Бивш US дипломат: Пропагандата на мейнстрийм медиите обрече Украйна на разруха

Автор: Час Фриймън младши, UnHerd

Ако САЩ се бяха съгласили на преговори с Москва, Русия нямаше да започне войната в Украйна, пише бившият американски посланик Час Фриймън младши в британското издание Unherd. Според него именно западът попречи на Киев да сключи договор с Русия, което повлече след себе си ескалацията на конфликта.

Начинът, по който американските медии се отнасят към войната в Украйна, напомня за забележка, приписвана на Марк Твен: „Изследванията на много коментатори вече хвърлиха толкова много мрак по тази тема, че е много вероятно, ако продължат, скоро да не знаем нищо за това.“

Това е по-многословен израз на една по-известна максима – по време на война истината е първата жертва. Обикновено всичко е придружено от мъгла от официални лъжи. И никога тази мъгла не е била толкова гъста, колкото около войната в Украйна. Докато стотици хиляди хора се сражават и загиват в Украйна, пропагандните машини в Брюксел, Киев, Лондон, Москва и Вашингтон работят извънредно, за да гарантират, че ние, световната публика, заемаме страстни крайни позиции, вярваме в това, в което искаме да вярваме, и осъждаме всеки, който се усъмни разказа ни. Последствията за всички са ужасни, но Украйна те са катастрофални. С навлизането в новата година отдавна е необходимо радикално преосмисляне на политиката от всички заинтересовани страни.

Това е следствие от факта, че войната се роди и продължи поради грешни изчисления на всички страни. Съединените щати изчислиха, че руските заплахи да започнат война заради намерението на Запада да приеме Украйна в НАТО, са блъфове, които Западът може да възпре лесно – чрез разкриване и очерняне на тези руски планове. Русия предположи, че Съединените щати биха предпочели преговорите пред войната и биха искали да избегнат онова, което би последвало след една такава мащабна война помежду им- а именно разделянето на Европа на враждебни блокове – по подобие на отминалата Студена война – проруска Източна Европа и прозападна Западна Европа. Украинците разчитаха, че Западът ще защити страната им. Когато представянето на Русия през първите месеци на войната се оказа слабо, Западът заключи, че Украйна може да я победи. Нито едно от тези изчисления не се оказа вярно.

Независимо от това, официалната пропаганда, подсилена от подчинени мейнстрийм медии и социалните медии, убеди повечето хора на Запад, че отхвърлянето на руския проект за мирен договор преди Русия да започне инвазията си и насърчаването на Украйна да се бие с Русия е някак си „куул“ и „проукраинско“.

Съчувствието към украинските военни усилия е напълно разбираемо, но, както трябваше да ни научи войната във Виетнам, демокрациите губят, когато медийните мажоретки заменят реалността в репортажите си с лъжи, а правителствата предпочитат собствената си пропаганда пред истината за това, което се случва на бойното поле. И така, какво се случва на бойното поле? И как се справят участниците в украинската война по отношение на постигането на целите си?

Да започнем с Украйна. От 2014 г. до 2022 г. гражданската война в Донбас взе близо 15 000 цивилни жертви, сред които 200 деца. Колко са убитите от началото на прокси войната между САЩ/НАТО и Русия през февруари 2022 г., не е известно, но със сигурност са от няколкостотин хиляди до милион. Броят на жертвите е скрит зад безпрецедентно интензивна информационна война.

Единствената информация на Запад за убитите и ранените е пропаганда от Киев, която твърди за огромен брой руски убити, като същевременно не разкрива нищо за украинските жертви. Въпреки това дори до миналото лято беше известно, че 10% от цялото украинско население (мъже и жени) участва във въоръжените сили, докато 78% от населението, което е останало на терен имат роднини или приятели, които са били убити или тежко ранени. Смята се, че между 40 000 и 50 000 украинци сега са с ампутирани крака. (За сравнение – 41 000 британци е трябвало да претърпят ампутации през Първата световна война, когато процедурата често е била единствено възможната за предотвратяване на смъртта. По-малко от 2000 американски ветерани от нашествията в Афганистан и Ирак са претърпели ампутации). Тоест, сравнявайки тези данни, можем да заключим чисто математически, че само броят на убитите украински войници до момента е между 400 и 500 хил. души.

Когато войната започна, Украйна имаше население от около 31 милиона. Данните са на ЦРУ. Оттогава страната е загубила поне една трета от него. Малко над 6 милиона са намерили трайно убежище на Запад. Още 4 милиона са заминали за Русия, а други 5 милиона в момента живеят в териториите, контролирани от Русия. Инфраструктурата, индустриите и градовете на Украйна са опустошени, а икономиката ѝ е унищожена. Както е обичайно във войните, корупцията – присъща характеристика на украинската политика – е широко разпространена. Зародилата се крехка демокрация в Украйна вече не съществува, няма опозиционни партии, няма неконтролирани медии и инакомислието е забранено.

От друга страна, руската агресия обедини украинците, включително поне половината от рускоезичните. По този начин Москва неволно засили отделната украинска идентичност в централна Украйна, която както руснаците, така и президентът им Путин отричат. Това, което Украйна загуби като територия, го спечели в патриотично единство, основано на страстна опозиция срещу Москва. Проруски остават единствено регионите на Одеса, Николаев и Харков. Но Киев вече е украински по дух и съдба.

Обратната страна на това е, че рускоезичните сепаратисти в Украйна също втвърдиха своята руска идентичност. Сега няма почти никаква възможност рускоговорящите от Донбас и Запорожие да приемат статут в обединена Украйна, какъвто би бил случаят съгласно Минските споразумения. И с провала на „контранастъплението“ на Украйна е много малко вероятно Донбас или Крим някога да се върнат под украински суверенитет. Докато войната продължава, Украйна може да загуби още повече територия, включително достъпа си до Черно море – територии, чието проруско население с радост би се присъединило към Руската федерация. Загубеното на бойното поле и в сърцата на хората не може да бъде върнато на масата за преговори. Украйна ще излезе от тази война осакатена и с много намалена територия и население.

Освен това сега няма реалистична перспектива за членство на Украйна в НАТО. Както каза съветникът на Национата агенция по сигурност Джейк Съливан, всички „трябва да погледнат ясно на факта“, че приемането на Украйна в НАТО в този момент „означава война с Русия“. От своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че условието за членството на Украйна в НАТО е мирен договор между нея и Русия. Но такъв договор не се очертава. Продължавайки да настоява, че Украйна ще стане член на НАТО, след като войната приключи, Западът върши глупост, защото стимулира Русия да не се съгласи да прекрати войната. В крайна сметка обаче Украйна ще трябва да сключи мир с Русия – почти сигурно и до голяма степен при руските условия.

Каквото и друго да постига войната, тя не е добра за Украйна. Нейната преговорна позиция спрямо Русия беше силно отслабена. Но от друга страна, съдбата на Киев винаги е извън вниманието на политическите кръгове на САЩ. Вместо това Вашингтон се опита да използва смелостта на киевското ръководство, за да победи Русия, да съживи НАТО и да задържи влиянието на САЩ в Европа. Като въобще не е мислил как да възстанови мира в Европа.

Въпреки това, нито Русия, според своите военни цели, успя да изхвърли американското влияние от Украйна, да принуди Киев да обяви неутралитет или да възстанови правата на рускоговорящите в страната. Наистина, какъвто и да е изходът от войната, взаимната враждебност изтри руския мит за руско-украинското братство, основано на общия произход от Киевска Рус в Централна Украйна. А преди войната там много хора продължаваха да се възприемат като руснаци. Русия сега изоставя тривековния си стремеж да се интегрира с Европа и вместо това се насочва към Китай, Индия, ислямския свят и Африка. Помирението с един сериозно отчужден Европейски съюз няма да дойде лесно, ако въобще дойде. Русия може да не е загубила на бойното поле или да е отслабена. Не е и стратегически изолирана, както искаше Запада. Но е направила огромни разходи, които за да компенсира ще й трябват години.

Войната постави Русия в неизгодно положение, но в същото време далеч не е ясно дали тя облагодетелства Съединените щати. Само през 2022 г. САЩ одобриха 113 милиарда долара помощ за Украйна. Тогава руският бюджет за отбрана беше около половината от това и оттогава се е удвоил приблизително. Руската отбранителна промишленост беше съживена, което помогна на страната наскоро да изпревари Германия и да стане петата най-богата икономика в света и най-голямата в Европа по паритет на покупателна способност.

Въпреки многократните твърдения на Запада, че Русия изчерпва боеприпасите си и губи войната на изтощение в Украйна, това въобще не е така. Междувременно американската теза за предполагаемата руска заплаха за Европа, някога мощен аргумент за сплотяване на страните от НАТО, загуби доверие. Руските въоръжени сили се оказаха неспособни да завладеят Украйна, още по-малко останалата част от Европа. Не е сигурно и дали Русия въобще някога е имала подобно желание.

Войната също така разкри очевидно разцепление сред страните – членки на НАТО. Както показа миналогодишната среща на върха във Вилнюс, страните членки се различават по отношение на желанието си да приемат Украйна в алианса. Това сегашно крехко единство, постигнато изкуствено от САЩ, изглежда малко вероятно да надживее войната. Тези реалности също помагат да се обясни защо повечето от европейските партньори на Америка искат да сложат край на войната възможно най-скоро.

Войната в Украйна ясно постави началото на постсъветската ера в Европа, но не направи Европа по-сигурна. Войната влоши в огромна степен международната репутация на Америка и не успя да убеди Европа, че САЩ са в състояние да я защитят от каквато и да е заплаха. Вместо това войната ускори появата на постамерикански многополюсен световен ред. Една от характеристиките му е антиамериканската стратегическа ос между Русия и Китай.

За да отслабят Русия, на Съединените щати им се наложи активно да блокират търговията си (и тази на ЕС) със страни, които нямат нищо общо с Украйна или войната там… само защото последните не искат да играят по свирката на Америка. Това използване на политически и икономически натиск, за да се принудят други страни да се съобразят с антируските и антикитайски политики на Вашингтон, очевидно предизвика мощен обратен ефект. Това насърчи дори бивши държави-клиенти на САЩ да търсят начини да избегнат заплитането си в бъдещи американски конфликти и прокси войни, които не поддържат, като тази в Украйна.

Далеч от това да изолира Русия или Китай, американската дипломация на принудата помогна както на Москва, така и на Пекин да засилят присъствието и влиянието си в Африка, Азия и Латинска Америка, като намаляват влиянието на САЩ там в полза на тяхното собствено.

Накратко, политиката на САЩ доведе до големи страдания в Украйна и космическо раздуване на бюджетите за отбрана тук и в Европа, но не успя да отслаби или изолира Русия. Повече от същата военщина няма да постигне нито една от тези често заявявани американски цели. Междувременно Русия се научи как да се бори с американските оръжейни системи и разработи ефективни противодействия на тях. Тя е военно укрепена, а не отслабена.

Ако целта на продължаващата война в Украйна е да се установи мир при по-добри условия за Украйна, както твърди Запада, то войната не прави това. Украйна е изкормена на олтара на русофобията. В този момент никой не може да предскаже с увереност каква част от Украйна или колко украинци ще останат, когато боевете спрат или кога и как да бъдат спрени. Киев вече се бори да постигне целите си за набиране на войници. Борбата с Русия до последния украинец винаги е била омразна стратегия. Но когато НАТО е на път да остане без украинци, това не е просто цинично – това вече не е жизнеспособна опция.

Тази година е време да дадем приоритет на спасяването на колкото е възможно повече от държавата Украйна, за която тази война се превърна в екзистенциална. Украйна се нуждае от дипломатическа подкрепа, за да постигне мир с Русия, за да не се окаже, че военните ѝ жертви са били напразни. Ключът към запазването на това, което е останало от страната, е да се даде възможност и да се подкрепи Киев да сложи край на войната при най-добрите условия, които може да получи, да се улесни връщането на нейните бежанци от Европа и да се използва процеса на присъединяването й към ЕС за напредък в либералните реформи и установяване на чисто правителство в неутралната държава Украйна.

За съжаление обаче към момента и Москва, и Вашингтон изглежда са решени да продължат с по-нататъшното унищожение на Украйна. Но какъвто и да е изходът от войната, Киев и Москва в крайна сметка ще трябва да намерят основа за съвместно съществуване. Вашингтон трябва да подкрепи Киев да предизвика Русия да признае както мъдростта, така и необходимостта от зачитане на украинския неутралитет и териториална цялост.

И накрая, тази война трябва да провокира както Вашингтон, така и Москва трезво да преосмислят последиците от милитаризираната външна политика. Ако Съединените щати се бяха съгласили да преговарят с Москва през ноември-декември, 21 г., дори и тогава да бяха отхвърлили много от това, което Москва изискваше, Русия нямаше да нахлуе в Украйна, както направи. Ако Западът не се беше намесил, за да попречи на Украйна да ратифицира договора, който други помогнаха да се договори с Москва в началото на войната през март-април в Истанбул, Украйна сега щеше да е непокътната и в мир. Тази война не трябваше да се води. И всяка от страните в нея загуби много повече, отколкото спечели или ще спечели.

Час У. Фрийман е пенсиониран американски дипломат. Той е бил посланик на САЩ в Саудитска Арабия и главен преводач на Ричард Никсън по време на ключовото му пътуване до Китай през 1972 г. Статията е редактиран откъс от реч, която Час Фрийман изнесе пред „Гражданите на Ийст Бей за мир“.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

4 коментара

  1. РАЗРУХАТА В УКРАЙНА Е СЛЕД ВОЙНАТА НА САЩ С ИЗБИВАНЕТО НА
    ХИЛЯДИ ХРИСТИЯНИ.
    РАЗРУХАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ САЩ БЕ ПО НАЙ АМА НАЙ-ДЕМОКРАТИЧЕН НАЧИН.
    СЛЕДСТВИЕТО Е ЕДНО-ГЕНОЦИТ.

  2. В Jewmerica живеят над 7 милиона чифути, а в Конгреса хазарите са мнозинство от над 60%.
    Централната банка (Federal Reserve Fond) е частна собственот на сатанистката еврейска династия Ротшилд.

    Америка е еврейска държава под тотален хазарски контрол, а тамошното население и хабер си няма за това. И в БГ повечето не го знаят.

  3. Дипломате говорите говорите и искате винаги да се криете в сянката на своите престъпни маниполации. Само че сега сте отворили котията на пандора . Много добре знаете че Русия в момента е по силна от Вас и е с най малко две деситтилетия по напред технически в ядрените оръжия. И толкова Ви е страх че не незнаете как ще излезете от тази каша. Това че влязохте в директен сблъсак с Русия ще има последствия независимо дали ви се иска или не. Това е въпрос на чест и достоинство и на позиция пред света.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.