Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Д-р Анко Иванов: Няма жертви на комунизма! Има Справедливо Убити Фашистки Палачи! Набийте си го в главите!

Тези дни колониалните ни господари от САЩ отново ни заляха с политико-историческа демагогия. Отново 1 февруари бе превърнат от западните ни ментори и техните тукашни слуги в ден на едно политическо шоу пред една паметна плоча – Мемориалната плоча на „жертвите на комунистическия режим“ в градинката на НДК. Апропо- преди няколко години евроатлантическата ни власт събори паметника на българския национален дух „1300 години България“, който се извисяваше само на 200 метра от този бутафорен фашистки паметник“. А относно местващите деня на жертвите на комунистическия режим: Всеки е свободен да ходи навсякъде и да се покланя на каквито тотеми си реши. Това е свободата на придвижване. Телевизиите предават репортажи от Мемориалната плоча. Ордите платени тролове на американските НПО-та пръскат из Интернет тонове зле скалъпени лъжи за „комунизма“. Обругават се комунистите. И удобно се премълчава, че фашистите са били върли противници не само на комунизма, но и на либералния западен капитализъм), който сега властва в САЩ и Европейския съюз. Възкресяването на паметта и поклонението пред българските фашисти-кръволоци обслужва наложената през последните 30 години англосаксонска анти-комунистическа истерия в Европа, включително в Европейския парламент.

Когато политици, историци и журналисти обаче се прекланят пред фашизма и паметта на фашистките зверове, ми идва в повече. И когато това правят млади и непознаващи историята хора, е разбираемо. Те не познават истинската история, англосаксите се погрижиха истината да изчезне от учебниците. Когато това правят хора с по-нисък интелект и образование – също мога да го разбера. Но когато това го правят държавници, политици, журналисти и въобще грамотни хора от по-старите поколения, това е сигурен сигнал, че елитът ни се състои от колониални слуги на западните си господари. Компрадорски елит, пълзящ в краката на господаря си САЩ, който е заръчал да се налага фалшивата теза, че комунизмът и фашизмът са едно и също нещо?

И това се прави по време на чума – енергийна, социална, здравна, демографска. Когато обществото, огромната маса бедни хора, безработни, болни и недохранени, се задъхва в своето тежко ежедневие, когато правителството напук на решението на Конституционния съд подкрепя положения от Истанбулската концепция в ООН и когато отстъпва от позициите на Народното събрание за Македония. Занимават обществото с нещо, което е пълна измама, а е и извън дневния му ред – поклон пред паметта на фашисти.

Въвежда се в обществен принцип постулата, че осъдените от Народния съд са невинни жертви на „комунистическия режим. Дали обаче имената на мемориалната плоча на предателите на България, на откровените фашисти и главорези, са „невинни жертви на комунистическия режим?

Да разгледаме няколко интересни факта за „невинните жертви“ на „комунистическия терор“. те правят на пух и прах измамата на евроатлантическите национални предатели.

Първо. Кога е установен т. нар. „комунистически режим“ в България? Фалшивата пропаганда и масова дезинформация, наложена след 90-на година тръби, че веднага след Девети септември се е установил комунистически режим. Подобно твърдение говори за непознаване на фактическата военно-политическа обстановка в света в края на Втората световна война, за преиначаване и манипулиране на историята. На Девети септември 1944 г. в България идва на власт Отечественофронтовско правителство, начело със звенаря Кимон Георгиев, министър на външните работи – либерала Петко Стайнов, земеделецът Никола Петков, социалдемократа Григор Чешмеджиев и т.н. Страната е в състояние на война с Великобритания, САЩ, Съветския съюз и Германия. Правителството е по същество коалиционно, кризисно. В него от БРП (комунисти) има само четирима министри и те са малцинство (4 от общо 16 министри в кабинета), на брой са толкова, колко са тези на „Звено“ и на БЗНС, както и двама министри от БРСДП и двама безпартийни. В България до 1947 година действа Съюзна контролна комисия (СКК) на страните-победителки СССР, САЩ и Великобритания. В нея мнозинство от две трети имат „комунистическите държави“ САЩ и Великобритания. За „комунистически режим“ би могло да се говори за периода след 1947 г., когато Съюзната Контролна Комисия се оттегля.

Наредбата-закон за Народния съд е наложена на България и страните в Европа именно от въпросната международна комисия СКК. И у нас е приета от правителството на Кимон Георгиев, с участието на всички партии на Отечествения фронт. Решението да се създаде Народен съд не е прието от ЦК на БРП (к). Това е решение на СКК. Съденето на фашистите е предвидено в подписаното примирие на България със Съюзниците (СССР, САШ, Великобритания). По време на подготовката и функционирането на Народния съд, по отношение на неговата работа, на произнесените присъди и тяхното изпълнение нито един член на СКК не е възразил. Дори британския представител не се е застъпил за принц Кирил, който е роднина на английския кралски двор.

Второ. Народният съд е световна практика. Не само в Европа, но и в Япония са съдени фашистки военнопрестъпници. Народният съд не е българско „комунистическо изобретение“. Съдени са масово фашисти. И това става с общото решение на трите държави победителки във Втората световна война. На война – горко му на победения. Още на 30 октомври 1943 г. съюзниците от антифашистката коалиция с декларация се обявяват за съдене на военнопрестъпниците. На конференцията в Ялта Чърчил дори предлага след съставянето на списък, попадналите в него веднага да бъдат екзекутирани, без съд и без присъда. В България, която според акад. Г. Марков, е в нестихваща гражданска война от 1923 до 1944 г., народният съд и по международни, и по български причини е бил неизбежен. След катастрофата по време на Първата световна война в България след референдум е действал съд, който е съдил виновните за катастрофата. Така че подобен съд не е прецедент в българската история. Един от участниците в съда след Първата световна война – проф. Петко Стоянов е министър в правителството на Кимон Георгиев през 44 г. и познава тази практика добре. Примирието между Антифашистката коалиция и българското правителство в Москва е подписано не от Георги Димитров, а от либерал-демократа Петко Стайнов, който е приел, заедно с другите членове на делегацията директивата на Съюзниците, в България да бъдат съдени фашистките военнопрестъпници.

В Европа такъв съд не се е състоял само в Швейцария, Швеция, Испания, Португалия и Андора, защото тези пет държави до края на войната запазват неутралитет. Ето няколко примера: Във Франция в извънредни съдилища са заведени и разгледани 120 451 дела срещу колаборационисти, произнесени са 97 000 присъди, от които 7 037 смъртни. На публично обругаване, включително и остригване, са подложени 20 000 проститутки само заради това, че са спали с нацисти. В „комунистическа“ Белгия (равна по население с България по него време) са образувани 346 283 дела с 4 170 смъртни присъди, а 48 835 души са осъдени на различен срок затвор. В Нидерландия на 127 000 души са отнети гражданските права. Дори в малкия Люксембург има 4 смъртни присъди и 4000 души са осъдени на затвор. В Полша още през август 1944 г. е приет специален Закон-декрет за съдене на фашистките престъпници. Осъдени са над 11 000 поляци за колаборационизъм, а с тях и над 5 000 немски офицери и войници, пленени на територията на Полша. Няма информация във Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Норвегия да се покланят пред паметта на екзекутираните фашисти. Пък какво остава да им вдигат паметници.

В България за Народен съд са били почти всички, особено широката народна маса, не само борците срещу фашизма. Такива са и някои „скрити комунисти“. Ето мнението за Народния съд на двама от тях. Лидерът на БЗНС, министърът без портфейл в отечественофронтовското правителство Никола Петков:Народен съд за всички, които са ограбили, потискали, измъчвали и безчинствали връз българския народ, и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа“ (в-к „Земеделско знаме“, бр.1, 24 септември 1944 г.). Това е написано преди приемането на Наредбата-закон за Народния съд. На 5 октомври 1944 г. земеделският водач Георги Михайлов Димитров (Гемето) на среща в ЦК на БРП (к) заявява, че земеделците (пладненци) „също са революционери и няма да се спрат пред директни разстрели на фашисти без присъда, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на народния съд.“ (Мешкова, П. и Д. Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд, 1994, с.29). За народен съд се е обявила и е гласувала с две ръце голяма група политици от преди Девети септември, безпартийни или членове на буржоазни партии, които не са участвали в антифашисткото движение, и по идейни убеждения са твърде далеч от социалистическата идея – проф. Петко Стайнов, проф. Петко Стоянов, Григор Чешмеджиев, Димо Казасов, Дамян Велчев и др. И тези ли са комунисти?

Трето. Били ли са фашисти осъдените и невинни ли са те? Фашист ли е Богдан Филов? Акад. Г. Марков (по професорско-историческа солидарност) твърди, че не е бил фашист. Но фактите са други. С най-активното участие на Филов България ненужно обявява война на Великобритания и САЩ, без да е имало изрично искане от Германия за това. И това води до много хиляди полети на американски и британски самолети и бомбардировки и разрушение на центъра на София, Варна и други градове… и множество убити и ранени хора – над 3 хил. убити. Филов, Габровски и поредица от министри и народни представители приемат фашисткия закон за Защита на нацията. Филов е бил антисемит. Общо в България са приети 7 антисемитски закона, създадени са еврейските концентрационни лагери в Сомовит и край Плевен, изпратени с правителствено нареждане са над 11 000 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия на смърт в концентрационните нацистки лагери в Полша. От София са изселени над 20 000 евреи. Прононсирани фашисти са съдените от Народния съд: проф. Ал. Цанков (на който народът е дал прозвището „кръволокът-професор“); ген. Н. Жеков; проф. Л. Владикин; Асен Кантарджиев, Габровски (един от създателите на фашистката организация „Ратничество за напредък на българщината“); Иван Дочев (фашисткия „Съюз на българските национални легиони“); Кр. Митаков, създател на крайно дясната фашистка организация „Съюз на бойците“ и т.н. Чрез тези фашисти, с възлово място в държавната власт (министри, депутати), чрез командваната от тях полиция, жандармерия и войска са избити хиляди хора, изгорени хиляди къщи на ятаци, убити стотици невинни дечица. Няма съд, няма свидетели, няма присъди – избити са стотици деца. Да припомним на покланящите се на фашистите. С 12 куршума е убит Здравко Чампоев – дете на 19 месеца. Напълно безпричинно са убити децата в Ястребино. Тодорка Истратиева (на 16 г.) е убита по време на сватбата си, понеже била булка на партизански брат. Жандармеристи, съдени от Народния съд, хранели кучетата си с телата на убитите невръстни Кокарешкови и т.н.

Давани са по 50 000 на глава за убит или заловен партизанин. Тази практика е въведена от „невинната жертва“ министър П. Габровски, използвана от „невинния“ Дочо Христов и за последно е използвана от „невинния“ Ал. Станишев като министри на вътрешните работи (по документите, приложени като доказателства в заседанията на Народния съд). За убитите 144 нелегални от Пловдивско-областният управител иска и получава за „чиновете“ на Втора ловна дружина 7 200 000 лева и 1700 000 за служещи в 27-ми пехотен чепински полк за убити 34 души партизани.

Четвърто. Невинни жертви ли са били сътрудниците на Гестапо и другите фашистки разузнавания и специализирани служби? Полицейското аташе на Германия в България е имал около 40 агенти. Дали те са били невинни? За тях той разказва при разпита си след войната. Ето някои от тези „невинни жертви на комунистическия терор“. Проф. Ал. Станишев – министър в правителството на Багрянов. Вербуван като агент на външното разузнаване на Райха – Главно управление за имперска безопасност през 1939 г. Ето какво казва за него гестаповецът Данекер: „… даваше ценна информация на германското разузнаване за вътрешните политически събития и задкулисните битки на министрите. Освен това провеждаше фашистка работа сред интелигенцията“. А ето и определението на тогавашния германски посланик в Царство България – Бекерле за същия Станишев: „беше най-изпитания германски храненик в България. Аз всячески го покровителствах и съдействах за кариерното му развитие и благодарение на моето влияние той стана министър на вътрешните работи … на свой ред ми се отплащаше с пълна откровеност, подробно ме информираше за заседанията на Министерския съвет. … той се явяваше надежден проводник на хитлеристката политика в България.“ Български министър – шпионин на фашистка Германия бил „невинен“, бил „жертва на комунистическия режим“ понеже бил добър хирург? През горещото лято да 1944 г. плащанията за убийствата на партизани стават с подписа на „невинния“ хирург Ал. Станишев. Дали отрязването на човешка глава е своеобразна животоспасяваща хирургическа операция? Заповедта от 21 юни 1944 г. за преследване на партизаните е подписана от Ал. Станишев. Ето така се провежда фашистка работа от немски фашистки агент. Сред вербуваните агенти на Германия са били още Асен Кантарджиев – идеологът на фашистката организация за напредъка на българщината (вербуван през 1939 г.), д-р Димитър Вълчев – редактор на в-к „Независимост“ и на „Велтпресе“, Петър Ничков – секретар на немско-българската търговска палата, Павел Павлов – началник на Държавна сигурност и редица други.

Сега ни призовават за „помирение“ (акад. Марков), и за единство на нацията, за преодоляване на старите противоборства. Помирението значи ли да приемем убийците и немските агенти за „наши“ хора, за невинни жертви? Някой в света агитира ли и възприема ли помирение между концлагеристите в Дахау и Аушвиц, (респективно и техните оживели наследници) и есесовските убийци? Жертви ли са осъдените убийци на над 600 български деца и невръстни младежи в България? Няма как да спре делението на наши (антифашисти) и чужди (фашисти) или обратното. Примирението с фашизма и възприемането му като „невинен“ е равносилно на дейност за неговото възраждане в нови политически условия. Историята е факт и нищо не може да я промени и отмени, дори американската и брюкселската днешни мовеконенавистни администрации. Чрез поклонението пред паметта на фашисти се създават условия за възобновяване в нова форма на фашизма. Това е втората стъпка. И в момента нашето общество е на нея. Първата беше отричането, че в България е имало фашистки режим. Оневиняването на българските фашисти, осъдени от Народния съд, поклонението пред тях ги оправдава косвено и ги превръща от палачи в „невинни жертви“.

Така се манипулира българската история, господа политици, историци, политолози, журналисти и т.н. антикомунистически платени евроатлантически отрепки. Съвсем нормално е в челните редица на отричането на съществуването на фашизъм в България и на фашисти, фашистки убийци и престъпници да са редица ренегати и последственици от БКП като Бойко Борисов –член на БКП и син на член на БКП, като Росен Плевнелиев – антикомунистическия ястреб от комунистическо потекло, Христо Иванов, който се отметна от идеите на своя дядо и на своите родители и премина в отряда на покланящите се на „невинните“ фашисти. В редовете на отрицателите на фашизма и превръщането на осъдените фашисти в „невинни жертви“ се нареждат и дори стари и нови историци, обилно финансирани от Сорос и различни НПО, „специализирали“ в Североамерикански и западноевропейски институти, университети и фондации.

Поклонението пред паметта на фашистите-убийци е пред една мемориална плоча на позора. Преклонението пред Братската могила е почит към останките на загинали срещу фашизма, преклонение пред костница, преклонение пред хората, дали живота си за свободата на България.

А ние, обикновените българи можем и трябва да формираме знанието си за тези отдавнашни събития само на основата на обективната историческа истина. В историята най-ценното е не „нашия“ или „техния“ прочит и почитЗа историята най-ценното нещо е истината, обективната истина, доказана с множество истински факти. Как беше казал Аристотел? „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“. Перефразирано това звучи като: не гледайте и не слушайте кохортата дясно-бесни политици, историци, журналисти, които водени от алчността си за американски грантови пари и заслепени от яростен антикомунизъм плещят по телевизии и сайтове безподобни исторически лъжи. Придържайте се към истината, понеже „истината ми е по-скъпа“. Комунисти и фашисти не е едно и също, палачи и жертви никога няма да са едно и също нещо, а идеята за помирение между палачи и жертви е антихуманен абсурд. А върлите антикомунисти и соросоиди от разни крайно десни партии и НПО –та са непоправими, те за долари, евро и левове, т.е. за парата, продават си и душата. Проклети ще са тези бездушни лъжци и национални предатели. А вий не бъдете като тях. Skandalno.net

Автор: д-р Анко Иванов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

8 кометара за Д-р Анко Иванов: Няма жертви на комунизма! Има Справедливо Убити Фашистки Палачи! Набийте си го в главите!

  1. Анонимен Отговор

    03.02.2022 в 4:35

    БЛАГОДАРИМ ВИ ДОКТОР АНКО ИВАНОВ ВЛАГОДАРИМ ВИ СКАНДАЛНО НЕТ СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ ТАЗИ Е ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ ВСИЧКО ДРУГО СА КОНСПИРАЦИИ

    • Хм Отговор

      03.02.2022 в 16:16

      Моя дядо са го вкарали за 6 м. в затвора защото не е искал да си дава нивите в ТКЗС. Чакам да ми кажеш, че и това е конспирация. При това не е бил едър земевладелец. Както болшинството български селяни е имал 50 дка земя която е обработвал само със семейството си, без наемен труд.

      • VII или Ви,Ай,Ай?!?

        03.02.2022 в 19:53

        ДА НЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ СИ ИМАЛ ТРИМА ДЯДОВЦИ, КАКТО МУТРАТА БОРИСОВ?

  2. Анонимен Отговор

    03.02.2022 в 10:49

    БЕЗ ЧЕС ЛИ СИ ПРА
    ВИ ТИ ЧЕСТ КЪДЕ Е ОФИЦЕРСКАТА ТИ ЧЕСТ р. радев

  3. Хм Отговор

    03.02.2022 в 16:07

    Хайде пак някой се опитва да ни казва какво да мислим и да ни нарежда какво да си набием в главите. на д-р Анко Иванов някой да му каже, че на 10.11.1989г настъпиха известни промени.

    • VII или Ви,Ай,Ай?!? Отговор

      03.02.2022 в 19:56

      Буржоазната власт блокира идеята на Инициативния комитет за изграждане в София на паметник на децата, невинни жертви на режимите и войните в периода 1923 – 1944 г. „Тъмните страници на българската история пазят мъчителни спомени за отнети с насилие детски животи! Какво означава да разстреляш дете на година и седем месеца с 12 куршума?! Инициативният комитет след мащабно издирване и изследване е събрал данни за убити у нас над 250 деца в периода 1923 – 1944 г., както и за още 3000 техни връстници, загинали при депортацията на еврейските семейства от Беломорска Тракия и Македония към пещите на „Треблинка“, сред които има и току-що родени пеленачета. Факт е, колкото и някои да го отричат, че това е фашизъм. Парадоксално е имената на убийци на невинни деца да са изписани върху мемориал в центъра на столицата ни, а паметта на жертвите им се покрива със забрава. Това не може да се случи в нито една цивилизована страна, защото означава оневиняване на фашизма и отказ от най-хуманния жест към паметта на невръстните, чийто живот е бил прекършен без време. Те са погубени напълно съзнателно по „законите” на нечовешката жестокост. Вече няколко години Инициативният комитет чака разрешение от Столична община да изгради паметника. Идеята е, по предложение на акад. Светлин Русев, паметникът да бъде разположен край езерото зад Братската могила в Борисовата градина и на него да пише „Никога повече!“. Тя има одобрението на главния архитект на София Здравко Здравков, както и на проф. арх. Атанас Ковачев, който ръководи екипа, изработил Подробния устройствен план на парка. Кампанията за набиране на необходимите средства продължава. Проектът е изработен безвъзмездно от скулптора проф. Иван Славов. Дарителите от цяла България са в очакване. Сред тях са хора от всички политически партии, от всички вероизповедания, от всички обществени слоеве. Въпросът е кой и защо се плаши от призива „Никога повече!“? Спирането на проекта за паметник на невръстните жертви на фашизма ще бъде откровена реабилитация на техните убийци. Подобен, безпрецедентен за Европа, отказ за изграждането на такъв монумент ще предизвика широк международен отзвук и той няма да е в полза на България.” Такива паметници са изградени във Франция, Испания, Германия, Австрия, Чехия, Беларус и Русия, в памет на най-невинните жертви на режимите и войните през ХХ век и особено през Втората световна война – децата.”14

  4. VII или Ви,Ай,Ай?!? Отговор

    03.02.2022 в 19:57

    Буржоазната власт блокира идеята на Инициативния комитет за изграждане в София на паметник на децата, невинни жертви на режимите и войните в периода 1923 – 1944 г. „Тъмните страници на българската история пазят мъчителни спомени за отнети с насилие детски животи! Какво означава да разстреляш дете на година и седем месеца с 12 куршума?! Инициативният комитет след мащабно издирване и изследване е събрал данни за убити у нас над 250 деца в периода 1923 – 1944 г., както и за още 3000 техни връстници, загинали при депортацията на еврейските семейства от Беломорска Тракия и Македония към пещите на „Треблинка“, сред които има и току-що родени пеленачета. Факт е, колкото и някои да го отричат, че това е фашизъм. Парадоксално е имената на убийци на невинни деца да са изписани върху мемориал в центъра на столицата ни, а паметта на жертвите им се покрива със забрава. Това не може да се случи в нито една цивилизована страна, защото означава оневиняване на фашизма и отказ от най-хуманния жест към паметта на невръстните, чийто живот е бил прекършен без време. Те са погубени напълно съзнателно по „законите” на нечовешката жестокост. Вече няколко години Инициативният комитет чака разрешение от Столична община да изгради паметника. Идеята е, по предложение на акад. Светлин Русев, паметникът да бъде разположен край езерото зад Братската могила в Борисовата градина и на него да пише „Никога повече!“. Тя има одобрението на главния архитект на София Здравко Здравков, както и на проф. арх. Атанас Ковачев, който ръководи екипа, изработил Подробния устройствен план на парка. Кампанията за набиране на необходимите средства продължава. Проектът е изработен безвъзмездно от скулптора проф. Иван Славов. Дарителите от цяла България са в очакване. Сред тях са хора от всички политически партии, от всички вероизповедания, от всички обществени слоеве. Въпросът е кой и защо се плаши от призива „Никога повече!“? Спирането на проекта за паметник на невръстните жертви на фашизма ще бъде откровена реабилитация на техните убийци. Подобен, безпрецедентен за Европа, отказ за изграждането на такъв монумент ще предизвика широк международен отзвук и той няма да е в полза на България.” Такива паметници са изградени във Франция, Испания, Германия, Австрия, Чехия, Беларус и Русия, в памет на най-невинните жертви на режимите и войните през ХХ век и особено през Втората световна война – децата.”14

  5. Никола Отговор

    10.02.2022 в 17:24

    Много благодаря за тази информация д-р Анко Иванов. Знам, че в момента се осъществява подмяна на българската история, но не съм предполагал, че тя е толкова дълбока, гнусна, нагла. Браво на Вас, че показахте тези факти, които малко хора биха изнесли в този политически период на англосаксонски слугинаж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *