.

Инфлацията и поскъпването на енергията, икономическата стагнация, възходът на крайната десница, политическата парализа, загубата на износ за Китай, упадъкът на немската автомобилна индустрия, неравенството на богатството, неспособността да асимилират големи емигрантски групи в страната, неефективността на германските железници, високата зависимост от САЩ пораждат нарастващ песимизъм у германското население.

Като цяло центърът на световната икономика се премества към Азия, а Европа ще върви назад. По прогнози на МВФ през 2028 г. в Азия ще бъдат трите най-големи икономики в света – по БВП по паритет на покупателна способност ще бъдат подредени последователно Китай, САЩ, Индия, Япония. В началото на 2024 г. стана ясно, че Русия е изпреварила по БВП по паритет на покупателна способност всяка страна в Европа, включително и Германия и се нарежда на пето място в света.

Енергийната криза води не само до инфлация, поради повишените цени на енергията, но и до тежки удари върху индустрията, която е зависима от газовите доставки – особено стоманодобивната, автомобилната и химическата промишленост. При сегашната ситуация надали можем да очакваме някога ЕС да се върне към дългосрочни договори за газ с Русия. Но ако иска да запази конкурентоспособността на своята металургична, химическа, хранителна промишленост ЕС се нуждае от голямо количество евтин газ. А алтернативен вариант от Русия за него липсва, което означава ускорена загуба на позициите му в тази област.

Печеливши от енергийната криза в ЕС се оказват САЩ. Голяма част от енергийната инфраструктура на Европа, съвместна собственост на Германия и Русия, беше унищожена. Френският президент Макрон се жалва за астрономическите суми, които ЕС трябва да плаща на американския енергетичен отрасъл. А преди това американците чрез военния си договор с Австралия и Великобритания  им отнеха сделка за много милиарди за атомни подводници. САЩ продават втечнен газ на Европа на четири пъти по-високи цени отколкото на своята индустрия и така печелят огромни суми, за сметка на европейските държави. Много по-евтината енергия, продавана в САЩ се превърна в огромно конкурентно предимство за американските компании по отношение на европейските. Затова има тенденция на фалити на големи индустриални предприятия в Европа или на преместване на производството им в САЩ и Китай. Количеството на банкрути на физически лица и корпорации през септември 2022 г. в Германия е с 34 % по-високо от година преди това и пострадалите са около 760 компании.

Същевременно САЩ провеждат политики, с които да се реиндустриализират и привлекат на своя територия чужди индустриални компании. През август 2022 г. в там бе приет Закон за намаляване на инфлацията, който предвижда да се дадат между 600 и 800 млн. долара субсидии на заводи и фабрики, разположени на територията на Америка. Дават се големи субсидии за автомобили, произведени в САЩ, т.е. защитава се местното производство и се предоставят значителни стимули за развитие на електромобилите. Така се нанася тежък удар по европейските производители на автомобили, те губят конкурентоспособност и пазарен дял в тази много важна област. В резултат на рязкото повишаване на цените на енергията и протекционистката политика на САЩ чрез техния Закон за намаляване на инфлацията десетки германски компании са готови да преместят производството си в САЩ или Полша. Според изследване на Федералната асоциация на средния бизнес в Германия почти всяка втора средно голяма компания замисля да се закрие или да се премести в чужбина, а малките и средни предприятия са гръбнакът на германската икономика.

Франция и Италия претърпяха деиндустриализация още през 1990-те години. Сега се говори за деиндустриализация и на Германия, която е най-голямата жертва на новата студена война на САЩ с Русия. Индустриалното производство днес е по-ниско отколкото през 2015 г. Типичен пример е автомобилната индустрия, която беше в продължение на много десетилетия водещ отрасъл на индустрията в Германия. До миналото десетилетие Германия, заедно с Япония бе най-големият износител на автомобили в света, но от 2019 г. нейният износ се срива с една трета, особено след началото на войната с Русия и тя вече е настигната в тази област от Китай, който преди това бе голям вносител на автомобили.  Нещо повече, Китай рязко изпреварва Германия в производството на електромобили, които се смятат за превозното средство на бъдещето, за разлика от бензиновите автомобили, които отиват постепенно в историята. В списания като „Икономист“ вече се поставя въпросът дали ще оцелее автомобилното производство в Германия. В почти всички сфери на икономиката Германия върви надолу през 2023 година.  Като дял от индустриалното производство в икономиката Русия също изпреварва Германия, която върви назад по индустриална конкурентоспособност. Намалява търсенето на германските стоки в чужбина.

Според секретен документ на Европейската комисия, данни за който изтекоха в германския вестник „Билд“, икономиката на страната е в драматично състояние и все повече фирми се въздържат от инвестиции и търсят спасение в чужбина. Специално проучване сред 27 000 германски компании показва, че всяко четвърто предприятие планира да изнесе производствените си мощности, услугите и работни места в чужбина, тъй като разходите за енергия в Европа са почти три пъти по-високи отколкото в САЩ. Това е особено характерно за предприятията от химическата, стоманодобивната и машиностроителната промишленост. Затова и Германия за втора година е в рецесия, германската индустрия преживява най-дългия си спад през последните десетилетия и в момента тя е с 10 % по-малък обем от времето преди пандемията.

В същото време чуждестранните инвестиции в Германия непрекъснато намаляват и през 2022 г. е регистрирано най-ниското ниво от 2013 г. насам. Доверието в германската икономика рязко е намаляло и страната се намира на четвърто място по конкурентоспособност отдолу нагоре в проучване, включващо 21 държави, направено през януари 2023 г. През 2023 г. Германия навлезе в  рецесия, поради срива на индустрията и през следващите години нейната икономика ще изостава не само от икономиките на САЩ и Китай, но и на останалите основни западноевропейски държави. Британското списание „Икономист“  нарече Германия „болния човек на Европа“. Германската икономика отбеляза спад от 1,3% през 2023 г. и може да рухне още повече тази година, а индустриалното производство се свива с 6-7% на годишна база. Сривът на Германия, която беше досега основната икономическа сила в ЕС тепърва ще има последствия за всички останали страни в него и се правят прогнози, че той ще влече икономиката на ЕС надолу. Това е валидно и за България, тъй като Германия е неин основен търговски партньор.

Държавната банка на Германия Kreditanstalt für Wiederaufbau предупреди за икономически обрат в страната. Основата за по-нататъшен растеж на просперитета, според нея, се руши. Нетният отлив на чужди инвестиции в Германия през 2022 г. е за 125 млрд. евро. През 2023 г. тази тенденция се ускори. Спадът в предлагането на квалифицирана работна ръка и слабото развитие на производителността в компаниите са заплашителни. Ако нищо не се промени, Германия ще навлезе в „ера на постоянен застой, вероятно постепенно намаляващ просперитет“ преди края на това десетилетие. Очакват се нарастващи конфликти за разпределението на благата и повишена конкуренция във връзка с използването на ограничените ресурси. Междувременно Центърът за европейски икономически изследвания  в Манхайм нарече Германия „ големият губещ “ от днешната глобална икономика, поставяйки я на 18-то място от 21 индустриални страни в нейната класация по конкурентоспособност. През 2023 г. Русия в условията на война изпревари Германия по БВП по паритет на покупателната способност.

Следва да се има предвид, че това е свързано с нарастващо неравенство в Германия, която от времето на Бисмарк  е била пример за социална политика за другите европейски държави. Вече не е така. Проучване на Бундесбанк през 2021 г. показва, че 10 % от най-богатите домакинства контролират повече от половината от богатството на страната и всяко от тях има най-малко по 725 000 евро нетни активи, докато най-бедните 40 % от домакинствата имат максимум 44 000 евро нетни активи. По концентрация на свръхбогати хора Германия е на трето място в света. Същевременно по-малко от половината домакинства в Германия притежават собствено жилище.

Неслучайно там стават неща, немислими досега в развита западна страна след Втората световна война – беше подготвян класически преврат за сваляне на правителството и смяна на политическата система. А симптомите на деиндустриализация се засилват. Ето само няколко примера. Германия се нарежда едва на осмо място в Глобалния индекс на иновациите, годишна класация, изготвяна от Световната организация за интелектуална собственост. Химическият гигант BASF, който е стълб на германския бизнес повече от 150 години обяви, че закрива своя завод за торове в  Лудвигсхафен, тъй като в Германия компанията е загубила 130 милиона евро миналата година и изгражда свръхмодерен комплекс за 10 милиарда долара не в Германия, а в Китай. Друг немски технологичен гигант Фолксваген обяви през март 2022 г. че влага 7.1 млрд дол. в създаването на производствена база в щата Тенеси в САЩ. Мерцедес-Бенц също се насочи към САЩ и откри завод за производство на акумулатори в Алабама. Компанията Майер Бургер, която е най-големият производител на соларни панели в Европа реши да премести основната си част от производството в САЩ, тъй като там има по-големи държавни субсидии и по-евтини производствени разходи. Базираният в Люксембург стоманодобивен гигант ArcelorMittal съобщи за закриване на два завода в Германия. Но това не засяга само Германия. Норвежкият лидер в производството на торове Yara International, използващ като основна суровина природен газ закри няколко свои завода и планира съкращение на производството с 65 %. Шведски компании се готвят да се местят в САЩ. Всичко това води до спад на промишленото производство в Европа, в същото време преходът към зелена икономика изглежда все по-скъп и труден и… да си го кажем – невъзможен.

Моят някогашен докторант Иван Кръстев, който сега се подвизава като световен анализатор заяви в свое интервю, че „Войната в Украйна ще промени реда в Европа. Германия губи от своята мощ… Сега виждаме разделение по оста Изток-Запад, а германско-полските отношения ще бъдат определящи за бъдещето на ЕС.“ Посоката, в която ще стане това се вижда от агресивните искания в момента на Полша за гигантски репарации от Германия заради Втората световна война. Говори се за нарастващи разногласия между Германия и Франция. От друга страна и Германия, и Франция обвиняват САЩ в протекционизъм за субсидиите, с които държавата там подпомага своите, и чужди компании, които се преместят в САЩ. В крайна сметка Европа така допълнително губи глобалната си конкурентоспособност и привлекателност като място за производство.

Неотдавна върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеф Борел заяви: „Европейският модел вече не работи…. Русия и Китай положиха навремето основата за нашия непрекъснат просперитет. Но този свят вече не съществува.“ От своя страна бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис в интервю по телевизията ntv.de каза, че бизнес-моделът на Германия е претърпял крах в резултат на досегашната икономическа криза, което на свой ред предопределя скорошния икономическия крах на целия ЕС. Цените на тока в Германия са 2-3 пъти по-високи отколкото в САЩ, което е предпоставка за ускорена загуба на конкурентно предимство на Европа.

Автор: проф. Васил Проданов

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. Поговорката е :
    – каквото сам си направиш , друг не може да ти го стори !
    –продължавайте да му пляскате , знаете на кого !
    –и още там в ЕК също знаете на коя !!
    Ама че сборна дружина , къде си мислехте че ще ви отведат , ?????

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.