Безброй са българските аркашки, снимали се в американски филмови продукции, особено след като Холивуд се премести в Бояна. Но само един наш артист може да се похвали, че е бил звезда на щатски блокбъстър – Станислав Яневски. Във филма „Хари Потър и огненият бокал“ той бе Виктор Крум и ролята му спечели световна популярност.

Станислав е толкова заякнал, че може да се препитава и като командос

Макар да е безспорна знаменитост, Станислав сякаш още не може да пробие в родното кино. Дадоха му роля в „Под прикритие“, но впоследствие сценаристите убиха героя му – нищо че Яневски се вписваше добре в сериала с гангстерския си имидж.

За разлика от нашите, чуждите продуценти продължават да се интересуват от екранния Виктор Крум. Той често е по кастинги за западни филми, а вече има и участие в лента на Тарантино.

– Г-н Яневски, с какво сте ангажиран сега?
– Пътувам по цял свят. Преди няколко дни бях на кастинг за американска продукция и сега чакам резултатите. Повече от година съм в Международна академия „Командос“. Минава се курс, за да се стане член. Учи се всичко – от ръкопашен бой до законите.

– Завършили сте в Англия колеж по икономика и информационни технологии. Мислите ли да работите по специалността си?
– Тази година съм си поставил цел, свързана с актьорството. И си я преследвам. Не мога да разчитам обаче само на това, за съжаление. От няколко месеца не съм се снимал в голяма продукция.

– Бяхте гард на Джаро в сериала „Под прикритие“, но героят ви Ангел Якимов беше разстрелян…
– Следя новия сезон, имам приятели в екипа. Участието мм в сериала не беше голямо. Явих се на кастинг за главната роля – на полицая под прикритие Мартин. Героят трябваше да изглежда като мутра, с къса коса, с истински татуси… Общо взето ме бяха описали мен в сценария. Впоследствие обаче от БНТ смениха концепцията. Много интересно е, че персонажът ми Гелето и Косъма са фаворитите на публиката. Често фенове ме питат дали няма да възкръсна в сериала. Ще видим. В петия сезон може да ни върнат всички обратно. Това го решават сценаристите.

– Участвали ли сте в кастинги за други български филми?
– Да, викали са ме. Неотдавна подписах с най-голямата агенция в България. Агентът те представлява, защитава интересите ти, намира ти работа. Доскоро това го нямаше в страната ни. Засега съм доволен. Отделно имам и договор и с американската агенция.

– Чужденците ви дават роли, а българските продуценти май ви пренебрегват…
– Нямам идея какво ги плаши продуцентите. Чувал съм най-различни версии, една от които е, че съм бил много скъп актьор, висока летва. Заплащането е въпрос на преговори. Реално в България няма друг актьор освен мен, който да се е снимал в голяма роля в чужда мегапродукция. Но никога не съм парадирал с това, не съм се мислел за някаква светиня. Работа като работа, просто съм имал шанс да участвам в нещо огромно.

– Искате да кажете, че хонорарът ви не е чак толкова висок ли?
– Той е следствие на уговорки. Отделен въпрос е, че аз имам много умения. Например в „Хари Потър“ ни учеха да се гмуркаме професионално. В друг филм съм обучаван да контролирам животни. Пак казвам, чувал съм много пъти, че съм бил висока летва, едва ли не непостижимо скъп.

А истината е, че съм човек, който се съобразява със стандартите и възможностите. Преди всичко съм българин, нашенското за мен си е най-важно. Хонорарът не е определящ дали ще приема даден актьорски ангажимент, значение има ролята. Ако тя си заслужава, не е проблем да се разберем за разумни пари. Тук сме България все пак, не е Холивуд.

– Хонорарът ви от ролята на Виктор Крум в „Хари Потър и огненият бокал“ подсигури ли ви безгрижие във финансово отношение?
– Да, бях на 20 години и ми подсигури хубав старт. Трябва да имаш акъл и да запазиш това, което си получил. Не съм се променил като човек, същият съм си.

– През 2005 г. ставате Виктор Крум. Как получихте ролята?
– Стана случайно, тогава учех в колежа в Англия. Закъснях за една регистрация – това е система да не се бяга от лекции. С един приятел тичахме през коридора на главната сграда на колежа и се чудехме какво извинение да измислим, за да не ни накажат. Имаше една книга, в която се описваше защо не си дошъл навреме. Ако ни накажеха, трябваше на другия ден в голямото междучасие да преписваме законите на колежа. Така се случи, че в този момент ни видя ректорът и една от кастинг агентките на филма „Хари Потър“, която търсеше кандидати за ролята на Виктор Крум. Тя ме спря и ме попита как се казвам. Поиска след часа да бъда в колежанския театър. Отидох и ме снимаха. Казаха, че ще ми звъннат. Оказа се, че кастинги са се провели в още три държави, имало е безброй кандидати.

Мен ме извикаха за финално прослушване сред 30-те най-добри. Не ме пуснаха обаче от колежа, защото имахме изпит След това човек от „Уорнър брос“ ми вдигна скандал по телефона: „Ти знаеш ли за какво става въпрос?! Как можа да не дойдеш?!“. Обясних му, че не са ми разрешили. Тогава бях отличник, от най-добрите в училището. Едно мое бягство щеше да е лош пример за останалите. Мина време и избраха 10-те най-подходящи кандидати за ролята на Виктор Крум. Аз отново бях сред одобрените. Викнаха ме пак на кастинг и отново не отидох. Пак не ме пуснаха от колежа. Последва нов скандал от „Уорнър брос“. Накрая ми изпратиха една кола. Взеха ме с хазяйката ми и ни закараха в студиото. Там се срещнах с режисьора и се видях с Ема Уотсън. Тя беше първият човек, с когото се запознах от филма. Харесахме се, паснахме си от самото начало. Кастингът беше импровизиран, трябваше да крещя разни неща. Режисьорът беше очарован. Седмица по-късно дойде обаждането – че биха се радвали да приема ролята на Виктор Крум. Съгласих се.

– Какво променихте в себе си за ролята на Виктор Крум?
– Нищо. За мен беше фикс идея да се докажа на режисьора, защото той. застана зад мен. Исках да му покажа, че не е сбъркал, че наистина аз съм най-добрият избор за тази роля. Мисля, че се справих.

– Трудни ли бяха снимките? Сакатлъци?
– В една сцена мой двойник – каскадьор, трябваше да бъде издърпай във въздуха, да излети и после да се разбие в земята. Казах, че искам това аз да си го изиграя. Подписах необходимите документи и снимах. Ударих си главата 15-20 пъти. Бях леко замаян накрая. В началото и подводните сцени си бяха шокиращи. Караха ни да скачаме от 10 метра и да се гмуркаме на 30 метра дълбочина. В Япония на промоцията на филма пък трябваше да влезем в един мол, яздейки огромни коне. В кариерата ми се е налагало да тичам и с една овца през футболно игрище.

– Популярността притесняваше ли ви?
– В началото въобще не знаех в какво се забърквам. Правил съм по 300 интервюта на ден. Идва изведнъж славата и те удря. „Хари Потър“ е като религия за децата, те гледаха на нас като на истински герои.

– Вие вярвате ли в чудеса?
– Вярвам. Обичам езотериката, интересувам се от енергии. Чета и зодиаците. Един приятел дори ме навива да си направя подробен годишен хороскоп, но засега се дърпам.

– В чужбина сте се срещали с доста известни хора…
– Всяко пътуване в чужбина ме среща с приятели от различни продукции. Като снимахме с Куентин Тарантино, последните две седмици бяхме в Исландия, в Синята лагуна. Беше студено, но от лагуната извираше вряла вода. Снимахме, когато можеше, през другото време си беше СПА за нас. Купон! Имаше и една комична изненада. Вечерта дойде една лимузина „Хамър“ – изненада от местните за нас. Вътре имаше две поръчани момичета. Возихме се два часа, в лимузината беше дискотека. Нищо обаче не сме правили с девойките Шегувахме се кой бил девствен и кой не.

– По колко време отделяте за спорт?
– Подхождам доста, сериозно, тренирам 2 часа на ден. Спазвам и строг хранителен режим. Ако е хубаво времето, ходя и в планината да се катеря.

– Пийвате ли си? Пробвали ли сте марихуана?
– Не употребявам Цалкохол. И трева не съм чробвал, не ги обичам тези неща. Веднъж ми сложиха испанска муха в чашата, без да разбера. Почувствах се странно, на другия ден стана ясно какво се е случило. След този случай си следя чашата, когато излизам на заведение.

– Има ли жена до вас?
– Не. От 10 месеца няма.

– Говореше се, че с Галя от „Каризма“ сте имали вземане-даване?
– Тя, доколкото знам, е с друга ориентация и хептен няма как да станат нещата. Две години ни влачеха с нея, че уж сме гаджета…

– То и за вас имаше слух, че сте би*екс…
– Изписа се какво ли не. Казваха, че съм гей, защото съм се бил снимал с Евгени Минчев. Ако утре позирам с Елтън Джон, новият му мъж ли ще бъда?!

Мълвата за гей историите тръгна от Евгени Минчев и Марио на Сашка Васева. Публикуваха се някакви снимки. В тях няма нищо лошо, но разбрах, че имало и разни изпращания на прессъобщения по този повод.

– Да уточним веднъж завинаги тогава, че си падате по жени…
– Да, безспорно! Интересувам се само от жени.

– Виждам, че имате белег на гушата си. От какво е?
– Шегувал съм, се, че е от стрелба, ножове и т.н. Белегът е от шарка.