Еманюел Тод: Новата консервативна руска анти-ЛГБТ мека сила е в разгара си. За украинците и Запада най-лошото предстои

Автор: Александър Девекио, “Фигаро”

„Путин със сигурност иска да постигне военните си цели, като пести хора и не бърза. Той иска да запази постиженията на стабилизацията на руското общество. Той не иска да ремилитаризира Русия и държи да продължи икономическото си развитие. Но той знае също, че идват кухи демографски класи и че след няколко години (три, четири, пет?) набирането на военни ще бъде по-трудно. Така че руснаците трябва да победят Украйна и НАТО сега, без да им дават никаква пауза. Нека не си правим никакви илюзии. Руското усилие ще се засили. Отказът на Запада да осмисли руската стратегия в нейната логика, с нейните основания, силни страни, ограничения, доведе до всеобщо заслепение. Думите потъват в мъглата. Във военно отношение най-лошото предстои за украинците и западняците. Несъмнено Русия иска да вземе 40% от украинската територия и неутрален режим в Киев. А в нашите телевизионни предавания, точно в момента, в който Путин твърди, че Одеса е руски град, все още разправят, че фронтът се стабилизира… Това означава просто, че онова, което ни казват за Русия, често е невярно: представят ни я като пропадаща страна, подчертавайки авторитарните ѝ аспекти, но не виждаме, че тя е във фаза на бързо преструктуриране. Падането беше жестоко, отскокът е изумителен“. В последната си книга френският историк и антрополог диагностицира “Поражението на Запада” (La Défaite de l’Occident). Във “Финалният крах” (La shute finale) той предсказа с точност рухването на Съветския съюз. Да се надяваме, че този път “пророкът” Еманюел Тод греши. „Не съм агент на Кремъл, а последният представител на френската историческа школа “Анали”, казва той в интервю за „Фигаро“.

– Според вас отправната точка на тази книга е интервюто, което дадохте на “Фигаро” точно преди една година, озаглавено „Третата световна война започна“. Вие вече констатирате поражението на Запада. Но войната не е приключила…

– Войната не е приключила, но Западът излезе от илюзията за възможна украинска победа. Това все още не беше ясно на всички, докато пишех, но днес, след неуспеха на контраофанзивата през лятото, и констатацията за неспособността на САЩ и другите страни от НАТО да предоставят достатъчно оръжия на Украйна, Пентагонът ще се съгласи с мен. Моята констатация за поражението на Запада се основава на три фактора. Първо, индустриалният дефицит на САЩ с разкриването на фиктивния характер на американския брутен вътрешен продукт (БВП). В книгата си смалявам този БВП и показвам дълбоките причини за индустриалния упадък: недостатъчно обучение на инженери и по-общо упадък на образователното ниво от 1965 г. в Съединените щати.

По-дълбоко, изчезването на американското протестанство е вторият фактор за упадъка на Запада. Моято книга всъщност е продължение на “Протестантската етика и духа на капитализма” на Макс Вебер. Той правилно смяташе, в навечерието на войната през 1914 г., че възходът на Запада е в основата си възход на протестантския свят – Англия, САЩ, Германия, обединена от Прусия, Скандинавия. Късметът на Франция беше, че е географски прилепена към водещата група. Протестантството създаде високо образователно ниво, непознато в човешката история, всеобщо ограмотяване, защото изискваше всеки вярващ да може сам да чете Светите писания. Освен това страхът от осъждането на вечни мъки, нуждата да се чувстваш избран от Бога породиха трудова етика, силен индивидуален и колективен морал. С отрицателната му страна – някои от най-лошите расизми, съществували някога – срещу черните в САЩ или срещу евреите в Германия – тъй като, със своите избрани и прокълнати, протестанството се отказваше от католическото равенство между хората. Образователният напредък и трудовата етика доведоха до значителен икономически и индустриален напредък. Днес, симетрично, неотдавнашният крах на протестанството предизвика интелектуален упадък, изчезване на трудовата етика и масова алчност (официално име: неолиберализъм): възходът се превръща в падение на Запада. Този анализ на религиозния елемент не означава за мен никаква носталгия или морализаторско оплакване: това е исторически констатиран факт. Впрочем расизмът, свързан с протестантството, също изчезва и САЩ имаха своя първи чернокож президент, Обама. Можем само да се поздравим.

– А кой е третият фактор?

– Третият фактора за поражението на Запада е предпочитанието на останалата част от света към Русия. Тя откри дискретни икономически съюзници навсякъде. Новата консервативна руска мека сила (анти-ЛГБТ) е в разгара си, откакто стана ясно, че Русия удържа икономическия шок. Нашата културна модерност наистина изглежда доста безумна за външния свят, това е констатация на антрополог, не на ретроморалист. И нещо повече, тъй като живеем от нископлатения труд на мъже, жени и деца от бившия трети свят, нашият морал не е надежден. В тази последна моя книга искам да избягам от обкръжаващата ни емоция и постоянната морална оценка и да предложа безпристрастен анализ на геополитическата ситуация. Внимание, следва интелектуално признание: в книгата си се интересувам от дълбоките и дългосрочни причини за войната в Украйна, скърбя за смъртта на моя духовен баща в историята, Еманюел Льо Роа Ладюри, и признавам всичко: не съм агент на Кремъл, а последният представител на френската историческа школа “Анали”!

– Може ли наистина да се говори за световна война? И наистина ли Русия спечели? По-скоро сме във форма на статукво…

– Американците наистина ще се стремят към статукво, което да им позволи да прикрият поражението си. Руснаците няма да го приемат. Те осъзнават не само непосредственото си индустриално и военно превъзходство, но и бъдещата си демографска слабост. Путин със сигурност иска да постигне военните си цели, като пести хора и не бърза. Той иска да запази постиженията на стабилизацията на руското общество. Той не иска да ремилитаризира Русия и държи да продължи икономическото си развитие. Но той знае също, че идват кухи демографски класи и че след няколко години (три, четири, пет?) набирането на военни ще бъде по-трудно. Така че руснаците трябва да победят Украйна и НАТО сега, без да им дават никаква пауза. Нека не си правим никакви илюзии. Руското усилие ще се засили. Отказът на Запада да осмисли руската стратегия в нейната логика, с нейните основания, силни страни, ограничения, доведе до всеобщо заслепение. Думите потъват в мъглата. Във военно отношение най-лошото предстои за украинците и западняците. Несъмнено Русия иска да вземе 40% от украинската територия и неутрален режим в Киев. А в нашите телевизионни предавания, точно в момента, в който Путин твърди, че Одеса е руски град, все още разправят, че фронтът се стабилизира…

– За да демонстрирате западния упадък, наблягате на показателя детска смъртност. С какво е красноречив този показател?

– Наблюдавайки нарастването на руската детска смъртност между 1970 и 1974 г. и прекратяването на публикуването на статистики по този въпрос от Съветите, прецених, че режимът няма бъдеще в книгата ми “Финалният крах” (1976 г.). Така че това е параметър, който се е доказал. Съединените щати изостават тук спрямо всички западни страни. Най-напреднали са скандинавците и Япония, но Русия също е напред. Франция е по-добре от Русия, но при нас се усеща леко надигане. И във всеки случай изоставаме от Беларус. Това означава просто, че онова, което ни казват за Русия, често е невярно: представят ни я като пропадаща страна, подчертавайки авторитарните ѝ аспекти, но не виждаме, че тя е във фаза на бързо преструктуриране. Падането беше жестоко, отскокът е изумителен.

Това число може да бъде обяснено, но това означава преди всичко, че трябва да приемем реалност, различна от тази, която нашите медии представят. Русия със сигурност е авторитарна демокрация (която не защитава своите малцинства) с консервативна идеология, но нейното общество се движи, става много технологично с все повече и повече елементи, които работят перфектно. Изричането на тази реалност ме определя като сериозен историк, а не като путинофил. Всеки отговорен путинофоб трябва да оценява противника си. Също така непрекъснато подчертавам, че Русия, абсолютно като Запада, който смята за упадъчен, има демографски проблем. Руското законодателство срещу ЛГБТ, въпреки че вероятно много се харесва на останалия свят, не кара руснаците да имат повече деца от нас. Русия не убягва на общата криза на модерността. Няма руски контрамодел.

Но не е невъзможно общата враждебност към Запада да структурира и да даде на руската система оръжия, събуждайки патриотизма на обединението. Санкциите позволиха на руския режим да започне политика на широкомащабна протекционистка замяна, която той никога нямаше да може да наложи сам на руснаците и която ще даде на тяхната икономика значително предимство пред тази на ЕС. Войната затвърди социалната им солидност, но индивидуалистичната криза съществува и при тях, а останките на общностната фамилна структура бяха само регулатор. Индивидуализмът, мутиращ напълно в нарцисизъм, се развива само в страните, в който е властвало нуклеарното семейство, най-вече в англо-американския свят. Нека си позволим един неологизъм: Русия е общество на контролиран индивидуализъм, като Япония или Германия.

Моята книга предлага описание на руската стабилност, после, движейки се на запад, анализира загадката на разпадащото се украинско общество, което намери във войната смисъла на живота си, след това преминава към парадоксалния характер на новата русофобия на старите народни демокрации, а после към кризата на ЕС и накрая към кризата на англосаксонските и скандинавски страни. Този поход на запад ни отвежда на етапи към сърцето на нестабилността на света. Тя е гмуркане в черна дупка. Англо-американското протестантство достигна нулево ниво на религията, отвъд зомби стадия, и създаде тази черна дупка. В Съединените щати, в началото на това трето хилядолетие, страхът от празнотата мутира в обожествяване на нищото, в нихилизъм.

– Не е ли твърде ласкателно да се говори за авторитарна демокрация за Русия?

– Трябва да излезем от опозицията либерална демокрация срещу луда автокрация. Първите са по-скоро либерални олигархии с елит, откъснат от населението – никой извън медиите не се занимава с промените във френското правителство. Трябва да използваме друг концепт, за да заменим “автокрация” или “неосталинизъм”. В Русия мнозинството от населението подкрепя режима, но малцинствата – независимо дали са гейове, етнически малцинства или олигарси – не са защитени: това е авторитарна демокрация, подхранвана от останките на общностния руски темперамент, който е създал комунизма. Терминът “авторитарен” има толкова голяма тежест за мен, колкото и терминът “демокрация”.

– Заради критиката ви на упадъка на “либералните олигархии” човек би могъл да си помисли, че завиждате на втория модел.

– Абсолютно не. Аз съм антрополог: изучавайки многообразието на семейните структури и политически темпераменти, приех многообразието на света. Но аз съм западен човек и не съм се стремял да бъда нещо друго. Семейството ми по майчина линия е намерило убежище в Съединените щати по време на войната, бях обучен в изследования в Англия, където открих до каква степен съм французин и нищо друго. Защо искат да ме депортират в Русия? Чувствам този вид обвинение като заплаха за френското ми гражданство, особено след като, извинявам се, роден в интелектуалния естаблишмънт, аз съм част в един скромен, нефинансов смисъл от олигархията: преди мен дядо ми е бил публикуван от “Галимар” преди войната.

– Свързвате залеза на Запада с изчезването на религията – по-конкретно на протестантството – и затирате това изчезване със законите за гей браковете.

– Не съм дал никакво лично мнение по този обществен въпрос. Тук съм само социолог на религията, твърде щастлив, че разполагам с точен показател, който да определи във времето преминаването на религията от зомби състояние към нулево състояние. В предишните си книги въведох понятието зомби състояние на религията: вярата е изчезнала, но нравите, ценностите и способностите за колективно действие, наследени от религията, остават, често преведени на идеологически език – национален, социалистически или комунистически. Но религията достигна в началото на третото хилядолетие нулево състояние (нов концепт), което определям по три показателя – винаги търся статистически показатели, за да оценя моралните и социални явления: аз съм фен на Дюркейм, основател на количествената социология, дори повече от Вебер. В зомби състоянието хората вече не ходят на литургия, но все още кръщават децата си; изчезването на кръщението днес е очевидно, нулевият стадий е достигнат. В зомби стадия все още погребват мъртвите, подчинявайки се на отказа на Църквата от кремация; днес масовото разпространение на кремацията се превръща в най-общата практика, практична и евтина, нулевият стадий е достигнат. И накрая, гражданският брак от зомби периода имаше всички характеристики на стария религиозен брак – мъж, жена, деца, които трябва да бъдат възпитавани. С еднополовия брак, който няма никакъв смисъл за религията, се излиза от зомби състоянието и благодарение на законите за брака за всички можем да датираме новото нулево състояние на религията.

– С времето не станахте ли все пак малко реакционер?

– Бях отгледан от баба, която ми казваше, че в сексуално отношение всички вкусове са естествени и аз съм верен на предците си. Така че, ЛГБ, добре дошли. За Т, въпросът за транссексуалните, е нещо друго. Въпросните лица, разбира се, трябва да бъдат защитени. Но фиксацията на средните западни класи по този ултрамалцинствен въпрос поставя социологически и исторически проблем. Превръщането в социален хоризонт на идеята, че един мъж наистина може да стане жена, а една жена – мъж, означава да се утвърди нещо биологично невъзможно, това е отричане на реалността на света, утвърждаване на фалшивото. Според мен трансидеологията е едно от знамената на този нихилизъм, който вече определя Запада, този импулс за разрушение не само на нещата и хората, но и на реалността. Но пак казвам, по никакъв начин не съм обзет от възмущение, от емоцията. Тази идеология съществува и аз трябва да я интегрирам в един исторически модел. В часа на метавселената не мога да кажа дали привързаността ми към реалното ме прави реакционер.

Автор: Александър Девекио, “Фигаро”

Източник: „Фигаро“

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

3 коментара

  1. Има интересен анализ на събитията-учения на отан, от руска медия в поглед инфо.
    С две думи- Русия досега се е въздържала от твърди мерки в изконните си руски земи и народ на територията на Украйна.
    Но-срещу отан ще използва твърда сила-тактически ядр@ни оръжия в почти цяла Европа и стратегически такива за двуглавия змей-острова и франсетата.
    Всеки може да види анализа на руската медия.

  2. Английските стратези, както и заразените от тях стратези в Пентагона, продължават да робуват на отживелицата мощен, плашещ морски флот и военни бази по глобуса. В мирно време и в епоха на студена война, където са допустими всякакви дребни провокацийки и бъзици. надпревара във въоръжаване и финансов и търговско-индустриален диктат, това е измамно самоуспокояващ подход, който създава самочувствие на безспорен лидер и всепозволяващ си всичко господар. С една дума хегемон. Тази хегемонска мания, валидна за един мирновременен период, достигна размери на неприкрити планове за преминаване в гореща военна фаза, завършваща с ликвидация на сибирския мечок, направа на топлинки за краката от кожата му и сготввяне на всички мръвки и тлъстинки под нед. Оказва се обаче че докато англоглаванаците са си пишели рецептите за това мечтано сготвяне, мечокът е подготвил свой вариант на горещата фаза, който с помощта на нови свръхскоростни, високоточни оръжия би загробил поединично както морските чудовища и бази на хегемона така и бункерите и щабовете за взимане на решения. Информацията за местоположенията на тези обекти се следи поминутно и на всичко отгоре вече се знае, че тези нови оръжия нито имат аналог нито противодействие у тези за които са предназначени. В аналогична ситуация са и струпванията на войска и техника на укрите в определени участъци от фронта, където Киев си въобразява че удържа плацдарми или прави демоатаки, а на практика предоставя на руската артилерия възможност за унищожаване на тези струпвания. Така беше преди в Бахмут, така е днес в Авдеевка и на брега на Днепър. Така би станало и с активите на хегемона по глобуса ако реши да дере мечока.

  3. Междувременно стачките на фермерите в Германия стигат невиждан мащаб. У нас-пълно информационно затъмнение. Фермерите задръстиха с кравешки л@йна сградите на държавните, “демонократични”, “либерални” институции.
    Последваха ги френските фермери, белгийските, даже днес гледах клип- румънците- километрични опашки от блокировки на фермери.
    Европейските народи се изправят срещу глобалистичните програми за изкуствено предизвикан голодомор.
    “Нашите” частни х@зарски медии мълчат.
    Гледайте по темата разговор с българка от Берлин в сайта “Чиста съвест”. Накрая има клип-с германските фермери.
    Не омаловажавам къртовския труд на хората от Скандално- ясно ми е, че няма начин няколко човека да покрият събитията в световен мащаб. Затова давам препратки към допълнителна информация.
    И изразявам благодарност и уважение към труда на хората, стоящи зад този сайт.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.